23 ноември 2021 година. Малко преди 3 през нощта на

bTV Репортерите: „Струма” - последното пътуване

23 ноември 2021 година. Малко преди 3 през нощта на автомагистрала „ Струма “ рейс, в който има повече от 50 пасажери, катастрофира. След това избухва в пламъци. Почти година след нещастието притежателят на компанията, провела екскурзията, е с повдигнато обвиняване, а компанията е с лишен лиценз.

4-годишните Луан и Албан умират в злополуката

„ Тамън бяха почнали да говорят… и ето.. толкоз им бил животът “, споделя чичото на близнаци Юсуф Назияс.

16-годишният Елмедин и майка му Гюлизар също губят живота си в нещастието. 61-годишният Любчо.

Това са единствено част от имената на 45-те жертви. Всички те се връщат от екскурзия в Истанбул. Крайната им цел е Скопие. Последното им пътешестване обаче приключва на автомагистрала „ Струма “.

Снимка: bTV

Ебиб е измежду 52-ата пасажери в рейса. Помни всяка секунда от нещастието. Той съумява да се избави. Жена му Гюлизар и детето им Елмедин обаче – не.

„ Моето дете от Истанбул беше до прозореца и на последната отмора ме помоли: Тати, седни ти до прозореца. Аз да седна по средата и да си опъна краката. Той не заспа. Сложи си слушалки и си слушаше песни на телефона “, спомня си мъжът.

Това е последното, което Ебиб си спомня от сина си. Секунди по-късно следва удар.

„ Когато се удари, изскочи пушек. Автобусът се затвори, вакумира се. Вратите не се отваряха. Не знам какъв брой минути седях без мирис “, споделя Ебиб.

Снимка: bTV

В този миг един от пасажерите съумява да счупи най-задния прозорец в рейса. Там, където пътуват Ебиб и фамилията му.

„ Усетих, че пристигна въздух, само че без да вдишвам. Скочих и тогава поех въздух. Върнах се до рейса и виках: Елмедин скочи, бе, Елмедин. Исках да вляза вътре, само че вратите бяха затворени. Подадох ръка през прозореца. Хванах Елмедин за косата. Сега си мисля по какъв начин не ми е стигнало да го хвана за ръка. Но аз се борих за живот, въздух не можех да си поема “, спомня си мъжът.

Ебиб не помни какъв брой бързо се е разрастнал огънят. Казва, че и до през днешния ден не може да си изясни от кое място са тръгнали пламъците.

„ Дали е от гумата не знам, само че виждах огън на три места. Дойде ми на разум да не би да има детонация. Започнахме да бягаме. Пукаше нещо “, изясни мъжът.

Ебиб и останалите оживели се отдалечават. Сред тях е и братът на жена му и различен негов прочут. Единият от тях – с телефон в джоба.

„ Батерията беше на 2%. Само се обадих на фамилията и телефонът се изключи “, споделя той.

Минути по-късно идват пожарна и незабавна помощ. Медиците качват оживелите в коли за спешна помощ и ги транспортират до „ Пирогов “. През цялото време Ебиб не знае дали е изгубил фамилията си. А в този миг в Северна Македония роднините на мъжа, съумял да се свърже с тях по телефона, към този момент предават новината. Така всичко стига и до брата на Ебиб.

„ Към 4:30 - 5 часа ми се обади мой другар. Първо ме пита дали са се върнали моите от екскурзията. Казах: Знам, че са тръгнали, а дали са стигнали в Скопие, не знам “, съобщи Камуран Паязитовски - брат на Ебиб.

Камуран схваща за нещастието. Звъни на другари в България и благодарение на позната, която работи в болничното заведение, схваща, че има оживели.

От изпратена фотография схваща, че брат му е измежду оживелите. На идващия ден отива при него. Първите дни крие загубата. Ден преди изписването, му споделя, че дамата и детето му са починали. Така и до през днешния ден - - Ебиб върви на психиатър. Взима тежки медикаменти и през множеството време живее при брат си.

Снимка: bTV

„ На мен ми остана най-тежкото. Просто самичък съм “, споделя Ебиб.

Трагедията можеше да е още по-голяма, в случай че в рейсът не Всички оживели през днешния ден дължат живота си на него, тъй като точно той съумява да счупи стъклото.

„ Хората започнаха да викат и да плачат. Бързо взех чука, счупих прозореца “, споделя Луизиум.

„ Помня по какъв начин седалките горяха, тъй като ръцете ми бяха залепени за пластмасата на седалката. В тези моменти единствено Бог ми даваше сили, с цел да мога да скоча и да изляза от рейса “, споделя Медина Лутфиу.

„ От всички страни излизаше пушек от рейса... “, спомня си Луизил.

За минути за нещастието схващат и институциите у нас, и тези в западната ни съседка. Всички се насочат към мястото на случая.

Снимка: bTV

По случая в България тече разследванe. Целта му е да откри повода за злополуката и последвалия пожар.

„ Събирането на доказателствата завърши единствено за 10 дни. Всички експертни изводи по назначените експертизи към този момент са направени и приложени към кориците на делото “, споделя Сийка Милева, представител на основния прокурор.

Така първо се открива повода за гибелта на 45-имата. Повечето са умряли от термичен потрес и задушаване от пожара.

От направеното умозаключение на специалистите излиза наяве, че лидерът е карал с превишена скорост и е изгубил надзор над транспортното средство.

Водещата версия е човешка неточност.

На същото мнение е и Диана Русинова, която отива на мястото на инцента във съдбовната нощ.

„ Много ясно си личеше по какъв начин рейсът се е движил оптимално в дясно съвсем в лентата за прекъсване. Може би в един миг, излизайки от завоя е видял пътния знак. И в последния миг е подхванал дейности. Мал късмет, че двете мантинели в профил - той е съумял да влезе сред тях. Това е възможно по старите правила. По новите не е - точно тъй като едната мантинела е препречила задната врата на рейса и хората не са могли да слязат “, споделя Русинова.

Снимка: bTV

Зад кормилото на рейса е 61-годишният Любчо. Професионален водач с дълготраен опит. Срещаме се с единственото му дете. Крием лицето му по негова молба. Той ни споделя, че е пътувал по същия маршрут дружно с татко си единствено 10 дни преди съдбовния случай.