,fit(1920:897)&format=webp)
Феноменът Bangaranga – защо световните медии обявиха Дара за спасителя на Евровизия?
27-годишната поп звезда Дара реализира исторически успех на юбилейното 70-о издание на „ Евровизия “ във Виена, трансформирайки се в една от най-обсъжданите персони в международните медии. С 516 точки българската изпълнителка завоюва сърцата на интернационалното жури и публиката с песента си Bangaranga.
За първи път в 70-годишната история на състезанието България застава на върха, откакто се причисли към „ Евровизия “ през 2005 година Българската национална телевизия (БНТ) удостовери, че през 2027 година хазаин на идващото издание ще бъде София.
Американското издание The New York Times също проучва мащаба на събитието, определяйки успеха на българката като същински културен феномен.
Според TNYT, в година на тежки разделения и напрежение, едно достоверно осъществяване с дълбоки фолклорни корени е съумяло да пробие шума и да сплоти вота на една мощно поляризирана Европа. Анализаторите зад Океана преглеждат триумфа на Дара като доказателство, че изкуството към момента има силата да надскочи геополитическия безпорядък.
Британската BBC акцентира, че за разлика от доста други участници, Дара към този момент е одобрено име и същинска звезда в България. Песните и видеоклиповете ѝ са гледани и слушани над 80 милиона пъти, а почитателите я познават и като харизматичен треньор в „ Гласът на България “.
Медийните специалисти означават, че въпреки Дара да не бе измежду любимците съгласно букмейкърите, впечатляващата ѝ хореография и заразителният припев на Bangaranga засенчиха конкуренцията на сцената във Виена.
Британският коментатор Греъм Нортън и негови сътрудници още преди финала оповестиха българския екип за притежател на премията за най-хубава сценография на годината. Любопитно е, че английските фенове също поддържаха Дара с оптималните 12 точки в зрителския избор.
Името на песента Bangaranga прикова вниманието. Според BBC, на ямайски патоа думата значи „ олелия “ или „ безпорядък “, само че за Дара текстът споделя за персоналната ѝ борба с тревогата и недостига на вниманието (ADHD). Хореографията ѝ е въодушевена от античната българска традиция на кукерите – алегорично прогонване на злите сили.
Освен музикалните пристрастености, The Guardian обръща съществено внимание и на политическия и учредителен подтекст към състезанието във Виена.
Изданието акцентира, че непредвидената, само че безапелационна победа на България спести съществени главоболия на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и останалите публични медии.
Израелският представител Ноам Бетан зае второто място с 343 точки. Според The Guardian, победа за Израел би сложила уредниците пред съвсем невъзможни логистични въпроси за идната година. Конкурсът бе белязан от невиждано напрежение – пет страни (Ирландия, Испания, Нидерландия, Словения и Исландия) бойкотираха събитието поради присъединяване на Израел, а центърът на Виена стана сцена на огромни митинги. На този декор триумфът на България се възприема като сериозно значим, безпристрастен и положителен излаз за бъдещето на „ Евровизия “.
Bangaranga е разказана като „ поп музика с фолклорна основа “ – пулсиращ празненство химн, който съумя да сплоти гласовете на Европа даже в толкоз поляризирана атмосфера.
Докато България чества историческия си триумф, огромните стопански системи и одобрени участници в „ Евровизия “ претърпяха провал, означават задграничните анализатори.
Англия остана последна – с нула точки от публиката и единствено една точка от журито на Украйна за плана Look Mum No Computer. Това е третото ѝ последно място от 2020 година. Германия и Белгия също не завоюваха нито една точка от феновете.
Ето по какъв начин наподобява финалната петица на „ Евровизия 2026 “:
България (Дара – Bangaranga) – 516 точки
Израел (Ноам Бетан – Michelle) – 343 точки
Румъния (Александра Капитанеску – Choke Me) – 296 точки
Австралия (Делта Гудрем – Eclipse) – 287 точки
Италия (Сал Да Винчи – Per Sempre) – 281 точки
Euronews подчертава върху икономическите компликации тази година, които вършат успеха на България още по-ценна за стабилността на формата.
Медията отбелязва, че протестът на пет страни – най-сериозен от Испания – е блъснал състезанието. Като част от Голямата петорка, Мадрид е основен финансов поръчител за икономическата жизненост на „ Евровизия “.
Липсата на Испания основава финансова дупка и евентуален спад в зрителската публика – провокации, с които EBU ще би трябвало да се оправя. Euronews оповестява още за засилени ограничения за сигурност и огромни митинги към залата във Виена под наслов „ Блокирайте Евровизия “.
На този декор разделянето и месеците на неодобрение трансфораха 70-ата годишнина на най-големия песенен конкурс в едно от най-поляризиращите му издания напоследък.
Анализаторът на „ Евровизия “ Дийн Вулетич споделя пред Euronews, че състезанието постоянно идва с изненади и в никакъв случай не е бил сцена за огромните международни звезди. По думите му „ Евровизия “ постоянно е давала късмет на новобранците – феновете обичат да виждат по какъв начин актьори от по-малки страни побеждават любимците и се трансформират в безспорните герои на вечерта.
