Климатолог: Страшно е, че няма сняг
2023 година може да се окаже в топ 3 на най-топлите, откогато има метеорологични проучвания. Това изясни пред климатологът проф. Георги Рачев.
Той посочи, че метеослужбите във Англия и Испания към този момент са удостоверили, че миналото лято е било най-горещо. Според специалистите това се дължи на дългото задържане на високи температури и липса на превалявания.
„ Затова е забавно какво ни чака тази година. Ако тази наклонност се резервира, а ние боравим с научни обстоятелства, 2023 година ще бъде доста топла в световен мащаб “, сподели климатологът. Той посочи, че у нас най-накрая беше прекратена серията от топло и безвалежно време, което продължи към месец.
„ Нямаше дъждове от дълго време, в планините беше топло. От 40 години насам не си припомням по това време на годината ситуацията да е било толкоз тежко. Това, че беше топло на Йордановден и Ивановден, не е толкоз ужасно, нито е рядко срещано. Страшното е, че няма сняг “, сподели Рачев.
Статистиката сочи, че аномалията продължава и декември е бил 3,3 градуса над нормата, а същият месец през 2021 година е бил в топ 3 на най-топлите от 30 години насам. Първата десетдневка на януари пък е с 6-8 градуса по-топъл от нормалното.
„ Това не се среща постоянно, само че да вземем за пример зимата на 2006-2007 година приключи с 10 градуса над нормата. Имам поради сумарно - декември, януари и февруари. 2016-а температурата е с 1,5 градуса по-висока. Ако наклонността на стопляне продължи с 3,5-4 и през февруари, може да се окаже, че това е най-топлата зима от 40 години насам. Но несъмнено януари ще е топъл “, сподели още Рачев.
Той обаче регистрира, че неналичието на сняг има както негативи, по този начин и позитиви. Проблемът е най-вече за туризма ни. Това обаче се отнася и за Балканите.
„ Дори в Алпите нямаше сняг, десетки курорти бяха принудени да затворят пистите си. В Западна Европа снежната завивка като цяло е нетрайна, температурите бяха доста високи и те са продължение на неповторимо сухото лято, което имахме “, сподели климатологът.
Спекулации
Според него към този момент има доста спекулации по отношение на климатичните промени. Така да вземем за пример се акцентира, че предходната година не е била добра за селското стопанство в цяла Западна Европа заради засушаването. Климатологът обаче посочи, че някои трайни насаждения, даже етеричномаслени, са дали доста добра годишна продукция. Гроздето също е било качествено, въпреки и не толкоз несметно.
„ Така че икономическата оценка на времето от агрометеорологична позиция е сложна задача и тези процеси би трябвало да се проучват деликатно. В момента газохранилищата в Европа са цялостни 84,5%, при 70% естествена запълняемост за това време на годината. Мои другари споделят даже, че не могат да изгорят дървата, които са купили за зимата, поради топлото време. Всичко това дава опция на Европа да се съвземе от тежките стопански последици поради войната “, сподели Рачев. Според него всичко това демонстрира доста по-голям стопански положителен резултат, в сравнение с загубата на няколко милиона тона пшеница или царевица поради сушата в Западна Европа.
„ През последните години имаме доста добра зърнена годишна продукция - съвсем 6 млн. тона. Слънчогледът е 2 млн. тона, а царевицата е 2,5 млн. тона. Така че времето не е пагубно неприятно. Смятаме, че е по този начин, тъй като го съпоставяме с предходни години “, изясни проф. Рачев. Той обаче напомни, че през 2017 година към Йордановден в продължение на 120 часа оптималната температура у нас не е надвишила -10 градуса. „ Имаше мраз и мъгла, във въздуха миришеше на всичко, което можеше да се гори. Така че 2017 година януари беше паметен, тъй като приключи с 4 градуса под нормата. А в този момент, когато малко паднат температурите, се оплакваме, че е студено “, сподели климатологът.
Той разкри и различен любопитен факт - че към този момент у нас се постанова солунски вид зима - с по-меко време, само че по-дъждовно. Снегът е все по-рядко и не се задържа за сметка на дъждовете. Температурите пък са по-високи, а такива под -15 градуса са изключение и в случай че има такива, са краткотрайни.
„ Вярно е, че няма по какъв начин климатът ни да е тъкмо като в Солун, тъй като той е на брега на топлото море и сняг не се задържа, само че е реалност, че става все по-топло, изключително през зимата и лятото, и имаме сходства “, сподели Рачев. При преходните сезони обаче има друга наклонност - най-голямата снежна завивка през зимата се измества в края на март.
„ През пролетта температурите са по-ниски от нормално. Изминалият март беше доста леден, а през април се редуваха сняг и дъжд, все едно имахме характерен зимен месец. А сезонът в планините продължи даже след Великден “, изясни климатологът. Той съобщи, че в този момент би трябвало снегът да изпълни язовирите, с цел да може да има снеготопене напролет и надлежно вода за лятото.
Феноменът Ла Ниня затихва
Освен че стоплянето е реалност, през последните три години имахме един феномен, противоположен на топлото течение в тихия океан Ел Ниньо.
„ Три следващи години на мястото на топлата вода се беше настанила Ла Ниня - противоположната фаза на Ел Ниньо. Температурата на водата беше с 1-2,5 градуса по-ниска от нормалната. Това значи едно изстудяване на приземния пласт на атмосферата, което води до намаление на световната температура “, разяснява проф. Рачев. Учените чакат Ла Ниня да се изтегли през март, защото имало научни данни за това. Вече се следи затихването й, а това ще докара до в допълнение загряване на приземния пласт въздух.
