Защо икономиката на Европа изостава толкова от САЩ?
2025 година вещае нови провокации за европейската стопанска система.
Еврозоната – икономическият мотор на Европа – продължава доста да изостава от Съединени американски щати, а разликата е повече от фрапираща, в случай че се наблюдава динамичността на двете стопански системи през последните 25 години.
Както Economic.bg писа преди време, докъм 2009 година, когато бе пикът на международната икономическа рецесия, двете стопански системи се движеха съвсем паралелно. Оттогава насам обаче Съединени американски щати напредна със обилни скокове, до момента в който развиването на Еврозоната като че ли стагнира.
Липса на визия и вложения
Причините за разминаването в развиването на двете стопански системи са сложни.
Един от главните фактори, без подозрение, е неналичието на визия и вложения в Европа. Въпреки амбициозните си проекти в последните години – като да вземем за пример европейската Зелена договорка или Mеханизмът за възстановяване NextGenerationEU – Европа изостава, защото такива принадлежности дават единствено отчасти решение на казуса.
Наливането на запас не би трябвало да е единствена мярка, а да е подкрепено от комплекс от ограничения.
Индустриалните тактики през днешния ден – каквито има в Съединени американски щати и Китай – съчетават голям брой политики, в това число данъчна, комерсиална и външна. Поради бавния си и дезагрегиран развой на основаване на политики, Европейски Съюз е по-малко кадърен да даде подобен отговор “, написа преди време Марио Драги, някогашен началник на Европейската централна банка (ЕЦБ), в своя известен отчет за европейската конкурентоспособност.
Пример за това е Китай, където от десетилетия тамошното държавно управление раздава великодушни дотации в поддръжка на съответни браншове, да вземем за пример този на автомобилостроенето. Използването на субсидии „ е забележителен мотор на международно комерсиално напрежение “, считат от Австралийския институт по интернационалните връзки. Според тях дотациите провокират опасения от „ евентуална субсидийна конкуренция сред страните “.
Крайният резултат е, че заемните средства се събират не от пазара – както е редно – а от страната, получава се композиция от свръхинвестиции и произвеждане и най-после то се изнася към света.
Китай счита, че това, което прави със дотациите, е вярно: „ Това е нашият метод на игра, ние сме държавни капиталисти, ще управляваме тази промишленост “, разяснява Майкъл Дън, президент и основен изпълнителен шеф на Dunne Insights, представен от Reuters.
В своя обява от Международния валутен фонд (МВФ) извеждат и още една причина – неналичието на благоприятни условия за финансиране на стартъпи, които след това да се развият като новаторски компании.
През последните две десетилетия листнатите на щатските тържища компании са емитирали към два пъти повече капитал по отношение на техния размер, в сравнение с европейските им сътрудници “, пишат от МВФ.
Емитирането на капитал – т.е. акции – съгласно МВФ е основно за финансирането на нематериални вложения, като да вземем за пример патенти.
Инвестициите в рисков капитал биха могли да оказват помощ на тези компании, само че размерът на този пазар в Европейски Съюз като дял от стопанската система е единствено към една четвърт от този в Съединени американски щати “, считат от фонда.
Отделно, в Европа има малко „ сполучливи нови компании, което по-късно води до по-нисък брой огромни и високопроизводителни компании. Вместо това има обилие от дребни компании с невисок напредък “.
Всъщност казусът с достъпа до финансиране е прегледан и в небезизвестната книга на Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън „ Защо нациите се провалят “. В нея се прави съпоставяне сред банковата система на Съединени американски щати и тази на Мексико. По-конкретно се акцентира по какъв начин финансовите институции в Съединени американски щати дават опция на бизнесмените да се развиват, до момента в който тези в Мексико отварят вратите си само за определен хайлайф.
Лидер в регулациите
През 2018 година Европа стана иноватор в регулациите, въвеждайки нови правила за отбрана на персоналните данни в онлайн пространството, по-известни като GDPR.
Оттогава Европейският съюз (ЕС) не се е отказал от лидерската си позиция при регулациите, като вкарва нови и нови текстове. Някои икономисти обаче считат, че те може да дадат и противоположния резултат.
