21 януари е епичен ден в историята на модата. Това

21 януари е героичен ден в историята на модата. Това е денят, в който двама от най-големите фешън дизайнери - Кристобал Баленсиага и Кристиан Диор, са родени - надлежно през 1895 и 1905 година Двамата мъже са част от дребния, само че прочут мавзолей от дизайнери, чиито имена ще останат вечно в историята на модата. Днес е идеалният ден да отпразнуваме невероятния гений и визия на мъжете, виновни за две от най-големите международно приети фешън марки от последните седемдесет години до през днешния ден. 

Кристиан Диор е роден на днешния ден през 1905 година Струва си да се спомене, че ориста на Диор като един от най-великите дизайнери в историята на модата е предопределена от не една, а две международни войни. Първата го води от родния му град Нормандия в Париж на впечатляващата десетгодишна възраст, до момента в който последствията от втората – когато той се бори и служи на страната си – обезпечават строгата, спартанска атмосфера, в която Диор “инжектира ” доста от себе си - нужната фантазия за разкош и хубост, които трансформират лицето на модата. Диор ръководи художествена изложба в Париж, преди да стартира дизайнерската си кариера в средата на 30-те години на предишния век, където продава произведения на Пол Кли, Макс Ърнст, Салвадор Дали, Хоан Миро и Пабло Пикасо. Именно там той намира силата си - през тези ранни години, до момента в който населява света на художници и скулптори, развива до съвършенство усета си за цвят, текстура и пропорции. През 1929 година Кристиан Диор е заставен да затвори галерията поради банкрута на татко си. Започва работа при стилния дизайнер Робер Пиге, където остава до присъединението си към армията през 1940 година След като завършва със службата през 1942 година, работи в стилната къща на Пиер Лелонг, където е основен дизайнер дружно с друга бъдеща звезда – Пиер Балмен. 

С началото на войната през 1939 година, блестящият холивудски разкош, който дефинира 30-те години на 20 век е “победен ”, всяка чудатост - потисната от суровата реалност. Правителствените разпореждания по отношение на производството на облекло в допълнение предизвикат появяването на по-прост, по-практичен метод към обличането. Полите се стесняват, подгъвите се подвигат, копринените чорапи изчезват. Именно върху този аскетичен пейзаж Dior избухва като прясна пръска багра върху платно на Pollock. Първата сбирка на Dior за пролетта на 1947 година е самобитен сигнал за пробуждане, който светът на модата чака: войната свърши и „ new look “-а на Кристиан Диор дефинира бъдещето на модата. Да, отличителната визия на Dior за прекрояване на женската форма ще господства в модата през идващите години. Първата сбирка на стилната къща е същински фешън празник  - луксозни, първокласни материали, метри плат и мощно структурирани силуети, поддържани от вградени, сходни на корсет долни структури. Стегнатите талии, подплатените бедра и обемните поли на ансамблите на Dior са непосредствено отменяне освен на наложената от войната мода от последните години, само че и на напредъка и еманципацията, реализирани от модерната жена, търсеща комфортно облекло през 20-те и 30-те години на предишния век. 

Пролетната сбирка от 1947 година катапултира Dior на интернационалната сцена, където господства без конкуренция в модата през идващите 10 години, до преждевременната си гибел през 1957 година Днес невероятното, въпреки и малко, артистично творчество на Диор е доказателство за силата на облеклото и престижа на един човек, който съумява да се трансформира в определящ детайл за цяло потомство дами и за техния нюх за хубост и женственост -  две характерности, за които името на Диор е синоним и до през днешния ден, повече от петдесет години след гибелта му. 

21 януари е рожденият ден и на Кристобал Баленсиага, който Коко Шанел назовава единственият кутюрие измежду всички модерни дизайнери, които я заобикалят. Този затворен и даже далечен човек, който е можел да работи без почивен ден с конец и игла, пробвайки се да реализира идеалния контур на роклята, провокира почитание от сътрудници и боготворене от клиенти. Той отваря салона си в Париж в края на 30-те години на предишния век, обслужвайки единствено висшия свят и благородниците. През 50-те години известността му става все по-широка и неговите творения дефинират стила на женското облекло за няколко десетилетия напред.

Наследството на Кристобал Баленсиага несъмнено е национално благосъстояние, а приносът му към стилната промишленост мъчно може да бъде оценен. Но дано стартираме изначало.

Баленсиага е роден в дребното рибарско селце Гетария в баския район на Испания на 21 януари 1895 година От ранни години той прекарва доста часове до майка си, до момента в който тя работи като шивачка за някои от най-елегантните дами в Испания. В тийнейджърските си години най-изявената жена от неговия град, маркиза де Каса Торес, става негов настойник и клиент, изпращайки го в Мадрид с цел да премине публично шивашко образование, а по-късно с горделивост носи и показва неговите творения. Баленсиага получава незабавен и ранен триумф в родната си страна. Той отваря клонове на своя бутик Eisa (носещ част от моминското име на майка му Мартина Ейзагьоре) в Мадрид, Барселона и стилния морски курорт Сан Себастиан. Неговите дизайни са желани от испанското кралско семейство и модерните членове на аристокрацията. Когато избухва гражданската война, Баленсиага затваря бутиците в Испания и измества активността си в Париж - приетата фешън столица на света. Там надареният дизайнер се причислява към редиците на Коко Шанел, Елза Скиапарели и Майнбохер, наред с други одобрени фешън дизайнери. През август 1937 година Кристобал провежда първото си фешън ревю в ателието си на „ Авеню Джордж V “, показвайки сбирка, мощно повлияна от испанския Ренесанс. Испанец остава до край. Според Даян Вриланд, „ вдъхновението (на Баленсиага) идва от арените за корида, фламенко танцьорите, риболовците в техните ботуши и необятни блузи, славата на църквата и прохладата на манастирите и стила на монахините. “ Тези препратки, постоянно дословни и от време на време нереални, остават поредна тематика, която се демонстрира в другите му сбирки. Като един от дребното дизайнери, които знаят по какъв начин да кроят, напасват и драпират своите муселинени модели, нито един от дизайните на Balenciaga не е “повърхностен ”, а постоянно отразява твърдото му схващане за структурата и присъщите качества на тъканта. Той избира да работи с твърди тъкани като копринен газар (иновация, основана в съдействие с швейцарската къща за тъкани, Abraham), като ги преработва в скулптурни форми. Докато Диор облича дамата в корсет и стеснява талията, Баленсиага прави тъкмо противоположното – при него има въздух и пространство сред дрехата и тялото.

И в случай че роклите на Dior са мощно подплатени и разчитат на комплицирана структура, с цел да основат стегната талия и изпъкнала гръд, дизайните на Balenciaga, въпреки това, са за дами с всевъзможни форми и размери, а облеклата му по-скоро обгръщат, а не прегръщат и допират женските извивки. Това значи комфорт и цялостен обсег на придвижване.

Неговите дневни костюми са основани единствено и само в услуга на дамата, която го носи – вкарва ръкави вид „ гривна “, с цел да разреши на дамата да покаже своите бижута, прибавен е размер на изненадващи места и яки, навити на открито, с цел да подчертаят ключицата. При Баленсиага линиите на талията непрекъснато се движат - първо слизат надолу, по-късно – се повдигат. През 1953 година той показва сакото-балон - елегантна сфера, която обгръща горната част на тялото и обезпечава фундамент за главата на дамата. През 1957 година се появяват именитата рокля с висока талия baby-doll dress, изтънчено драпираното палто-пашкул и балонената пола, показани в еднослоен и двуслоен вид. Нито роклята-чувал (sack dress), показана през 1957 година, нито роклята-риза от 1958 година имат забележима талия, само че и двете се смятат за извънредно женствени и са били копирани от огромен брой производители на готово облекло във всеки ценови диапазон. С тези дизайнерски нововъведения Balenciaga реализира това, което се счита за най-важния му принос в света на модата: нов контур за дамите. За разлика от други дизайнери, които постепенно изпадат в неопределеност, дизайните на Balenciaga от дълго време надживяват своя занаятчия, умрял в Испания на 24 март 1972 година Те са доказателство за неговия талант и остават извънредно настоящи през днешния ден.