21 комисии ще има в 46-то Народно събрание. След дебат

21 комисии ще има в 46-то Народно заседание. След спор на депутатите от Временната комисия за разработване на план на Правилник за организацията и активността на Четиридесет и шестото Народно заседание броят на комисиите даже бе повишен от този на предходния парламент, защото някои от техните действия бяха разграничени. Комисиите в 46-то Народно събрание ще бъдат следните: Комисията по бюджет и финанси Комисия по конституционни и правни въпроси Комисия по икономическа политика, високи технологии и цифровизация Комисия по външна политика и защита Комисия по въпросите на Европейски Съюз Комисия по икономическа политика, високи технологии с подкомисия по туризъм Комисия по енергетика и климат Комисия по районна политика, благоустройство и локално самоуправление Комисия по защита Комисия по вътрешна сигурност и публичен ред Комисия по надзор на службите и използването на специфични разследващи средства Комисия по земеделието, храните и горите Комисия по труда, обществена и демографската политика Комисия по образованието и науката, въпросите на децата, младежта и спорта Комисия по опазването на здравето Комисия по околна среда и водите Комисия по превоз и известия Комисия по цифровизация, електронно ръководство, осведомителни технологии Предложението за обособената комисия за цифровизация е на Демократична България, като Йордан Цонев от Движение за права и свободи изрази мнение, че би трябвало да е настрана, тъй като към този момент обгръща всички браншове на стопанската система и е доста значим акцент дигитализацията в европейски проект поради Зелената договорка и дигитализацията. Комисия по просвета и медиите Комисия по вероизповеданията, правата на индивида и жалбите на жителите Комисия по политиките за българите в чужбина Ива Митева уточни, че от 2000 година нищо не се прави по закона към дипломатическите представителства, които би трябвало да имат консултативни органи, както не е основан и Национален съвет. Румен Йончев означи, че има логичност за основаване на комисията. Депутатите решиха постоянните комисии да организират постоянни съвещания от вторник до петък - минимум един път седмично. Предварителното предложение на Ива Митева бе от понеделник до петък, само че съгласно Йордан Цонев никой народен представител няма да си остави района, с цел да пристигна на комисия в понеделник. Депутатите не одобриха предлагането на Българска социалистическа партия, показано от Крум Зарков, смяната на ръководителя на Народното събрание да става с 1/10 от броя на депутатите, остана остарелият вид - ръководителят ще се сменя с 1/3 от депутатите. Председателят на Народното събрание Ива Митева отвърна, че не може да е 1/10, единствено тъй като Българска социалистическа партия имат толкоз гласове и предложи да бъде с 1/18. Зарков отхвърли обвиняването, аргументирайки се, че оферират или да е от ПГ или 1/10. Така или другояче дебатът отпадна, защото болшинството депутатите от комисията бяха срещу и въздържали се. Дебатира и се нова роля на квесторите - да могат да влизат в роля в комисиите по воля на председателя с цел да има по-добър ред. В тази връзка Ива Митева уточни, че има огромен проблем и с компенсациите при премахване на основния секретар на Народното събрание - при последния секретар, отхвърлен от ГЕРБ, се изплатили 40 000 евро. 150 000 лева пък били дадени за погашение на Икономическия и обществен съвет. Митева уточни, че разпоредбите са въведени по времето на Национална движение „Симеон Втори" и страната заплаща големи компенсации. В дебата депутатите решиха главният секретар да може да се наема от новия ръководител на Народно събрание. Сега той се избира след конкурс, а по този начин отпадат компенсациите при отстраняването му при избиране на нов парламент. Относно законопроектите - преди да бъдат импортирани, ще би трябвало да минават през обществено разискване, проведено от отрасловата комисия, преди да бъдат импортирани и гледани на първо четене в комисия.