Парламентът с най-кратък живот в най-новата ни история в цифри и факти
27 календарни дни, от които 13 работни – толкоз е продължителността на живота на 45-ото Народно заседание на Република България, преди да бъде необуздано на 11 май, както към този момент разгласи на съвещания с политическите партии президентът Румен Радев. Така то се записва в най-новата история на страната ни като най-кратко съществувалото и единственото без излъчен министър-председател от повече от един век насам. В интервала от 15 април до през днешния ден са извършени общо 7 пленарни съвещания, всяко от които в остарялата постройка на Народното събрание. Новоизбраните 240 народни представители бяха в цялостен състав единствено в първия ден, когато поставиха и клетва.
За този толкоз къс интервал от време Радев връчи проучвателни мандати на трите обединения с максимален брой гласове на отминалите парламентарни избори – ГЕРБ-СДС, „ ИТН “ и Българска социалистическа партия. Първата от тях опита да организира договаряния за сформиране на държавно управление и излъчи претенденти за министри, до момента в който останалите две даже не се пробваха, връщайки назад мандата на Радев още сега на неговото приемане. Така кабинет изобщо не бе образуван.
Само четири състава на Народното събрание в историята на България са съществували по-малко от мандата на 45-ия парламент:
2-рото Велико Народно събрание – един ден4-тото Велико Народно събрание 14 дни16-ото Обикновено Народно събрание – 12 дни20-ото Обикновено Народно събрание – 21 дни
Народните събрания на Република България
Парламент
Мандат
Брой депутати
Учредително Народно заседание
10.02.1879 – 16.04.1879 година
231
1-во Велико Народно заседание
17.04.1879 – 26.06.1879 година
231
1-во Обикновено Народно заседание
21.10.1879 – 24.11.1879 година
158
2-ро Обикновено Народно заседание
23.03.1880 – 18.12.1880 година
172
2-ро Велико Народно заседание
01.07.1881 година
307
3-то Обикновено Народно заседание
10.12.1882 – 25.12.1883 година
47
4-то Обикновено Народно заседание
27.06.1884 – 06.09.1886 година
195/286
3-то Велико Народно заседание
19.10.1886 – 03.08.1887 година
493
5-о Обикновено Народно заседание
15.10.1887 – 17.12.1889 година
285
6-о Обикновено Народно заседание
15.10.1890 – 15.12.1892 година
276
4-то Велико Народно заседание
03.05.1893 – 17.05.1893 година
577
7-о Обикновено Народно заседание
15.10.1893 – 21.12.1893 година
145
8-о Обикновено Народно заседание
15.10.1894 – 04.02.1896 година
149
9-о Обикновено Народно заседание
01.12.1896 – 19.12.1898 година
159
10-о Обикновено Народно заседание
16.05.1899 – 29.11.1900 година
169
11-о Обикновено Народно заседание
22.02.1901 – 23.12.1901 година
166
12-о Обикновено Народно заседание
22.04.1902 – 31.03.1903 година
188
13-о Обикновено Народно заседание
02.11.1903 – 22.12.1907 година
189
14-о Обикновено Народно заседание
15.06.1908 – 15.02.1911 година
203
5-о Велико Народно заседание
09.06.1911 – 09.07.1911 година
414
15-о Обикновено Народно заседание
15.10.1911 – 23.07.1913 година
213
16-о Обикновено Народно заседание
19.12.1913 – 31.12.1913 година
204
17-о Обикновено Народно заседание
20.03.1914 – 15.04.1919 година
257
18-о Обикновено Народно заседание
02.10.1919 – 20.02.1920 година
237
19-о Обикновено Народно заседание
15.04.1920 – 11.03.1923 година
232
20-о Обикновено Народно заседание
21.05.1923 – 11.06.1923 година
245
21-во Обикновено Народно заседание
09.12.1923 – 15.04.1927 година
267
22-ро Обикновено Народно заседание
19.06.1927 – 18.04.1931 година
275
23-то Обикновено Народно заседание
20.08.1931 – 19.05.1934 година
283
24-то Обикновено Народно заседание
22.05.1938 – 27.04.1939 година
160
25-о Обикновено Народно заседание
24.02.1940 – 23.08.1944 година
160
26-о Обикновено Народно заседание
15.12.1945 – 28.09.1946 година
276
6-о Велико Народно заседание
07.11.1946 – 21.10.1949 година
465(375)
1-во Народно заседание
17.01.1950 – 02.11.1953 година
239
2-ро Народно заседание
14.01.1954 – 11.12.1957 година
249
3-то Народно заседание
13.01.1958 – 04.11.1961 година
254
4-то Народно заседание
15.03.1962 – 08.12.1965 година
321
5-о Народно заседание
11.03.1966 – 18.05.1971 година
