Индийски жени – пропъдени заради менструация
25-годишната Порнима Джавардан почувствала боязън и безпокойствие, до момента в който се приготвяла да замине за 5-дневния си престой в „ gaokor ” – барака, намираща се отвън селото ѝ, където девойките и дамите били пропъждани по време на менструацията им.
„ През дъждовния сезон е още по-трудно да пребиваваш в “gaokor ”, тъй като водата навлиза в колибата, а от време на време покривът протича “ – споделя Порнима, която живее в Ситатола – малко село в централната част на индийския щат Махаращра. Всеки месец обичаят постанова тя да остане в колибата, намираща се в края на гората. Много постоянно тя е там сама, а в случай че има шанс – с още една жена.
Тъй като тези колиби са социална благосъстоятелност, никой не поема отговорност за тяхното поддържане. В „ gaokor “ няма кухня, защото по време на менструация дамите нямат право да готвят. Онези от тях, които се намират в колибите през този интервал, разчитат напълно на фамилията си, което им носи храна и други нужни предмети. Жените нормално спят на пода – само върху тъничък матрак, който денем сгъват и употребяват като възглавница, на която да седнат или да се облегнат.
Тъй като колибите се намират в горите, не е извънредно диви животни да се появяват в близост. Има известия за дами, които са умирали до момента в който се намират там, откакто са били нападани от змии.
„ Посетихме 223 “gaokor ” съвсем 98% от тях нямат даже легло, да не приказваме за електричество и други съществени улеснения. Повечето от тях имат краткотрайни бани, направени от бамбук “ – споделя доктор Дилип Барсагейд, създателят на фондацията „ Society of People’s Action in Rural Services and Health ” ( “SPARSH “), която наскоро насочи вниманието на Националната комисия по правата на индивида към този проблем.
Тази процедура дамите да се изпращат в „ gaokor ” е най-разпространена измежду етническите групи Гонд и Мадия. По време на престоя си в колибите девойките пропущат учебни занятия. Изчислено е, че 23% от девойките в Индия приключват образованието си, когато менструацията им стартира. „ В доста от случаите девойките, които имат менструация, не са в положение да вземат изпитите си точно заради тази процедура да бъдат изпращани в колиби. Това значи, че дребна част от зрелите девойки не престават да учат след този миг “ – добавя доктор Дилип Барсагейд.
„ Не ми харесва да заставам в „ gaokor ”… няма какво да върша и не мога да играя “ – споделя 14-годишната Сангита Кумра. „ За благополучие до момента не съм била сама, само че се опасявам, че това може да се случи. Веднъж една моя другарка трябваше да остане сама и даже мисълта за това я разплакваше. Майка ми споделя, че това е нашият бит и ние би трябвало да го съблюдаваме “.
23-годишната Сатишела Харидас от Ситатола просто е приела ориста си: „ Чувствам се извънредно зле от това, че в продължение на 5 дни не мога даже да докосна съдовете в личната си кухня. Но какво можем да създадем? Трябва да следваме нашите традиции и обичаи. През по-голяма част от времето просто стоим и си приказваме, когато сме в колибите, тъй като няма какво друго да вършим “ – споделя Сатишела.
В непосредственост до селцето Сатитола, което е населявано от към 20 фамилии, има два „ gaokar ”. Макар че има случаи на тормоз, дамите нормално са оставяни сами, защото на тях се гледа като на нечисти хора по време на менструация. През последните години са направени няколко стъпки към възстановяване на изискванията в колибите, само че не и към преустановяване на тази процедура.
„ Приближихме колибите по-близо до селото и планираме да сложим кревати в тях “ – споделя 25-годишният Харидас Кумра, който е член на Gram Panchayat – локален самоуправляващ се орган на селото. На други места администрацията е избрала 100 колиби, в които да даде някои съществени улеснения като вода и шкафове с чинии и чаши.
През септември 2017 година Националната комисия по правата на индивида в Индия инструктира държавното управление да предприеме стъпки по премахване на тази процедура, която комисията дефинира като „ съществено нарушаване на човешките права на дамите “.
„ Имаме учебно заведение, в което преподаваме на 350 девойки и се опитваме да ги научим, че менструацията е нещо естествено. Вярваме, че всичко е обвързвано с образованието “ – споделя Джахан Бхау от организацията „ Lok Biradari Prakalp ”.
„ SPARSH ” също се пробва да концентрира вниманието на обществото върху казуса като увеличи осведомеността на дамите по въпроси като здравето и хигиената. Д-р Барсагейд споделя, че организацията е провела 12 семинара в отдалечените села, както и че е работила с центрове за деца, спонсорирани от локалните управляващи. Представители на организацията посещават колибите, с цел да беседват с дамите по отношение на менструацията. „ Тъй като това е сензитивна тематика, ние се опитваме да ги образоваме по въпроси, свързани със здравето и хигиената, без да загатваме думата „ gaokor ” – споделя доктор Барсагейд.
Освен всичко това се организират и акции, в които присъединяване вземат и звезди. Засега вярата е, че тези акции ще оказват помощ за смяна в настройките на хората. Арпита Бхагат, създател на плана „ Kachra ” споделя: „ Изключително дребна част от актуалните мъже индийци са отворени към диалози, свързани с менструацията в общ диалог – това просто остава стигма и табу “ .
Източник: theguardian.com
