26 деца, отвлечени заедно с училищния автобус в Чоучила, Калифорния

26 деца, отвлечени дружно с учебния рейс в Чоучила, Калифорния през далечната 1976 година, закопани подземен и оставени дни без храна и вода, си спомнят за ужаса. У всички тях е останала контузията, спомените за преживения пъкъл. Те са били на възраст от 5 до 14 години. Сега описват за всичко това в документален филм на CNN – Chowchilla. Едно от децата, тогава 14-годишно, което съумява да избяга и да освободи заложниците, през днешния ден е наркоман. 10-годишно момиче, което пък е опитвало да успокоява всичките си другари, години по-късно се самоубива. 6-годишно тогава момче, което към този момент е огромен мъж, пък не може да спи.

„ Не мога да дремя. Не желая и да задрямвам, тъй като стартирам да сънувам. Сънувам оня ден, когато дружно с моите другари и съученици бяхме безусловно заровени живи. Все още чувствам миризмата на повърнато и урина. Все още виждам тъмнината подземен. Чувам звуците и чувствам пръстта над главата си. “

Това споделя Линда Карехо Лабендейра. Тя е едно от 26-те деца, отвлечени през далечния 15 юли 1976 година. Тогава те се прибират от басейн с учебния рейс. Той е засечен от

Тийнейджърка откри пукотевица в съветско учебно заведение, има убити и ранени
Те са въоръжени. Пленяват водача и всичките 26 деца, които тогава са на възраст сред 5 и 14 години. Натоварват ги в два микробуса и ги откарват в мина в Чоучила, Калифорния.

Там стартира и същинският смут. Децата, дружно с водача Ед Рей, са принудени да влязат в закопан на близо 4 метра подземен рейс. Вътре има мръсни дюшеци, а дървени сандъци с дупки са пригодени за тоалетни. Идеята на похитителите е да вземат 5 млн. $ откуп. Те затрупват капандурата на рейса с още пръст, а за по-сигурно от горната страна поставят тежък батерия от камион.

„ Нямахме визия дали ще оцелеем. Не знаехме какво се случва. По-малките деца не спираха да плачат. Толкова години по-късно аз

към момента не мога да не помни това
споделя Лабендейра. Нейният смут се повтаря няколко пъти през годините, откакто схваща, че един по един похитителите излизат на независимост, макар че са наказани на 27 доживотни присъди. Братята Ричард и Джеймс Шонфелд и Фред Уудс са хванати няколко дни след похищението.

Те позволяват грешката да легнат да спят, откакто са заровили жертвите си. Шофьорът Ед Рей обаче измисля проект. Той скупчва дюшеците един върху различен и по този начин съумява да стигне до капандурата. С доста страдания я отваря и изкарва децата едно по едно.

Полицията не се бави дълго и съумява да задържи тримата похитители. Те получават по 27 доживотни присъди
по една за всяко похищение
Съдът ги лишава и от правото на предварително освобождение. През 1980 година обаче апелативен състав на съда анулира първичните присъди. Мотивите са – мъжете не са предизвикали съществени телесни повреди на децата, затова би трябвало да имат късмет за предварително освобождение. Така на независимост през 2012 година излиза Ричард Шонфелд. Три години по-късно е освободен и брат му Джеймс.

Истинският избавител Маршал: Полицията ми открадна момента
Един от младите герои на този по този начин тежък ден за всички е 14-годишният тогава Майк Маршал. Заедно с водача Рей той съумява да излезе над рейса и да стартира да разкопава път за бягство. Така двамата извеждат всички похитени. Маршал обаче не получава заслуженото – както от обществото, по този начин и от полицията. Никой не признава заслугата му и той се усеща ограбен и до през днешния ден.

„ Вече имаше новинарски екипи пред полицейското ръководство. Ние отивахме натам, с цел да дадем показания. Вървях с необятна усмивка, която скриваше изтощението ми, само че бях горделив от себе си. Исках да опиша всичко на публицистите. Исках да опиша на целия свят по какъв начин успяхме да спасим децата “, споделя Майк Маршал.

Възможността му да го направи обаче е „ открадната “ от шериф Тейтъм, който застава пред камерите.

„ Той сподели: „ Нека да ги оставим да си почиват “, спомня си Майк и по този начин светът не научава за геройския му акт.

„ Това ме преследваше десетилетия “, споделя той пред CNN.

По думите му, цяла Америка е приела бързо, че същинският воин е Рей, а не той. Така скромният водач на рейс става образец за доста млади американци, без да има толкоз огромна заслуга за това, счита към този момент порасналият Маршал. Ед Рей даже се снабдява с парк, кръстен на него в Чоучила.

Казвах на хората, „ Майк Маршал ни изкопа. Майк ни изкопа. “ Но никой не слушаше. Дори Маршал се „ усеща отговорен, че се усеща зле “, сподели той. „ Спомням си, че си помислих: „ Защо се усещам по този начин? Какво не е наред с мен? “

Той се опита да се върне към мисълта: „ Хей, знаеш ли какво? На кого му пука? Всички се измъкнахме. Всички сме на открито, това е значимото “, споделя пък неговият другар Браун, с който и до през днешния ден са близки.

„ Чувствах се като животно, което отива на заколение “
„ Чувствах се като животно, което отива на заколение “. Това споделя Лари Парк, който по време на похищението е едвам на 6 години.

„ Децата нямаха къде да се изкъпят, нямаше вода, нямаше и храна. Някои плачеха “, споделя пък Джоди Хефингтън, която тогава е на 10 години. Тя е и едно от най-големите девойки, което бързо би трябвало да надскочи годините си и да стартира да успокоява по-малките деца. Всички те са скрити в рейс, закопан подземен.Източник Сн.: CNN bg voice.bg