415
6-о Народно заседание
07.07.1971 – 09.03.1976 година
400
7-о Народно заседание
15.06.1976 – 07.04.1981 година
400
8-о Народно заседание
16.06.1981 – 21.03.1986 година
400
9-о Народно заседание
17.06.1986 – 03.04.1990 година
400
7-о Велико Народно заседание
10.07.1990 – 02.10.1991 година
400
36-о Народно заседание
04.11.1991 – 17.10.1994 година
240
37-о Народно заседание
12.01.1995 – 13.02.1997 година
240
38-о Народно заседание
07.05.1997 – 19.04.2001 година
240
39-о Народно заседание
05.07.2001 – 17.06.2005 година
240
40-о Народно заседание
11.07.2005 – 25.06.2009 година
240
41-во Народно заседание
14.07.2009 – 15.03.2013 година
240
42-ро Народно заседание
21.05.2013 – 06.08.2014 година
240
43-то Народно заседание
27.10.2014 – 27.01.2017 година
240
44-то Народно заседание
19.04.2017 – 25.03.2021 година
240
45-о Народно заседание
15.04.2021 – (в развой на разпускане)
240
Ето и къса последователност на завъртането на парламентарната рулеткаа>
20 април – президентът Румен Радев връчи мандат на ГЕРБ-СДС за сформиране на държавно управление. По-рано стана ясно, че претендент за министър председател от обединението ще е Даниел Митов , а измежду предложенията за министри бяха Румен Христов, който бе номиниран за вицепремиер и министър на защитата, Делян Добрев за министър на енергетиката, Ивелина Василева за министър на околната среда и водите, Калин Вельов за министър на културата и Любен Дилов-син за министър на туризма.
21 април – „ Демократична България “ и „ ИТН “ отхвърлиха поканата на ГЕРБ-СДС за договаряния за сформиране на държавно управление.
23 април – ГЕРБ-СДС върна проучвателния мандат
28 април – Румен Радев връчи мандата на учредената от Станислав Трифонов „ ИТН “. Бившата шахматистка Антоанета Стефанова, която бе номинирана за министър председател от партията , го одобри, а по-късно незабавно го върна.
5 май – Румен Радев упражни правото си да връчи мандата на трета политическа мощ по негов избор от миналите 4-процентовата преграда, нужна за лъчение на посланичество в 45-ото Народно събрание. Изборът на президента бе Българска социалистическа партия. Лидерът на партията Корнелия Нинова одобри и по-късно върна мандата. Междувременно президента към този момент бе подготвен и с дата за осъществяване на предварителни парламентарни избори – 11 юли.
Какво съумя да свърши 45-ият парламент?
Под управлението на председателя на Народно събрание, Ива Митева, народните представители одобриха промени, свързани единствено с един нормативен акт, който от своя страна има смисли за идните предварителни избори – Изборния кодекс. На 29 април депутатите заседаваха съвсем до среднощ, с цел да уточнят редица решения, измежду които:
100% машинно гласоподаване в изборните секции с над 300 души, като бюлетини ще се употребяват при пораждане на механически проблемСъставът на Централната изборна комисия се понижава от 20 на 15 членовеВъвежда се видеонаблюдение при броенето на подадените гласове (б.р. след това обаче водачът на ИМТ Станислав Трифонов отхвърли в пост във фейсбук през вчерашния ден, че ще има видеонаблюдение. Според него, в окончателния вид на текст останало " видеозапис и видеоизлъчване) на броенето в СИК и РИК.Създаване на 32-ри многомандатен изборен регион „ Чужбина “. Тук също е противоречиво дали ще има практическа реализация, защото не е написана методика, по която се дефинират мандатите за този районПри инспекция и приемане на протоколи в СИК ще могат да участват и представители на партии, обединения и инициативни комитети, представители на медиите, както и анкетьори от социологически агенцииОтпада ограничаването за откриване на до 35 изборни секции в страни отвън Европейския съюзВсяко обитаемо място с над 100 жители ще може да избира кмет
Народното събрание одобри и пропорционалната изборна система за избор на депутати да се ползва до провеждането на първите постоянни парламентарни избори от влизането в действие на този закон, а по-късно да отпадне. Но не посочи с какво ще бъде сменена тя.
Всички тези промени в Изборния кодекс бяха обнародвани стремително от Румен Радев с ексклузивен брой на „ Държавен вестник “, оповестен на 1 май.
