25% от леглата в болниците са излишни
25% от леглата в лечебните заведения у нас са непотребни, като в 7 области има централизация на болнични кревати за разлика от останалите, където те са много по-малко. На този декор се откроява дефицитът на персонални лекари, от който страдат много области у нас, а 9 града и над 3800 села, или 12% от популацията на страната, изобщо нямат достъп до първична здравна помощ. Тези и други несъответствия демонстрира Националната карта на дълготрайните потребности от здравни услуги в България, призната неотдавна от служебното държавно управление, написа " Сега ".
Към края на 2021 година у нас са функционирали 319 лечебни заведения за болнична помощ, 115 от които са частни. Общият брой на болничните кревати, включително и тези към онкологични центрове, центрове за психологично здраве и за кожно-венерически болести, е 54 491 (увеличението е от 7.8 на 7.9 кревати на 1000 души). Само в лечебните заведения броят на леглата е над 52 хиляди, при 51 хиляди за 2020 година Оказва се, че тази наличност е много по-голяма от потребностите ни.
През 2021 година през лечебните заведения у нас са минали 1 850 783 заболели, което е с 38 102 повече от 2020 година Експертите пресмятат, че в действителност употребяваните болнични кревати в страната са били 30 569, а потребността е била от 41 хиляди кревати. Или, анализът на данните демонстрира, че на национално равнище е налице непотребен общ леглови фонд от 13 457 кревати, което е 25% от всички разкрити кревати.
Най-голям е остатъкът във връзка с леглата за интензивно лекуване - 14 843 (35% от наличните кревати за интензивно лечение) и леглата за рехабилитация - 2445 кревати (37% от наличните), до момента в който е налице забележителен недостиг на леглата за дълготрайна грижа, обезпечавана в болнични условия - дефицитът тук е от 2989 кревати, т.е. 58% от откритите потребности. Известен дефицит е разполагаем и при леглата за психиатрична грижа - 508 кревати или 11% от откритите потребности.
" Анализът демонстрира, че болничната конструкция у нас се характеризира със свръхкапацитет, който не дава отговор на осъществените потребности на хората от болнично лекуване. Наличната болнична инфраструктура е неравномерно разпределена на територията на страната, със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и дефицит на потенциал за облекчаване на базови потребности от болнична помощ в по-малките регионални центрове. Налице е неефективна конструкция на болничните кревати с превес на леглата за интензивно лекуване и доста ниска осигуреност с кревати за дълготрайна грижа ", написа в картата.
Конкретните данни по области са показателни за забележителните разлики във връзка с осигуреността на популацията с болнични кревати. Най-много болнични кревати към края на 2021 година на 1000 души има в областите Плевен - 11.2, Смолян - 10.6, Пловдив - 10.1 и Русе - 9.4. На другия полюс с минимум кревати на 1000 души са областите Перник - 3.8, Ямбол - 3.9, Видин - 4.2 и Добрич - 4.5. Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е съсредоточен в 7 области - София (21.2%), Пловдив (13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%).
ЛИЧНИ ЛЕКАРИ
У нас има регистрирани 3540 самостоятелни практики на общопрактикуващи лекари и 220 групови практики, в които работят общо 4110 лекари. Те обаче са много неравно разпределени в другите области на страната. Налице е централизация на лекарите в по-урбанизираните региони с по-висока икономическа интензивност и с медицински университети, до момента в който регионите в неравностойно състояние - отдалечените селски региони и дребните градове - постоянно изпитват дефицит на работна мощ, а лекарите са доста натоварени. " Тези диспропорции водят до неравенства в достъпа до първична здравна помощ, изключително за популацията в селските региони. Като цяло достъпът до първична здравна помощ в градските и селските региони се разграничава значително, като жителите на отдалечените села срещат редица усложнения заради дефицита на общопрактикуващи, неприятната инфраструктура и географската раздалеченост ", установи картата.
През 2021 година междинната осигуреност с персонални лекари в страната е един доктор на 1711 здравноосигурени лица. В съпоставяне с м.г. осигуреността се усилва с 1.69%, когато един персонален доктор е обслужвал 1741 лица. т.е. през 2021 година един общопрактикуващ доктор обслужва по-малко хора. Този резултат се дължи на увеличение на практикуващите лекари с 0.39 % и в същото време понижаване на популацията (с 1.31%). При опазване на броя на джипитата и упования ритъм на понижаване на популацията на страната към 2030 година се чака осигуреността да усили до 1 доктор на 1650 души, което е покрай заложените минимални потребности на национално равнище. Трябва обаче да се има поради влошената възрастова конструкция на персоналните лекари, като все още междинна възраст е 58-59 година, а 25% работят в пенсионна възраст, регистрира картата.
Най-висока осигуреност с общопрактикуващи лекари има област Плевен (един доктор на 1311 лица), следвана от Монтана (един доктор на 1519 човека). Най-малко персонални лекари има в Кърджали, където един персонален доктор обслужва максимален брой здравноосигурени лица - 2957 на брой, както и в Разград (2522 човека).
В края на 2020 година в България има 257 града и 5000 села. Основни адреси на практики на персонални лекари има регистрирани в 239 града и 627 села. Втори (допълнителни) адреси на практики на персонални лекари с повърхностен работен график има регистрирани в още 9 града и 491 села. Във всички останали обитаеми места - 9 дребни града и 3882 села, в които живеят над 800 000 души, или 12% от популацията на страната, няма обезпечен достъп на място до първична здравна помощ, демонстрира картата. От тях 2142 обитаеми места са с население над 100 души, а 104 са с население над 1000 души. /БГНЕС
Към края на 2021 година у нас са функционирали 319 лечебни заведения за болнична помощ, 115 от които са частни. Общият брой на болничните кревати, включително и тези към онкологични центрове, центрове за психологично здраве и за кожно-венерически болести, е 54 491 (увеличението е от 7.8 на 7.9 кревати на 1000 души). Само в лечебните заведения броят на леглата е над 52 хиляди, при 51 хиляди за 2020 година Оказва се, че тази наличност е много по-голяма от потребностите ни.
През 2021 година през лечебните заведения у нас са минали 1 850 783 заболели, което е с 38 102 повече от 2020 година Експертите пресмятат, че в действителност употребяваните болнични кревати в страната са били 30 569, а потребността е била от 41 хиляди кревати. Или, анализът на данните демонстрира, че на национално равнище е налице непотребен общ леглови фонд от 13 457 кревати, което е 25% от всички разкрити кревати.
Най-голям е остатъкът във връзка с леглата за интензивно лекуване - 14 843 (35% от наличните кревати за интензивно лечение) и леглата за рехабилитация - 2445 кревати (37% от наличните), до момента в който е налице забележителен недостиг на леглата за дълготрайна грижа, обезпечавана в болнични условия - дефицитът тук е от 2989 кревати, т.е. 58% от откритите потребности. Известен дефицит е разполагаем и при леглата за психиатрична грижа - 508 кревати или 11% от откритите потребности.
" Анализът демонстрира, че болничната конструкция у нас се характеризира със свръхкапацитет, който не дава отговор на осъществените потребности на хората от болнично лекуване. Наличната болнична инфраструктура е неравномерно разпределена на територията на страната, със свръхконцентрация на болнични структури в най-големите градове и дефицит на потенциал за облекчаване на базови потребности от болнична помощ в по-малките регионални центрове. Налице е неефективна конструкция на болничните кревати с превес на леглата за интензивно лекуване и доста ниска осигуреност с кревати за дълготрайна грижа ", написа в картата.
Конкретните данни по области са показателни за забележителните разлики във връзка с осигуреността на популацията с болнични кревати. Най-много болнични кревати към края на 2021 година на 1000 души има в областите Плевен - 11.2, Смолян - 10.6, Пловдив - 10.1 и Русе - 9.4. На другия полюс с минимум кревати на 1000 души са областите Перник - 3.8, Ямбол - 3.9, Видин - 4.2 и Добрич - 4.5. Над половината от общия болничен леглови фонд (59.6%) е съсредоточен в 7 области - София (21.2%), Пловдив (13.3%), Бургас (6.3%), Варна (5.1%), Плевен (5%), Стара Загора (4.6%), Пазарджик (4.1%).
ЛИЧНИ ЛЕКАРИ
У нас има регистрирани 3540 самостоятелни практики на общопрактикуващи лекари и 220 групови практики, в които работят общо 4110 лекари. Те обаче са много неравно разпределени в другите области на страната. Налице е централизация на лекарите в по-урбанизираните региони с по-висока икономическа интензивност и с медицински университети, до момента в който регионите в неравностойно състояние - отдалечените селски региони и дребните градове - постоянно изпитват дефицит на работна мощ, а лекарите са доста натоварени. " Тези диспропорции водят до неравенства в достъпа до първична здравна помощ, изключително за популацията в селските региони. Като цяло достъпът до първична здравна помощ в градските и селските региони се разграничава значително, като жителите на отдалечените села срещат редица усложнения заради дефицита на общопрактикуващи, неприятната инфраструктура и географската раздалеченост ", установи картата.
През 2021 година междинната осигуреност с персонални лекари в страната е един доктор на 1711 здравноосигурени лица. В съпоставяне с м.г. осигуреността се усилва с 1.69%, когато един персонален доктор е обслужвал 1741 лица. т.е. през 2021 година един общопрактикуващ доктор обслужва по-малко хора. Този резултат се дължи на увеличение на практикуващите лекари с 0.39 % и в същото време понижаване на популацията (с 1.31%). При опазване на броя на джипитата и упования ритъм на понижаване на популацията на страната към 2030 година се чака осигуреността да усили до 1 доктор на 1650 души, което е покрай заложените минимални потребности на национално равнище. Трябва обаче да се има поради влошената възрастова конструкция на персоналните лекари, като все още междинна възраст е 58-59 година, а 25% работят в пенсионна възраст, регистрира картата.
Най-висока осигуреност с общопрактикуващи лекари има област Плевен (един доктор на 1311 лица), следвана от Монтана (един доктор на 1519 човека). Най-малко персонални лекари има в Кърджали, където един персонален доктор обслужва максимален брой здравноосигурени лица - 2957 на брой, както и в Разград (2522 човека).
В края на 2020 година в България има 257 града и 5000 села. Основни адреси на практики на персонални лекари има регистрирани в 239 града и 627 села. Втори (допълнителни) адреси на практики на персонални лекари с повърхностен работен график има регистрирани в още 9 града и 491 села. Във всички останали обитаеми места - 9 дребни града и 3882 села, в които живеят над 800 000 души, или 12% от популацията на страната, няма обезпечен достъп на място до първична здравна помощ, демонстрира картата. От тях 2142 обитаеми места са с население над 100 души, а 104 са с население над 1000 души. /БГНЕС
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