Пристигането винаги образува нерви
24.11.1980 година Пирея – кея, маневра за отплаване
11,00 часа С пот на чело затваряме хамбари, бимсове, капорти, бигите по походно… Стоп, във втори хамбар има още четири пачки ламарина за разтоварване. На кея група докери са в шумна свада със стифадора. После се изгубиха нанякъде за часове, а им оставаше микроработа за към половин час. Все отново микростачката завърши, в 17,30 затворихме и втори хамбар.
19,00 часа Пилот на борда. Мола / отдай, освободи / всичко бака и кърмата. Стоп. Елтаблото на мостика още веднъж дава на късо. Няма телефонна връзка с машинното поделение, не работят ходовите светлини и сирената. Пилотът подвига пара: като не сте в ред, мола влекача и сбогом, чака различен транспортен съд. Все отново укротяват го.
19,50 часа Отблъскваме. Пасаж риба се стрелка надалеч от кораба. Вальо ме светва, че рибата пасе от обраслия транспортен съд и в този момент бяга от раздвижилия се корпус. Щормтрап на ляв ръб. Изтеглям запалената лустра, с цел да осветя кулоар на водача, само че я запращам и извършвам нещо като електротанц, парнат от токов удар. Вальо я изключва от кутията, закача я на борда и още веднъж включва. Електроженносин пламък опушва бялата багра. Дими и мирише на бакелитено изгоряло. Пилотът се изсмива надменно, излайва общоприетото „ Бай “, изкусно се спуска по щормтрапа и се изгубва в тъмнината. Старпомът, който изпраща водача, се чуди: Майка му стара, всички лустри димят, какво става на тоя параход?
Стоп. На рейда сме, на бака гъргорят поредно и двете котви. На мостика вършат елмеханика бъзе и коприва.
22,00 часа Вира двете котви, цялостен напред.
23,00 часа Стоп машини. Избила е пробка на тръба с охлаждаща морска вода. Момчетата са мокри като мишки. Мимоходом мотористът Жеко ме осведомява, че морската вода яде чугуна като тебешир.
Имам отплата. В каютата ми „ Селгата “ хваща „ Хоризонт “ и първата дума, дохвърчала в ефир, е България.
25.11.1980 година Преход Пирея – Бургас
00,15 часа. Пълен напред. Зад кърмата винтът бързо раздипля фосфоресцираща лунна пътека.
10,00 часа Профсъюзно годишно отчетно-изборно заседание на команда техническа употреба. Засега „ Пловдив “ е преди всичко измежду групата кораби.
12,30 часа Остров Лесбос на траверс. Островът на Сафо и Алкей. “Теменугокоса, меденоусмихната Сафо, желая да ти кажа нещо, но позор ме е да ти река. “ Дали са имали връзка? Все едно. През бездната на времето вятърът носи над морето митове и шепне строфи на древногръцките поети.
16,00 часа Опит през бинокъл да зърна камък на антична Троя. Не би. Няма по какъв начин да се разгневя като Ахил, стига ми „ Илиадата “ да ме връща към единствената война, водена поради хубава жена. Нали Омир първи възпя и морето, без да го е виждал?
16,30 часа Вече сме в Дарданелите.
20,00 часа Няма казино в моряшкия салет. Наздраве, наздраве и след вечеря всеки в каютата си при митническата декларация и торбите.
26.11.1980 година Преход Пирея - Бургас
08,00 часа Не мога да допускам, че съм проспал нощния Босфор. Вече сме в леко намръщеното Черно море с едвам видим турски бряг.
09,45 часа Момчетата ме уверяваха, че по традиция последният ден на автобуса се дава на екипажа за разчистване на каютата и стягане на багажа, само че прозвучават един дълъг и шест къси сигнала на сирената. Общокорабна паника. Напускане на кораба. Насам-натам тичат моряци, впрегнати в хамутите на избавителни ризи. На лодъчна палуба за първи път са се смесили палубни моряци, мотористи, механици, асистент капитани и домакинския състав. Щормтрап на десен ръб, лодка № 1 зад ръб. Бутаме се неумело един о различен, търкайки коркови нянки. В лодката сме 12 души. След 5-6 опита моторът на лодката въпреки всичко взема решение да възпламени. Правим два почетни тура към кораба, сподирени от любознанието на останалите.
