27-те страни-членки на ЕС дадоха окончателно одобрение във вторник на

27-те страни-членки на Европейски Съюз дадоха дефинитивно утвърждение във вторник на огромната промяна на въглеродния пазар на общността, която цели усилване на понижението  на парниковите газове, в това число и внедряването на новия въглероден граничен налог върху вноса (CBAM). Първата в света огромна система за търговия с въглеродни излъчвания от 2005 година принуждава електроцентралите и фабриките да купуват разрешителни, когато отделят CO2, и е понижила излъчванията от тези браншове с 43%, напомнят международните организации, представени от Euractiv. Подписването се състоя по време на среща на министрите на земеделието от Европейски Съюз в Люксембург и утвърждава гласуването в Европейския парламент от предходната седмица на разнообразни законодателни текстове в промяната, които ще влязат в действие, откакто бъдат оповестени. Сега съществуващата скица на Европейски Съюз за търговия с излъчвания ще бъде разширена, с цел да включи морски и въздушен превоз.   Още по тематиката Екология 23 апр 2023 ВЕИ 19 апр 2023 18 апр 2023 Въглеродните излъчвания от транспортните средства и домовете на хората също ще бъдат регистрирани, само че на лимитирано равнище до 2030 г. А през 2026 година ще бъде основан специфичен Социален климатичен фонд от 88 милиарда евро, който ще компенсира цената на зелената смяна в Европа. Законодателите утвърдиха съглашение, контрактувано предходната година от договарящите от страните от Европейски Съюз и Народното събрание, за реформиране на въглеродния пазар за понижаване на излъчванията с 62% от равнищата от 2005 година до 2030 година, което е предопределено да реализира задачите на Европейски Съюз за понижаване на нездравословните излъчвания. След близо две години договаряния с Европейски Съюз, утвърждението на държавите-членки значи, че политиката към този момент ще премине в закон. Европейският парламент утвърди договорката предходната седмица. От 27-те страни в Европейски Съюз 24 гласоподаваха за промяната. Полша и Унгария бяха срещу, а Белгия и България се въздържаха. Полша, която преди този момент прикани пазарът на въглеродни излъчвания да бъде спрян или цената му да бъде лимитирана, с цел да се облекчи тежестта върху промишлеността, сподели, че политиките на Европейски Съюз в региона на климата слагат нереалистични цели. Предстоящото законодателство поддържа задачата на Европейски Съюз за понижаване с 55% на излъчванията на парникови газове в блока до 2030 година спрямо равнищата, регистрирани през 1990 г. Реформата е настроена да усили разноските за замърсяване за браншове, в това число произвеждане на цимент, авиация и мореплаване, като в същото време набира милиарди евро посредством продажба на разрешителни за CO2, с цел да могат националните държавни управления да влагат в зелени ограничения. Тежките промишлености ще изгубят безплатните разрешителни за квоти CO2, които получават сега до 2034 година, до момента в който самолетните компании ще изгубят своите от 2026 година Това допуска излагане на по-високи разноски за CO2. Емисиите от кораби ще бъдат добавени към схемата от 2024 г. Една мярка, която ще бъде забелязана от фирмите, внасящи в Европейски Съюз, ще бъде въглероден налог върху вноса, въведен последователно от 2026 година и натрапен, с цел да се подсигурява, че промишленостите в Европейски Съюз не са подбити от компании, които не са изправени пред същите спомагателни разноски. Първоначално ще обхване най-замърсяващите браншове – производители на стомана, алуминий, цимент, торове и електрическа енергия – и може да бъде уголемен в бъдеще до секторите на органичните химикали и полимерите. Очаква се данъкът – публично наименуван механизъм за поправяне на въглеродните граници – да събере до 14 милиарда евро годишно за бюджета на Европейски Съюз. Цената на въглеродните разрешителни в Европейски Съюз скочи през последните години, подтиквана от упованието на промените. Разрешителните за въглеродни излъчвания на Европейски Съюз се търгуваха на към 88 евро за звук във вторник, като цената им се е утроила повече от началото на 2020 г. Реформата на пазара на CO2 квоти в действителност е най-голямата, правена откогато системата съществува. И към този момент от редица браншове се чуват апели за идно нарастване на цените, които са директно подвластни от въглеродния пазар. Заради промяната даже се чака повишаване на цените на горивата по бензиностанциите. Финансовата тежест за енергийно бедните консуматори се чака да бъде поета отчасти от Климатичния обществен фонд. За задачата страните би трябвало да дават отговор на редица условия, едно от които е да имат формулировка за „ енергийна беднотия “. България към момента няма сходна формулировка в законодателството си, а това спъва редица промени в екологичния и енергийния бранш.