27-мата Световна среща на ООН за климата е едно от

27-мата Световна среща на Организация на обединените нации за климата е едно от най-значимите събития международен мащаб и най-голямото за смекчавания на климатичните промени и акомодация, в което вземат участие съвсем всички международни водачи. То събира всяка година сред 30 000- 50 000 души. Тази година се организира в Шарм Ел Шейх, Египет. Тази година президентът Румен Радев разгласи публично, че България предлага домакинство на този интернационален конгрес за 2024 година. Това се случи няколко месеца откакто някогашният министър на околната среда пръв анонсира тази значима вест, която напълно би направила България разпознаваема. Това е изключителна икономическа и политическа опция, от която България би трябвало да се възползва оптимално. Какво коментирахме по този мотив с Юлиан Попов, политически консултант за Централна и Източна Европа на Европейската климатична фондация и някогашен министър на околната среда и водите, който беше на място в Шарм Ел Шейх и показа с нас усещанията си от първата седмица на договарянията за климата в Египет. Г-н, Попов, по какъв начин оценявате опцията България да бъде хазаин на Световната среща за климата през 2024 година. Това не е ли прекомерно огромно предизвикателство, което мъчно ще осъществим? Това, което мога да кажа е щом Египет може, можем да го създадем и ние. В България ще я организираме по-добре. Мерките за сигурност би трябвало да са безкомпромисни. На такива огромни срещи постоянно има неразбории с храна, вода, връзки, превоз, това бяха част от проблемите и в този момент, което остава неприятен спомен в участниците. Тази конференция събира повече от 30-40 000 души, а по предварителни данни са се записали 55 000 души. В София нямаме толкоз огромна конферентна база, НДК не може да побере толкоз доста хора, само че имаме доста конгресни центрове. Но такива бази се построяват, всички зали в Египет бяха построени краткотрайни павилиони, такава беше организацията и в Париж при подписването на Парижкото съглашение през 2015 година. Подразделението на Организация на обединените нации, което се занимава с тези неща оказва помощ логистично и експертно по всевъзможен метод. Но би трябвало да активизираме освен София, а и цялата страна, тъй като това събитие е изключителна опция за България. Дългосрочните стопански, политически и обществени изгоди ще са големи. Предстои официална процедура да се получи единодушието на Източноевропейската група в Организация на обединените нации. Коя конструкция в страната би трябвало да поеме организацията? Това е извънредно висок сан събитие и то би трябвало да бъде проведено от най-голям сан в страната. Това е организация, която изисква извънредно огромен финансов, политически, учредителен запас. Събитието е редно да се провежда от държавното управление. Но е доста значимо държавното управление, всички политически партии, институции в това число президентството да бъдат въвлечени. Необходимо е да се включат всички бизнес организации като бизнес асоциациите да вземем за пример, туристически бранш, конгресен туризъм. На процедура парите, които ще изхарчим за едно такова събитие и ресурсът, който ще вложим е незабележим спрямо публичността в международен мащаб, която България ще завоюва. По принцип Министерството на околната среда и водите е отговорно по договарянията за климата, само че няма по какъв начин Министерството на околната среда и водите да провежда нещо сходно. Трябва да се направи експертна работна група, която да е междуведомствена и да влизат Министерството на околната среда и водите, Министерство на енергетиката, Министерство на стопанската система, Министерство на туризма, целият Министерски съвет. Трябва да бъдем доста откровени, в Египет не бяха откровени. Искат всичко сами да провеждат, а би трябвало доста добре да се реши, какво ние може да създадем и какво не можем да създадем. Не може да организираме сходно събитие по метода, по който редим паветата в София. Не става въпрос за корупция, а за стандарти. Ако има организация, която може да провежда нещо сходно, добре, само че в случай че няма, тогава е от изгода за всички, в това число и конгресния бранш, да