„ Парламентът на комисиите “
От началото на съществуването си до момента 45-ият парламент е издал тъкмо 16 решения, в това число за избор на ръководител, зам.-председатели и секретари на Народно събрание, както и за анулация на великденската почивка за 2021 година. 14 от решенията са от първите две пленарни съвещания, извършени на 15 и 16 април. Останалите са от 22 април.
Знаково бе задължаването премиера в оставка Бойко Борисов да се яви пред депутатите за чуване по Националния проект за възобновяване и резистентност. Това докара до неговото прибързано излизане в отпуск. След това обаче Борисов реши да се яви в Народното събрание на 21 април, само че това по този начин и не се случи, защото дни по-рано водачът на ГЕРБ влезе в УМБАЛ „ Софиямед “ за незабавна операция заради контузия на дясното коляно, получена по време на футболен мач.
Междувременно бе признат и мораториум върху дейностите на Министерския съвет в оставка. Срещу това решение на 26 април от ГЕРБ внесоха тъжба в Конституционния съд.
5 от решенията или съвсем една трета от тях обаче са свързани с основаване на комисии, а всички те са управлявани от представители на новите политически обединения:
Временна комисия за разработване на план на Правилник за организацията и активността на Народното събрание и промени в Правилника за организацията и активността на Народното събрание
Председател: Христо Дочев от „ ИТН “
Временна комисия по инспекция за определяне на злоупотреби и нарушавания при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване през последните 10 години
Председател: Мая Манолова от „ Изправи се! Мутри вън! “
Комисия по бюджет и финанси
Председател: Георги Ганев от „ Демократична България “
Комисия по опазването на здравето
Председател: Александър Симидчиев от „ Демократична България “
Комисия по правни въпроси
Председател: Радостин Василев от „ ИТН “
На последното 7-о пленарно съвещание бяха импортирани планове на решение за основаване на още две краткотрайни комисии – от „ Демократична България “ предложиха основаване на комисия за следствие на „ дейностите и бездействията на способените органи “, свързани с противозаконните градежи на територията на Лесопарк „ Росенец “, до момента в който Арман Бабикян и група народни представители желаеха комисия за следствие на „ обстоятелства и условия “ във връзка с упражнено принуждение от полицията против протестиращи жители на две съответни дати – 10 юли и 2 септември 2020 година. Предложението за комисия за „ Росенец “ бе отхвърлено. Депутатите гласоподаваха „ за “ комисия за следствие на полицейското принуждение.
За този толкоз къс интервал от време Радев връчи проучвателни мандати на трите обединения с максимален брой гласове на отминалите парламентарни избори – ГЕРБ-СДС, „ ИТН “ и Българска социалистическа партия. Първата от тях опита да организира договаряния за сформиране на държавно управление и излъчи претенденти за министри, до момента в който останалите две даже не се пробваха, връщайки назад мандата на Радев още сега на неговото приемане. Така кабинет изобщо не бе образуван.
Само четири състава на Народното събрание в историята на България са съществували по-малко от мандата на 45-ия парламент:
2-рото Велико Народно събрание – един ден4-тото Велико Народно събрание 14 дни16-ото Обикновено Народно събрание – 12 дни20-ото Обикновено Народно събрание – 21 дни
Народните събрания на Република България
Парламент
Мандат
Брой депутати
Учредително Народно заседание
10.02.1879 – 16.04.1879 година
231
1-во Велико Народно заседание
17.04.1879 – 26.06.1879 година
231
1-во Обикновено Народно заседание
21.10.1879 – 24.11.1879 година
158
2-ро Обикновено Народно заседание
23.03.1880 – 18.12.1880 година
172
2-ро Велико Народно заседание
01.07.1881 година
307
3-то Обикновено Народно заседание
10.12.1882 – 25.12.1883 година
47
4-то Обикновено Народно заседание
27.06.1884 – 06.09.1886 година
195/286
3-то Велико Народно заседание
19.10.1886 – 03.08.1887 година
493
5-о Обикновено Народно заседание
15.10.1887 – 17.12.1889 година
285
6-о Обикновено Народно заседание
15.10.1890 – 15.12.1892 година
276
4-то Велико Народно заседание