За първи път в 70-годишната история на състезанието България застава на върха, откакто се причисли към „ Евровизия “ през 2005 година Българската национална телевизия (БНТ) удостовери, че през 2027 година хазаин на идващото издание ще бъде София.
Американското издание The New York Times също проучва мащаба на събитието, определяйки успеха на българката като същински културен феномен.
Според TNYT, в година на тежки разделения и напрежение, едно достоверно осъществяване с дълбоки фолклорни корени е съумяло да пробие шума и да сплоти вота на една мощно поляризирана Европа. Анализаторите зад Океана преглеждат триумфа на Дара като доказателство, че изкуството към момента има силата да надскочи геополитическия безпорядък.
Британската BBC акцентира, че за разлика от доста други участници, Дара към този момент е одобрено име и същинска звезда в България. Песните и видеоклиповете ѝ са гледани и слушани над 80 милиона пъти, а почитателите я познават и като харизматичен треньор в „ Гласът на България “.
Медийните специалисти означават, че въпреки Дара да не бе измежду любимците съгласно букмейкърите, впечатляващата ѝ хореография и заразителният припев на Bangaranga засенчиха конкуренцията на сцената във Виена.
Британският коментатор Греъм Нортън и негови сътрудници още преди финала оповестиха българския екип за притежател на премията за най-хубава сценография на годината. Любопитно е, че английските фенове също поддържаха Дара с оптималните 12 точки в зрителския избор.
Името на песента Bangaranga прикова вниманието. Според BBC, на ямайски патоа думата значи „ олелия “ или „ безпорядък “, само че за Дара текстът споделя за персоналната ѝ борба с тревогата и недостига на вниманието (ADHD). Хореографията ѝ е въодушевена от античната българска традиция на кукерите – алегорично прогонване на злите сили.
Освен музикалните пристрастености, The Guardian обръща съществено внимание и на политическия и учредителен подтекст към състезанието във Виена.
Изданието акцентира, че непредвидената, само че безапелационна победа на България спести съществени главоболия на Европейския съюз за радио и телевизия (EBU) и останалите публични медии.
Израелският представител Ноам Бетан зае второто място с 343 точки. Според The Guardian, победа за Израел би сложила уредниците пред съвсем невъзможни логистични въпроси за идната година. Конкурсът бе белязан от невиждано напрежение – пет страни (Ирландия, Испания, Нидерландия, Словения и Исландия) бойкотираха събитието поради присъединяване на Израел, а центърът на Виена стана сцена на огромни митинги. На този декор триумфът на България се възприема като сериозно значим, безпристрастен и положителен излаз за бъдещето на „ Евровизия “.
Bangaranga е разказана като „ поп музика с фолклорна основа “ – пулсиращ празненство химн, който съумя да сплоти гласовете на Европа даже в толкоз поляризирана атмосфера.
Докато България чества историческия си триумф, огромните стопански системи и одобрени участници в „ Евровизия “ претърпяха провал, означават задграничните анализатори.
Англия остана последна – с нула точки от публиката и единствено една точка от журито на Украйна за плана Look Mum No Computer. Това е третото ѝ последно място от 2020 година. Германия и Белгия също не завоюваха нито една точка от феновете.
Ето по какъв начин наподобява финалната петица на „ Евровизия 2026 “:
България (Дара – Bangaranga) – 516 точки
Израел (Ноам Бетан – Michelle) – 343 точки
Румъния (Александра Капитанеску – Choke Me) – 296 точки
Австралия (Делта Гудрем – Eclipse) – 287 точки
Италия (Сал Да Винчи – Per Sempre) – 281 точки
Euronews подчертава върху икономическите компликации тази година, които вършат успеха на България още по-ценна за стабилността на формата.
Медията отбелязва, че протестът на пет страни – най-сериозен от Испания – е блъснал състезанието. Като част от Голямата петорка, Мадрид е основен финансов поръчител за икономическата жизненост на „ Евровизия “.
Липсата на Испания основава финансова дупка и евентуален спад в зрителската публика – провокации, с които EBU ще би трябвало да се оправя. Euronews оповестява още за засилени ограничения за сигурност и огромни митинги към залата във Виена под наслов „ Блокирайте Евровизия “.
На този декор разделянето и месеците на неодобрение трансфораха 70-ата годишнина на най-големия песенен конкурс в едно от най-поляризиращите му издания напоследък.
Анализаторът на „ Евровизия “ Дийн Вулетич споделя пред Euronews, че състезанието постоянно идва с изненади и в никакъв случай не е бил сцена за огромните международни звезди. По думите му „ Евровизия “ постоянно е давала късмет на новобранците – феновете обичат да виждат по какъв начин актьори от по-малки страни побеждават любимците и се трансформират в безспорните герои на вечерта.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