Добра ли беше 2023 година за България
2023-а е годината, в която България изрично спря да се държи като постсъветски спътник и се зае да става естествена, западна страна, написа Георги Лозанов от " " за това по какъв начин се промени България през 2023 година
Честито Рождество Христово!
Празнуваме най-важния рожден ден за християните – на Спасителя, пристигнал на Земята, с цел да избави хората не от друго, а от злото, което са в положение сами да си причинят. Можем ли в Негова чест да забравим за малко недоволствата, рецензиите и съмненията си, колкото и да са основателни, и да разкажем отминаващата 2023 година като избавителна за общността ни?
Сбогуване със остарелия модел на ръководство
Разбира се, първо би трябвало да си дадем сметка от какво тя би трябвало да бъде спасявана, което с нестройния глас на улицата направиха митингите през 2020 година. Те упорстваха, дружно с смяна на ръководещите, да се промени и моделът на ръководство, наложил се в страната през новия век. Той, съгласно стряскащото с откровеността си самопризнание на един наш водач, се състои в това политиците с власт да „ разпределят порциите " на „ обръч от компании ", близки до тях, като облагодетелстваните на собствен ред да ги облагодетелстват. Докато популацията стои в дъното на класациите по богатство.
Олигархически по същността си, този модел, вплел в себе си медии, правораздавателни органи и някогашни и сегашни секрети служби, е осъществен в цялост от режима на Путин. А неговото поддържане отвън рамките на Русия е напълно в нейна изгода и минава през въздействието ѝ в необятен диапазон от средства – от корупция до закани. А единствената му опция си остават западните демокрации.
В далечната си цел митингите от 2020-а желаеха тъкмо това – България недвусмислено да се ориентира на Запад, вместо да се държи като постсъветски спътник, признат по стичане на събитията в НАТО и Европейски Съюз. И изглеждаше, че най-малко частично са я постигнали, когато след парламентарните изброи през 2021 година предходните ръководещи повече не се върнаха на власт. Но пък властта отиде трайно в ръцете на президента с поредност от негови служебни кабинети. И той, макар че демонстративно се беше оповестил за смяната на модела, зорко гледаше да пази съветските ползи, с което в действителност – от геополитика към вътрешна политика – пазеше и самия модел.
Така беше до 2023 – годината, в която пренебрегнахме българо-съветската дружба (дето била като „ слънцето и въздуха за всяко живо създание " ) и се заехме да ставаме западна страна. Първо трябваше да се постави точка на безконтролната президентска власт, кривяща на Изток. И в бъдеще – с конституционни промени, само че основно в сегашното – с постоянно държавно управление. Наложи се да го сформират довчерашните непримирими съперници – ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ, в полупомирение между тях и с мандата и кадровия асортимент на ПП/ДБ.
България се преориентира прозападно
Тъкмо Политическа партия, поставила смяната в името си, имаше максимален късмет да я извърши, тъй като като неотдавна появила се партия демонстрираше политически наивизъм, който ѝ пречеше да се заиграва със „ старите лисици " в занаята. И беше предпочетен пред подмолни схеми от доста гласоподаватели, които трансфораха Политическа партия в незаобиколим парламентарен фактор. А пък Демократична България носеха със себе си историята на смяната, в продължение на дясната политика на Съюз на демократичните сили от началото на прехода, на решаващите промени, осъществени по времето на ОДС и на твърда евроатлантическа позиция на Иван Костов и Петър Стоянов в не по-малко сложните години на югославската рецесия. Така че новото държавно управление разумно и бързо обърна курса на страната на Запад и то с съответни дейности – даде оръжие на Украйна, не тихомълком, а като явен геополитически знак, направи всичко по силите си да влезем в Шенген и в този момент сме на една ръка разстояние (тази на Австрия), без доста приказки демонтира Паметника на руската войска в София след 30 годишно отсрочване под натиска на и от боязън пред Москва... В момента, когато агресорите са в инвазия и мощно се подвигат разноските за оръжие по света, България, както в никакъв случай до момента, е декларирала принадлежността си към партньорските алианси за групова сигурност.
Прозападната ориентировка обаче не е единствено геополитическа, а е и вътрешнополитическа. Тя проличава по повишените вложения, по нараствания брой на компаниите, кандидатстващи за публични поръчки (за да се раздра наследеният „ обръч от компании " ), по предпочитаното покачване на приходите на обществено най-слабите. Последното не е икономическо левичарство, както постоянно упрекват финансовия министър, тъй като точно страните с развити свободни пазари не позволяват хора (включително и бежанци) в унизителна беднотия, за разлика от диктатурите, където тя е всеобща.
