Ивелина Пашова и Илия Кръстев: Образованието е тема №1, по която трябва да работим заедно
25 бизнес организации желаят незабавна промяна в образованието след резултатите от PISA. Интервю с Илия Кръстев, ръководител на УС на Асоциацията за нововъведения, бизнес услуги и технологии AIBEST и Ивелина Пашова, преподавател Заедно в час, в предаването " България, Европа и светът на фокус " на Радио " Фокус "
Защо съгласно вас, българското обучение изостава, откакто всичко се движи напред, само че образованието изостава, господин Кръстев?
Илия Кръстев: Това е много просторен въпрос. Но първо, това не е някакъв феномен, който се случва в последните три месеца. И в този момент, откакто са излезли резултатите от PISA, ние сме надали не сюрпризирани от това какви са резултатите. Това, ние като бизнес, го виждаме от известно време, това е първо. Второ, аргументите за изоставането на българското обучение, те са най-разнообразни. За мен едната от аргументите е да вземем за пример, стратегиите, по които децата учат.
Тежки ли са тези стратегии, облекчени ли са? Има разнообразни мнения.
Илия Кръстев: Значи, едната част е обвързвана може би с натовареността в другите стадии от образованието. Другата част е обвързвана с това, каква е тъкмо материята, по която се учи. Третата част е обвързвана с това, че част от материята, която е извънредно значима за това, ние сътворяваме ли в действителност дейни жители, дейни участници в гражданското общество и учим ли децата на неща, които ще са им нужни в същинския живот. Има ли го това изобщо в стратегиите, доколко е застъпено и така нататък След това, светът към нас се трансформира със скорост, която естествено е една по-консервативна система, доста мъчно може да се преценява с тази скорост. Но въпреки всичко, в случай че най-малко в някаква степен се преценява, крайният резултат от това е, че до момента в който при нас децата минат през междинното обучение, а след това през висшето, нещата към нас са се трансформирали по метод, по който знанията и уменията с които тези деца излизат, безусловно не са съответни на средата, в която попадат.
Г-жо Пашова, вашето мнение по въпроса?
Ивелина Пашова: Първо, българското обучение не е в това положение от през вчерашния ден, както сподели и господин Кръстев. В последните 20 години гледаме едни и същи резултати на PISA, дори в този момент ги виждаме и още по-намаляващи. Сега към този момент минахме, бих споделила, една сериозна точка, в която повече от половината възпитаници в 9-ти клас, не се показват задоволително добре, не минават така наречен второ равнище на PISA, което значи, че не са готови да вземат решение проблеми, свързани с практическия им живот, в всекидневието им. И другото доста значимо нещо е, че като цяло, като междинен резултат, ние сме на последно място в Европейския съюз. Защо това е по този начин? Към аргументите, които сподели господин Кръстев, бих желала да прибавя още две. Едната е обвързвана с това, по какъв начин избираме и образоваме учителите. И втората е, по какъв начин ги поддържаме, когато те към този момент са в учебно заведение. Всичко това в действителност ни разрешава да управляваме системата на образованието и да я насочваме натам, накъдето желаеме. За страдание, в последните 20 години не виждаме тези принадлежности да се употребяват по метод, който ще докара до по-добри резултати на учениците.
Да се върнем малко към тези проби от PISA. Министърът на образованието съобщи, че: " няма по какъв начин да се приготвят учениците действително за тях ".
Ивелина Пашова: Специално за тях не. Всъщност, нито една от страните, които се показват добре на PISA не се приготвя особено за този тест. А по-скоро това, което вършат страните с по-високи резултати, е да насочат просветителната система към практични познания и най-много към насърчаване на умения. В българската просветителна система има доста мощен фокус върху знанията, това го сподели и министърът оня ден. Това, което имаме да се учим по какъв начин да вършим, е по какъв начин се развиват умения. Как едно умеене да се раздели на части. Как, в случай че желаеме в края на 12-ти клас едно дете да може да мисли сериозно, какво значи това, за което то прави в 1-ви клас. Какви са стъпките, които сформират построяването на едно умеене? И това е нещо, което сигурно имаме още доста да учим. И образователните стратегии това не го отразяват.
Г-н Кръстев, има ли какво да добавите?
Илия Кръстев: Аз може би един подробност, който по този начин ми направи усещане последните дни. Тъй като синдикатът на учителите, нали това беше, който излезе с едно мнение, че надали не то проблем няма напълно. Тоест, хем има проблем, хем няма проблем. Защото не се приготвят за PISA. И надлежно ние, по същия метод, в случай че извикаме деца от Германия или от Франция, които да вършат нашите матури, надали не ще получим някакви сходни резултати или по-зле. Бих споделил, в този момент аз доста внимавам по какъв начин приказвам по тези тематики, тъй като почтено да ви кажа, първо, много съм обезпокоен и съм леко сърдит във връзка с цялата тематика за образованието. Едновременно с това, заобикалям да влизам в крайности, просто, с цел да не се основават спорове във връзка с разнообразни групи хора, които имат някакво отношение към образованието. Но това са цялостни нелепости, тъй като ние имахме не по-добри резултати на матурите, които се организират тъкмо по стратегиите и със знанията, които желаеме да научим учениците.