03.05.1893 – 17.05.1893 година
577
7-о Обикновено Народно заседание
15.10.1893 – 21.12.1893 година
145
8-о Обикновено Народно заседание
15.10.1894 – 04.02.1896 година
149
9-о Обикновено Народно заседание
01.12.1896 – 19.12.1898 година
159
10-о Обикновено Народно заседание
16.05.1899 – 29.11.1900 година
169
11-о Обикновено Народно заседание
22.02.1901 – 23.12.1901 година
166
12-о Обикновено Народно заседание
22.04.1902 – 31.03.1903 година
188
13-о Обикновено Народно заседание
02.11.1903 – 22.12.1907 година
189
14-о Обикновено Народно заседание
15.06.1908 – 15.02.1911 година
203
5-о Велико Народно заседание
09.06.1911 – 09.07.1911 година
414
15-о Обикновено Народно заседание
15.10.1911 – 23.07.1913 година
213
16-о Обикновено Народно заседание
19.12.1913 – 31.12.1913 година
204
17-о Обикновено Народно заседание
20.03.1914 – 15.04.1919 година
257
18-о Обикновено Народно заседание
02.10.1919 – 20.02.1920 година
237
19-о Обикновено Народно заседание
15.04.1920 – 11.03.1923 година
232
20-о Обикновено Народно заседание
21.05.1923 – 11.06.1923 година
245
21-во Обикновено Народно заседание
09.12.1923 – 15.04.1927 година
267
22-ро Обикновено Народно заседание
19.06.1927 – 18.04.1931 година
275
23-то Обикновено Народно заседание
20.08.1931 – 19.05.1934 година
283
24-то Обикновено Народно заседание
22.05.1938 – 27.04.1939 година
160
25-о Обикновено Народно заседание
24.02.1940 – 23.08.1944 година
160
26-о Обикновено Народно заседание
15.12.1945 – 28.09.1946 година
276
6-о Велико Народно заседание
07.11.1946 – 21.10.1949 година
465(375)
1-во Народно заседание
17.01.1950 – 02.11.1953 година
239
2-ро Народно заседание
14.01.1954 – 11.12.1957 година
249
3-то Народно заседание
13.01.1958 – 04.11.1961 година
254
4-то Народно заседание
15.03.1962 – 08.12.1965 година
321
5-о Народно заседание
11.03.1966 – 18.05.1971 година
415
6-о Народно заседание
07.07.1971 – 09.03.1976 година
400
7-о Народно заседание
15.06.1976 – 07.04.1981 година
400
8-о Народно заседание
16.06.1981 – 21.03.1986 година
400
9-о Народно заседание
17.06.1986 – 03.04.1990 година
400
7-о Велико Народно заседание
10.07.1990 – 02.10.1991 година
400
36-о Народно заседание
04.11.1991 – 17.10.1994 година
240
37-о Народно заседание
12.01.1995 – 13.02.1997 година
240
38-о Народно заседание
07.05.1997 – 19.04.2001 година
240
39-о Народно заседание
05.07.2001 – 17.06.2005 година
240
40-о Народно заседание
11.07.2005 – 25.06.2009 година
240
41-во Народно заседание
14.07.2009 – 15.03.2013 година
240
42-ро Народно заседание
21.05.2013 – 06.08.2014 година
240
43-то Народно заседание
27.10.2014 – 27.01.2017 година
240
44-то Народно заседание
19.04.2017 – 25.03.2021 година
240
45-о Народно заседание
15.04.2021 – (в развой на разпускане)
240
Ето и къса последователност на завъртането на парламентарната рулеткаа>
20 април – президентът Румен Радев връчи мандат на ГЕРБ-СДС за сформиране на държавно управление. По-рано стана ясно, че претендент за министър председател от обединението ще е Даниел Митов , а измежду предложенията за министри бяха Румен Христов, който бе номиниран за вицепремиер и министър на защитата, Делян Добрев за министър на енергетиката, Ивелина Василева за министър на околната среда и водите, Калин Вельов за министър на културата и Любен Дилов-син за министър на туризма.
21 април – „ Демократична България “ и „ ИТН “ отхвърлиха поканата на ГЕРБ-СДС за договаряния за сформиране на държавно управление.
23 април – ГЕРБ-СДС върна проучвателния мандат
28 април – Румен Радев връчи мандата на учредената от Станислав Трифонов „ ИТН “. Бившата шахматистка Антоанета Стефанова, която бе номинирана за министър председател от партията , го одобри, а по-късно незабавно го върна.
5 май – Румен Радев упражни правото си да връчи мандата на трета политическа мощ по негов избор от миналите 4-процентовата преграда, нужна за лъчение на посланичество в 45-ото Народно събрание. Изборът на президента бе Българска социалистическа партия. Лидерът на партията Корнелия Нинова одобри и по-късно върна мандата. Междувременно президента към този момент бе подготвен и с дата за осъществяване на предварителни парламентарни избори – 11 юли.
