27 януари е Международен възпоменателен ден на Холокоста. На този

27 януари е Международен възпоменателен ден на Холокоста. На този ден през 1945 година малцината оживели в концентрационния лагер Аушвиц са освободени. Това става в процеса на успеха на Съюзническите войски над Хитлер и влизането на Червената войска в лагера. Аушвиц остава знак на нацисткия геноцид.

Датата е оповестена през 2005 година от Организация на обединените нации за Международен възпоменателен ден за Холокоста.

Създаден на територията на окупираната от нацистите Полша, концлагерът Аушвиц се трансформира в знак на местата за реализиране на хитлеровото дефинитивно "решение" на "еврейският въпрос". В Аушвиц са депортирани няколко милиона души от цяла Европа. Общо в лагерите умират милиони, като с акуратност цифрите мъчно могат да бъдат изчислени. Унищожено е съвсем цялото еврейско население на Европа, към 6 млн. души. Известно е, че в нацистките лагери на гибелта, с изключение на евреи и военнопленници, умират и критици на Хитлер, хуманисти, комунисти, демократи и всевъзможни политически съперници на нацистите. Първоначално нацистките лагери са основани точно за политическите съперници. Преследвани и избивани са още хомосексуални, роми, славяни, хора с душевен и физически увреждания, членове на църквата "Свидетели на Йехова" и други християни, да вземем за пример пастори, които отказвали да проповядват "расовите" теории на нацистите в църквите си.

Геноцидът против евреите става част от самата основа на нацистката идеология. Невъобразима е и жестокостта, с която е сбъднат, не е подминат никой. Бедни и богати, атеисти и религиозни, бебета и старци: задоволително е било да си евреин, идната характерност е била единствено детайлност. "Логиката" на сходно дефинитивно "решение", изтреблението на цялостен народ, подсказва, че в случай че Хитлер беше спечелил войната, откакто завърши с евреите, щяха да последват и идващите "нисши" нации в злокобната ранглиста на нацистите като ромите или славяните. Идеология, която "се храни" от това да има "подчовеци" постоянно би търсила нови жертви. Щеше да има дефинитивно "решение" на "ромския въпрос", на "славянския въпрос". После щеше да се изнамери различен сходен "въпрос", а най-после Хитлер, прекомерно евентуално, щеше да реши "окончателно" и ориста на личният си народ.

Расизмът не е приоритет единствено на нацистите. Човечеството познава расизма и междуетническата ненавист от дълго време, в това число от страна на колониалните сили в Африка. Отдавна расизмът и насаждането на ненавист са принадлежности на безскрупулни властници. Ужасяващ расизъм има и през днешния ден, в това число държавен расизъм. Но Холокостът е друг с това, че в него се случва немислимото: за негативно време и с индустриални технологии е изтребен съвсем цялостен народ. Надали и най-жестокият робовладелец в миналото е възнамерявал сходна "политика". Нацистка Германия, отпред с Хитлер, основава казус.

"Никога вече", повтаря светът, само че историята ни учи, че това, което се е случило един път, може да се повтори. Превръщането на омразата в теория и доктрината в процедура на геноцид не е нещо, от което са застраховани и днешните политици. Фашистка и расистка политика не липсва и в съвременността. Холокостът е невиждан единствено в предишното и остава подобен, само че за жал нечовечна политика на геноцид се случва и през днешния ден. Безбройни са жертвите на ежедневния расизъм.

Холокостът е знаков освен с броя на избитите евреи и невижданата свирепост, само че и с обстоятелството, че е това е геноцидът, който заради размерите си, получава най-вече публичност. Затова и споменът за този неприличен миг в историята на човечеството работи като увещание до каква степен може да стигнат идеологии, учредени на расизъм и концепцията за предимство на една етническа или национална общественост над друга. Геноцидът над евреите поражда първия потрес на модерния свят, уверен в своя хуманизъм: смразяващо е съзнанието, че даже в разрастващите се демокрации цяла етническа група може да се трансформира в жертва на систематично физическо изтребване.

Холокостът, за жалост, не е нещо свръхестествено, от което сме застраховани в този момент и в бъдеще. Да не забравяме, че Хитлер е пристигнал на власт с легални избори, а хора са позволили и направили закононарушенията. Не са минали и 100 години откогато е освободен Аушвиц. Все още има живи оживели, както роми, по този начин и евреи или политически пандизчии: хора, претърпели целия смут.

В днешно време постоянно изкривени използва на страданието за политически дивиденти, както и сензационната интерпретация на историята от киноиндустрията, ни кара да подминаваме годишнините, свързани с Холокоста. Не можем да търсим оправдания у другите за това, че ние не заемаме позиция. Ако си споделяме: "Колко действително страдалчество има в нашето време, за какво да обръщаме такова внимание на несгоди принадлежащи на предишното?", следва да си отговорим почтено: "За да противодействаме на расизма в този момент, ние не би трябвало да забравяме". /БГНЕС