Около 3 - 3,50 мисля, че беше оценката.
Илия Кръстев: Да, и има доста огромна разлика на матурите сред, примерно огромни градове, елитни гимназии и всички останали. И в действителност, ние като страна, значи доста се приказва в последно време за национална сигурност, в случай че образованието е в положението в което е, нищо друго от националната сигурност не може да замести това, какво вършим ние като общество и по какъв начин имаме някаква естествена национална сигурност за в бъдеще. Това е главен детайл за мен, от това има ли България национална сигурност или няма. Създава ли жители, които са дейни с схващане за това какво ни се случва или не. И това ще ни е все по-голям проблем, в случай че продължаваме да действаме по метода, по който го вършим сега.
Досега в нашия диалог засегнахме доста основни неща, едно от които е учителският състав, изобщо хората, които са в учебно заведение - шефове, учители. Какво тъкмо би трябвало да вършат те?
Ивелина Пашова: Бих споделила, че в случай че желаеме да забележим разнообразни резултати на българските възпитаници, доста е значимо да кажем, че има три доста основни фактора, които въздействат на представянето на учениците. От една страна това е, несъмнено, какво те учат, говорихме за образователните стратегии. От друга страна е, кой и по какъв начин им преподава, това са учителите. И от трета страна, несъмнено, са техните фамилии. Така че, когато приказваме за каквато й да е промяна и каквато й да е смяна, първо, ми се желае да приемем една аксиома, която е, че всички тези възрастни хора дават най-хубавото на което са способни и вършат най-хубавото, на което са способни. И от тук да тръгнем, тъй като да хвърляме виновност не оказва помощ на никого.
Това, което е доста значимо да имаме поради, когато приказваме за учителите е, че огромна част от учителите са се обучавали и са влезнали в учебно заведение, употребявайки стратегии в университетите, които са морално остарели, също както стратегиите в учебно заведение. За страдание, в България не се вършат задоволително педагогичен проучвания, не се отделя задоволително запас за това, няма нова просвета за това, по какъв метод би трябвало да се случва положителното преподаване. И въпреки всичко, по света се прави доста. И от света знаем, че основно значимо е, когато един преподавател влезе в специалността и по-късно се развива в нея, той да е в крайник с всички тези нови проучвания. Най-малкото, това, което е извънредно потребно и с учителите, с които ние работим доста го обсъждаме, е през последните 20 години ужасно доста научихме за това по какъв начин работи човешкият мозък, просто напредна науката, светът се промени.
Точно по този начин, появи се изкуственият разсъдък.
Ивелина Пашова: Точно по този начин, само че и за естествения научихме доста повече. И това, по какъв начин работи мозъкът, към момента следва в българската просветителна система да влезе, като част от образованието на учителите. И надлежно да докара до това, учителите да преподават по този начин, че учениците да могат да учат повече, по-качествено и по-задълбочено. Например, едно такова нещо не е влезнало в подготовката на учителите. И несъмнено, вторият въпрос е, за това кой преподава и по какъв начин преподава. Как влизат учителите в учебно заведение, по какъв начин се притеглят и сортират тези учители, и по какъв начин се поддържат, когато те към този момент са в учебно заведение. Знаем, че 90% от новоназначените учители до края на третата си година напущат просветителната система. Така че с цел да спрем това, и да можем в действителност да развиваме и поддържаме тези хора по този начин, че техните възпитаници да реализират по-добри резултати е значимо да използван най-хубавите практики, които знаем от света. Това са наставничеството в учебно заведение, визитите на класни стаи, даването на противоположна връзка, целенасочената поддръжка за насърчаване на педагогичен компетентности. И това е, което ще промени играта, това би трябвало да създадем.
Г-н Кръстев, какво друго би трябвало да създадем за стандарта за качество на образованието?
Илия Кръстев: Аз може би, защото за учителите това беше много положително ревю. Извън учителите в действителност, идната година ще бъдат определени нови шефове на голяма част от учебните заведения в България. И надлежно, аз скоро бях на един подобен конгрес, на който си говорихме за шефовете по какъв начин се избират, по какъв начин се приготвят, кой ги поддържа и така нататък Искам да ви кажа, че за мен, поради на сериозността на работата, която те би трябвало да правят, тъй като аз не се сещам за нещо по-важно от това да поемеш ангажимент за, в някои случаи за няколко стотин деца, зависи от размера, естествено. Те нямат съвсем никаква подготовка и никаква подготовка авансово и никаква в действителност поддръжка, в интервала на акомодация и така нататък
Те минават едни проби, които са много административни. Ако това се случва в бизнеса, не желая да се прави директна корелация сред бизнеса и образованието, само че за една такава функционалност, която е извънредно значима това ще отнеме години, с цел да може да се приготви човек, на който надлежно след това да му се има доверие да поема подобен вид задължения. Тук, при нас, това явно не се случва. И когато се добави това, че изключително в по-малките обитаеми места и така нататък, че мотивацията на хората не е изключително огромна да отидат на такова място, да работят там, и да поемат подобен вид ангажимент. Започваме да виждаме и една спомагателна част от аргументите за какво имаме такава разлика, в някои от случаите и с външното оценяване, и с резултатите от PISA и тъй наречените Тоест, разликата сред по-големите градове и това, какво се случва в останалата част на страната. Така че шефовете са основен детайл от това, какво се случва в междинното обучение и какво ни чака напред.