Лодка № 2 зад ръб. Задачата на момчетата е да отхвърлен и дебаркират на весла. Комична бъркотия с веслата. Тия от палубата се оправят, само че мотористите са напряко безпомощни с парче дърво в ръцете. Помощник готвачът Киряк демонстрира самодейността да командва синхрона в лодката. Дайте му мостик на този човек, кой го е затворил в кухнята да бели картофи?
13,30 часа „ Човек зад борда “. Оранжева димка се стеле над морето, а четиримата асистент капитани се изреждат да я „ избавят “. Различни ходове и градуси, подветреният ръб да направи подслон и така нататък От руски транспортен съд, минаващ на 5-6 кабелта, се осведомяват по УКВ станцията: „ Что у вас? “ Учебна паника, успокояваме ги.
-Счастливо вам!
-И вам счастливо!
Приключихме без случай. Всеки месец се дават 7 часа за образователна паника, които влизат в рейсовата заповед.
23,00 часа Фарът на остров Болшевик, Бургаският залив. Третият асистент се чуди за какво капитанът не се качва на мостика и не позволява, че би трябвало да му се обади по телефона. И тъй като сме на половин миля зад кърмата на танкер, а към момента сме на цялостен ход, внезапно завърта руля и прави циркулация за ликвидиране на инерцията. Една, втора, към нейния край капитанът се появи на мостика сънен, рошав, без очила, без да може да се ориентира. Не се развика, единствено се хвана за главата. Дойде на промяна и вторият асистент, който на секундата се зае да овладява обстановката. Слава богу, оправи се невъзмутимо.
27.11.1980 година Рейда Бургас
00,45 часа Котва рейда Бургас. Контрола.
10,00 часа Хващам рейдовата лодка към брега. Първи се качих на кораба, първи слизам. Тръгвам си към Пловдив със следобедния трен. На гарата синът ми, осемгодишен, посрещна влака, не мене.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
11,00 часа С пот на чело затваряме хамбари, бимсове, капорти, бигите по походно… Стоп, във втори хамбар има още четири пачки ламарина за разтоварване. На кея група докери са в шумна свада със стифадора. После се изгубиха нанякъде за часове, а им оставаше микроработа за към половин час. Все отново микростачката завърши, в 17,30 затворихме и втори хамбар.
19,00 часа Пилот на борда. Мола / отдай, освободи / всичко бака и кърмата. Стоп. Елтаблото на мостика още веднъж дава на късо. Няма телефонна връзка с машинното поделение, не работят ходовите светлини и сирената. Пилотът подвига пара: като не сте в ред, мола влекача и сбогом, чака различен транспортен съд. Все отново укротяват го.
19,50 часа Отблъскваме. Пасаж риба се стрелка надалеч от кораба. Вальо ме светва, че рибата пасе от обраслия транспортен съд и в този момент бяга от раздвижилия се корпус. Щормтрап на ляв ръб. Изтеглям запалената лустра, с цел да осветя кулоар на водача, само че я запращам и извършвам нещо като електротанц, парнат от токов удар. Вальо я изключва от кутията, закача я на борда и още веднъж включва. Електроженносин пламък опушва бялата багра. Дими и мирише на бакелитено изгоряло. Пилотът се изсмива надменно, излайва общоприетото „ Бай “, изкусно се спуска по щормтрапа и се изгубва в тъмнината. Старпомът, който изпраща водача, се чуди: Майка му стара, всички лустри димят, какво става на тоя параход?
Стоп. На рейда сме, на бака гъргорят поредно и двете котви. На мостика вършат елмеханика бъзе и коприва.
22,00 часа Вира двете котви, цялостен напред.
23,00 часа Стоп машини. Избила е пробка на тръба с охлаждаща морска вода. Момчетата са мокри като мишки. Мимоходом мотористът Жеко ме осведомява, че морската вода яде чугуна като тебешир.
Имам отплата. В каютата ми „ Селгата “ хваща „ Хоризонт “ и първата дума, дохвърчала в ефир, е България.
25.11.1980 година Преход Пирея – Бургас
00,15 часа. Пълен напред. Зад кърмата винтът бързо раздипля фосфоресцираща лунна пътека.