бъдат включени външни специалисти и външни компании. Един огромен проблем в Египет първите дни от конференцията беше намирането на вода да вземем за пример. Трябва да чакаш на опашка от един час да вземеш една бутилка вода. Те реагират на тези неща, само че реагират постепенно. Вече са докарали вода, има вода на всички места, само че това става на четвъртия ден от началото на конференция и откакто всички най-високи участници са си тръгнали. Хората се редяха на опашки и за храна. Затова организацията на събитието би трябвало да се ръководи доста добре. При всички случаи UNFCCC ще се включат, тъй като имат огромен запас, те обезпечават средства и специалисти. Много е значимо да има добра съгласуваност. Не би трябвало да се гледа на това събитие като опция да се извлекат непосредствено пари. Един огромен проблем на всички места, в това число в Египет е, че хотелите подвигат цените необикновено и стаи костват по 1000 $ на вечер. Трябва тези неща толкоз добре да се ръководят, че да се избегне сходна обстановка. Те основават отрицателен облик и остават неприятни мемоари от самата организация. Какви са възможностите на България да бъде утвърдена? Засега не се обрисуват други кандидатури. Австралия искаше, само че тя има късмет единствено в случай че Източноевропейската група в Организация на обединените нации няма претендент, само че в случай, че България се декларира, техните шансове са минимално. Източноевропейската група се състои от над 30 страни. Те би трябвало да излъчат България като претендент. Доколкото разбирам има предпочитание, няма друга декларирана кандидатура. Има поддръжка за българското домакинство, тъй че в случай че не се изпокараме вътре у дома ще може да спечелим това събитие. Какво се случи през първите дни на Световната среща за климата в Шарм Ел Шейх, Египет? Какви са първите усещания? Първите усещания са предстоящи, Световната среща за климата протича съгласно плануваното и няма непредвидени нови позиции и завяване на нови политики. Лидерите на процедура обявиха упоритостите и ангажираността на страните за справяне с климатичните промени. По време на първите два дни от конференцията – 7 и 8 ноември, се организира срещата на върха, при която оглавяващите делегациите на страните насочиха изказвания по главните проблеми и евентуални решения. На процедура те зададоха тона на конференцията. Структурата на тези конференции е, че те стартират с т.н висок сегмент. Първи и втори ден са глави на държавни управления, президенти, министър-председатели, които се изричат, вземат участие в двустранни срещи, само че те не вземат решения. Те декларират упоритостите и заангажираността на страните. Както излезе министър-председателя на Англия и сподели, че страната твърдо поддържа концепцията за въглеродна индиферентност до 2050 година. Идеята на този висок сегмент е да даде мандат на договарящите да бъдат по-амбициозни, да имат избран метод и фокус. Високият сегмент не ражда резултати. Това чакаме да се случи последните дни на конференцията, която продължава до 18 ноември. Реализираха ли се упованията за по-амбициозни цели и кои страни бяха по-амбициозни изключително в Европа? Картината е много предстояща, има страни, които обществено декларират ясно, че това е наш приоритет. Полша декларира да вземем за пример, че в този момент сме в рецесия и би трябвало да внимаваме. Това се дължи на техния доста огромен въглищен бранш, само че също тъй като позицията на Полша постоянно е такава, малко наобратно на главната позиция на Европейски Съюз. Но тя не се опълчва, има разнообразни нюанси. Някои страни са за по-внимателна политика, тъй като в този момент има енергийна, хранителна рецесия, инфлация, икономическа рецесия. Други страни са за опазване на амбициозните политики макар енергийната рецесия, провокирана от  войната в Украйна. Не съм слушал всички изявления. Но са значими някои съответни сигнали, както е изявлението на българския президент, в което той съобщи, че България е подготвена да бъде хазаин на COP29 през 2024 година. Това провокира вест незабавно, тъй като до този миг не е обявявано публично пред такава огромна естрада. Съединени американски щати и Китай какви планове обявиха? Имаше мнения за