Ивелина Пашова: И също по този начин, освен от позиция на бизнеса, само че и от позиция на това, каква е добавената стойност на това да имаш добър шеф в учебно заведение, против това да имаш не чак толкоз добър шеф. Тя е изолирана тази добавена стойност. И в случай че, ясно е, че най-силният фактор, който въздейства върху резултатите на учениците е качеството на учителите и преподаването, вторият най-силен фактор е водачеството на шефа. Така че безусловно сериозно е да поддържаме и развиваме шефовете си като положителни мениджъри и като хора, които могат да развиват и учителите, и да ги поддържат по този начин, че да можем да достигнем подобен стандарт за качество, за който си приказваме.
Както първоначално оповестих, 25 бизнес организации желаете незабавна промяна в образованието. Защо в този момент, за какво през днешния ден, господин Кръстев.
Илия Кръстев: Няколко аргументи. Първо, неотложно е хубава дума, различен е въпросът какъв брой е реалистична. Пак казахме, образованието е консервативна система. Второ, огромна част от нещата, които се оферират, за жалост, те се приказват не за първи път. Ние, някак си се въртим в един затворен кръг, в който повтаряме значително едни и същи неща. Просто обаче времето стартира да свършва. Времето стартира да свършва по няколко аргументи. Ето, това, което виждаме като резултати, ние към този момент няколко пъти го казахме, стигнали сме дъното, извадили сме лопатите и започваме да се закопаваме, да хвърляме пръст върху себе си. Но другият фактор е, че както споделих, светът към нас се трансформира доста бързо. Това, което вие споменахте за изкуствения разсъдък, то може да звучи доста далечно, само че в действителност, това, което ще ни се случи като стопанска система и като общества, е че условията към хората, и все още даже, към този момент се усилват всяка една седмица.
Ако би трябвало някой да работа работата, която работи сега и да му се резервира тази работа, условията към него ще се покачват, просто тъй като огромна част от нещата, които се случват и ни се случват, могат да няма потребност да ни се случват, тъй като ще ги прави или изкуствен интелект, или ще имат някакъв вид автоматизация. От тази позиция, отново, тук не желая да приказваме единствено за бизнеса, тук приказваме и за това какви жители сътворяваме, какви хора сътворяваме. Тези хора подготвени ли са да се учат през целия си живот, подготвени ли са да се приспособяват, подготвени ли са да могат да работят в екип. Въобще, подготвени ли са да са конкурентни на това, което ни чака софтуерно. На един човек, най-вероятно, ще му се наложи да смени няколко вида работа през живота си, и ще му се наложи да се приспособява. И ние, от тази позиция към този момент, като общество, поради на резултатите, които виждаме и поради на това, че вършим съвсем нищо, с цел да ги променим, без да съм краен, ни чакат единствено проблеми.
Ако в последните 6-8 месеца, без значение какви неща е свършило, да кажем Агенцията за вложения, външно министерство и така нататък, с тези резултати, които излизат, които видяхме тази седмица, цялата тази работа, с каквото и качество да е била тя, е нулирана. Просто, тъй като никой не отива да влага в страна, която има подобен вид обучение, никой не се връща и не отглежда децата си в страна с подобен вид обучение. И би трябвало някак си всички да се събудим и да разберем, че няма по-приоритетно нещо от това, какво вършим с децата си и по какъв начин осигуряваме бъдеще и на децата си, и на обществото, в което живеем.
Г-жо Пашова, вие имате директно наблюдаване над дечицата, подкрепяте ли господин Кръстев във всичко това, което сподели досега? И какво може да добавите?
Ивелина Пашова: Да, несъмнено. Мисля, че в много сходна посока мислим. Това, което ми се коства значимо да кажем тук, е че всички имаме отговорност за тази смяна. Това не е работа единствено на учителите, или единствено на МОН, или единствено на който й да е, или единствено на бизнеса. Това е работа на всички нас, във всички функции, които имаме. В ролята ни на родители, в ролята ни на учители. И това, което ми се желае да прибавя е, споделяме, че желаеме друга система. Миналата седмица бях във Виена, в този прелестен град с други просветителни специалисти от европейски страни. Обсъждахме какво в действителност е належащо, с цел да се случи такава една систематична смяна на просветителна система. И след диалозите, които имахме, това до което достигнахме бяха две неща. От една страна, имаме политиката на нещата, това са какво се учи, по какъв начин се учи, какъв брой независимост имат учителите, какви са процедурите, по какъв начин се приготвят учителите. Всичко това, за което говорихме досега. Има и една друга доста значима страна, и тя е по какъв начин печелим сърцата и мозъците на хората, тъй че дружно да работим за това, нещата да бъдат разнообразни. И с цел да спечелим сърцата и мозъците на хората, е доста значимо да чуем от какво имат потребност, да ги подкрепим и някак си, да спрем да хвърляме обвинявания и да си заравяме главата в пясъка и след една седмица да забравим за PISA и за всички резултати. А просто дружно да стартираме да търсим решения, тъй като го изискуем на всички наши деца.
