2023 г. се оказа най-горещата от 125 хил. години, а

2023 година се оказа най-горещата от 125 хиляди години, а прогнозите за 2024 година даже сочат, че се чака нов връх. Светът е на едвам 6 година от прекрачването на съдбовната граница от 1,5° стопляне, заложена в Парижкото съглашение, а това значи идни все по-катастрофални бедствия. Залозите, които стоят пред човечеството, могат да се обобщят с 10 цифри, написа “Политико ”.

1,3° по Целзий

Парниковите излъчвания, породени от човешката активност, покачват световната температура от XIX век насам, когато индустриалната гражданска война и всеобщото изгаряне на изкопаеми горива стартира да се отразява на климата на Земята. Светът към този момент е с 1,3° по-топъл, като по-голямата част от това стопляне идва след 70-те години. През последните 60 година температурите са се покачвали по-бързо, в сравнение с в предходните 2000, сочат научните данни. Петте рекордно горещи години пък са регистрирани след 2015 година

Ако човечеството разреши стопляне с над 2°, последствията ще са пагубни. Екстремни жеги ще заплашват живота на хората, пожари и невиждани стихии ще носят опустошаване, реколтата ще умира, а равнището на моретата ще се покачва и ще заплашва съществуването на градове и цели островни народи. Тази печална вероятност накара съвсем всички участници на срещата в Париж преди 8 година да се съгласят, че повишението на температурите би трябвало непременно да бъде арестувано под 1,5°.

4,3 трилиона $

Това са вредите, нанесени от бедствията поради измененията в климата. Горещите талази зачестяват, древен наводнения и суши се редуват, тропическите циклони се ускоряват, а пожарите изпепеляват все по-големи площи. Екстремните феномени ще се форсират със стоплянето на света. Според Световната метеорологична организация през последните 5 десетилетия е имало над 12 000 бедствия с огромни мащаби. Те са умъртвили над 2 млн. души и са предизвикали вреди за трилиони долари. 90% от смъртните случаи са в разрастващите се страни, които страдат диспропорционално поради измененията в климата, защото имат доста по-малък дял в замърсяването от огромните стопански системи.

4,4 мм

С толкоз нараства всяка година равнището на международния океан. Процесът се форсира с топенето на ледовете. С всяко последващо десетилетие равнището на водата се подвига с по 1 мм повече. Това наподобява малко, само че в действителност не е. Планинските върхове и ледниците губят по 1,2 млн. тона лед годишно. Топенето се е ускорило с 57% спрямо 90-те години. В края на века не е изключено равнището на водата да се е надигнало с към метър, което е задоволително да унищожи доста крайбрежни общности, да заплаши доставките на прясна вода и да заличи някои островни народи.

По-малко от 6 години

Толкова остават досега, когато светът ще премине границата от 1,5° стопляне спрямо прединдустриалната епоха. Всяка година човечеството изхвърля в атмосферата към 40 милиарда тона въглероден диоксид. Подобно количество допуска, че светът се доближава по-бързо към съдбовната граница, в сравнение с се смяташе преди, а желанията за понижаване на излъчванията поголовно не се съблюдават. 

43 %

С толкоз би трябвало да бъдат понижени нездравословните излъчвания до 2030 година, а по-късно с 60% до 2035 година Само по този начин светът ще има 50% късмет да ограничи световното стопляне до 1,5°. Реалните данни обаче демонстрират, че през това десетилетие нездравословните излъчвания ще спаднат с едвам 2%.

1 трилион $ на година

От толкоз се нуждаят разрастващите се страни, с цел да се оправят с провокациите на климата. Финансовите потребности порастват, натискът върху индустриално развитите страни, които са главните замърсители, се засилва да оказват помощ на бедните да се адаптират към затоплящия се свят. Притокът на финансиране обаче е муден. Преди месеци стана ясно, че Зеленият фонд за климата на Организация на обединените нации се е нараснал с едвам Щатски долар 9,3 милиарда при обещани Щатски долар 100 милиарда годишно до 2020 година Според Организацията за икономическо съдействие и развиване бедните страни ще се нуждаят от 1 трилион годишно за климатични вложения до 2025 година, които ще се усилват до 2,4 трилиона за всяка година сред 2026-а и 2030-а.

7 трилиона $

На толкоз възлизат световните дотации през 2022 година за изкопаемите горива – нефт, газ и въглища, което е връх. Това е с 2 трилиона повече от 2020 година Директната държавна помощ за понижаване на цените на силата са се удвоили от 2020 година насам до Щатски долар 1,3 трилиона. Голяма част от дотациите обаче са индиректни и идват от обстоятелството, че управляващите по света не принуждават фирмите, добиващи и ползващи изкопаеми горива, да заплащат за вредите, които предизвикват на природата и обществото. 

66 000  кв. км

На конференцията за климата преди 2 година в Глазгоу нациите се споразумяха да прекратят изсичането на горите до 2030 година 145 страни подписаха декларацията с този ангажимент, като те представляваха 90% от световното горско покритие. Реалността обаче още веднъж остана надалеч от задачата. Според данни през 2022 година светът е загубил66 000 кв. км гори, основно тропически. Това се равнява почти на територията на Литва.

Почти 1 милиарда тона

Не единствено намаляването на въглеродните излъчвания, само че и отстраняването на въглеродния диоксид от атмосферата е главен метод за понижаване на стоплянето на планетата. Според проучване, с цел да остане повишението на температурите под 2 °, страните групово ще би трябвало да отстранен от атмосферата 0,96 милиарда, или съвсем 1 трилион тона въглероден диоксид годишно до 2030 година В момента се отстраняват към 2 милиарда тона, като това става посредством естественото им усвояване от горите.

1000 гигавата

По толкоз годишно до 2030 година би трябвало да се усилва създадената от чисти обновяеми източници сила, с цел да остане стоплянето под 1,5°. Това се равнява съвсем на цялото количество сила, употребена от Съединени американски щати предходната година (1160 гигавата). Пак предходната година общото количество обновяема сила, създадена от всички страни в света, е било 300 гигавата.