какво техните водачи не са се появили през първите дни на конференцията? Няма непредвидени поръчки, Съединени американски щати затвърди позицията си за въглеродна индиферентност до 2050, а Китай до 2060 година. Но оттук насетне, това което е значимо последни дни на процедура е какви ще са националните задължения, които ще се поемат. Тези национални задължения бяха декларирани в Париж 2015, предходната година в Глазгоу се затвърдиха и стегнаха, тъй като на всеки пет години тези конференции, би трябвало да ревизират уговорките от предходните пет години. В Глазгоу уговорките бяха увеличени, има още довършителна работа от Глазгоу, която би трябвало да се организира в Египет и това става в договарянията сред другите страни. За метана и за обезлесяването ли са тези останали въпроси от Глазгоу? Основният ангажимент е за парниковите излъчвания, те се пресмятат във въглероден диоксид. Той не е единственият парников газ. Метанът също се пресмята на звук въглероден диоксид. Той е обособен сегмент, който е част от общия ангажимент. На него се обръща особено внимание, което до момента не се е случвало. Но той е част от общия ангажимент. Сериозно внимание се отделя на почвите на горите, на биоразнообразието, на селското стопанство и хранителния бранш. Храната е част от цялата верига. Египет декларира, че изхвърля доста храна, само че всички изхвърляме доста храна, това води до разхищаване и по-високи излъчвания. Всяка конференция има акценти, които се появяват. Основният ангажимент е намаляването на въглеродните излъчвания. Казахте, че задължението е вкоренен, само че правенето на тези национални проекти беше забавено с COVID-19 и към момента доста от страните не са подготвили такива съответни проекти, България има ли собствен проект? България е в един блок с Европейски Съюз, ние представяме пред Европейска комисия личен проект и Европейски Съюз изготвя общ проект. България е показала своя. Въпросът е по какъв начин тези проекти да се затегнат и да понижат в допълнение количеството парникови газове, които държавните управления се ангажират да понижат. Какво ограничаване може да се реализира повече от 55% до 2030 година и въглеродна индиферентност до 2050 година? Това ограничаване е много амбициозно и Европа взе участие с него, има други страни, които би трябвало да ревизират своята политика. Освен тези ограничавания, обособени страни декларират по-амбициозни позиции. При едно преизчисление може да се реализира по-голямо понижение. Има неизясненост какво може да обезпечат технологиите. Бурното развиване на ниско въглеродните технологии в доста случаи обезпечават внезапно понижаване на излъчванията, което се случва да вземем за пример ужасно разгръщане на слънчевата сила сега. Но също вятърната сила, прогрес на производството на зелен водород. Възможности има и това е смисъла на тези петгодишни обновявания. В рамките на тези пет години всяка страна или блок може да откри спомагателен капацитет, също така технологиите се развиват по метод, който може да обезпечи стопански и оправдано понижаване на излъчванията и това нещо към този момент се случва. Как ще се обезпечи постигането на резултати? Последният отчет на Организация на обединените нации акцентира, че множеството от поръчките и достиженията са по-скоро greenwashing в сравнение с действително реализирани резултати? Разбираемо е политически фигури и деятели приказват в такива пагубни и апокалиптични картини, тъй като обстановката е тревожна. В същото време би трябвало да отчитаме какво се прави, прави се доста. През 2015 година преди Парижкото съглашение, никой не очакваше, че ще се стигне до съглашение, което да загатва 1,5 градуса и половина. Това не е просто предпочитание, то се пресмята, какъв брой излъчвания се отделят в атмосферата и какъв брой е реалистичното ограничаване на излъчванията, с цел да поддържаме тази температура. Парижкото съглашение е извънредно достижение за това, че се загатна 1,5 градуса по Целзий. В Глазгоу мината година беше огромно достижение, че престана да се загатват 2 градуса, всичко е концентрирано върху 1,5 градуса. Разликата сред 1,5 градуса и 2 градуса по Целзий е голямо от позиция на ангажимент за излъчвания. Политически се прави