Предлагам ви да си поговорим за ограниченията, които оферирате. Г-жо Пашова?
Ивелина Пашова: Първо и най-важно преди ограниченията е да си признаем, че имаме проблем, и да не го забравяме. Това значи да спрем да споделяме, че PISA не мери уместно, тъй като и нашите български оценения демонстрират сходни резултати. Означава да спрем да споделяме, че виновността е в децата, в родителите, в учителите, в който и да е. Това просто би трябвало да спрем да го вършим, тъй като въобще не е продуктивно. Второто нещо, откакто сме съгласили, че имаме проблем, е да стартираме да търсим решение на тоя проблем. Първа доста значима стъпка сигурно е този стандарт за качество, за който приказваме, тъй като той би дал рамка на това какво значи всяко дете в България да получава качествено обучение, освен тези, които са в така наречен " елитни гимназии “, положителни учебни заведения, а всяко дете. Защото тези резултати са на всички наши възпитаници и не можем да си позволим да изгубим нито едно дете. Много е значимо да има такава рамка.
Третото доста значимо нещо е да сме деликатни за това кой става преподавател, по какъв начин се поддържа, когато влезе в учебно заведение, и по-късно към този момент. Защото има и доста хора, които са с доста години опит, аз имам удоволствието да работя с доста от тях – те също са подготвени да учат и също са подготвени да надграждат практиките си. Така че има, има такава потребност в системата.
Важно е, както сподели и господин Кръстев, да внимаваме кой е отпред на учебните заведения и също те да бъдат добре готови и подкрепени хора, които в действителност могат да дават отговор и за резултатите на учениците, а освен да извършват разпоредба " Х “ и разпоредба " Y “. И не на последно място, доста е значимо да вземем най-сетне тези образователни стратегии и да кажем какво значи ученето в учебно заведение да развива умения, а не да се концентрира единствено върху възпроизвеждане.
Защото в света, в който живеем, и измененията, които настъпват, колкото и да сме привързани прочувствено към всякакви познания и неща, които сме учили и ние преди 30 години, като сме били в учебно заведение, за жалост, те в днешния свят са просто информация, с която да решаваш кръстословици и да блеснеш в компания, както споделяше един мой преподавател. Не правят никаква практическа работа, не ни вършат по-добри експерти, не ни вършат по-добри родители, не ни вършат по-добри жители. Така че извънредно време е да сменим това, за което се учи, и съм сигурна, че имаме задоволително специалисти, които да го да го създадат.
Г-н Кръстев, вие работите в областта на бизнеса. Много постоянно се постанова да взимате стратегически значими решения. Бих ви попитала образованието, качественото обучение политическо решение ли е? Или в случай че не е такова – какво е?
Илия Кръстев: Така, то първо е решение на цялото общество – това, което доскоро беше упоменато. Някак си аз имам чувство, че сме почнали да забравяме това образованието какъв брой е значимо. Важно е сякаш на книга. За българина се споделя, че най-важно е да си изучи детето и да му купи апартамент – има една не сентенция, ами по какъв начин се споделя това… Но в действителност това към този момент с образованието значително е стигнала до фаза, в която е значим самият документ, а не какви съзнанията, които са свързани с него. И това стартира да се трансформира в проблем. И явно, когато обществото очевидно се отдръпва от тази тематика, тя престава да е и толкоз значима за политиците, тъй като за жалост, политиците работят на този принцип. Те употребяват подобен вид тематики, когато им са нужни, и след това и те ги не помнят. Използват ги популистки. Всеки път, когато в действителност вие сте слушали примерно полемика за обучение в Народното събрание, там постоянно, когато се приказва за обучение, се приказва за това излиза ли от програмата Вазов, в кой клас се учи, какъв брой от наличието в действителност е от български създатели и какъв брой е задгранични, и така нататък Не споделям, че тези неща не са значими, само че те са част от един много по-голям размер от неща и решения, които би трябвало да се вземат.
От тази позиция, моят апел към политиците особено е това да мине в политическа тематика. Както са ни значими " Шенген “, еврозоната и така нататък, това да стане една от трите тематики, по които има единодушие и когато се структурира едно държавно управление, постоянно това да е една от трите тематики, в случай че не и първата. Защото ето, виждате – сега дискутираме бюджет, дискутираме конституционни промени и така нататък и все не стигаме до това какво вършим с образованието и то значимо ли ни е. Този диалог е някак си по медиите и той се води за една седмица и след това завършва. Така че както споделих и доскоро, времето ни свършва и в случай че не се обединим всички дружно, всички участници в тези процеси, ще свърши и няма да разберем по кое време в действителност сме паднали оттатък борда.
И не можем, съгласно мен там има една точка на изкривяване, която като я минем, към този момент ще ни е доста мъчно да се върнем и да възстановим каквото е останало от образованието и каквото ни е станалото от обществото. Защото отново ще повторя – същинско, обикновено функциониращо общество, което се поддържа, в което има схващане, има диалог, има дейни жители, без положително обучение е невероятно. И в случай че желаеме да си представим такова общество, в което желаеме да живеем, образованието е тематика №1, по която би трябвало да работим дружно.