Даже Гешев си потегли
Прозападната ориентировка проличава и на равнище лични политически държания и „ по учебник " се въплъщава от премиера учен Денков. С присъщата му начетеност и образование той излага причини, без да взе участие в локалните боричкания и хитрувания, само че и без да отстъпва от позициите си. Щастливо са се намерили с вицепремиера Мария Габриел, която - в по-пестеливите си към този момент изяви - подържа същия жанр. С професионалната си, а и с персоналната си биография та е най-европейското лице на ГЕРБ и надали е инцидентно, че от нея пристигна предлагането за оставката на основния прокурор Гешев, желана без резултат още от митингите през 2020 година. И Гешев трябваше да си тръгне през 2023 година, макар че до тогава изглеждаше „ свещена крава " за ГЕРБ и Движение за права и свободи. Този случай сподели, че (не)коалиционните сътрудници могат на терена на най-големите си несъгласия да реализират единодушие по посока на упованията на ПП/ДБ.
През отминаващата 2023 година стана нещо значимо и в културната ни интеграция – Георги Господинов с „ Времеубежище " завоюва Букър, една от най-престижните литературни награди на Запад. Книгата му е отличена не като пример на някаква национална екзотика, а тъй като слага настояща общочовешка тематика: заплахата предишното да унищожи сегашното и да направи допустима появяването на диктатори като Путин в страни като Русия, за които се надявахме, че ще станат част от демократичния свят. Успехът на Господинов е двоен, тъй като ускори интереса към българската литература и в страната, изключително на младите. И видяхме по какъв начин те започнаха да се редят за подписи на дълги опашки, на каквито през соца бабите и дядовците им се редяха по Коледа за банани.
Нормална западна страна
Ще кажете, че всичко упоменато дотук не е тъкмо по този начин, а има доста неспоменати неща, които напълно не са по този начин. Сигурно... От на следващия ден публичните диспути, като в естествена западна страна, би трябвало да продължат. Но през днешния ден просто да си кажем: Бог се роди!
Честито Рождество Христово!
Празнуваме най-важния рожден ден за християните – на Спасителя, пристигнал на Земята, с цел да избави хората не от друго, а от злото, което са в положение сами да си причинят. Можем ли в Негова чест да забравим за малко недоволствата, рецензиите и съмненията си, колкото и да са основателни, и да разкажем отминаващата 2023 година като избавителна за общността ни?
Сбогуване със остарелия модел на ръководство
Разбира се, първо би трябвало да си дадем сметка от какво тя би трябвало да бъде спасявана, което с нестройния глас на улицата направиха митингите през 2020 година. Те упорстваха, дружно с смяна на ръководещите, да се промени и моделът на ръководство, наложил се в страната през новия век. Той, съгласно стряскащото с откровеността си самопризнание на един наш водач, се състои в това политиците с власт да „ разпределят порциите " на „ обръч от компании ", близки до тях, като облагодетелстваните на собствен ред да ги облагодетелстват. Докато популацията стои в дъното на класациите по богатство.
Олигархически по същността си, този модел, вплел в себе си медии, правораздавателни органи и някогашни и сегашни секрети служби, е осъществен в цялост от режима на Путин. А неговото поддържане отвън рамките на Русия е напълно в нейна изгода и минава през въздействието ѝ в необятен диапазон от средства – от корупция до закани. А единствената му опция си остават западните демокрации.
В далечната си цел митингите от 2020-а желаеха тъкмо това – България недвусмислено да се ориентира на Запад, вместо да се държи като постсъветски спътник, признат по стичане на събитията в НАТО и Европейски Съюз. И изглеждаше, че най-малко частично са я постигнали, когато след парламентарните изброи през 2021 година предходните ръководещи повече не се върнаха на власт. Но пък властта отиде трайно в ръцете на президента с поредност от негови служебни кабинети. И той, макар че демонстративно се беше оповестил за смяната на модела, зорко гледаше да пази съветските ползи, с което в действителност – от геополитика към вътрешна политика – пазеше и самия модел.
