22 000 обществени точки за зареждане на електромобили. Този брой

22 000 публични точки за зареждане на електрически автомобили. Този брой зарядни станции би трябвало да се конфигурират седмично, с цел да се реализира задачата за понижаване на излъчванията на CO2 от 55% за коли и микробуси до 2030 година Но страните от Европейски Съюз изостават, като предходната година са конфигурирани единствено 150 000 зарядни обекта. Това разяснява пред изданието Euractiv Сигрид де Врис, общоприет шеф на Европейската асоциация на производителите на коли (European Automobile Manufacturers’ Association (ACEA), представляваща 15 огромни европейски производители на коли, ванове, камиони и рейсове. Стремежът към електрически транспортни средства (EV) е крайъгълен камък на тактиката на Европейски Съюз за декарбонизиране на автомобилния превоз. С амбициозни цели за понижаване на излъчванията на CO2 от коли и микробуси с 55% до 2030 година и 100% понижение до 2035 година, всеобщият преход към електрически транспортни средства не е избор – това е наложително изискване. Още по тематиката Транспорт 2 май 2024 Транспорт 1 апр 2024 Транспорт 26 яну 2024 Обаче елементарното задаване на цели без предпочитано създаване на точки за зареждане не е умна тактика за декарбонизация. Европа изостава доста в разгръщането на публични станции за зареждане. Днес те са единствено към 630 000, доста по-малко от 3,5-те милиона, нужни до 2030 година съгласно оценката на Европейската комисия. Тази цифра обаче е санитарния най-малко за зарядна инфраструктура и този факт е приет от Комисията. По-реалистични плануват нуждата от 8,8 милиона точки за зареждане до 2030 г. Но без значение от употребяваните цифри, посланието е ясно: държавите-членки на Европейски Съюз разполагат с по-малко от десетилетие, с цел да реализиран амбициозните цели за декарбонизация, а построяването на инфраструктура просто не поддържа темпото. Инфраструктурата за зареждане има своето обществено измерение Настоящата инфраструктура за зареждане в Европейски Съюз е незадоволителна освен като мащаб, само че и като разпространяване. Много страни, изключително в Централна и Източна Европа, са фрапантно незадоволително добре обслужвани, създавайки двустепенна система спрямоо по-богатите западноевропейски страни пред останалите. Всъщност съвсем две трети от точките за зареждане в Европейски Съюз са съсредоточени единствено в три държави-членки – Нидерландия, Франция и Германия. Този дисбаланс заплашва основополагащия принцип на Европейски Съюз за доближаване и рискува да сътвори несъответствия в това по какъв начин жителите могат да вземат участие и да се възползват от зеления преход. Непропорционалната централизация в градски и заможни региони може също да докара до забележителен дисбаланс в равнищата на приемане на електрически автомобили в районите, изостряйки обществените и стопански разлики. Европа би трябвало също по този начин да свърши по-добра работа, като приспособява тактиките за разрастване на инфраструктура към локалните условия и потребности. Инсталирането на нови станции за зареждане в претъпканите градски региони (където тапите са проблем и паркирането е в недостиг) изисква друг метод от електрифицирането на селските и отдалечените региони. Но актуалните данни недвусмислено демонстрират, че районите с най-голям дял на електрически коли на акумулатори по пътищата имат и максимален брой точки за зареждане на 1000 поданици и на всеки 10 км път. По-добрата инфраструктура значи и по-добри равнища на внедряване на електроколите. А това приказва, че се нуждаем от по-добри политики за стимулиране на построяването на тази инфраструктура. Не става въпрос единствено за броя на зарядните станции Всяка станция изисква освен пространство и съоръжение, само че и интеграция с електрическа мрежа, която в никакъв случай не е била проектирана да поеме толкоз съсредоточен товар. Обременяващите и продължителни правила за разрешителни и документите за обмисляне са съществени спънки пред по-бързото инсталиране на инфраструктурата. Същото важи и за потенциала на съществуващата електрическа мрежа. Съществените надстройки на мрежата са от значително значение за разширението на станциите за зареждане на електрически автомобили и увеличението на микса от възобновима сила, само че това има цена – голяма инвестиция от Енергийните компании също би трябвало да се включат в прехода. Индустрията за зареждане на електрически автомобили също към момента не е изцяло зряла, като броят на операторите на точки за зареждане продължава да пораства. Пазарът на зареждане също е фрагментиран, с огромен брой дребни национални играчи, доста от които започващи компании. Маржовете са ниски, а възвръщаемостта на вложенията е още по-ниска. 80% от държавите-членки на Европейски Съюз не оферират никакви тласъци за развиване или инсталиране на инфраструктура. Това би трябвало незабавно да се промени, с цел да се насърчат по този начин нужните вложения в този прохождащ бранш. За благополучие, ние не започваме от нулата: построяването на инфраструктура на точки за зареждане в Европейски Съюз се е нараснало шест пъти от 2017 година насам. И което е значимо, инсталирането на частни точки за зареждане вкъщи, логистични депа и места за паркиране в офиси също се усилва. На такива места ще с случва огромна част от зареждането на колите на бъдещето. И въпреки всичко мащабът на предизвикването значи, че разполагането на публични точки за зареждане би трябвало да форсира своя растеж, в случай че Европейски Съюз съществено желае да трансформира електрическите автомобили в практическа действителност за всички европейци през идващите пет години. „ Постигането на нашите общи цели значи доста повече от просто слагане на таргети за производителите на транспортни средства. Това значи интелигентни политики и тласъци. Изграждането на инфраструктура за зареждане в Европа рискува да се изчерпи, в случай че политиците не съумеят да вземат верните решения през днешния ден, с цел да обезпечат необятно публикувано и налично приемане на EV в бъдеще “, приключва коментара на де Врис.