Какво съумя да свърши 45-ият парламент?
Под управлението на председателя на Народно събрание, Ива Митева, народните представители одобриха промени, свързани единствено с един нормативен акт, който от своя страна има смисли за идните предварителни избори – Изборния кодекс. На 29 април депутатите заседаваха съвсем до среднощ, с цел да уточнят редица решения, измежду които:
100% машинно гласоподаване в изборните секции с над 300 души, като бюлетини ще се употребяват при пораждане на механически проблемСъставът на Централната изборна комисия се понижава от 20 на 15 членовеВъвежда се видеонаблюдение при броенето на подадените гласове (б.р. след това обаче водачът на ИМТ Станислав Трифонов отхвърли в пост във фейсбук през вчерашния ден, че ще има видеонаблюдение. Според него, в окончателния вид на текст останало " видеозапис и видеоизлъчване) на броенето в СИК и РИК.Създаване на 32-ри многомандатен изборен регион „ Чужбина “. Тук също е противоречиво дали ще има практическа реализация, защото не е написана методика, по която се дефинират мандатите за този районПри инспекция и приемане на протоколи в СИК ще могат да участват и представители на партии, обединения и инициативни комитети, представители на медиите, както и анкетьори от социологически агенцииОтпада ограничаването за откриване на до 35 изборни секции в страни отвън Европейския съюзВсяко обитаемо място с над 100 жители ще може да избира кмет
Народното събрание одобри и пропорционалната изборна система за избор на депутати да се ползва до провеждането на първите постоянни парламентарни избори от влизането в действие на този закон, а по-късно да отпадне. Но не посочи с какво ще бъде сменена тя.
Всички тези промени в Изборния кодекс бяха обнародвани стремително от Румен Радев с ексклузивен брой на „ Държавен вестник “, оповестен на 1 май.
„ Парламентът на комисиите “
От началото на съществуването си до момента 45-ият парламент е издал тъкмо 16 решения, в това число за избор на ръководител, зам.-председатели и секретари на Народно събрание, както и за анулация на великденската почивка за 2021 година. 14 от решенията са от първите две пленарни съвещания, извършени на 15 и 16 април. Останалите са от 22 април.
Знаково бе задължаването премиера в оставка Бойко Борисов да се яви пред депутатите за чуване по Националния проект за възобновяване и резистентност. Това докара до неговото прибързано излизане в отпуск. След това обаче Борисов реши да се яви в Народното събрание на 21 април, само че това по този начин и не се случи, защото дни по-рано водачът на ГЕРБ влезе в УМБАЛ „ Софиямед “ за незабавна операция заради контузия на дясното коляно, получена по време на футболен мач.
Междувременно бе признат и мораториум върху дейностите на Министерския съвет в оставка. Срещу това решение на 26 април от ГЕРБ внесоха тъжба в Конституционния съд.
5 от решенията или съвсем една трета от тях обаче са свързани с основаване на комисии, а всички те са управлявани от представители на новите политически обединения:
Временна комисия за разработване на план на Правилник за организацията и активността на Народното събрание и промени в Правилника за организацията и активността на Народното събрание
Председател: Христо Дочев от „ ИТН “
Временна комисия по инспекция за определяне на злоупотреби и нарушавания при разходването на средства от Министерски съвет, министерствата, държавните органи, държавни предприятия и сдружения с повече от 50 на 100 държавно присъединяване през последните 10 години
Председател: Мая Манолова от „ Изправи се! Мутри вън! “
Комисия по бюджет и финанси
Председател: Георги Ганев от „ Демократична България “
Комисия по опазването на здравето
Председател: Александър Симидчиев от „ Демократична България “
Комисия по правни въпроси
Председател: Радостин Василев от „ ИТН “
На последното 7-о пленарно съвещание бяха импортирани планове на решение за основаване на още две краткотрайни комисии – от „ Демократична България “ предложиха основаване на комисия за следствие на „ дейностите и бездействията на способените органи “, свързани с противозаконните градежи на територията на Лесопарк „ Росенец “, до момента в който Арман Бабикян и група народни представители желаеха комисия за следствие на „ обстоятелства и условия “ във връзка с упражнено принуждение от полицията против протестиращи жители на две съответни дати – 10 юли и 2 септември 2020 година. Предложението за комисия за „ Росенец “ бе отхвърлено. Депутатите гласоподаваха „ за “ комисия за следствие на полицейското принуждение.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