Тарифата в затвора: 250 лв. за оръжие, 100 лв. за наркотик, 50 лв. за алкохол
250 лева е цената за вкарване на хладно или огнестрелно оръжие в пандиза. Поръчката се плащала извън, а парите главно отивали при надзирателя, който ще я направи. Доставката се водела „ специфична “ и се правела главно от по-млади чиновници описа някогашен пандизчия пред "Монитор ", напуснал решетките при започване на годината.
Мъжът, който е поискал анонимност, излежавал поредна присъда за кражба. Той е прекарал половината си живот по пандизите и постоянно му се налагало да прибягва до поръчки извън. Твърди, че оръжие не си е взимал. Но имал „ сътрудници “, които се въоръжавали главно с ножове. Чувал и за такива с револвери. Това постоянно били пищови вид „ дамски “, които били по-малки и по-лесни за скриване. Не се стигало обаче до потреблението им. Не знае и каква е тяхната численост. Знае обаче, че ги има, и то скрити из килиите и дворовете на пандизите. Най-вероятно е сходен и казусът с избягалите пандизчии Владимир Пелов и съкилийника му Радослав Колев, които се оказаха въоръжени с револвер и с нож. Предполага се, че рецидивистите, поради чието бягство от Централния софийски затвор към този момент заваляха оставки, са се сдобили с оръжията преди месеци и са ги държали скрити някъде, до момента в който им пристигна времето.
„ Чувал съм, че в случай че се вкарва револвер, то надзирателят го доставя развален, с цел да не стане самият той жертва. При Пелов обаче очевидно оръжието е работело, щом е стрелял “, описа някогашния пандизчия и изясни по какъв начин тъкмо става поръчката. „ Когато искаш нещо от някой надзорник, го питаш „ Ще вали ли? “. Ако той ти каже - „ Може и да вали “, това значи, че може и да ти свърши работа. Ако ти отговори - „ Времето е хубаво “, значи не би трябвало да го питаш нищо повече “, изясни още пред „ Монитор “ някогашният пандизчия.
С кодови наименования било и всичко, което се поръчва. За шише алкохол от половин литър да вземем за пример се питало „ Кога имаш рожден ден, че да почерпиш? “. Ако надзирателят отговори – „ Другата седмица “, значело, че другата седмица ще вкара една бутилка алкохол. Цената за услугата била 50 лв.. Доза хероин или марихуана пък се таксувала по 100 лв.. За нея се питало - „ Кога ще те видя по-усмихнат? “
Парите за поръчките се взимали главно от околните на пандизчиите, защото вътре в зандана имало камери и даже пандизчията да е получил месечната си заплата, в случай че е работил, то няма по какъв начин надзирателят да вземе парите. Ако пък се стигало до непосредствено разплащане зад стените на пандиза, това ставало през разнообразни тайници. Често подобен тайник може да е камък на двора, където се скрива банкнотата или място, което е в така наречен сляпа зона на камерите. Най-много пари се въртели за телефонни диалози.
„ Мит е, че всеки пандизчия има телефон. Апаратите зад решетките костват доста скъпо, а и даже да не ти ги намерят чиновниците, другите пандизчии ще те видят и ще те издадат или ще ти го откраднат. За това се употребяват надзирателите. Те нямат револвери, само че имат телефони и продават един диалог с тях за по 20 лв.. Можеш да приказваш в границите на до десетина минути, само че единствено в негово наличие. Колегите са удовлетворени от тази услуга, тъй като на тях им излиза по-скъпо да приказват през системата на пандиза. Тя коства три лв. на минута и още след първото прозвъняване на сигнала сметката ти е намаляла с 2,49 лева и единственото, което ти остава, е да вкарваш още пари, с цел да проведеш един триминутен диалог “, описа още някогашният пандизчия.
Мъжът, който е поискал анонимност, излежавал поредна присъда за кражба. Той е прекарал половината си живот по пандизите и постоянно му се налагало да прибягва до поръчки извън. Твърди, че оръжие не си е взимал. Но имал „ сътрудници “, които се въоръжавали главно с ножове. Чувал и за такива с револвери. Това постоянно били пищови вид „ дамски “, които били по-малки и по-лесни за скриване. Не се стигало обаче до потреблението им. Не знае и каква е тяхната численост. Знае обаче, че ги има, и то скрити из килиите и дворовете на пандизите. Най-вероятно е сходен и казусът с избягалите пандизчии Владимир Пелов и съкилийника му Радослав Колев, които се оказаха въоръжени с револвер и с нож. Предполага се, че рецидивистите, поради чието бягство от Централния софийски затвор към този момент заваляха оставки, са се сдобили с оръжията преди месеци и са ги държали скрити някъде, до момента в който им пристигна времето.
„ Чувал съм, че в случай че се вкарва револвер, то надзирателят го доставя развален, с цел да не стане самият той жертва. При Пелов обаче очевидно оръжието е работело, щом е стрелял “, описа някогашния пандизчия и изясни по какъв начин тъкмо става поръчката. „ Когато искаш нещо от някой надзорник, го питаш „ Ще вали ли? “. Ако той ти каже - „ Може и да вали “, това значи, че може и да ти свърши работа. Ако ти отговори - „ Времето е хубаво “, значи не би трябвало да го питаш нищо повече “, изясни още пред „ Монитор “ някогашният пандизчия.
С кодови наименования било и всичко, което се поръчва. За шише алкохол от половин литър да вземем за пример се питало „ Кога имаш рожден ден, че да почерпиш? “. Ако надзирателят отговори – „ Другата седмица “, значело, че другата седмица ще вкара една бутилка алкохол. Цената за услугата била 50 лв.. Доза хероин или марихуана пък се таксувала по 100 лв.. За нея се питало - „ Кога ще те видя по-усмихнат? “
Парите за поръчките се взимали главно от околните на пандизчиите, защото вътре в зандана имало камери и даже пандизчията да е получил месечната си заплата, в случай че е работил, то няма по какъв начин надзирателят да вземе парите. Ако пък се стигало до непосредствено разплащане зад стените на пандиза, това ставало през разнообразни тайници. Често подобен тайник може да е камък на двора, където се скрива банкнотата или място, което е в така наречен сляпа зона на камерите. Най-много пари се въртели за телефонни диалози.
„ Мит е, че всеки пандизчия има телефон. Апаратите зад решетките костват доста скъпо, а и даже да не ти ги намерят чиновниците, другите пандизчии ще те видят и ще те издадат или ще ти го откраднат. За това се употребяват надзирателите. Те нямат револвери, само че имат телефони и продават един диалог с тях за по 20 лв.. Можеш да приказваш в границите на до десетина минути, само че единствено в негово наличие. Колегите са удовлетворени от тази услуга, тъй като на тях им излиза по-скъпо да приказват през системата на пандиза. Тя коства три лв. на минута и още след първото прозвъняване на сигнала сметката ти е намаляла с 2,49 лева и единственото, което ти остава, е да вкарваш още пари, с цел да проведеш един триминутен диалог “, описа още някогашният пандизчия.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