Проф. Милко Палангурски: Политиците не си дават сметка, че подлежат на народна редукция
230 са били първите ни следосвобожденски народни представители, които са заседавали в Търново от 10 февруари до 16 април 1879 година в Учредителното заседание и са избрали Търновската конституция, с което е възродена българската държавност.
Днес се навършват 144 години от първото Велико национално заседание, което заседава единствено един ден в Търново, директно след привършване на работата на Учредителното заседание. Работата му е с една единствена точка в дневния си ред и по предложение на свещеник Климент, със светското име Васил Друмев, Великото национално заседание избира Александър Първи Батенберг за княз на България.
Историкът от Великотърновския университет и откривател на българския парламентаризъм професор Милко Палангурски сформира преди няколко години първия енциклопедичен указател и събра на едно място биографиите на първите ни законотворци, които са имали огромното обвързване да играят ролята на учредители на конституционния ни живот.
Депутатите в Учредителното и в първото Велико национално заседание са били цветът на българския политически, публичен и икономически хайлайф, който по волята на историята и на решенията на Берлинския конгрес е призован да създаде Органически правилник за държавно устройство на Княжество България и да уточни президента. Учредителите, които поемат тежкия кръст да основат изискванията за бъдещето развиване на страната, не са били аристократични наследници, бизнесмени или учени от международен мащаб, само че всички са си извоювали правото да бъдат водачи. Те са религиозни водачи, локални и национални търговци, революционни дейци, самобитни издатели, вестникари и литературни създатели, имперски служители и необучени дипломати, адвокати, лекари и учители. Част от тогавашните депутати са били определени, други са влезнали по право, а трети са били назначени, описа историкът професор Милко Палангурски и разяснява, че парламентарни избори преди 144 години е имало, само че по по-различна система от днешната:
" Те се вършат от съветската администрация, която е окупационната администрация в страната. Правят се по по този начин наречената двойна система, защото руснаците плануват преди този момент избор на съдии в обособените окръзи и по тази причина на всеки 50 къщи, подобен е правилото, се избира по един гласен, т.е. един човек гласоподава поради 50 къщи или в едно село може да има един или двама, или трима гласни, които се събират в окръжния център и там към този момент избират тези, които са планувани за Учредителното национално заседание. Това са 89 индивида. Останалите са по по-друг вид подбрани. Те са членове на краткотрайната администрация. Ако човек е вземал дадена служба, да кажем примерно ръководител на областен съд, ръководител на градския съвет, т.е. кмет, той автоматизирано отива и по този начин се събират 230-е индивида или един разбъркан метод. Има, несъмнено, и малко назначени депутати, тъй като малцинствата на процедура в един миг остават без посланичество и краткотрайната съветска окупационна власт взема решение самият Дондуков Корсаков да назначи представители на малцинствата, главно турски депутати. Само един от тях е определен непосредствено, другите са назначени. Имайте поради, че назначен е и дядо Славейков. Тук няма някаква скрита политика. Въпросът е да се образува един общо взето внушителен орган, както е записано в Берлинския контракт, на нотабилите, т.е. на първите хора на нацията ".
Първите ни депутати след Освобождението проф. Палангурски дефинира като непредвидения хайлайф:
" Много хора считат, че по това време в България няма никой. 97% и повече от популацията е необразовано, то няма опция даже да се подпише или да прочете нещо. Изведнъж виждате, че в Учредителното заседание един много сериозен пласт. Свещениците, владиците, ръководителите на епархиите - всички са с висше обучение. Руската окупационна власт е определила по този начин наречените листи, т.е. кои ще са депутатите, които ще одобряват Търновската конституция. Със сигурност е имало хора, комфортни на властта, тъй като, когато съветската администрация идва и открива локалната власт, тя се опира на тези, които са по-известни, които имат някакъв опит от османската власт. Не забравяйте, че от 60-е години на XIX век българите вземат участие в самоуправлението на градовете, те са общински съветници. Голяма част от първите депутати, имат подобен опит. Близо над 120 индивида са хора с комерсиално минало – занаятчии, търговци, бизнесмени, които по американски модел са се самоизградили. Час от тях търгуват с по 7,8,10 страни. Не е имало нито един необразован измежду депутатите ".