„ Това ще постави завършек на охлаждането, което наблюдавахме през последните три години, и температурите ще тръгнат още нагоре “, сподели още проф. Рачев.
Той посочи, че метеослужбите във Англия и Испания към този момент са удостоверили, че миналото лято е било най-горещо. Според специалистите това се дължи на дългото задържане на високи температури и липса на превалявания.
„ Затова е забавно какво ни чака тази година. Ако тази наклонност се резервира, а ние боравим с научни обстоятелства, 2023 година ще бъде доста топла в световен мащаб “, сподели климатологът. Той посочи, че у нас най-накрая беше прекратена серията от топло и безвалежно време, което продължи към месец.
„ Нямаше дъждове от дълго време, в планините беше топло. От 40 години насам не си припомням по това време на годината ситуацията да е било толкоз тежко. Това, че беше топло на Йордановден и Ивановден, не е толкоз ужасно, нито е рядко срещано. Страшното е, че няма сняг “, сподели Рачев.
Статистиката сочи, че аномалията продължава и декември е бил 3,3 градуса над нормата, а същият месец през 2021 година е бил в топ 3 на най-топлите от 30 години насам. Първата десетдневка на януари пък е с 6-8 градуса по-топъл от нормалното.
„ Това не се среща постоянно, само че да вземем за пример зимата на 2006-2007 година приключи с 10 градуса над нормата. Имам поради сумарно - декември, януари и февруари. 2016-а температурата е с 1,5 градуса по-висока. Ако наклонността на стопляне продължи с 3,5-4 и през февруари, може да се окаже, че това е най-топлата зима от 40 години насам. Но несъмнено януари ще е топъл “, сподели още Рачев.
Той обаче регистрира, че неналичието на сняг има както негативи, по този начин и позитиви. Проблемът е най-вече за туризма ни. Това обаче се отнася и за Балканите.
„ Дори в Алпите нямаше сняг, десетки курорти бяха принудени да затворят пистите си. В Западна Европа снежната завивка като цяло е нетрайна, температурите бяха доста високи и те са продължение на неповторимо сухото лято, което имахме “, сподели климатологът.
Спекулации
Според него към този момент има доста спекулации по отношение на климатичните промени. Така да вземем за пример се акцентира, че предходната година не е била добра за селското стопанство в цяла Западна Европа заради засушаването. Климатологът обаче посочи, че някои трайни насаждения, даже етеричномаслени, са дали доста добра годишна продукция. Гроздето също е било качествено, въпреки и не толкоз несметно.
„ Така че икономическата оценка на времето от агрометеорологична позиция е сложна задача и тези процеси би трябвало да се проучват деликатно. В момента газохранилищата в Европа са цялостни 84,5%, при 70% естествена запълняемост за това време на годината. Мои другари споделят даже, че не могат да изгорят дървата, които са купили за зимата, поради топлото време. Всичко това дава опция на Европа да се съвземе от тежките стопански последици поради войната “, сподели Рачев. Според него всичко това демонстрира доста по-голям стопански положителен резултат, в сравнение с загубата на няколко милиона тона пшеница или царевица поради сушата в Западна Европа.
„ През последните години имаме доста добра зърнена годишна продукция - съвсем 6 млн. тона. Слънчогледът е 2 млн. тона, а царевицата е 2,5 млн. тона. Така че времето не е пагубно неприятно. Смятаме, че е по този начин, тъй като го съпоставяме с предходни години “, изясни проф. Рачев. Той обаче напомни, че през 2017 година към Йордановден в продължение на 120 часа оптималната температура у нас не е надвишила -10 градуса. „ Имаше мраз и мъгла, във въздуха миришеше на всичко, което можеше да се гори. Така че 2017 година януари беше паметен, тъй като приключи с 4 градуса под нормата. А в този момент, когато малко паднат температурите, се оплакваме, че е студено “, сподели климатологът.
Той разкри и различен любопитен факт - че към този момент у нас се постанова солунски вид зима - с по-меко време, само че по-дъждовно. Снегът е все по-рядко и не се задържа за сметка на дъждовете. Температурите пък са по-високи, а такива под -15 градуса са изключение и в случай че има такива, са краткотрайни.
„ Вярно е, че няма по какъв начин климатът ни да е тъкмо като в Солун, тъй като той е на брега на топлото море и сняг не се задържа, само че е реалност, че става все по-топло, изключително през зимата и лятото, и имаме сходства “, сподели Рачев. При преходните сезони обаче има друга наклонност - най-голямата снежна завивка през зимата се измества в края на март.
„ През пролетта температурите са по-ниски от нормално. Изминалият март беше доста леден, а през април се редуваха сняг и дъжд, все едно имахме характерен зимен месец. А сезонът в планините продължи даже след Великден “, изясни климатологът. Той съобщи, че в този момент би трябвало снегът да изпълни язовирите, с цел да може да има снеготопене напролет и надлежно вода за лятото.
Феноменът Ла Ниня затихва
Освен че стоплянето е реалност, през последните три години имахме един феномен, противоположен на топлото течение в тихия океан Ел Ниньо.
„ Три следващи години на мястото на топлата вода се беше настанила Ла Ниня - противоположната фаза на Ел Ниньо. Температурата на водата беше с 1-2,5 градуса по-ниска от нормалната. Това значи едно изстудяване на приземния пласт на атмосферата, което води до намаление на световната температура “, разяснява проф. Рачев. Учените чакат Ла Ниня да се изтегли през март, защото имало научни данни за това. Вече се следи затихването й, а това ще докара до в допълнение загряване на приземния пласт въздух.
„ Това ще постави завършек на охлаждането, което наблюдавахме през последните три години, и температурите ще тръгнат още нагоре “, сподели още проф. Рачев.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