Защо съгласно вас, българското обучение изостава, откакто всичко се движи напред, само че образованието изостава, господин Кръстев?
Илия Кръстев: Това е много просторен въпрос. Но първо, това не е някакъв феномен, който се случва в последните три месеца. И в този момент, откакто са излезли резултатите от PISA, ние сме надали не сюрпризирани от това какви са резултатите. Това, ние като бизнес, го виждаме от известно време, това е първо. Второ, аргументите за изоставането на българското обучение, те са най-разнообразни. За мен едната от аргументите е да вземем за пример, стратегиите, по които децата учат.
Тежки ли са тези стратегии, облекчени ли са? Има разнообразни мнения.
Илия Кръстев: Значи, едната част е обвързвана може би с натовареността в другите стадии от образованието. Другата част е обвързвана с това, каква е тъкмо материята, по която се учи. Третата част е обвързвана с това, че част от материята, която е извънредно значима за това, ние сътворяваме ли в действителност дейни жители, дейни участници в гражданското общество и учим ли децата на неща, които ще са им нужни в същинския живот. Има ли го това изобщо в стратегиите, доколко е застъпено и така нататък След това, светът към нас се трансформира със скорост, която естествено е една по-консервативна система, доста мъчно може да се преценява с тази скорост. Но въпреки всичко, в случай че най-малко в някаква степен се преценява, крайният резултат от това е, че до момента в който при нас децата минат през междинното обучение, а след това през висшето, нещата към нас са се трансформирали по метод, по който знанията и уменията с които тези деца излизат, безусловно не са съответни на средата, в която попадат.
Г-жо Пашова, вашето мнение по въпроса?
Ивелина Пашова: Първо, българското обучение не е в това положение от през вчерашния ден, както сподели и господин Кръстев. В последните 20 години гледаме едни и същи резултати на PISA, дори в този момент ги виждаме и още по-намаляващи. Сега към този момент минахме, бих споделила, една сериозна точка, в която повече от половината възпитаници в 9-ти клас, не се показват задоволително добре, не минават така наречен второ равнище на PISA, което значи, че не са готови да вземат решение проблеми, свързани с практическия им живот, в всекидневието им. И другото доста значимо нещо е, че като цяло, като междинен резултат, ние сме на последно място в Европейския съюз. Защо това е по този начин? Към аргументите, които сподели господин Кръстев, бих желала да прибавя още две. Едната е обвързвана с това, по какъв начин избираме и образоваме учителите. И втората е, по какъв начин ги поддържаме, когато те към този момент са в учебно заведение. Всичко това в действителност ни разрешава да управляваме системата на образованието и да я насочваме натам, накъдето желаеме. За страдание, в последните 20 години не виждаме тези принадлежности да се употребяват по метод, който ще докара до по-добри резултати на учениците.
Да се върнем малко към тези проби от PISA. Министърът на образованието съобщи, че: " няма по какъв начин да се приготвят учениците действително за тях ".
Ивелина Пашова: Специално за тях не. Всъщност, нито една от страните, които се показват добре на PISA не се приготвя особено за този тест. А по-скоро това, което вършат страните с по-високи резултати, е да насочат просветителната система към практични познания и най-много към насърчаване на умения. В българската просветителна система има доста мощен фокус върху знанията, това го сподели и министърът оня ден. Това, което имаме да се учим по какъв начин да вършим, е по какъв начин се развиват умения. Как едно умеене да се раздели на части. Как, в случай че желаеме в края на 12-ти клас едно дете да може да мисли сериозно, какво значи това, за което то прави в 1-ви клас. Какви са стъпките, които сформират построяването на едно умеене? И това е нещо, което сигурно имаме още доста да учим. И образователните стратегии това не го отразяват.
Г-н Кръстев, има ли какво да добавите?
Илия Кръстев: Аз може би един подробност, който по този начин ми направи усещане последните дни. Тъй като синдикатът на учителите, нали това беше, който излезе с едно мнение, че надали не то проблем няма напълно. Тоест, хем има проблем, хем няма проблем. Защото не се приготвят за PISA. И надлежно ние, по същия метод, в случай че извикаме деца от Германия или от Франция, които да вършат нашите матури, надали не ще получим някакви сходни резултати или по-зле. Бих споделил, в този момент аз доста внимавам по какъв начин приказвам по тези тематики, тъй като почтено да ви кажа, първо, много съм обезпокоен и съм леко сърдит във връзка с цялата тематика за образованието. Едновременно с това, заобикалям да влизам в крайности, просто, с цел да не се основават спорове във връзка с разнообразни групи хора, които имат някакво отношение към образованието. Но това са цялостни нелепости, тъй като ние имахме не по-добри резултати на матурите, които се организират тъкмо по стратегиите и със знанията, които желаеме да научим учениците.
Около 3 - 3,50 мисля, че беше оценката.