Така беше до 2023 – годината, в която пренебрегнахме българо-съветската дружба (дето била като „ слънцето и въздуха за всяко живо създание " ) и се заехме да ставаме западна страна. Първо трябваше да се постави точка на безконтролната президентска власт, кривяща на Изток. И в бъдеще – с конституционни промени, само че основно в сегашното – с постоянно държавно управление. Наложи се да го сформират довчерашните непримирими съперници – ГЕРБ/СДС и ПП/ДБ, в полупомирение между тях и с мандата и кадровия асортимент на ПП/ДБ.
България се преориентира прозападно
Тъкмо Политическа партия, поставила смяната в името си, имаше максимален късмет да я извърши, тъй като като неотдавна появила се партия демонстрираше политически наивизъм, който ѝ пречеше да се заиграва със „ старите лисици " в занаята. И беше предпочетен пред подмолни схеми от доста гласоподаватели, които трансфораха Политическа партия в незаобиколим парламентарен фактор. А пък Демократична България носеха със себе си историята на смяната, в продължение на дясната политика на Съюз на демократичните сили от началото на прехода, на решаващите промени, осъществени по времето на ОДС и на твърда евроатлантическа позиция на Иван Костов и Петър Стоянов в не по-малко сложните години на югославската рецесия. Така че новото държавно управление разумно и бързо обърна курса на страната на Запад и то с съответни дейности – даде оръжие на Украйна, не тихомълком, а като явен геополитически знак, направи всичко по силите си да влезем в Шенген и в този момент сме на една ръка разстояние (тази на Австрия), без доста приказки демонтира Паметника на руската войска в София след 30 годишно отсрочване под натиска на и от боязън пред Москва... В момента, когато агресорите са в инвазия и мощно се подвигат разноските за оръжие по света, България, както в никакъв случай до момента, е декларирала принадлежността си към партньорските алианси за групова сигурност.
Прозападната ориентировка обаче не е единствено геополитическа, а е и вътрешнополитическа. Тя проличава по повишените вложения, по нараствания брой на компаниите, кандидатстващи за публични поръчки (за да се раздра наследеният „ обръч от компании " ), по предпочитаното покачване на приходите на обществено най-слабите. Последното не е икономическо левичарство, както постоянно упрекват финансовия министър, тъй като точно страните с развити свободни пазари не позволяват хора (включително и бежанци) в унизителна беднотия, за разлика от диктатурите, където тя е всеобща.
Даже Гешев си потегли
Прозападната ориентировка проличава и на равнище лични политически държания и „ по учебник " се въплъщава от премиера учен Денков. С присъщата му начетеност и образование той излага причини, без да взе участие в локалните боричкания и хитрувания, само че и без да отстъпва от позициите си. Щастливо са се намерили с вицепремиера Мария Габриел, която - в по-пестеливите си към този момент изяви - подържа същия жанр. С професионалната си, а и с персоналната си биография та е най-европейското лице на ГЕРБ и надали е инцидентно, че от нея пристигна предлагането за оставката на основния прокурор Гешев, желана без резултат още от митингите през 2020 година. И Гешев трябваше да си тръгне през 2023 година, макар че до тогава изглеждаше „ свещена крава " за ГЕРБ и Движение за права и свободи. Този случай сподели, че (не)коалиционните сътрудници могат на терена на най-големите си несъгласия да реализират единодушие по посока на упованията на ПП/ДБ.
През отминаващата 2023 година стана нещо значимо и в културната ни интеграция – Георги Господинов с „ Времеубежище " завоюва Букър, една от най-престижните литературни награди на Запад. Книгата му е отличена не като пример на някаква национална екзотика, а тъй като слага настояща общочовешка тематика: заплахата предишното да унищожи сегашното и да направи допустима появяването на диктатори като Путин в страни като Русия, за които се надявахме, че ще станат част от демократичния свят. Успехът на Господинов е двоен, тъй като ускори интереса към българската литература и в страната, изключително на младите. И видяхме по какъв начин те започнаха да се редят за подписи на дълги опашки, на каквито през соца бабите и дядовците им се редяха по Коледа за банани.
Нормална западна страна
Ще кажете, че всичко упоменато дотук не е тъкмо по този начин, а има доста неспоменати неща, които напълно не са по този начин. Сигурно... От на следващия ден публичните диспути, като в естествена западна страна, би трябвало да продължат. Но през днешния ден просто да си кажем: Бог се роди!
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