Година по-късно: Историята на един незабравим 21 август, сбъднати мечти, сълзи и емоция
21 август. Рио де Жанейро. Около 12:30 часа локално време. Текат последните акомпанименти от съчетанието на ансамбъла по художествена гимнастика в състав Михаела Маевска, Ренета Камберова, Цветелина Найденова, Християна Тодорова и Любомира Казанова. Михаела и Цветелина плъзгат двата обръча към Ренета Камберова, която удря с бухалките...
Край. Всичко свършва. Край на ерата на „ златните девойки “. Край на 7-годишната приказка на един от най-любимите тимове на България. Ренета Камберова остава няколко секунди на земята, сълзи се стичат от очите й. Михаела Маевска също застива за миг. През това време Илиана Раева захлупва с ръце лицето си, а Ина Ананиева я прегръща. Леко изплашен японец тича и снима двете българки.
Няколко минути по-късно...
Една по една сядат на мястото, с цел да изчакат оценката си. Любомира Казанова не стопира да раздава въздушни целувки към камерата.
На таблото светва 3. България. 35 766.
Илиана Раева още веднъж е с ръце върху лицето си. Ренета Камберова държи два обръча и бухалки и прикрива лицето си, от очите й напират сълзи. След това се прекръства. Михаела Маевска стиска мощно Цветелина Найденова, двете като че ли ще изкарат и последния въздух, който имат в себе си. На сантиметри от тях същото вършат Християна Тодорова и Любомира Казанова. Прегръщат Илиана Раева и Ина Ананиева. Хриси секунди по-късно се държи за главата, стискайки двете бухалки и гледа към резултатите. Рени и Цвети сядат, държейки се за ръце, и не престават да плачат. Всички се радват на медала, който толкоз желаеха да завоюват. На оценката, с което трябваше да кажат завършек на целия си път в художествената гимнастика. Казаха край по най-достойния
метод. Извървяха пътя си с достолепие. Спечелиха 81 медала, станаха европейски и безспорни международни шампионки. Завладяха сърцата на милиони, записаха имената си със златни букви.
Една по една се качват на почетната стълбичка. Първа получава медала си Ренета Камберова. Взима го в две ръце, обгръща го и го целува. Следват Любомира, Михаела, Цветелина и Християна. Всички имат сълзи в очите.
21 август. България. 18:30-19:00 часа. Сълзите от наслада не стопират. Макар и на хиляди километри от Рио. Хората, които ги обичат, са признателни на Господ, че ТЕ дочакаха своя момент. Михи, Рени, Цвети, Хриси и Буба. Начело с Ина и Илиана. Те претърпяха своя дългочакан ден, този в никакъв случай паметен 21 август.
Една година по-късно...
Днес Михаела Маевска е неуморима и продължава пътя на „ златните девойки “. Тя е асистент треньор на Весела Димитрова в ансамбъла, който се готви за присъединяване на първото си международно състезание. Пожелаваме един ден новите девойки да усетят подони благополучие и наслада...
Любомира Казанова – героят от Рио (това на фотографията вляво е единствено едно малко доказателство). Момичето, което не трепна пред нищо и никой. Което преодоля нечовешка болежка. Тя през днешния ден е треньор на дребни деца в клуб Левски-Илиана. И сега е на лагер във Варна, където предава знанията и опита си на идващите състезателки.
Християна Тодорова – предстоящ превъзходен арбитър. Хриси към този момент стартира пътя и сме сигурни, че най-малко ще стигне до върха...Тя беше това момиче, което предоля всичко и завоюва всичко.
Ренета Камберова – към момента Рени пази в загадка новините, с които ще зарадва своите фенове напълно скоро. Синеоката хубавица работи неуморно, с цел да изненада всички. Няма да степенуваме кой е повече воин за медала в Рио, само че Рени има несъмнена заслуга. Не всеки на нейно място щеше да издържи...
Цветелина Найденова – почитателите мечтаят да я видят назад в залата по художествена гимнастика. Естествено, не в ролята на играч... Извън килима Цвети е това момиче, което постоянно споделя каквото мисли без да увърта. Затова е ценена. Цветелина Найденова е оня значим детайл от тима, без който той нямаше да стигне до средата.