Илия Кръстев: Да, и има доста огромна разлика на матурите сред, примерно огромни градове, елитни гимназии и всички останали. И в действителност, ние като страна, значи доста се приказва в последно време за национална сигурност, в случай че образованието е в положението в което е, нищо друго от националната сигурност не може да замести това, какво вършим ние като общество и по какъв начин имаме някаква естествена национална сигурност за в бъдеще. Това е главен детайл за мен, от това има ли България национална сигурност или няма. Създава ли жители, които са дейни с схващане за това какво ни се случва или не. И това ще ни е все по-голям проблем, в случай че продължаваме да действаме по метода, по който го вършим сега.
Досега в нашия диалог засегнахме доста основни неща, едно от които е учителският състав, изобщо хората, които са в учебно заведение - шефове, учители. Какво тъкмо би трябвало да вършат те?
Ивелина Пашова: Бих споделила, че в случай че желаеме да забележим разнообразни резултати на българските възпитаници, доста е значимо да кажем, че има три доста основни фактора, които въздействат на представянето на учениците. От една страна това е, несъмнено, какво те учат, говорихме за образователните стратегии. От друга страна е, кой и по какъв начин им преподава, това са учителите. И от трета страна, несъмнено, са техните фамилии. Така че, когато приказваме за каквато й да е промяна и каквато й да е смяна, първо, ми се желае да приемем една аксиома, която е, че всички тези възрастни хора дават най-хубавото на което са способни и вършат най-хубавото, на което са способни. И от тук да тръгнем, тъй като да хвърляме виновност не оказва помощ на никого.
Това, което е доста значимо да имаме поради, когато приказваме за учителите е, че огромна част от учителите са се обучавали и са влезнали в учебно заведение, употребявайки стратегии в университетите, които са морално остарели, също както стратегиите в учебно заведение. За страдание, в България не се вършат задоволително педагогичен проучвания, не се отделя задоволително запас за това, няма нова просвета за това, по какъв метод би трябвало да се случва положителното преподаване. И въпреки всичко, по света се прави доста. И от света знаем, че основно значимо е, когато един преподавател влезе в специалността и по-късно се развива в нея, той да е в крайник с всички тези нови проучвания. Най-малкото, това, което е извънредно потребно и с учителите, с които ние работим доста го обсъждаме, е през последните 20 години ужасно доста научихме за това по какъв начин работи човешкият мозък, просто напредна науката, светът се промени.
Точно по този начин, появи се изкуственият разсъдък.
Ивелина Пашова: Точно по този начин, само че и за естествения научихме доста повече. И това, по какъв начин работи мозъкът, към момента следва в българската просветителна система да влезе, като част от образованието на учителите. И надлежно да докара до това, учителите да преподават по този начин, че учениците да могат да учат повече, по-качествено и по-задълбочено. Например, едно такова нещо не е влезнало в подготовката на учителите. И несъмнено, вторият въпрос е, за това кой преподава и по какъв начин преподава. Как влизат учителите в учебно заведение, по какъв начин се притеглят и сортират тези учители, и по какъв начин се поддържат, когато те към този момент са в учебно заведение. Знаем, че 90% от новоназначените учители до края на третата си година напущат просветителната система. Така че с цел да спрем това, и да можем в действителност да развиваме и поддържаме тези хора по този начин, че техните възпитаници да реализират по-добри резултати е значимо да използван най-хубавите практики, които знаем от света. Това са наставничеството в учебно заведение, визитите на класни стаи, даването на противоположна връзка, целенасочената поддръжка за насърчаване на педагогичен компетентности. И това е, което ще промени играта, това би трябвало да създадем.
Г-н Кръстев, какво друго би трябвало да създадем за стандарта за качество на образованието?
Илия Кръстев: Аз може би, защото за учителите това беше много положително ревю. Извън учителите в действителност, идната година ще бъдат определени нови шефове на голяма част от учебните заведения в България. И надлежно, аз скоро бях на един подобен конгрес, на който си говорихме за шефовете по какъв начин се избират, по какъв начин се приготвят, кой ги поддържа и така нататък Искам да ви кажа, че за мен, поради на сериозността на работата, която те би трябвало да правят, тъй като аз не се сещам за нещо по-важно от това да поемеш ангажимент за, в някои случаи за няколко стотин деца, зависи от размера, естествено. Те нямат съвсем никаква подготовка и никаква подготовка авансово и никаква в действителност поддръжка, в интервала на акомодация и така нататък
Те минават едни проби, които са много административни. Ако това се случва в бизнеса, не желая да се прави директна корелация сред бизнеса и образованието, само че за една такава функционалност, която е извънредно значима това ще отнеме години, с цел да може да се приготви човек, на който надлежно след това да му се има доверие да поема подобен вид задължения. Тук, при нас, това явно не се случва. И когато се добави това, че изключително в по-малките обитаеми места и така нататък, че мотивацията на хората не е изключително огромна да отидат на такова място, да работят там, и да поемат подобен вид ангажимент. Започваме да виждаме и една спомагателна част от аргументите за какво имаме такава разлика, в някои от случаите и с външното оценяване, и с резултатите от PISA и тъй наречените Тоест, разликата сред по-големите градове и това, какво се случва в останалата част на страната. Така че шефовете са основен детайл от това, какво се случва в междинното обучение и какво ни чака напред.
