22 септември 1908 г., часът е около 10 преди обед.

22 септември 1908 година, часът е към 10 преди обед. Правителственият трен, който се движи по линията Русе - Велико Търново, внезапно стопира на гара Трапезица, с цел да слезе княз Фердинанд.

„ Интересното е, че по това време няма поданство, което да записва неговото наличие в тази част на Велико Търново, тъй като всички са се насочили към гарата, за която е обявено, че ще дойдат формалните лица ", напомня основният организатор на РИМ - Велико Търново.

Фердинанд пешком стига до църквата " Св. 40 мъченици ", където по-късно свитата му, държавното управление, търновският хайлайф и жители стават очевидци на значимия акт в българската история.

В по-късни мемоари четем, че се възцарява такава тишина в храма, че и лекокрила пеперуда да прелитне сред хората, тя ще се усети. В този церемониален и към момента незнаен миг Фердинанд вади отдолу под мундира си листи, на които в действителност е написан манифестът. Той е написан на гарата Две могили от министър-председателя Александър Малинов. Почти няма корекции, направени от страна на Фердинанд. Точно този манифест той прочита за първи път в храма " Св. 40 мъченици “.

Така България е оповестена за самостоятелна страна, а князът - провъзгласен за цар. Народът ликува с борови факли и духова музика през целия ден. А вечерта, обзети от екстаз, жителите се насочат към къщата, в която е отседнал Фердинанд. Поласкан, царят още веднъж се изправя пред тях и споделя: " С народ като търновския, аз всичко бих могъл да сторя. "

 

" Независимостта може да бъде събрана в фотоси, мемоари, документи, движимости. Но считам, че тя е събрана най-много в сърцата на търновските жители, на цялата търновска общност, която е била съпричастни с оповестяването на този акт на Независимостта ", счита докторът по етнология Миглена Петкова.