2022 година ще остане в историята и с първият въоръжен

2022 година ще остане в историята и с първият въоръжен спор на територията на Европа от Втората международна война насам.



„ Ужасът от Втората международна война “

В ранното утро на 24 февруари светът се разсъни друг. След съвсем осем десетилетия мир, на територията на Европа още веднъж стартира война. Решението на Владимир Путин в суверенна Украйна върна ужаса, който човечеството не беше изпитвало от Втората международна война до момента.

Руският президент назова войната „ “.

Рано сутринта на 24 февруари ракети поразиха първите украински градове, измежду които и столицата Киев.

Инвазията на Кремъл стартира по четири посоки . От Югоизток през самообявилите се Донецка и Луганска области. От Североизток към Харков, Полтава и Суми. От юг, от Крим, към Херсон, Николаев и Запорожие. И от север, през територията на Беларус, към столицата Киев.



На място бяха репортерът на bTV Цветана Балабанова и операторът Алекандр Осиченко , които с очите си видяха старта на войната и ви направиха съпричастни със протичащото се.

Още в първите часове на нашествието Украйна затвори въздушното си пространство, разгласи готовност и провежда защитата си. Президентът на страната Володимир Зеленски разгласи, че дават оръжие на всеки, който желае и е подготвен да отбрани родината си.



След като не съумя да превземе Киев, при започване на април съветската войска се изтегли от региона, оставяйки зад тила си смразяващи кръвта подиуми. се трансфораха в нарицателно за зверства, осъществени против цивилно население. От там за феновете на bTV предаваше Стоян Георгиев.

Снимка: bTV

Инвазията блокира и десетки задгранични плавателни съдове, измежду които два български. След няколко месеца престой и „ Рожен “, и.

В хода на войната потъна флагманът на съветския черноморски флот - крайцерът „ Москва “. След тримесечна блокада на Мариупол пък, стратегическото пристанище беше завладяно от съветските сили, а 2500 военни от батальона „ Азов “ се предадоха.



Оборудвана с съвременно оръжие от Запада, при започване на есента Украйна стартира сполучливо контранастъпление. Докато търпеше загуби на бойното поле, в края на септември.



Руските войски превзеха Херсон. Въпреки героичната защита на Мариупол, градът падна в съветски ръце след 81 дни блокада и тежки сражения.

Последваха така наречен „. Въпреки че интернационалната общественост не признава легитимността им, Путин подписа анексирането на четирите района към Русия.

Няколко знакови гърмежа от същия интервал бяха избрани от засегнатите страни като „ саботажи “ - серия детонации пробиха и трите тръби по двата газопровода „ Северен поток “ 1 и 2, а гърмеж събори част от Кримския мост.

След „ войната на изтощението “ през лятото, при започване на септември Киев предприе мощна контраатака. Украинската войска си възвърна всички територии на североизток, а при започване на ноември отвоюва и Херсон.

Така, все още под контрола на Русия са съвсем напълно Луганска и Донецка области, както и елементи от Запорожка, Николаевска и Херсонска.

Последваха масирани съветски удари против сериозната инфраструктура на Украйна. Поразени са най-малко половината от украинските електроенергийни обекти, а милиони посрещнаха мразовитата зима без ток, газ и вода.

След 10 месеца война Русия управлява към 20 % от територията на Украйна.



Санкциите

Западният свят осъди изрично съветската експанзия и поредно активизира милиарди евро за военна и филантропична помощ за Украйна.

В отговор на съветската експанзия Европейският съюз одобри девет пакета със наказания против Кремъл. В тях попадат 1386 лица, измежду които са президентът Путин, високопоставени политици, олигарси.

Европа затвори въздушното си пространство за съветската авиация, морските пристанища и граници.

Ограничен е и достъпът до финансовите пазари, за част от съветските банки и до системата за разплащане SWIFT.

Брюксел забрани и вноса на редица съветски артикули и запаси като петрол, въглища, стомана.

На територията на Европа спря излъчването на девет близки до Кремъл малките екрани.



Бежанската вълна

Войната провокира и невиждана от Втората международна война насам бежанска рецесия.

От началото на нашествието до началото на декември бежанците от Украйна в Европа са повече от популацията на България - 7 904 938 души . Над половината - близо 4 800 000 хиляди, са се записали с краткотраен статут.

В топ три на страните на първа линия са Полша (1 529 355), Чехия (464 701) и България (146 659).

Според данните на Организация на обединените нации до този месец публично регистрирани у нас са над 146 хиляди украинци. Едва една трета от тях обаче са останали в страната.