Ивелина Пашова: И също по този начин, освен от позиция на бизнеса, само че и от позиция на това, каква е добавената стойност на това да имаш добър шеф в учебно заведение, против това да имаш не чак толкоз добър шеф. Тя е изолирана тази добавена стойност. И в случай че, ясно е, че най-силният фактор, който въздейства върху резултатите на учениците е качеството на учителите и преподаването, вторият най-силен фактор е водачеството на шефа. Така че безусловно сериозно е да поддържаме и развиваме шефовете си като положителни мениджъри и като хора, които могат да развиват и учителите, и да ги поддържат по този начин, че да можем да достигнем подобен стандарт за качество, за който си приказваме.
Както първоначално оповестих, 25 бизнес организации желаете незабавна промяна в образованието. Защо в този момент, за какво през днешния ден, господин Кръстев.
Илия Кръстев: Няколко аргументи. Първо, неотложно е хубава дума, различен е въпросът какъв брой е реалистична. Пак казахме, образованието е консервативна система. Второ, огромна част от нещата, които се оферират, за жалост, те се приказват не за първи път. Ние, някак си се въртим в един затворен кръг, в който повтаряме значително едни и същи неща. Просто обаче времето стартира да свършва. Времето стартира да свършва по няколко аргументи. Ето, това, което виждаме като резултати, ние към този момент няколко пъти го казахме, стигнали сме дъното, извадили сме лопатите и започваме да се закопаваме, да хвърляме пръст върху себе си. Но другият фактор е, че както споделих, светът към нас се трансформира доста бързо. Това, което вие споменахте за изкуствения разсъдък, то може да звучи доста далечно, само че в действителност, това, което ще ни се случи като стопанска система и като общества, е че условията към хората, и все още даже, към този момент се усилват всяка една седмица.
Ако би трябвало някой да работа работата, която работи сега и да му се резервира тази работа, условията към него ще се покачват, просто тъй като огромна част от нещата, които се случват и ни се случват, могат да няма потребност да ни се случват, тъй като ще ги прави или изкуствен интелект, или ще имат някакъв вид автоматизация. От тази позиция, отново, тук не желая да приказваме единствено за бизнеса, тук приказваме и за това какви жители сътворяваме, какви хора сътворяваме. Тези хора подготвени ли са да се учат през целия си живот, подготвени ли са да се приспособяват, подготвени ли са да могат да работят в екип. Въобще, подготвени ли са да са конкурентни на това, което ни чака софтуерно. На един човек, най-вероятно, ще му се наложи да смени няколко вида работа през живота си, и ще му се наложи да се приспособява. И ние, от тази позиция към този момент, като общество, поради на резултатите, които виждаме и поради на това, че вършим съвсем нищо, с цел да ги променим, без да съм краен, ни чакат единствено проблеми.
Ако в последните 6-8 месеца, без значение какви неща е свършило, да кажем Агенцията за вложения, външно министерство и така нататък, с тези резултати, които излизат, които видяхме тази седмица, цялата тази работа, с каквото и качество да е била тя, е нулирана. Просто, тъй като никой не отива да влага в страна, която има подобен вид обучение, никой не се връща и не отглежда децата си в страна с подобен вид обучение. И би трябвало някак си всички да се събудим и да разберем, че няма по-приоритетно нещо от това, какво вършим с децата си и по какъв начин осигуряваме бъдеще и на децата си, и на обществото, в което живеем.
Г-жо Пашова, вие имате директно наблюдаване над дечицата, подкрепяте ли господин Кръстев във всичко това, което сподели досега? И какво може да добавите?
Ивелина Пашова: Да, несъмнено. Мисля, че в много сходна посока мислим. Това, което ми се коства значимо да кажем тук, е че всички имаме отговорност за тази смяна. Това не е работа единствено на учителите, или единствено на МОН, или единствено на който й да е, или единствено на бизнеса. Това е работа на всички нас, във всички функции, които имаме. В ролята ни на родители, в ролята ни на учители. И това, което ми се желае да прибавя е, споделяме, че желаеме друга система. Миналата седмица бях във Виена, в този прелестен град с други просветителни специалисти от европейски страни. Обсъждахме какво в действителност е належащо, с цел да се случи такава една систематична смяна на просветителна система. И след диалозите, които имахме, това до което достигнахме бяха две неща. От една страна, имаме политиката на нещата, това са какво се учи, по какъв начин се учи, какъв брой независимост имат учителите, какви са процедурите, по какъв начин се приготвят учителите. Всичко това, за което говорихме досега. Има и една друга доста значима страна, и тя е по какъв начин печелим сърцата и мозъците на хората, тъй че дружно да работим за това, нещата да бъдат разнообразни. И с цел да спечелим сърцата и мозъците на хората, е доста значимо да чуем от какво имат потребност, да ги подкрепим и някак си, да спрем да хвърляме обвинявания и да си заравяме главата в пясъка и след една седмица да забравим за PISA и за всички резултати. А просто дружно да стартираме да търсим решения, тъй като го изискуем на всички наши деца.