За по-малко от десетилетие Европейски Съюз е добавил нови 562 страници и 511 изявления във връзка сигурно и данни. Други 271 страници и 247 изявления са на тематика електронна търговия и отбрана на потребителите, само че за това „ се заплаща цена “, споделят от Европейския център по интернационална политическа стопанска система.
Тази регулаторна полуда си има цена. Както акцентира някогашният евродепутат Луис Гарикано, GDPR на Европейски Съюз съответства с 50-процентов спад в броя на новите приложения. Освен това, доста от тези разпореждания на Европейски Съюз стават по-сложни, когато се транспонират в националното, а в някои случаи и в районното законодателство. Проучване, извършено от Централната банка на Испания, откри, че
всяка спомагателна регулаторна наредба е обвързвана с 0.7% спад в равнището на претовареност в засегнатия бранш “, споделят от центъра.
Нова година, нови проблеми
Най-новото предизвикателство за Европа ще е встъпването в служба на Доналд Тръмп като президент на Съединени американски щати. Това следва да се случи на 20 януари.
Една от главните точки в предизборната акция на Тръмп бе въвеждането на по-високи вносни мита върху стоките от Китай и Европа. Тогава той дефинира митата като „ най-красивата дума в речника “, написа South China Morning Post (SCMP).
Покойният Хенри Кисинджър се притесняваше, че Съединени американски щати са влезнали в стратегическо съревнование с Китай без подобаващ проект. Втората администрация на Тръмп ще потвърди, че това виждане е вярно “, пишат от SCMP.
Директният резултат от митата върху европейските артикули – от коли до сирене и вино – ще е, че те ще станат по-скъпи за американските консуматори и надлежно по-малко конкурентоспособни, а Европа ще се окаже по средата сред евентуална комерсиална война с мита сред Пекин и Вашингтон.
Отделно на Стария континент към момента съществува рискът от наново ускорение на инфлацията.
Все още не сме вън от заплаха, защото с назряването на военните спорове в Близкия изток постоянно има риск от повишаване на цените на петрола “, сподели преди време Беата Яворчик, основен икономист на Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) пред CNN Business, добавяйки, че това „ подбива “ европейската конкурентноспосбност “.
Еврозоната – икономическият мотор на Европа – продължава доста да изостава от Съединени американски щати, а разликата е повече от фрапираща, в случай че се наблюдава динамичността на двете стопански системи през последните 25 години.
Както Economic.bg писа преди време, докъм 2009 година, когато бе пикът на международната икономическа рецесия, двете стопански системи се движеха съвсем паралелно. Оттогава насам обаче Съединени американски щати напредна със обилни скокове, до момента в който развиването на Еврозоната като че ли стагнира.
Липса на визия и вложения
Причините за разминаването в развиването на двете стопански системи са сложни.
Един от главните фактори, без подозрение, е неналичието на визия и вложения в Европа. Въпреки амбициозните си проекти в последните години – като да вземем за пример европейската Зелена договорка или Mеханизмът за възстановяване NextGenerationEU – Европа изостава, защото такива принадлежности дават единствено отчасти решение на казуса.
Наливането на запас не би трябвало да е единствена мярка, а да е подкрепено от комплекс от ограничения.
Индустриалните тактики през днешния ден – каквито има в Съединени американски щати и Китай – съчетават голям брой политики, в това число данъчна, комерсиална и външна. Поради бавния си и дезагрегиран развой на основаване на политики, Европейски Съюз е по-малко кадърен да даде подобен отговор “, написа преди време Марио Драги, някогашен началник на Европейската централна банка (ЕЦБ), в своя известен отчет за европейската конкурентоспособност.
Пример за това е Китай, където от десетилетия тамошното държавно управление раздава великодушни дотации в поддръжка на съответни браншове, да вземем за пример този на автомобилостроенето. Използването на субсидии „ е забележителен мотор на международно комерсиално напрежение “, считат от Австралийския институт по интернационалните връзки. Според тях дотациите провокират опасения от „ евентуална субсидийна конкуренция сред страните “.
Крайният резултат е, че заемните средства се събират не от пазара – както е редно – а от страната, получава се композиция от свръхинвестиции и произвеждане и най-после то се изнася към света.