В рамките на един работен ден депутатите утвърждават авансово съгласуваната с Великите сили кандидатура на 22-годишния Александър Йозеф декор Батенберг за български княз под името Александър Първи. Той е племенник на съветския император Александър Втори, а един от братята му е женен за щерка на британската кралица Виктория. Родът е обвързван и с испанския, и с шведския кралски двор. Учредителното и Великото национално заседание, заседавали в Търново, са били напълно отговорност на краткотрайната съветска администрация, разяснява историкът проф. Милко Палангурски пред:
" Берлинският контракт вкарва понятието " Руски императорски комисар ", който носи отговорността пред цяла Европа да организира всички мероприятия по възобновяване на българската страна. Според Берлинския контракт тя се възвръща в деня на избора на българския княз, т.е. конституцията и княза. Всичко това се заплаща от съветската администрация, на която ние след това си платихме парите със споразуменията от 1883 година ".
Имало е кавги и тогава, споделя проф. Палангурски и споделя по какъв начин са контактували тогавашните депутати и кастовото им разделяне, сходно на днешните парламентарни групи:
" Контактуват на това, което познават между тях. На една страна са старите търговци, чорбаджии – те си имат своите контакти като бизнес. Църковниците са друго тесто, различен колектив. Учителите са безусловно друга система. Повечето от тях са свързани с революционното придвижване, с разпространяването на вестници, на книги – те са познават. Делели са се на остарели и млади. Докато старите са предпочитали по-умерена, по-консервативна линия на държание, по-нереволюционна и радикална, до момента в който младите, които в последна сметка съумяха да възстановят страната с революцията, са радикално разнообразни. 72-а души от тези, които са в събранието, имат зад тила си връзка с Раковски и Левски. И те, апропо, най-после постановат конституцията. В последните дни на нейното приемане нито един от тях не напуща събранието и те са в основата на гласуването ".
Дали историците след време ще пишат за днешните провокативни и цветни с държанието си български депутати, е въпрос с неразбираем отговор. Но от първите ни законотворци, от преди 144 години, има ярки персони като татковци на нацията, чийто живот е заслужен за романи и кино продукции, разяснява проф. Палангурски и споделя за двама от тях:
" Дядо Цеко воеводата, който от 1834 до 1879 година е бунтовник действително, лидер на българското революционно придвижване в Сърбия. Той е индивидът, който забива златния гвоздей на Самарското знаме и прави главната тирада пред българските опълченци. Накрая той пожелава да бъде заровен с Конституцията си две години по-късно. Димитър Пъшков е член на комитета на Левски в Ловеч. От 1884 година става един от основните експортьори на коприна от българските земи за Италия. Вкаран е в Диарбекир с доживотна присъда, където прави с поп Минчо Кънчев произвеждане на телешко месо. Успява да избяга от там, връща се с съветските войски. 10 пъти е парламентарист. Прави едни от най-големите търговско-предприемачески къщи, построява железницата от Борущица до Стара Загора. Накрая умира в автомобилна злополука. В Америка щяха да създадат сериал ".
Част от депутатите в Учредителното и първото Велико национално заседание по-късно отхвърлят да се занимават с политика, решили, че с приемането на Търновската конституция и с избора на княза, са си свършили работата и се връщат към главните си занимания в бизнеса, в науката или в културата, споделя проф. Милко Палангурски и прецизира, че останалите в политиката като Каравелов, Константин Стоилов, Драган Цанков, както и всички министър-председатели на България до 1901 година са имали самочувствието на политици и са били в Учредителното заседание.
49-ото Народно заседание е като последните – от всичко по нещо, само че политиците не си дават сметка, че подлежат на национална редукция, разяснява от изследователската си работа историкът от ВТУ проф. Милко Палангурски:
" Българският народ, колкото и необикновено да звучи, доста бързо редуцира. Има едни таблички на всички народни представители от Освобождението до ден сегашен. С изключение на по този начин неречените национални водачи, другите устоят най-много до две-три събрания. Народът малко по малко ги отстранява и не се връща към тях. Много малко са се възстановявали в политиката, това са извънредно редки случаи. Важното е, че конституционната система работи. Няма парламент, в който да не се е случвало политическо разединение. Всички политически партии в България са основани въз основата на парламентарни разцепления. Аз съм от хората, които упорстваха да има Велико национално заседание. От историческа позиция ще го стимулирам – тъй като Великото национално заседание не разрешава на група хора да вършат опити с Конституцията. Само си представете какъв брой е комплицирано да се свика и какъв брой мъчно би се стигнало до три четвърти някакъв тип съглашение у депутатите. Това прави конституцията доста постоянна. Колкото и да сменяме парламентите, Народното събрание си съществува. В последна сметка най-после той взема решение ".
На въпроса на БНР имаме ли потребност от смяна на Конституцията, проф. Палангурски съобщи: " Щом една политическа партия изпадне в рецесия, тя стартира да трансформира Конституцията до идващите избори. Това е опит за избавление. Винаги щом изпадне в рецесия една партия – дайте да сменяме Конституцията ".
