240 г. пр.н.е. – Описано е първото наблюдение на Халеевата

240 година пр.н.е. – Описано е първото наблюдаване на Халеевата комета.

1794 година – Жорж Дантон, Камил Демулен и техни почитатели са арестувани в скрит план за прелом и събаряне на държавното управление.

1814 година – Армиите от Шестата коалиция по време на Наполеоновите войни навлизат в Париж.

1814 година – в Амстердам е коронясан първият крал на Нидерландия Вилхелм I.

1842 година – Доктор Кроуфърд Лонг употребява за първи път упойка при осъществяване на хирургична интервенция.

1856 година – Подписан е Парижкият контракт, с който се поставя завършек на Кримската война.

1858 година – Хаймън Липман патентова молив с прикрепена към него канцеларска гума.

1867 година – Основана е Австро-Унгария, вследствие на промяната на Австрийската империя.

1905 година – Президентът на Съединени американски щати Теодор Рузвелт е помолен да посредничи за прекратяването на Руско-японската война.

1909 година – Открит е за употреба мостът, свързващ кварталите Манхатън и Куинс в Ню Йорк.

1912 година – Мароканският султан Абделхафид подписва контракт, според който Мароко става протекторат на Франция.

1914 година – В Англия стачкуват 100 000 йоркширски миньори.

1922 година – Със заповед на военния министър Константин Томов е основан почетен знак За избавяне на знаме, носи се отдясно на гърди, отсечени са единствено 100 знака.

1930 година – Учредена е прокомунистическата организация Български общ национален студентски съюз (БОНС).

1940 година – Япония афишира Нанцзин за столица на марионетното китайско държавно управление.

1944 година – Втората международна война: Англо-американската авиация бомбардира София, Враца, Лом и Фердинанд (дн. Монтана). В интервенцията вземат участие 600 самолета.

1945 година – Втората международна война: Съветската войска, с присъединяване на съюзническите армии от България, Югославия, Румъния и Полша, навлиза в Австрия и превзема Виена, а на север – освобождава Гданск.

1946 година – Церемонията по връчване на премиите Оскар за първи път се предава по радиото.

1954 година – В Торонто е намерено първото канадско метро.

1968 година – Ген. Лудвик Свобода става президент на Чехословакия.

1981 година – При нападение във Вашингтон американският президент Роналд Рейгън е ранен в гърдите от 25-годишния Джон Хинкли.

1983 година – В Гърция е публично признат закон за 5-дневна работна седмица и 8-часов работен ден.

1983 година – Народно събрание приема Закон за допитване до народа (референдум).

2006 година – Маркос Понтес става първият бразилски и лузофонски космонавт, излитайки с съветския галактически транспортен съд Союз.

Родени на 30 март

1326 година – Иван II, популярен княз на Владимирско-Суздалското княжество († 1359 г.)

1432 година – Мехмед II Завоевателя, султан на Османската империя († 1481 г.)

1746 година – Франсиско Гоя, испански художник († 1828 г.)

1811 година – Роберт Бунзен, немски химик и изобретател († 1899 г.)

1844 година – Пол Верлен, френски стихотворец († 1896 г.)

1853 година – Винсент ван Гог, холандски художник († 1890 г.)

1864 година – Франц Опенхаймер, немски социолог († 1943 г.)

1868 година – Коломан Мозер, австрийски художник, декоратор и дизайнер († 1918 г.)

1870 година – Иван Кепов, български историк († 1938 г.)

1873 година – Макс Шублие, френски посланик и историк († 1933 г.)

1879 година – Ст. Л. Костов, български публицист и драматург († 1939 г.)

1880 година – Шон О`Кейси, ирландски публицист († 1964 г.)

1882 година – Мелани Клайн, австрийско-британска психоаналитичка († 1960 г.)

1892 година – Боян Урумов, български военачалник († 1960 г.)

1892 година – Стефан Банах, полски математик († 1945 г.)

1894 година – Сергей Илюшин, съветски конструктор на самолети († 1977 г.)

1895 година – Йордан Кръчмаров, български ваятел († 1980 г.)

1908 година – Любен Тонев, български проектант († 2001 г.)

1910 година – Юзеф Марчинкевич, полски математик († 1940 г.)

1922 година – Кунка Баева, българска актриса († 2007 г.)

1922 година – Турхан Бей, турски артист 2012

1926 година – Ингвар Кампрад, шведски бизнесмен († 2018 г.)

1927 година – Иван Радоев, български публицист († 1994 г.)

1933 година – Борис Карадимчев, български композитор († 2014 г.)

1937 година – Уорън Бийти, американски артист и режисьор

1939 година – Кристине Волтер, немска писателка и преводачка

1940 година – Уве Тим, немски публицист

1945 година – Ерик Клептън, английски китарист

1946 година – Иван Бориславов, български стихотворец († 2011 г.)

1948 година – Еди Джордан, ирландски авто играч

1950 година – Дейвид Дженсън, английски артист

1951 година – Петър Великов, български шахматист

1960 година – Пламен Липенски, български футболист

1962 година – Ем Си Хамър, американски рап реализатор

1962 година – Йордан Матеев, български публицист

1964 година – Трейси Чапмън, американска певица и текстописец

1966 година – Ефстратиос Гривас, гръцки шахматист

1968 година – Селин Дион, канадска певица

1972 година – Карел Поборски, чешки футболист

1973 година – Адам Голдстейн, американски диджей († 2009 г.)

1979 година – Марио Метушев, български футболист

1986 година – Серхио Рамос, испански футболист