Китай счита, че това, което прави със дотациите, е вярно: „ Това е нашият метод на игра, ние сме държавни капиталисти, ще управляваме тази промишленост “, разяснява Майкъл Дън, президент и основен изпълнителен шеф на Dunne Insights, представен от Reuters.
В своя обява от Международния валутен фонд (МВФ) извеждат и още една причина – неналичието на благоприятни условия за финансиране на стартъпи, които след това да се развият като новаторски компании.
През последните две десетилетия листнатите на щатските тържища компании са емитирали към два пъти повече капитал по отношение на техния размер, в сравнение с европейските им сътрудници “, пишат от МВФ.
Емитирането на капитал – т.е. акции – съгласно МВФ е основно за финансирането на нематериални вложения, като да вземем за пример патенти.
Инвестициите в рисков капитал биха могли да оказват помощ на тези компании, само че размерът на този пазар в Европейски Съюз като дял от стопанската система е единствено към една четвърт от този в Съединени американски щати “, считат от фонда.
Отделно, в Европа има малко „ сполучливи нови компании, което по-късно води до по-нисък брой огромни и високопроизводителни компании. Вместо това има обилие от дребни компании с невисок напредък “.
Всъщност казусът с достъпа до финансиране е прегледан и в небезизвестната книга на Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън „ Защо нациите се провалят “. В нея се прави съпоставяне сред банковата система на Съединени американски щати и тази на Мексико. По-конкретно се акцентира по какъв начин финансовите институции в Съединени американски щати дават опция на бизнесмените да се развиват, до момента в който тези в Мексико отварят вратите си само за определен хайлайф.
Лидер в регулациите
През 2018 година Европа стана иноватор в регулациите, въвеждайки нови правила за отбрана на персоналните данни в онлайн пространството, по-известни като GDPR.
Оттогава Европейският съюз (ЕС) не се е отказал от лидерската си позиция при регулациите, като вкарва нови и нови текстове. Някои икономисти обаче считат, че те може да дадат и противоположния резултат.
За по-малко от десетилетие Европейски Съюз е добавил нови 562 страници и 511 изявления във връзка сигурно и данни. Други 271 страници и 247 изявления са на тематика електронна търговия и отбрана на потребителите, само че за това „ се заплаща цена “, споделят от Европейския център по интернационална политическа стопанска система.
Тази регулаторна полуда си има цена. Както акцентира някогашният евродепутат Луис Гарикано, GDPR на Европейски Съюз съответства с 50-процентов спад в броя на новите приложения. Освен това, доста от тези разпореждания на Европейски Съюз стават по-сложни, когато се транспонират в националното, а в някои случаи и в районното законодателство. Проучване, извършено от Централната банка на Испания, откри, че
всяка спомагателна регулаторна наредба е обвързвана с 0.7% спад в равнището на претовареност в засегнатия бранш “, споделят от центъра.
Нова година, нови проблеми
Най-новото предизвикателство за Европа ще е встъпването в служба на Доналд Тръмп като президент на Съединени американски щати. Това следва да се случи на 20 януари.
Една от главните точки в предизборната акция на Тръмп бе въвеждането на по-високи вносни мита върху стоките от Китай и Европа. Тогава той дефинира митата като „ най-красивата дума в речника “, написа South China Morning Post (SCMP).
Покойният Хенри Кисинджър се притесняваше, че Съединени американски щати са влезнали в стратегическо съревнование с Китай без подобаващ проект. Втората администрация на Тръмп ще потвърди, че това виждане е вярно “, пишат от SCMP.
Директният резултат от митата върху европейските артикули – от коли до сирене и вино – ще е, че те ще станат по-скъпи за американските консуматори и надлежно по-малко конкурентоспособни, а Европа ще се окаже по средата сред евентуална комерсиална война с мита сред Пекин и Вашингтон.
Отделно на Стария континент към момента съществува рискът от наново ускорение на инфлацията.
Все още не сме вън от заплаха, защото с назряването на военните спорове в Близкия изток постоянно има риск от повишаване на цените на петрола “, сподели преди време Беата Яворчик, основен икономист на Европейската банка за възобновяване и развиване (ЕБВР) пред CNN Business, добавяйки, че това „ подбива “ европейската конкурентноспосбност “.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