За края на август и онази кучка меланхолията
27-ми август... потрепервам. Днес е 27-мият ден от август. 27-ми ден от петъка на лятото, от неделята на годината, от месеца, в който всичко е допустимо. Последните 3-4 дни от месеца ще се изнижат като пясък сред пръстите ни и ей го на, септември ще се дотътри бързичко със своето смразяващо "ррр ", което предвещава по-студени дни, депресиращи дъждове, мрачни облаци и падащи листа.
Не ме разбирайте неправилно, и есента си има своя сексапил, само че не мога да спра чувството, че с август си отива и лятото. През септември просто нищо не е същото.
Edna предлага Oбещание за същинско наслаждение – Joy by Dior
Слънцето не е по този начин жарко, вечерите не са толкоз дълги, птиците не са накацали по жиците, плажовете опустяват, тенът стартира да избледнява, а банските остават заключени в дрешника до последващо повикване, в случай че сме късметлии, до Великден, когато ще се метнем до Гърция за един дълъг уикенд.
Август е парадайс, а меланхолията е кучка, чието второ име е Септември. Но въпросът е по какъв начин да убием кучката, когато към този момент нямаме пясък в кецовете, главата не ни боли от снощната текила, а вълните не се плискат в потъмнялото ни дупе. Ако и ти си обзета от заболяването наречена "Искам да се махна от тоя гнусен град на секундата ", чети нататък...
Казват, че човек и добре да живее, все в миналото му свършва отпуската и би трябвало да се завърне като щъркел в своето сиво офисно гнездо, където го чакат редици с бюра, а не с поля. Там, където въздухът е климатичен, а не морски, а морската сол не е по кожата, а в салатата. Ех, море, къде си в този момент, с цел да ме видиш изцяло облечена и без червен нос, изгорен от жаркото слънце.
Съвсем скоро ще съм бледа и откачила дотам, че да премислям да си топна краката в леген със солена вода, с цел да се усещам още веднъж човек.
Thinkstock
Децата ще се върнат в класните стаи, тапите ще станат брутални, хората ще се изнервят, няма да има джапанки по асфалта, морски менюта в заведенията за хранене, бирички пред Народния и гледане на падащи звезди на Витоша. Още по-малко пък ще има чадъри, шезлонги, дюни, талази и сини хоризонти.
Приятели, имам една неприятна вест за вас - меланхолията не може да бъде убита, само че може да бъде потисната. Тя може да е кучка, само че най-малко я направете вашата кучка. А това става най-лесно, когато приемете, че просто би трябвало да сте признателни за това лято и за простичкия факт, че ви се случи. Бъдете признателни и за вярата, че тези прелестни летни страсти ще ви се случат още веднъж след няколко месеца.
Thinkstock
А дотогава ни чакат не малко празници, мотиви за усмивки, нови мемоари за основаване и знанието, че въпреки всичко някъде по света сега е лято и постоянно можем да отскочим до там! Краят на лятото идва, само че не и краят на фантазиите...
Не ме разбирайте неправилно, и есента си има своя сексапил, само че не мога да спра чувството, че с август си отива и лятото. През септември просто нищо не е същото.
Edna предлага Oбещание за същинско наслаждение – Joy by Dior Слънцето не е по този начин жарко, вечерите не са толкоз дълги, птиците не са накацали по жиците, плажовете опустяват, тенът стартира да избледнява, а банските остават заключени в дрешника до последващо повикване, в случай че сме късметлии, до Великден, когато ще се метнем до Гърция за един дълъг уикенд.
Август е парадайс, а меланхолията е кучка, чието второ име е Септември. Но въпросът е по какъв начин да убием кучката, когато към този момент нямаме пясък в кецовете, главата не ни боли от снощната текила, а вълните не се плискат в потъмнялото ни дупе. Ако и ти си обзета от заболяването наречена "Искам да се махна от тоя гнусен град на секундата ", чети нататък...
Казват, че човек и добре да живее, все в миналото му свършва отпуската и би трябвало да се завърне като щъркел в своето сиво офисно гнездо, където го чакат редици с бюра, а не с поля. Там, където въздухът е климатичен, а не морски, а морската сол не е по кожата, а в салатата. Ех, море, къде си в този момент, с цел да ме видиш изцяло облечена и без червен нос, изгорен от жаркото слънце.
Съвсем скоро ще съм бледа и откачила дотам, че да премислям да си топна краката в леген със солена вода, с цел да се усещам още веднъж човек.
Thinkstock Децата ще се върнат в класните стаи, тапите ще станат брутални, хората ще се изнервят, няма да има джапанки по асфалта, морски менюта в заведенията за хранене, бирички пред Народния и гледане на падащи звезди на Витоша. Още по-малко пък ще има чадъри, шезлонги, дюни, талази и сини хоризонти.
Приятели, имам една неприятна вест за вас - меланхолията не може да бъде убита, само че може да бъде потисната. Тя може да е кучка, само че най-малко я направете вашата кучка. А това става най-лесно, когато приемете, че просто би трябвало да сте признателни за това лято и за простичкия факт, че ви се случи. Бъдете признателни и за вярата, че тези прелестни летни страсти ще ви се случат още веднъж след няколко месеца.
Thinkstock А дотогава ни чакат не малко празници, мотиви за усмивки, нови мемоари за основаване и знанието, че въпреки всичко някъде по света сега е лято и постоянно можем да отскочим до там! Краят на лятото идва, само че не и краят на фантазиите...
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