Днес се навършват 144 години от първото Велико национално заседание, което заседава единствено един ден в Търново, директно след привършване на работата на Учредителното заседание. Работата му е с една единствена точка в дневния си ред и по предложение на свещеник Климент, със светското име Васил Друмев, Великото национално заседание избира Александър Първи Батенберг за княз на България.
Историкът от Великотърновския университет и откривател на българския парламентаризъм професор Милко Палангурски сформира преди няколко години първия енциклопедичен указател и събра на едно място биографиите на първите ни законотворци, които са имали огромното обвързване да играят ролята на учредители на конституционния ни живот.
Депутатите в Учредителното и в първото Велико национално заседание са били цветът на българския политически, публичен и икономически хайлайф, който по волята на историята и на решенията на Берлинския конгрес е призован да създаде Органически правилник за държавно устройство на Княжество България и да уточни президента. Учредителите, които поемат тежкия кръст да основат изискванията за бъдещето развиване на страната, не са били аристократични наследници, бизнесмени или учени от международен мащаб, само че всички са си извоювали правото да бъдат водачи. Те са религиозни водачи, локални и национални търговци, революционни дейци, самобитни издатели, вестникари и литературни създатели, имперски служители и необучени дипломати, адвокати, лекари и учители. Част от тогавашните депутати са били определени, други са влезнали по право, а трети са били назначени, описа историкът професор Милко Палангурски и разяснява, че парламентарни избори преди 144 години е имало, само че по по-различна система от днешната:
" Те се вършат от съветската администрация, която е окупационната администрация в страната. Правят се по по този начин наречената двойна система, защото руснаците плануват преди този момент избор на съдии в обособените окръзи и по тази причина на всеки 50 къщи, подобен е правилото, се избира по един гласен, т.е. един човек гласоподава поради 50 къщи или в едно село може да има един или двама, или трима гласни, които се събират в окръжния център и там към този момент избират тези, които са планувани за Учредителното национално заседание. Това са 89 индивида. Останалите са по по-друг вид подбрани. Те са членове на краткотрайната администрация. Ако човек е вземал дадена служба, да кажем примерно ръководител на областен съд, ръководител на градския съвет, т.е. кмет, той автоматизирано отива и по този начин се събират 230-е индивида или един разбъркан метод. Има, несъмнено, и малко назначени депутати, тъй като малцинствата на процедура в един миг остават без посланичество и краткотрайната съветска окупационна власт взема решение самият Дондуков Корсаков да назначи представители на малцинствата, главно турски депутати. Само един от тях е определен непосредствено, другите са назначени. Имайте поради, че назначен е и дядо Славейков. Тук няма някаква скрита политика. Въпросът е да се образува един общо взето внушителен орган, както е записано в Берлинския контракт, на нотабилите, т.е. на първите хора на нацията ".
Първите ни депутати след Освобождението проф. Палангурски дефинира като непредвидения хайлайф:
" Много хора считат, че по това време в България няма никой. 97% и повече от популацията е необразовано, то няма опция даже да се подпише или да прочете нещо. Изведнъж виждате, че в Учредителното заседание един много сериозен пласт. Свещениците, владиците, ръководителите на епархиите - всички са с висше обучение. Руската окупационна власт е определила по този начин наречените листи, т.е. кои ще са депутатите, които ще одобряват Търновската конституция. Със сигурност е имало хора, комфортни на властта, тъй като, когато съветската администрация идва и открива локалната власт, тя се опира на тези, които са по-известни, които имат някакъв опит от османската власт. Не забравяйте, че от 60-е години на XIX век българите вземат участие в самоуправлението на градовете, те са общински съветници. Голяма част от първите депутати, имат подобен опит. Близо над 120 индивида са хора с комерсиално минало – занаятчии, търговци, бизнесмени, които по американски модел са се самоизградили. Час от тях търгуват с по 7,8,10 страни. Не е имало нито един необразован измежду депутатите ".
В рамките на един работен ден депутатите утвърждават авансово съгласуваната с Великите сили кандидатура на 22-годишния Александър Йозеф декор Батенберг за български княз под името Александър Първи. Той е племенник на съветския император Александър Втори, а един от братята му е женен за щерка на британската кралица Виктория. Родът е обвързван и с испанския, и с шведския кралски двор. Учредителното и Великото национално заседание, заседавали в Търново, са били напълно отговорност на краткотрайната съветска администрация, разяснява историкът проф. Милко Палангурски пред:
" Берлинският контракт вкарва понятието " Руски императорски комисар ", който носи отговорността пред цяла Европа да организира всички мероприятия по възобновяване на българската страна. Според Берлинския контракт тя се възвръща в деня на избора на българския княз, т.е. конституцията и княза. Всичко това се заплаща от съветската администрация, на която ние след това си платихме парите със споразуменията от 1883 година ".
