2025-а оставя след себе си година на турбулентност и предизвикателства

2025-а оставя след себе си година на турбулентност и провокации за българската политика. Управляващите се оказаха неспособни да изградят разбираема и подкрепяна от обществото тактика, а митингите и оставките прекатурнаха политическата сцена. Това разяснява политологът Любомир Стефанов, който проучва аргументите за неуспехите на държавното управление, динамичността на гражданските митинги и вероятните сюжети за предварителните избори през 2026 година

„ Правителството не беше обречено да падне, само че беше обречено да се самосвали по една или друга причина – някои го назовават надменност, други – информационна некадърност или недостиг. Аз бих го нарекъл композиция от всички тези и някои други инцидентни фактори. Правителството се самосвали и ще остане в актуалната политическа история с неспособността си да ръководи страната в един сложен миг. В последна сметка нямаше нещо трагично, което да провокира правенето на нещо, което те нарекоха „ бюджет “. Никой не го припозна и всичко в къс период отиде пагубно към неуспех “, уточни той.

По думите на Стефанов подаването на оставка изненада даже самата съпротива.

„ Правителството първо не беше квалифицирано за мащаба и интензитета на митинга, който провокира. В последната сметка би трябвало да внимаваш какво си пожелаваш, само че резултатът е този – предварителни избори, евентуално през април. Под въпрос е дали и до каква степен опозицията ще се приготви – не толкоз организационно, колкото идейно, защото митингите бяха по-фундаментални и цивилен, а не на дребни тематики. Искат смяна в отношението сред ръководени и ръководещи, а не господарска власт, която подрежда какво да им се случва, макар че ресурсът идва от данъкоплатците “, изясни политологът.

Стефанов акцентира, че политическият хайлайф е подценил опциите на обществените мрежи като инструмент за връзка.

Въпреки напрежението, партийната система не се разпада, а по-скоро се слагат на тестване взаимоотношенията сред партиите – дали те могат да взаимодействат или са единствено насипни организации по ползи, без същинско посланичество на жителите.

„ Не мисля, че има политическа рецесия. Има внезапно опълчване на два модела за схващане на демократичната власт – едните я възприемат като полуавторитарен вид „ Орбан “, другите – като включваща народна власт, която е от всички и за всички. Има настройка за смяна, само че дали и с какъв профил ще се материализира, ще разберем на и след изборите “, сподели Стефанов.

Според него от сегашните дейни политически обединения шансове за напредък имат ПП-ДБ, само че са вероятни и появи на нови субекти.

„ Президентът Румен Радев не е излизал от политиката откогато стартира вторият му мандат. Държи се като партиен водач към този момент четири години. Би ми било забавно да чуя причините му пред Конституционния съд, в случай че реши да подаде оставка и стане партиен водач. Това стартира да припомня приказката за лъжливото овчарче. Не знам какъв миг чака той. Партия се прави с хора, а избори се печелят като хората гласоподават за хора “, приключи политологът.

Източник: БНР