Ютубър направи баба си от Карлово звезда, цялата мрежа говори за нея ВИДЕО
23-годишният Даниел Богдански направи пробив в you tube още като възпитаник в ПГ „ Ген. Владимир Заимов “ в Сопот със заглавието „ Българският път - капацитет, проблеми, вероятности “. От края на 2015-та младежът има собствен канал и когато пусне ново видео, за няколко дни събира над стотици хиляди гледания, написа " ".
Следващият му филм „ Дъбенското златно богатство “ /2016/ бе взаимна работа дружно с преподавателката му по литература Христина Томанова. С него двамата завоюваха конкурс за младежко кино изкуство.
Видеото се завъртя на платформата на състезанието и за броени часове натрупа над 100 хиляди гледания. Пленен от вълнуващия роман на своята 87-годишна прабаба за нейния живот, Даниел й посвети 7-минутно видео с най-важните моменти от живота й, които тя споделя. Той го разгласява във Facebook, бабата стана фаворитка на близо 200 000 българи у нас и по света.
Последният план на карловеца е отдаден на Пловдив. Той разкрива седем неща за най-древния жив град на света, които съгласно него си коства всеки българин и чужденец, който идва у нас, да знае. Описва възникването на тракийското населено място към 6000 години преди Христа, Главната през днешния ден и какво виждаме през вековете, до момента в който мерим облекла и обувки, Часовниковата кула.
Освен че е въодушевен артист на патриотичната тематика, Даниел непрекъснато търси отговори на безконечните екзистенциални въпроси: на какво да посвети живота си, по какъв начин да избере своето място в света, какъв е смисълът на нещата.
За своите 23 години той е същински странник, обиколил повече от половината свят - от най-западната точка на Европа на Атлантическия бряг в Португалия до най-източния град на Южна Корея Бусан - единствено на крачка от Страната на изгряващото слънце. Бил е при масаите в Кения и на фамозното сафари в саваната. И най-близкото, и най-далечното си пътешестване той назовава пътешестване към себе си.
Сега е в Пловдив, оказва помощ на родителите си в фамилния бизнес, възнамерява да учи магистратура и в това време да трансформира заниманието си да прави филми в специалност. Иска да прави видеа с бизнес наличие.
През последните четири години той е учил интернационален бизнес в Маастрихтския университет в Нидерландия. С забавните си хрумвания Даниел бързо събира другари и съидейници.
Тъй като в университета са събрани студенти от целия свят, той забелязал, че младежите не знаят съвсем нищо един за различен и за страните, откъдето идват сътрудниците им. Предложил на приятелите си Лукия от Кипър и Марио от Германия да създадат план, който споделя за разнообразни страни, от които има студенти в Маастрихтския университет. Ръководството на образователното заведение също се въодушевило от концепцията и начинанието било финансирано.
Потеглихме първо за България, аз бях гид и трябваше да показва моята татковина пред студентите в Маастрихт, споделя младежът. Избрах да покажа Балкана - знак на страната. Него усещам най-добре, тъй като съм се родил и израснал в полите му. После снимахме Седемте рилски езера, гайдар от Калофер и кукерите от родното село на родителите ми Отец Паисиево - с най-високите и красиви качулки, които съм виждал.
След това Лукия ни поведе към Кипър. Бях удивен от морето, от кухнята, в която рибата, зехтинът, дафиновият лист и лимоните правеха всяко ядене апетитно, внимателно и вкусно. Много ме впечатли животът на риболовците в дребните селца, свободният дух и умеенето им да се радват на дребните неща. Бяха две седмици, огрени от слънце и цялостни с мирис само че море, споделя Даниел.
Тримата се отправили към Южна Корея непосредствено от Кипър. Нямахме никаква отмора сред фотосите в другите страни, изяснява младежът.
Корея беше като в моите упования - мощно развита страна, свръхмодерна. Ние бяхме и в огромен град със здания, забити в небето и булеварди, в които загубваш себе си - Бусан, на брега на Тихия океан, най-източната точка на крайбрежието.