ужасно доста. Ангажиментът на страните от една страна, обещаните политики и действително напредване би трябвало да се съберат в най-амбициозната крива, с цел да приказваме за действително достижение. Движим се в тази посока, само че не с задоволителна упоритост и достатъчната стесняване на излъчванията. Това е смисъла на договарянията, които текат в този момент и ще текат още няколко дни. Отделните страни ще спорят, с цел да доближат до съответни резултати. В самия завършек на конференцията ще се появи една цифра. Тогава ще може да се каже, стигна се дотук, съгласни са за реализиране на 1,5 градуса по Целзий, сегашните задължения са за 1,8 градуса по Целзий, а пък уговорките за нови политики би трябвало да доближат 1,5 градуса по Целзий. Какво ще се случи с другата значима тематика за „ загуби и вреди “, битката сред бедните и богати страни, ще се стигне ли до разпределяне на 100 милиарда $ годишно за уязвимите на климатичните промени страни? Това е забавен въпрос, тъй като също има доста измерения и нюанси. Този въпрос 100 милиарда $ годишно да стартират да се дават на бедните страни още не е реализиран напълно. По този въпрос се заприказва през 2019 година, когато технологиите бяха доста скъпи, а в този момент възобновимата сила е доста евтина. Възниква въпроса за какво богатите страни би трябвало да дават на бедните страни пари, с цел да изберат по-евтината технология, която няма потребност от толкоз тласъци както преди, да изберат по-евтината вместо по-скъпата технология. В същото време поражда въпросът дали тези средства да не се пренасочат в огромна степен към акомодация. Третият миг е мониторинга на тези процеси. Богатите страни постоянно се тормозят, че парите ще бъдат прахосани и няма да бъдат използвани както би трябвало. Там тече една непрекъсната борба и битка. Бедните страни упорстват за тези финанси. От богатите страни някои са по-щедри, други се дърпат. Според последно проучване Съединени американски щати и Англия са най-стиснати във връзка с този фонд. Вероятно в огромна степен поради това, че тези средства ще бъдат изразходвани по метода, по който биха желали. Преди COP27 участвах в среща с над 100 африкански депутати, с които обсъждах тези въпроси. В Африка и в Южна Азия се развиват ужасно доста нови възобновими мощности. Те се развиват просто тъй като са доста евтини. Въпросът е по какъв начин да се развиват по-бързо, по-координирано, по-адекватно и цялата картина е доста изменена. Но несъмнено те имат потребност от помощ, освен от финансова поддръжка, само че също от законодателна поддръжка, от софтуерна експертиза. Имате поради софтуерни компании, които да вкарват нови технологии тъкмо в тези страни? Да, да вземем за пример цялото придвижване за т.н мини гридове за селища, които нямат електричество. Компании влизат в африкански села, вършат електричество, само че го продават ужасно скъпо. Как да се направи, че това електричество да коства на ниска цена каквото би трябвало да бъде е въпрос на организация, на политика, само че и на технология. Германия и други страни имат доста развити технологии, свързани с ръководство на микромрежи и това е сфера, в която може да се помогне. Друга сфера пък са огромните електрически мрежи, които са хиляди километри, за които може да се придвижва възобновимо електричество от една точка на друга на далечно разстояние. Африка има огромен капацитет за произвеждане, само че няма тази технология. Въпросът е по какъв начин тези технологии да влязат в тези страни, дали посредством инвестиция, дали посредством образование, дали посредством непознати компании, които просто да вземат концесии. Това е доста забавен въпрос и дава страхотни благоприятни условия за български компании, които работят в слънчевия бизнес, има доста такива. Всъщност има доста български компании, които работят в Африка и Азия, в Латинска Америка, Западна Европа. Но в случай че създадем тази конференция 2024 година това ще има доста огромен резултат върху развиването на капацитета на българските компании, които ще бъдат въвлечени. Целият високо софтуерен бранш, целият поземлен бранш, ще бъдат замесен в този световен развой и зависи от обособените компании дали ще проявят тази упоритост.