27 ноември 2017 г. в църковната история на Македония и

...
27 ноември 2017 г. в църковната история на Македония и
Коментари Харесай

Македония благодарна на Българската православна църква


27 ноември 2017 година в църковната история на Македония и България ще бъде запомнен като деня, в който Българската православна черква (БПЦ) приема да бъде Църква – Майка на Македонската православна черква (МПЦ), съобщи кореспондент на БГНЕС.

Историческото решение бе взето на съвещание на Светия Синод във връзка отправеното писмо от МПЦ Българската православна черква да й стане Църква-Майка.

„ Българската православна черква – Българска патриаршия, в никакъв случай не е била безразлична към страданията на Македонската православна черква, заради което, след направени разисквания", се споделя в решението на Светия синод. Той дефинира и Синодална архиерейска комисия за договаряния с МПЦ и останалите Поместни православни църкви за установяването на канонически статут на МПЦ в състав: Старозагорски митрополит Киприан – Председател, и членове: Ловчански митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопски митрополит Серафим, Русенски митрополит Наум и Врачански митрополит Григорий.

По-рано през днешния ден в отговор на въпрос на БГНЕС патриарх Неофит съобщи, че би трябвало да се поеме протегнатата ръка на Македония.

„ Това е най-малкото, тъй като те са наши братя, наш народ. Ще се стремим да запазим неговото единение “, съобщи патриарх Неофит нахлуване в Светия Синод. Пред Синодалната палата макар студеното време и дъжда голям брой жители се събраха тази заран на безмълвно бдение в поддръжка на настояването Българската патриаршия да бъде Църква-Майка на Македонската архиепископия.

Видни общественици, публицисти, учени, представители на огромни македонски родове като Миладинови и Дрангови, Шапкареви, Пърличеви и Развигорови се оповестиха в поддръжка на настояването на МПЦ. Според тях Българската патриаршия има своите учредения изрично да подчертае историческата истина за произхода на обновената като Македонска православна черква – Охридска архиепископия, както и за нейното екзархийско завещание. Те подчертаха, че без подвига на нашите предшественици, в това число от Вардарска и Беломорска Македония, които реализираха църковна самостоятелност за преобладаващата част от православните българи на Балканите през ХIХ в., през днешния ден не биха съществували нито Българската патриаршия, нито Македонската архиепископия, която се явява правоприемник на македонските епархии на Българската екзархия. „ Ваше Светейшество, не отхвърляйте протегнатата ръка на нашите братя от Македония “, призоваваха част от плакатите през днешния ден.

„ Много се надявам в този момент българският патриарх да поеме отговорност и да се съгласи дружно с целия Свети синод, уповавам се това да е в цялостно единогласие, и ние да станем Църква -майка на Македонската черква “, сподели доктор Милен Врабевски, ръководител на Фондация „ Българска памет ”. Той акцентира, че това е една протегната ръка за помощ на братята християни. “Вярвам, че БПЦ ще има задоволително сили да поеме в тази вярна посока да бъде Църква – майка. Ще се съгласи да признае автокефалността на Охридската архиепископия и по този метод на териториален принцип на територията на Република Македония да има черква, на която ние да сме Църква-майка и по този метод се възвръща историческата истина “, сподели той и акцентира, че сега тези наши братя имат потребност от помощ. "Искаме този път една твърда позиция, надяваме се на вярното решение от страна на българския патриарх и той да прояви едно достолепие в този неповторим исторически миг и да бъде един същински нравствен татко на своята нация “, съобщи доктор Врабевски. Авторът и водещ на предаването „ Вяра и общество “ уточни, че писмото на МПЦ до Българската патриаршия е историческо. В него се за първи път публично се споделя това, което всички знаем от историята, че йерархията на Македония, църквата на Македония води своето начало от българската черква и от българските диоцези. „ Светият Синод не би трябвало да отхвърля протегнатата ръка и би трябвало въз основа на писмото да стартира диалози с Македонската архиепископия, в които да отстоява и това, че Македонската архиепископия би трябвало да признае и историческата истина за своя генезис “, съобщи Горан Благоев и добави: „ И едвам по-късно да се стартират и съвещания с останалите поместни православни църкви. А не първо да има съвещания с поместните църкви, които всички знаем до какво ще доведат, най-малко не дребна част от тези съвещания “. „ Струва ми се, че на първо време в тази постройка би трябвало да седнат архиереите на двете църкви, да стартират диалози, да реализират единодушие по някои противоречиви моменти от македонска страна, тъй като от наша страна са безспорни и едвам по-късно да се търси мнението на останалия православен свят ”, сподели той. „ Всички тези заклинания на избрани представители, на избрани среди, че в случай че нашата черква си разреши да одобри протегната ръка, тя сама ще се сложи в изолираност, са несъстоятелни. Абсурдно е това да се случи, още повече, че имаме задоволително образци в православието по какъв начин едни поместни църкви поддържат връзка с йерархии, които не са приети от всички други поместни църкви и между тях те нямат никакъв проблем ”, уточни Горан Благоев. Евродепутатът Андрей Ковачев се надява, че БПЦ ще „ поеме подадената ръка от нашите братя и сестри от Република Македония “. „ Заедно както в политически, по този начин и в нравствен подтекст да забравим това, което ни е разделяло в предишното. Да го помним, в никакъв случай да не го забравяме и дружно да вървим напред “, безапелационен е той. „ Трябва да се откри тази формула и аз се надявам на мъдрост, на задоволително знание от нашата близка и по-далечна история. В памет на нашите предшественици да си сътрудничим с братята останали по разнообразни аргументи и несправедливи контракти от другата страна на границата “, сподели още Андрей Ковачев Струмишкият епископ Наум съобщи по-рано пред БГНЕС, че нямащи нищо по-естествено от това Българската патриаршия да се трансформира в Църква-Майка на МПЦ. Още повече, че сходно искане е било отправено от години от някои български архиереи.

Според него решението на Светия синод ще докара до изваждането на МПЦ от изолацията, в която е сложена от Сръбската православна черква. Също по този начин този акт ще разреши на Българската патриаршия да се трансформира в бранител да съставлява МПЦ пред Вселенския патриарх и останалите православни църкви. „ Църквата-Майка не е обвързвана толкоз с предишното, колкото с едно общо бъдеще в името на Богочовека Христос. Църквата-Майка значи обич “, безапелационен е владиката Наум и добави, че: Връзката с Църквата-Майка не стопира единствено с акта на самото признание, а продължава постоянно – като респект, признателност и обич “. Той опроверга и появилите се изказвания, че Вселенската патриаршия би била срещу едно сходно другарство сред нашите две църкви, определяйки го като „ огромна неистина “.

След взетото решение от БПЦ през днешния ден, Светият синод на Македонската православна черква /МПЦ/- Охридска архиепископия изрази признателност на българския патриарх Неофит и на Светия синод на БПЦ за днешното решение да одобряват да бъдат Църква-Майка.

"Днешното решение на Светия синод на БПЦ дава вяра за окончателното решение на статута на законната автокефална МПЦ в фамилията на православните църкви. Очакваме и в бъдеще БПЦ да бъде непрекъснат помощник на МПЦ- Охридска архиепископия за постигането на нужната цел", се споделя в особено известие на Светия синод на Македонската православна черква.

В документа се акцентира, че двете църкви носят отговорност пред своите православни нации, които споделят голям брой общи християнски полезности в миналите епохи. /БГНЕС
Източник: bgnes.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР