Средната заплата в България - трайно над 2500 лв. Но пак сме на двата полюса с Люксембург
2547 лв. е междинната работна заплата у нас в края на първата половина от 2025 година, сочат данните на Национален статистически институт представени от Нова тв.
През вторите 3 месеца на година заплатата ни се е нараснала с 5% спрямо първите три. Печелим обаче с 11% повече, в сравнение с предходната година по това време и с 24% повече, в сравнение с в средата на 2023-а, твърди статистиката.
В момента междинната заплата в публичния бранш е по-висока от тази в частния с близо 200 лв..
„ Създаване и разпространяване на информация и креативен артикули ” за следващ път е икономическата активност с най-висока междинна заплата, която е към този момент 5550 лв.. По размер на възнаграждението следват заетите във финансите и застрахователната активност. Най-голямо нарастване тази година пък са получили работещите в образованието и държавното ръководство.
Там възнагражденията в този момент са с към една пета по-високи, в сравнение с са били при започване на 2025 година
Подобно нарастване при тях имаше и през предходната година. Най-ниските междинни заплати още веднъж са в „ Хотелиерство и ресторантьорство ” – 1580 лв., само че добре знаем, че специалистите постоянно изясняват това с съществуването на сив бранш в този отрасъл. Следват ги селското, горското и рибното стопанство.
Поглед в този момент и към минималното заплащане у нас, което за 5 години се усили двойно и тази година за пръв път надвиши 1000 лв.. В момента то е в размер на 1077 лв., което е с 15% повече от предходната година. Или другояче казано – със 144 лв. повече. До дни се чака да стане ясно какъв ще бъде размерът на минималната заплата и през идната година, като прогнозите са тя с малко да надвиши 1200 лв.. Такова заплащане за труда си получават сред 400 000 и 500 000 българи.
Размерът на това нарастване през последните няколко години ни трансформира в един от рекордьорите на Европа по растеж, припомня Нова тв. За последните 10 години, България е отбелязала средногодишен растеж от 11%. Така попадаме в топ 3 по този индикатор измежду всички в Европейския съюз. Изпреварват ни единствено Румъния и Литва с сред 1,5-2% разлика. Другите ни съседи членове на общността – Гърция, са увеличавали минималната си заплата със приблизително 4% на година. През последните 10 години, най-незначително е било нарастването във Франция – 2%. Пет страни не са дали данни за тази статистика.
Добрите вести свършват тук. Въпреки всичко това, утвърдително продължаваме да бъдем последни по мярка на минимална заплата. Превърната в европейската валута, нейната стойност сега се равнява на 551 евро. Първото място безапелационно остава за Люксембург, с минимална заплата от 2700 евро. Следва Ирландия, която дружно с Нидерландия, Германия и Белгия, затваря топ 5 на страните с минимална заплата над 2 000 евро. Съседните ни Гърция и Румъния, са надлежно на 11-а и 19-а позиция, като минималната заплата в Гърция е съвсем двойно по-висока от нашата.
Разбира се, сравнението на минималните заплати не би било напълно съответно, в случай че не съпоставим и покупателната дарба в другите страни.
Какво можем да си позволим с парите, които изкарваме?
Въпреки че в тази ранглиста също сме последни, разликата сред България и не дребна част от останалите страни, тук не е чак толкоз огромна и въпреки и много постепенно, я топим. Според данните на Евростат, по БВП на глава от популацията изразен в стандарти на покупателна дарба, Люксембург още веднъж са първи – със 141% по-големи благоприятни условия от средностатистическия жител на Европейския съюз. И тук идващите са Ирландия със относително подобен резултат. Тези две страни се откъсват надалеч пред останалите. Това, което можем да си позволим у нас, е с една трета по-малко от това, което приблизително могат останалите европейци. Позицията директно преди България е за Гърция, с дребна разлика като благоприятни условия сред нас и тях.
За кого да отдели средства за най-малко една седмица отмора в годината не е проблем?
Без изненада това още веднъж са жителите на Люксембург – единствената страна с под 10% от популацията, които нямат сходна опция. За 90% от шведите и нидерландците почивката също не съставлява проблем. Най-трудно да си обезпечат такава е за румънците – близо 60% от тях, не могат да заделят средства за отмора. Следват ги гърците – с 46%. България е трета. Едноседмичната отмора отвън дома, съставлява проблем за 41% от българите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
През вторите 3 месеца на година заплатата ни се е нараснала с 5% спрямо първите три. Печелим обаче с 11% повече, в сравнение с предходната година по това време и с 24% повече, в сравнение с в средата на 2023-а, твърди статистиката.
В момента междинната заплата в публичния бранш е по-висока от тази в частния с близо 200 лв..
„ Създаване и разпространяване на информация и креативен артикули ” за следващ път е икономическата активност с най-висока междинна заплата, която е към този момент 5550 лв.. По размер на възнаграждението следват заетите във финансите и застрахователната активност. Най-голямо нарастване тази година пък са получили работещите в образованието и държавното ръководство.
Там възнагражденията в този момент са с към една пета по-високи, в сравнение с са били при започване на 2025 година
Подобно нарастване при тях имаше и през предходната година. Най-ниските междинни заплати още веднъж са в „ Хотелиерство и ресторантьорство ” – 1580 лв., само че добре знаем, че специалистите постоянно изясняват това с съществуването на сив бранш в този отрасъл. Следват ги селското, горското и рибното стопанство.
Поглед в този момент и към минималното заплащане у нас, което за 5 години се усили двойно и тази година за пръв път надвиши 1000 лв.. В момента то е в размер на 1077 лв., което е с 15% повече от предходната година. Или другояче казано – със 144 лв. повече. До дни се чака да стане ясно какъв ще бъде размерът на минималната заплата и през идната година, като прогнозите са тя с малко да надвиши 1200 лв.. Такова заплащане за труда си получават сред 400 000 и 500 000 българи.
Размерът на това нарастване през последните няколко години ни трансформира в един от рекордьорите на Европа по растеж, припомня Нова тв. За последните 10 години, България е отбелязала средногодишен растеж от 11%. Така попадаме в топ 3 по този индикатор измежду всички в Европейския съюз. Изпреварват ни единствено Румъния и Литва с сред 1,5-2% разлика. Другите ни съседи членове на общността – Гърция, са увеличавали минималната си заплата със приблизително 4% на година. През последните 10 години, най-незначително е било нарастването във Франция – 2%. Пет страни не са дали данни за тази статистика.
Добрите вести свършват тук. Въпреки всичко това, утвърдително продължаваме да бъдем последни по мярка на минимална заплата. Превърната в европейската валута, нейната стойност сега се равнява на 551 евро. Първото място безапелационно остава за Люксембург, с минимална заплата от 2700 евро. Следва Ирландия, която дружно с Нидерландия, Германия и Белгия, затваря топ 5 на страните с минимална заплата над 2 000 евро. Съседните ни Гърция и Румъния, са надлежно на 11-а и 19-а позиция, като минималната заплата в Гърция е съвсем двойно по-висока от нашата.
Разбира се, сравнението на минималните заплати не би било напълно съответно, в случай че не съпоставим и покупателната дарба в другите страни.
Какво можем да си позволим с парите, които изкарваме?
Въпреки че в тази ранглиста също сме последни, разликата сред България и не дребна част от останалите страни, тук не е чак толкоз огромна и въпреки и много постепенно, я топим. Според данните на Евростат, по БВП на глава от популацията изразен в стандарти на покупателна дарба, Люксембург още веднъж са първи – със 141% по-големи благоприятни условия от средностатистическия жител на Европейския съюз. И тук идващите са Ирландия със относително подобен резултат. Тези две страни се откъсват надалеч пред останалите. Това, което можем да си позволим у нас, е с една трета по-малко от това, което приблизително могат останалите европейци. Позицията директно преди България е за Гърция, с дребна разлика като благоприятни условия сред нас и тях.
За кого да отдели средства за най-малко една седмица отмора в годината не е проблем?
Без изненада това още веднъж са жителите на Люксембург – единствената страна с под 10% от популацията, които нямат сходна опция. За 90% от шведите и нидерландците почивката също не съставлява проблем. Най-трудно да си обезпечат такава е за румънците – близо 60% от тях, не могат да заделят средства за отмора. Следват ги гърците – с 46%. България е трета. Едноседмичната отмора отвън дома, съставлява проблем за 41% от българите.
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