10,00 часа Профсъюзно годишно отчетно-изборно заседание на команда техническа употреба. Засега „ Пловдив “ е преди всичко измежду групата кораби.
12,30 часа Остров Лесбос на траверс. Островът на Сафо и Алкей. “Теменугокоса, меденоусмихната Сафо, желая да ти кажа нещо, но позор ме е да ти река. “ Дали са имали връзка? Все едно. През бездната на времето вятърът носи над морето митове и шепне строфи на древногръцките поети.
16,00 часа Опит през бинокъл да зърна камък на антична Троя. Не би. Няма по какъв начин да се разгневя като Ахил, стига ми „ Илиадата “ да ме връща към единствената война, водена поради хубава жена. Нали Омир първи възпя и морето, без да го е виждал?
16,30 часа Вече сме в Дарданелите.
20,00 часа Няма казино в моряшкия салет. Наздраве, наздраве и след вечеря всеки в каютата си при митническата декларация и торбите.
26.11.1980 година Преход Пирея - Бургас
08,00 часа Не мога да допускам, че съм проспал нощния Босфор. Вече сме в леко намръщеното Черно море с едвам видим турски бряг.
09,45 часа Момчетата ме уверяваха, че по традиция последният ден на автобуса се дава на екипажа за разчистване на каютата и стягане на багажа, само че прозвучават един дълъг и шест къси сигнала на сирената. Общокорабна паника. Напускане на кораба. Насам-натам тичат моряци, впрегнати в хамутите на избавителни ризи. На лодъчна палуба за първи път са се смесили палубни моряци, мотористи, механици, асистент капитани и домакинския състав. Щормтрап на десен ръб, лодка № 1 зад ръб. Бутаме се неумело един о различен, търкайки коркови нянки. В лодката сме 12 души. След 5-6 опита моторът на лодката въпреки всичко взема решение да възпламени. Правим два почетни тура към кораба, сподирени от любознанието на останалите.
Лодка № 2 зад ръб. Задачата на момчетата е да отхвърлен и дебаркират на весла. Комична бъркотия с веслата. Тия от палубата се оправят, само че мотористите са напряко безпомощни с парче дърво в ръцете. Помощник готвачът Киряк демонстрира самодейността да командва синхрона в лодката. Дайте му мостик на този човек, кой го е затворил в кухнята да бели картофи?
13,30 часа „ Човек зад борда “. Оранжева димка се стеле над морето, а четиримата асистент капитани се изреждат да я „ избавят “. Различни ходове и градуси, подветреният ръб да направи подслон и така нататък От руски транспортен съд, минаващ на 5-6 кабелта, се осведомяват по УКВ станцията: „ Что у вас? “ Учебна паника, успокояваме ги.
-Счастливо вам!
-И вам счастливо!
Приключихме без случай. Всеки месец се дават 7 часа за образователна паника, които влизат в рейсовата заповед.
23,00 часа Фарът на остров Болшевик, Бургаският залив. Третият асистент се чуди за какво капитанът не се качва на мостика и не позволява, че би трябвало да му се обади по телефона. И тъй като сме на половин миля зад кърмата на танкер, а към момента сме на цялостен ход, внезапно завърта руля и прави циркулация за ликвидиране на инерцията. Една, втора, към нейния край капитанът се появи на мостика сънен, рошав, без очила, без да може да се ориентира. Не се развика, единствено се хвана за главата. Дойде на промяна и вторият асистент, който на секундата се зае да овладява обстановката. Слава богу, оправи се невъзмутимо.
27.11.1980 година Рейда Бургас
00,45 часа Котва рейда Бургас. Контрола.
10,00 часа Хващам рейдовата лодка към брега. Първи се качих на кораба, първи слизам. Тръгвам си към Пловдив със следобедния трен. На гарата синът ми, осемгодишен, посрещна влака, не мене.
Това са мемоари в дневници, водени 3 414 дни на 13 кораба по морските трасета на света. От всичко 22 автобуса най-дългият е 291 дни, а най-краткият - 37, тогава се наложи да стана пациент на хирурзи. Освен хроника за моряшкото съществуване на ход, в пристанище, на котва, тетрадките съдържат миниатюри, етюди, анекдоти, очеркови скици, радиограми.
Нейко ДАМЯНОВ
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