Нещо за край
Когато един ден тези страници и редове овехтеят и за идващите генерации бъдем към този момент далечно минало, не забравяйте, че ние бяхме и ще останем любимките на България. Разкажете на вашите деца и внуци за тези смели осем девойки, които в никакъв случай не се предадоха...(автор Християна Тодорова)
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Край. Всичко свършва. Край на ерата на „ златните девойки “. Край на 7-годишната приказка на един от най-любимите тимове на България. Ренета Камберова остава няколко секунди на земята, сълзи се стичат от очите й. Михаела Маевска също застива за миг. През това време Илиана Раева захлупва с ръце лицето си, а Ина Ананиева я прегръща. Леко изплашен японец тича и снима двете българки.
Няколко минути по-късно... Една по една сядат на мястото, с цел да изчакат оценката си. Любомира Казанова не стопира да раздава въздушни целувки към камерата.
На таблото светва 3. България. 35 766.
Илиана Раева още веднъж е с ръце върху лицето си. Ренета Камберова държи два обръча и бухалки и прикрива лицето си, от очите й напират сълзи. След това се прекръства. Михаела Маевска стиска мощно Цветелина Найденова, двете като че ли ще изкарат и последния въздух, който имат в себе си. На сантиметри от тях същото вършат Християна Тодорова и Любомира Казанова. Прегръщат Илиана Раева и Ина Ананиева. Хриси секунди по-късно се държи за главата, стискайки двете бухалки и гледа към резултатите. Рени и Цвети сядат, държейки се за ръце, и не престават да плачат. Всички се радват на медала, който толкоз желаеха да завоюват. На оценката, с което трябваше да кажат завършек на целия си път в художествената гимнастика. Казаха край по най-достойния
метод. Извървяха пътя си с достолепие. Спечелиха 81 медала, станаха европейски и безспорни международни шампионки. Завладяха сърцата на милиони, записаха имената си със златни букви. Една по една се качват на почетната стълбичка. Първа получава медала си Ренета Камберова. Взима го в две ръце, обгръща го и го целува. Следват Любомира, Михаела, Цветелина и Християна. Всички имат сълзи в очите.
21 август. България. 18:30-19:00 часа. Сълзите от наслада не стопират. Макар и на хиляди километри от Рио. Хората, които ги обичат, са признателни на Господ, че ТЕ дочакаха своя момент. Михи, Рени, Цвети, Хриси и Буба. Начело с Ина и Илиана. Те претърпяха своя дългочакан ден, този в никакъв случай паметен 21 август.
Една година по-късно...
Днес Михаела Маевска е неуморима и продължава пътя на „ златните девойки “. Тя е асистент треньор на Весела Димитрова в ансамбъла, който се готви за присъединяване на първото си международно състезание. Пожелаваме един ден новите девойки да усетят подони благополучие и наслада...
Любомира Казанова – героят от Рио (това на фотографията вляво е единствено едно малко доказателство). Момичето, което не трепна пред нищо и никой. Което преодоля нечовешка болежка. Тя през днешния ден е треньор на дребни деца в клуб Левски-Илиана. И сега е на лагер във Варна, където предава знанията и опита си на идващите състезателки. Християна Тодорова – предстоящ превъзходен арбитър. Хриси към този момент стартира пътя и сме сигурни, че най-малко ще стигне до върха...Тя беше това момиче, което предоля всичко и завоюва всичко.
Ренета Камберова – към момента Рени пази в загадка новините, с които ще зарадва своите фенове напълно скоро. Синеоката хубавица работи неуморно, с цел да изненада всички. Няма да степенуваме кой е повече воин за медала в Рио, само че Рени има несъмнена заслуга. Не всеки на нейно място щеше да издържи...
Цветелина Найденова – почитателите мечтаят да я видят назад в залата по художествена гимнастика. Естествено, не в ролята на играч... Извън килима Цвети е това момиче, което постоянно споделя каквото мисли без да увърта. Затова е ценена. Цветелина Найденова е оня значим детайл от тима, без който той нямаше да стигне до средата.
Нещо за край
Когато един ден тези страници и редове овехтеят и за идващите генерации бъдем към този момент далечно минало, не забравяйте, че ние бяхме и ще останем любимките на България. Разкажете на вашите деца и внуци за тези смели осем девойки, които в никакъв случай не се предадоха...(автор Християна Тодорова)
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