27 години след първата мироопазваща българска мисия към ООН, над

27 години след първата мироопазваща българска задача към Организация на обединените нации, над 30 някогашни командоси се събраха във Велико Търново и учредиха свое съдружие, което нарекоха " Асоциация на българските ветерани -миротворци ". На 4 май 1992 година 850 български сини каски, след едвам 45 дни подготовка, са изпратени в раздиращата се от революция Камбоджа и остават там до 27 ноември 1993 година. Близо 19 месеца. Контингентът ни дава 10 жертви и десетки ранени, напомня БНР.

Военната ни задача в Камбоджа и през днешния ден е обгърната в легенди и митове за опиати, проститутки, бедност и случки.

Стоян Аламанов е едно от тези момчета в Камбоджа. Не удостоверява, само че и не отхвърля част от легендите за тази задача:

" Там където има пушек, има и огън. Екстремални условия, където същински оценяваш живота изобщо, базисни неща като храната, другарството . В интерес на истината, Българската войска не беше готова и следваше политически позив да се включи в тази задача. Първоначално в тази задача не отидоха най-подготвените, да вземем за пример самите армейски командири не бяха подтиквани да си пускат най-хубавите подчинени ".

Мизерията и тогава, и през днешния ден е тази, която убива бойците и обществото, прям е 55-годишният Христо. Представя се единствено с дребното си име. Записал се в задачата, с цел да се върне още веднъж в армията и " Гранични войски ", само че не се получило:

" Само че ме изгониха от Камбоджа и не можах да се върна в армията - за протеста на камбоджанците. Разбунтува ни това, което и в този момент ще разпалва народа, а то е бедност. Разбира се, че началото е финансовата, а тя е разследване от всичките останали.

62-годишният Христо Иванов и до през днешния ден продължава да поддържа връзка с камбоджанци, с които се сприятелил преди три десетилетия по време на задачата: