21 юни е Световен ден на хидрологията
21-ви юни се празнува като Световен ден на хидрологията.Денят се отбелязва от 2006 година по самодейност на Международната организация по хидрография с поддръжката на Общото заседание на Организация на обединените нации.
Хидрологията (наука за водата) е просвета за придвижването, разпределението и качеството на водите по Земята. Специалистите в науката се назовават хидролози. Клонове на хидрологията са: химическа хидрология, екохидрология, хидрогеология, хидрометеорология и хидроморфология.
Обществото и неговите инфраструктури са се развивали постоянно в изискванията на световните и локалните промени на времето, климата и водните запаси, към които са се приспособили непрестанно. Това е един нескончаем развой на среща с природата, който може да бъде овладян и ръководен единствено посредством съществени знания и информация за хидрологичните и метеорологичните феномени и процеси.
Воден от своя инстинкт за самозапазване, индивидът още от антични времена въз основата на наблюдения и дълголетен опит се е опитвал да предсказва времето и обвързваните с това отрицателни феномени. Извървеният път минава през първите мрежи от станции в днешна Германия от ХVІІ в. до началото на научно обоснованото прогнозиране през втората половина на ХІХ в., плод на техническата гражданска война.
България, като част от европейската цивилизация, повече от 134 година посредством Националния институт по метеорология и хидрология, дава своя информативен и теоретичен принос в преодоляване и проучване на проблемите на изменение на климата, времето и водните запаси.
Хидрологията (наука за водата) е просвета за придвижването, разпределението и качеството на водите по Земята. Специалистите в науката се назовават хидролози. Клонове на хидрологията са: химическа хидрология, екохидрология, хидрогеология, хидрометеорология и хидроморфология.
Обществото и неговите инфраструктури са се развивали постоянно в изискванията на световните и локалните промени на времето, климата и водните запаси, към които са се приспособили непрестанно. Това е един нескончаем развой на среща с природата, който може да бъде овладян и ръководен единствено посредством съществени знания и информация за хидрологичните и метеорологичните феномени и процеси.
Воден от своя инстинкт за самозапазване, индивидът още от антични времена въз основата на наблюдения и дълголетен опит се е опитвал да предсказва времето и обвързваните с това отрицателни феномени. Извървеният път минава през първите мрежи от станции в днешна Германия от ХVІІ в. до началото на научно обоснованото прогнозиране през втората половина на ХІХ в., плод на техническата гражданска война.
България, като част от европейската цивилизация, повече от 134 година посредством Националния институт по метеорология и хидрология, дава своя информативен и теоретичен принос в преодоляване и проучване на проблемите на изменение на климата, времето и водните запаси.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