Предлагам ви да си поговорим за ограниченията, които оферирате. Г-жо Пашова?
Ивелина Пашова: Първо и най-важно преди ограниченията е да си признаем, че имаме проблем, и да не го забравяме. Това значи да спрем да споделяме, че PISA не мери уместно, тъй като и нашите български оценения демонстрират сходни резултати. Означава да спрем да споделяме, че виновността е в децата, в родителите, в учителите, в който и да е. Това просто би трябвало да спрем да го вършим, тъй като въобще не е продуктивно. Второто нещо, откакто сме съгласили, че имаме проблем, е да стартираме да търсим решение на тоя проблем. Първа доста значима стъпка сигурно е този стандарт за качество, за който приказваме, тъй като той би дал рамка на това какво значи всяко дете в България да получава качествено обучение, освен тези, които са в така наречен " елитни гимназии “, положителни учебни заведения, а всяко дете. Защото тези резултати са на всички наши възпитаници и не можем да си позволим да изгубим нито едно дете. Много е значимо да има такава рамка.
Третото доста значимо нещо е да сме деликатни за това кой става преподавател, по какъв начин се поддържа, когато влезе в учебно заведение, и по-късно към този момент. Защото има и доста хора, които са с доста години опит, аз имам удоволствието да работя с доста от тях – те също са подготвени да учат и също са подготвени да надграждат практиките си. Така че има, има такава потребност в системата.
Важно е, както сподели и господин Кръстев, да внимаваме кой е отпред на учебните заведения и също те да бъдат добре готови и подкрепени хора, които в действителност могат да дават отговор и за резултатите на учениците, а освен да извършват разпоредба " Х “ и разпоредба " Y “. И не на последно място, доста е значимо да вземем най-сетне тези образователни стратегии и да кажем какво значи ученето в учебно заведение да развива умения, а не да се концентрира единствено върху възпроизвеждане.
Защото в света, в който живеем, и измененията, които настъпват, колкото и да сме привързани прочувствено към всякакви познания и неща, които сме учили и ние преди 30 години, като сме били в учебно заведение, за жалост, те в днешния свят са просто информация, с която да решаваш кръстословици и да блеснеш в компания, както споделяше един мой преподавател. Не правят никаква практическа работа, не ни вършат по-добри експерти, не ни вършат по-добри родители, не ни вършат по-добри жители. Така че извънредно време е да сменим това, за което се учи, и съм сигурна, че имаме задоволително специалисти, които да го да го създадат.
Г-н Кръстев, вие работите в областта на бизнеса. Много постоянно се постанова да взимате стратегически значими решения. Бих ви попитала образованието, качественото обучение политическо решение ли е? Или в случай че не е такова – какво е?
Илия Кръстев: Така, то първо е решение на цялото общество – това, което доскоро беше упоменато. Някак си аз имам чувство, че сме почнали да забравяме това образованието какъв брой е значимо. Важно е сякаш на книга. За българина се споделя, че най-важно е да си изучи детето и да му купи апартамент – има една не сентенция, ами по какъв начин се споделя това… Но в действителност това към този момент с образованието значително е стигнала до фаза, в която е значим самият документ, а не какви съзнанията, които са свързани с него. И това стартира да се трансформира в проблем. И явно, когато обществото очевидно се отдръпва от тази тематика, тя престава да е и толкоз значима за политиците, тъй като за жалост, политиците работят на този принцип. Те употребяват подобен вид тематики, когато им са нужни, и след това и те ги не помнят. Използват ги популистки. Всеки път, когато в действителност вие сте слушали примерно полемика за обучение в Народното събрание, там постоянно, когато се приказва за обучение, се приказва за това излиза ли от програмата Вазов, в кой клас се учи, какъв брой от наличието в действителност е от български създатели и какъв брой е задгранични, и така нататък Не споделям, че тези неща не са значими, само че те са част от един много по-голям размер от неща и решения, които би трябвало да се вземат.
От тази позиция, моят апел към политиците особено е това да мине в политическа тематика. Както са ни значими " Шенген “, еврозоната и така нататък, това да стане една от трите тематики, по които има единодушие и когато се структурира едно държавно управление, постоянно това да е една от трите тематики, в случай че не и първата. Защото ето, виждате – сега дискутираме бюджет, дискутираме конституционни промени и така нататък и все не стигаме до това какво вършим с образованието и то значимо ли ни е. Този диалог е някак си по медиите и той се води за една седмица и след това завършва. Така че както споделих и доскоро, времето ни свършва и в случай че не се обединим всички дружно, всички участници в тези процеси, ще свърши и няма да разберем по кое време в действителност сме паднали оттатък борда.
И не можем, съгласно мен там има една точка на изкривяване, която като я минем, към този момент ще ни е доста мъчно да се върнем и да възстановим каквото е останало от образованието и каквото ни е станалото от обществото. Защото отново ще повторя – същинско, обикновено функциониращо общество, което се поддържа, в което има схващане, има диалог, има дейни жители, без положително обучение е невероятно. И в случай че желаеме да си представим такова общество, в което желаеме да живеем, образованието е тематика №1, по която би трябвало да работим дружно.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