Имало е кавги и тогава, споделя проф. Палангурски и споделя по какъв начин са контактували тогавашните депутати и кастовото им разделяне, сходно на днешните парламентарни групи:
" Контактуват на това, което познават между тях. На една страна са старите търговци, чорбаджии – те си имат своите контакти като бизнес. Църковниците са друго тесто, различен колектив. Учителите са безусловно друга система. Повечето от тях са свързани с революционното придвижване, с разпространяването на вестници, на книги – те са познават. Делели са се на остарели и млади. Докато старите са предпочитали по-умерена, по-консервативна линия на държание, по-нереволюционна и радикална, до момента в който младите, които в последна сметка съумяха да възстановят страната с революцията, са радикално разнообразни. 72-а души от тези, които са в събранието, имат зад тила си връзка с Раковски и Левски. И те, апропо, най-после постановат конституцията. В последните дни на нейното приемане нито един от тях не напуща събранието и те са в основата на гласуването ".
Дали историците след време ще пишат за днешните провокативни и цветни с държанието си български депутати, е въпрос с неразбираем отговор. Но от първите ни законотворци, от преди 144 години, има ярки персони като татковци на нацията, чийто живот е заслужен за романи и кино продукции, разяснява проф. Палангурски и споделя за двама от тях:
" Дядо Цеко воеводата, който от 1834 до 1879 година е бунтовник действително, лидер на българското революционно придвижване в Сърбия. Той е индивидът, който забива златния гвоздей на Самарското знаме и прави главната тирада пред българските опълченци. Накрая той пожелава да бъде заровен с Конституцията си две години по-късно. Димитър Пъшков е член на комитета на Левски в Ловеч. От 1884 година става един от основните експортьори на коприна от българските земи за Италия. Вкаран е в Диарбекир с доживотна присъда, където прави с поп Минчо Кънчев произвеждане на телешко месо. Успява да избяга от там, връща се с съветските войски. 10 пъти е парламентарист. Прави едни от най-големите търговско-предприемачески къщи, построява железницата от Борущица до Стара Загора. Накрая умира в автомобилна злополука. В Америка щяха да създадат сериал ".
Част от депутатите в Учредителното и първото Велико национално заседание по-късно отхвърлят да се занимават с политика, решили, че с приемането на Търновската конституция и с избора на княза, са си свършили работата и се връщат към главните си занимания в бизнеса, в науката или в културата, споделя проф. Милко Палангурски и прецизира, че останалите в политиката като Каравелов, Константин Стоилов, Драган Цанков, както и всички министър-председатели на България до 1901 година са имали самочувствието на политици и са били в Учредителното заседание.
49-ото Народно заседание е като последните – от всичко по нещо, само че политиците не си дават сметка, че подлежат на национална редукция, разяснява от изследователската си работа историкът от ВТУ проф. Милко Палангурски:
" Българският народ, колкото и необикновено да звучи, доста бързо редуцира. Има едни таблички на всички народни представители от Освобождението до ден сегашен. С изключение на по този начин неречените национални водачи, другите устоят най-много до две-три събрания. Народът малко по малко ги отстранява и не се връща към тях. Много малко са се възстановявали в политиката, това са извънредно редки случаи. Важното е, че конституционната система работи. Няма парламент, в който да не се е случвало политическо разединение. Всички политически партии в България са основани въз основата на парламентарни разцепления. Аз съм от хората, които упорстваха да има Велико национално заседание. От историческа позиция ще го стимулирам – тъй като Великото национално заседание не разрешава на група хора да вършат опити с Конституцията. Само си представете какъв брой е комплицирано да се свика и какъв брой мъчно би се стигнало до три четвърти някакъв тип съглашение у депутатите. Това прави конституцията доста постоянна. Колкото и да сменяме парламентите, Народното събрание си съществува. В последна сметка най-после той взема решение ".
На въпроса на БНР имаме ли потребност от смяна на Конституцията, проф. Палангурски съобщи: " Щом една политическа партия изпадне в рецесия, тя стартира да трансформира Конституцията до идващите избори. Това е опит за избавление. Винаги щом изпадне в рецесия една партия – дайте да сменяме Конституцията ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