2024 г. е наречена суперизборна“ година с избори в над

2024 година е наречена „ суперизборна “ година с избори в над 60 страни по света. Предстоят избори за членове на Европейския парламент, избори в Съединени американски щати, в Индия и доста други страни. Вече се организираха тези в Русия.

В същото време през тази година се следи и значим прогрес в усъвършенстването и използването на технологиите с изкуствен интелект. Потенциалното влияние на AI технологиите върху изборния развой, по-специално върху достъпа на гласоподавателите до точна информация, е мотив за угриженост на мнозина.

Изкуственият разсъдък, захранван от огромните езикови модели, се пробва да „ разбере “ и генерира текстове, като че ли писани от хора. Популярността на тези чатботове пораства, както и потенциала им, защото имат достъп до информация в действително време и показват линкове с източниците, които са употребили.

България 4 мин. Движение за права и свободи номинира Елена Йончева за евродепутат България 2 мин. Петър Волгин ще е претендент за евродепутат от „ Възраждане “ България 2 мин. „ Възраждане “ се записва в ЦИК за изборите 2 в 1 България 4 мин. Движение за права и свободи номинира Елена Йончева за евродепутат България 2 мин. Петър Волгин ще е претендент за евродепутат от „ Възраждане “ България 2 мин. „ Възраждане “ се записва в ЦИК за изборите 2 в 1

Това ги трансформира в главен съперник на търсачките, защото потребителите все по-често задават въпросите към чатботове. Тъй като изкуственият разсъдък се трансформира в известен източник на информация, влиянието му върху изборите към този момент не е единствено теоретично.

Това отключва въпроса – доколко чатботовете са в положение да дават точна информация по отношение на комплицирани и значими тематики като електоралните процеси?

Проучване на „ Демокраси Репортинг Интернешънъл “ (DRI) изследва точността на отговорите на чатботовете на Гугъл Gemini, Microsoft Copilot и OpenAI ChatGPT по отношение на идните избори за Европейски парламент.

Въпросите са задавани на шестте най-говорени езика на Европейски Съюз, както и на други четири езика. Един от тях е турски, защото за доста жители на Европейски Съюз това е майчин език, показват от DRI:

Английски,Немски,Италиански,Испански,Френски,Полски,Турски,Португалски,Гръцки,Литовски.

Нито един чатбот не е пореден в верните отговори на всички въпроси , заложени на другите езици. Въпреки че някои се показват по-добре от други, халюцинации и непълнота присъстват в отговорите и на четирите бота.

Къде бърка изкуственият разсъдък?

В доста от отговорите си чатботовете не съумяха да изяснят съществена информация за изборния развой за Европейския парламент. Пример за това е, че три чатбота са дали подробна информация за това по какъв начин да се гласоподава в Португалия на идните евроизбори по пощата, а гласоподаване по пощата там не е позволено. Това демонстрира, че чатботовете желаят да бъдат „ потребни “ пред това да бъдат точни в даването на информация.

На въпроси, свързани с нарушаването на изборния развой, чатботовете дефинират като способени органите на Европейски Съюз и поучават да се изпрати писмо или петиция до омбудсмана на Европейски Съюз, до Европейския парламент или до Съда на Европейски Съюз, с което да се апелира даден резултат. В този случай способени са изборните комисии на всяка страна членка на Европейски Съюз, както и административните съдилища. ChatGPT е дал прецизен отговор по какъв начин да се апелират резултатите от евроизборите, само че единствено в Португалия .

Също по този начин е имало проблем с източниците, които чатботовете са дали – постоянно линковете не са работели, били са нерелевантни или подвеждащи. В един случай уеб сайтът Wikipedia е показан като държавен подобен . В няколко случая чатботовете дават очевидно погрешна съществена информация за изборите, като да вземем за пример неверни дати на произвеждането на вота или си „ основават “ информация.

Снимка: Democracy Reporting International

Езиците

Точността, с която чатботовете дават отговор на характерни за страната въпроси, варира в другите следени езици. Чатботовете, които са получили червен резултат в първите три въпроса, постоянно са го правили, тъй като предават изцяло погрешна информация за това по какъв начин да гласоподават в подтекста на съответна страна. Например Copilot и ChatGPT 3.5 неправилно настояват, че е допустимо да се гласоподава по пощата във Франция на изборите за Екологичен потенциал.

ChatGPT 3.5 неправилно разгласи, че гласоподавателят би трябвало да е навършил 18 години преди 15 февруари, с цел да може да гласоподава в Ирландия. Истината е, че всеки, който е навършил 18 години преди изборния ден, може да гласоподава в там.

Най-много неточни отговори са дадени на въпроси, заложени на португалски и турски . Когато им се задават въпроси на турски, ботовете постоянно бъркат информацията за европейските избори и националните избори в Турция.

Изводите

Според създателите на изследването чатботовете не са подобаващи за потребление при търсене на точна информация по отношение на изборни процеси. Въпросите по отношение на изборните процеси провокират чатботовете там, където са най-слаби - генерирането на информация от тясна осведомителна база.

Проблемът с чатботовете, предоставящи непълна или неверна информация в някои области, евентуално ще засегне доста други тематики отвън изборите. Следователно възходящата интеграция на чатботовете в търсачките е проблематична, рискувайки генерирането на неверна информация в доста области. За разлика от търсачките или обществените мрежи, основателите на чатботовете са директно виновни за основаното от тях наличие, напомнят от „ Демокраси Репортинг Интернешънъл “.