22 септември – Ден на Независимостта на България
22 септември е една от най-знаменателните дати в новата българска история. На този ден, 30 години след Руско-турската освободителна война и пет века след края на Второто българско царство, страната става изцяло самостоятелна.
През 1908 година политическата конюнктура в Европа и на Балканите е задоволително узряла за самостоятелни български дейности. Макар и не в състава на Османската империя, България е подвластна от Високата врата, защото е ръководена не от самостоятелен държател, а от княз, отговарящ пред турския султан. Тогава обаче Турция е отслабена, а в Европа се образуват лагери сред обособените велики сили, подготвящите се за експлоадирането на идната Първа международна война.
Така на 22-и септември 1908 година в гр. Велико Търново с манифест българският княз Фердинанд афишира независимостта на България. С този акт на процедура се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става самостоятелна страна отпред с коронования цар Фердинанд. Високата врата (Турция), а по-късно и Великите сили признават публично българската самостоятелност. Денят е разгласен за формален празник с решение на Българското национално заседание от 10 септември 1998 г.
Условията за оповестяването на Независимостта на младата българска страна при започване на ХХ век са доста удобни. В първата половина на 1908 година в Османската империя избухва младотурската гражданска война. Тя реализира триумф и в Турция са въведени редица промени. На север Австро-Унгария – една от Великите сили, наложили Берлинския контракт, се готви да анексира две от провинциите на империята – Босна и Херцеговина. С други думи тя се готви да наруши контракта, защото по силата му тази територия е дадена единствено за краткотрайно ръководство. Затова и българският княз Фердинанд се обръща непосредствено към император Франц-Йосиф (срещат се във Виена) да съгласуват дейностите си.
Българското държавно управление взема решение оповестяването на Независимостта на България да стане на 22 септември 1908 година в черквата “Св. 40 мъченици ” в остарялата българска столица Велико Търново – алегоричен акт на продължение на Второто българско царство. Австро-Унгария афишира анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в търновската черква “Св. 40 мъченици ” княз Фердинанд прочита манифеста за оповестяването на независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската страна.
След това министър-председателят Александър Малинов прочита още веднъж манифеста на историческия рид Царевец пред събралото се хилядно голям брой. Провъзгласяването на независимостта освен е огромен триумф за българската дипломация, само че и след него васалното княжество стартира да се назовава царство България, а българският държател към този момент се титулува цар.
