Работих, за да оцелея! Рут Колева разтърси мрежата с новогод...
2025 година за Рут Колева не се мери в месеци или събития, а в едни трагични 24 часа – сред раждането на сина ѝ Езра и личния ѝ рожден ден.
В прочувствен пост във фейсбук профила си певицата и културен продуцент разкрива по какъв начин сред кувьоза, реанимацията и страха е траяла да работи, с цел да оцелее – не като воин, а като човек.
Колева споделя, че на 17 април е родила Езра, а на идващия ден – 18 април – е бил рожденият ѝ ден. Детето е било в кувьоз, тя – в реанимация, без опция даже да го види. Вместо да се срине, е писала имейли с екипа на Massive Attack – не от упоритост, а като форма на избавление.
" Това не е мъжество. Това е моят метод на оцеляване ", признава тя. И е безапелационна, че през тази година е платила висока персонална цена – сред майчинството и работата е жертвала себе си. И показва мъчителна истина: от дамите постоянно се чака да бъдат „ свръхчовеци “ – да устоят, да мълчат и това да се приема за обикновено.
Ето по какъв начин звучи поста й:
" 2025-та година за мен се побира в едни 24 часа - сред 17 и 18 април.
На 17-ти родих Езра. На 18-ти беше моят (и на брат ми) рожден ден. Езра беше в кувьоз, аз в реанимация, и не можех да го видя. И вместо да откача, седях и пишех имейли с организацията на Massive Attack.
Това не е мъжество. Това е моят метод на оцеляване.
Обичам работата си. Тя ме е спасявала доста пъти - и тогава ме избави от това да се разпадна. Между работата и Езра най-вече жертвах себе си. И си давам сметка, че никой няма да каже „ евала “ за това. Такова е проклятието да си жена - чака се да си свръхчовек. Да издържиш. Да си тиха. Да е „ обикновено “. За първи път в живота си го изпитах толкоз брутално, тази година.
През 2025 в България доведох Massive Attack, James Bay, Michael Kiwanuka, Molchat Doma, още доста актьори, както и европейския комисар по просвета - с който министърът (на културата) си направи няколко доста хубави фотоси. Без простичкото „ евала “, че някой в действителност е приключил работата.
Не го пиша за самопризнание. Пиша го, с цел да остане записано. Че културата тук се прави от хора, които заплащат персонална цена. Че зад „ триумфите “ стоят безсънни нощи, боязън, виновност и дебелоглав. И че от време на време най-голямата победа е просто да не се откажеш.
В този ред на мисли, моето „ евала “ тази година отива при следните души.
Хора, които сложиха човешкото пред персоналния интерес.
Васил Терзиев - който безшумно, без звук и без персонални искания оказа помощ София Лайв Фест да се случи. И който се бори самичък със свиреп схеми и корупция, които с години струпване са трансформирали прелестния ни град в фон на на ниска цена хорър.
Найден Тодоров - с нечовешкия си гений и наличие ми върна любовта към сцената и към музиката. И ме накара да се усещам уверена в себе си, даже когато гласът ми е с звук надолу.
Екипите на София Лайв Фест и Музикалната конференция SoAlive - свръхчовеци. Хора, които ме карат да бленувам за по-добър свят с хора като тях: вярващи, вдъхновяващи и същински.
Пепи - който два месеца носи целия продукционен товар на фестивала на гърба си. Без да ме занимава с нищо.
И на на последно място - всички които излязоха да стачкуват и споделиха ФАКЮ на мръсната свиня.
Заради тези хора си коства.
Вси-чко-то. "
В прочувствен пост във фейсбук профила си певицата и културен продуцент разкрива по какъв начин сред кувьоза, реанимацията и страха е траяла да работи, с цел да оцелее – не като воин, а като човек.
Колева споделя, че на 17 април е родила Езра, а на идващия ден – 18 април – е бил рожденият ѝ ден. Детето е било в кувьоз, тя – в реанимация, без опция даже да го види. Вместо да се срине, е писала имейли с екипа на Massive Attack – не от упоритост, а като форма на избавление.
" Това не е мъжество. Това е моят метод на оцеляване ", признава тя. И е безапелационна, че през тази година е платила висока персонална цена – сред майчинството и работата е жертвала себе си. И показва мъчителна истина: от дамите постоянно се чака да бъдат „ свръхчовеци “ – да устоят, да мълчат и това да се приема за обикновено.
Ето по какъв начин звучи поста й:
" 2025-та година за мен се побира в едни 24 часа - сред 17 и 18 април.
На 17-ти родих Езра. На 18-ти беше моят (и на брат ми) рожден ден. Езра беше в кувьоз, аз в реанимация, и не можех да го видя. И вместо да откача, седях и пишех имейли с организацията на Massive Attack.
Това не е мъжество. Това е моят метод на оцеляване.
Обичам работата си. Тя ме е спасявала доста пъти - и тогава ме избави от това да се разпадна. Между работата и Езра най-вече жертвах себе си. И си давам сметка, че никой няма да каже „ евала “ за това. Такова е проклятието да си жена - чака се да си свръхчовек. Да издържиш. Да си тиха. Да е „ обикновено “. За първи път в живота си го изпитах толкоз брутално, тази година.
През 2025 в България доведох Massive Attack, James Bay, Michael Kiwanuka, Molchat Doma, още доста актьори, както и европейския комисар по просвета - с който министърът (на културата) си направи няколко доста хубави фотоси. Без простичкото „ евала “, че някой в действителност е приключил работата.
Не го пиша за самопризнание. Пиша го, с цел да остане записано. Че културата тук се прави от хора, които заплащат персонална цена. Че зад „ триумфите “ стоят безсънни нощи, боязън, виновност и дебелоглав. И че от време на време най-голямата победа е просто да не се откажеш.
В този ред на мисли, моето „ евала “ тази година отива при следните души.
Хора, които сложиха човешкото пред персоналния интерес.
Васил Терзиев - който безшумно, без звук и без персонални искания оказа помощ София Лайв Фест да се случи. И който се бори самичък със свиреп схеми и корупция, които с години струпване са трансформирали прелестния ни град в фон на на ниска цена хорър.
Найден Тодоров - с нечовешкия си гений и наличие ми върна любовта към сцената и към музиката. И ме накара да се усещам уверена в себе си, даже когато гласът ми е с звук надолу.
Екипите на София Лайв Фест и Музикалната конференция SoAlive - свръхчовеци. Хора, които ме карат да бленувам за по-добър свят с хора като тях: вярващи, вдъхновяващи и същински.
Пепи - който два месеца носи целия продукционен товар на фестивала на гърба си. Без да ме занимава с нищо.
И на на последно място - всички които излязоха да стачкуват и споделиха ФАКЮ на мръсната свиня.
Заради тези хора си коства.
Вси-чко-то. "
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