Отидохме и в обичайни села, които те назовават ханок. Там е като във филмите - старинни къщи с извити покриви, доста екзотични за нас. Отседнахме в едно такова селце, в което обаче имаше и свръх бърз интернет. Оказа се, че е по този начин в цяла Корея. В България най-малко можеш да отидеш в Балкана, където към момента няма връзка, и да чуеш птиците, споделя Даниел.
Следващият му филм „ Дъбенското златно богатство “ /2016/ бе взаимна работа дружно с преподавателката му по литература Христина Томанова. С него двамата завоюваха конкурс за младежко кино изкуство.
Видеото се завъртя на платформата на състезанието и за броени часове натрупа над 100 хиляди гледания. Пленен от вълнуващия роман на своята 87-годишна прабаба за нейния живот, Даниел й посвети 7-минутно видео с най-важните моменти от живота й, които тя споделя. Той го разгласява във Facebook, бабата стана фаворитка на близо 200 000 българи у нас и по света.
Последният план на карловеца е отдаден на Пловдив. Той разкрива седем неща за най-древния жив град на света, които съгласно него си коства всеки българин и чужденец, който идва у нас, да знае. Описва възникването на тракийското населено място към 6000 години преди Христа, Главната през днешния ден и какво виждаме през вековете, до момента в който мерим облекла и обувки, Часовниковата кула.
Освен че е въодушевен артист на патриотичната тематика, Даниел непрекъснато търси отговори на безконечните екзистенциални въпроси: на какво да посвети живота си, по какъв начин да избере своето място в света, какъв е смисълът на нещата.
За своите 23 години той е същински странник, обиколил повече от половината свят - от най-западната точка на Европа на Атлантическия бряг в Португалия до най-източния град на Южна Корея Бусан - единствено на крачка от Страната на изгряващото слънце. Бил е при масаите в Кения и на фамозното сафари в саваната. И най-близкото, и най-далечното си пътешестване той назовава пътешестване към себе си.
Сега е в Пловдив, оказва помощ на родителите си в фамилния бизнес, възнамерява да учи магистратура и в това време да трансформира заниманието си да прави филми в специалност. Иска да прави видеа с бизнес наличие.
През последните четири години той е учил интернационален бизнес в Маастрихтския университет в Нидерландия. С забавните си хрумвания Даниел бързо събира другари и съидейници.
Тъй като в университета са събрани студенти от целия свят, той забелязал, че младежите не знаят съвсем нищо един за различен и за страните, откъдето идват сътрудниците им. Предложил на приятелите си Лукия от Кипър и Марио от Германия да създадат план, който споделя за разнообразни страни, от които има студенти в Маастрихтския университет. Ръководството на образователното заведение също се въодушевило от концепцията и начинанието било финансирано.
Потеглихме първо за България, аз бях гид и трябваше да показва моята татковина пред студентите в Маастрихт, споделя младежът. Избрах да покажа Балкана - знак на страната. Него усещам най-добре, тъй като съм се родил и израснал в полите му. После снимахме Седемте рилски езера, гайдар от Калофер и кукерите от родното село на родителите ми Отец Паисиево - с най-високите и красиви качулки, които съм виждал.
След това Лукия ни поведе към Кипър. Бях удивен от морето, от кухнята, в която рибата, зехтинът, дафиновият лист и лимоните правеха всяко ядене апетитно, внимателно и вкусно. Много ме впечатли животът на риболовците в дребните селца, свободният дух и умеенето им да се радват на дребните неща. Бяха две седмици, огрени от слънце и цялостни с мирис само че море, споделя Даниел.
Тримата се отправили към Южна Корея непосредствено от Кипър. Нямахме никаква отмора сред фотосите в другите страни, изяснява младежът.
Корея беше като в моите упования - мощно развита страна, свръхмодерна. Ние бяхме и в огромен град със здания, забити в небето и булеварди, в които загубваш себе си - Бусан, на брега на Тихия океан, най-източната точка на крайбрежието.
Отидохме и в обичайни села, които те назовават ханок. Там е като във филмите - старинни къщи с извити покриви, доста екзотични за нас. Отседнахме в едно такова селце, в което обаче имаше и свръх бърз интернет. Оказа се, че е по този начин в цяла Корея. В България най-малко можеш да отидеш в Балкана, където към момента няма връзка, и да чуеш птиците, споделя Даниел.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