Шенген, отвъд стените и оградите
2022 година завършва с крушение за българската служебна власт. Страната ни остава отвън Шенген, само че както се споделя нова година - нов шанс. През 2023 година може и да стане. Може и да стане, стига националните ни елити ясно да оформят метода, който ще следват оттук насетне по тази тематика и този метод да се трансформира в константа, т.е. да бъде употребен и прилаган от всички значими политически обединения и от всички обществени институции с отношение към тематиката.
Предвид насипното положение, в което се намира българската политическа среда на този стадий, е мъчно да се предвижда дали ще се стигне до подобен метод. За момента, едвам няколко дни след блокирането от Нидерландия и Австрия, реакциите в българското политическо пространство към момента са прочувствени и не почиват на логичност. Първата стъпка към появяването на систематичен и градивен метод е да се случи преход от страсти към логичност. Не е ясно какъв брой време ще отнеме това и също по този начин не е ясно кои политически обединения и/или институции биха могли да лидират един подобен развой.
Прогностичното усложнение произтича и от събитието, че доста пристрастености и хормони се разбушуваха у нас, още откакто стана ясно, че ще има нидерландско опълчване. При това тези пристрастености и хормони излязоха отвън националната рамка и се трансформираха в изразителност, обвързвана с ответни ограничения, въздържане на младите българи да следват в нидерландски университети и протест на австрийски и нидерландски компании и артикули. Последното прозвуча много занимателно, изключително откакто самият президент Румен Радев означи, че Нидерландия е измежду най-големите задгранични вложители у нас. Странният метод, по който изглеждаха буйните и хормонални реакции, идва и от това, че през годините до момента Нидерландия по принцип не е давала явен сигнал, че би се отказала от блокажа. Трудно е да си представим по какъв начин тъкмо в този момент държавното управление на Ниската земя би трансформирало настройките си и то без да изясни на явен и понятен език една сходна смяна на нидерландските жители, на българските жители, както и на всички заинтригувани национални и наднационални институции в Европейски Съюз.
Начините на другарство сред страните в Европейски Съюз като че ли са останали непознати за служебното държавно управление, умеенето за различаване на знаци, сигнали и подмятания - също. Може би това би обяснило и несъгласията в първичното говорене по тематиката от страна на служебната власт и президента. В него става дума хем за ответни ограничения, хем за задълбочаване на напъните за влизането в Шенген да бъде реализирано през идната година.
Служебният министър председател Гълъб Донев беше свикан в Народното събрание, с цел да даде информация пред депутатите по отношение на фиаското и оставането отвън Шенген. Първоначално той разгласи това като PR ход на избрани парламентарни групи, само че откакто застана на парламентарната естрада изрече забавни думи. Служебният министър председател означи, че съдружниците ни в Европейски Съюз деликатно наблюдават политическата връзка вътре в страната, както и че са нужни средства за подсилване на граничните уреди и съоръжение на чиновниците на гранична полиция. Това са две доста основни условия. Щом вътрешнополитическото говорене е значимо, очевидно на Шенген не може да се гледа единствено като на условност, обвързвана с механически стандарти, стени и огради. Комуникацията сред политическите субекти и обществените институции има значение най-много от позиция на доверието, което съществува в границите на вътрешната политика и респективно, способността на страната ни да генерира такова измежду останалите страни в Европейски Съюз.
А що се отнася до нуждата от подсилване и съоръжение по отношение на защитата на границата, то напълно ясно е, че на това следва да се гледа като на развой, който непрестанно би трябвало да се развива и усъвършенства, а не просто като едно моментно реализиране и осъществяване на така наречен механически критерии. И тези условия, посочени от Гълъб Донев в Народното събрание, са освен доста основни, само че и напълно разумни. Охраната и сигурността по границата се подсигуряват посредством функциониращи институции и качествени механизми за взимане на решения. Това е основата и в случай че тя липсва никакви механически средства и гранични уреди не могат да свършат потребна работа. Ето тъкмо тук е връзката сред върховенството на закона и приемането в Шенген.
По създание задълбочаването на европейската интеграция води към стабилизиране на националните институции и изобщо към рационализиране на административния потенциал на съответната страна. Това е концепцията на всички механизми за съдействие и наблюдаване, също и на опцията, при нужда, да се изиска подпомагане и поддръжка от институциите на Европейски Съюз или да се потърси двустранно съдействие в границите на Съюза. Именно към такова съдействие би следвало да се ориентира, в тази обстановка, България с Нидерландия и Австрия, в случай че желае да продължи да търси разновидности за приемане в Шенген. Всичко останало - ответни ограничения (каквито и да са те), възпирания, протести и други сходни - би било контрапродуктивно. А и както Гълъб Донев споделя - сътрудниците наблюдават деликатно всичко, което се приказва в границите на българската вътрешна политика.
Един значителен минус по отношение на българската позиция за влизане в Шенген е това, че тя като цяло съвсем в никакъв случай не е била поредна. По време на държавните управления, доминирани от ГЕРБ, пътят ни към Шенген нямаше систематичен темперамент. Той от време на време се влияеше от ситуативни фактори, които излизаха напред за сметка на принципността и последователността. Такива моменти са се появявали както в говоренето на някогашния министър-председател Бойко Борисов, по този начин и в думите на представители на негови по-малки съдружни сътрудници, чиито ресори бяха в областта на сигурността и защитата. Националният интерес и националното достолепие изискват позицията да бъде изчиствана от дефекти, а не един тип дефекти да бъде заменян с различен, нито пък минусите просто да бъдат прехвърляни от едно място на друго (примерно от вътрешната във външната политика).
Как се построява позиция без дефекти? Дали да не желаяме от Хърватия да ни помогне в търсенето на отговора на този въпрос?! Страната е част от Балканския район, клишето за " дребната страна " е годно доста повече за нея, в сравнение с за България. Хърватското население е към 4 млн. души, територията е към 56 500 кв. километра. Демографията, тъкмо както и при нас, е с негативен тренд. Кандидатурата на Хърватия за участие в Европейски Съюз идва четири години след българската, а влизането в Съюза се реализира едвам в средата на 2013 година За съпоставяне - България е пълновръстен член на Европейски Съюз от началото на 2007 година От началото на 2023 година обаче хърватите влизат в Шенген и Еврозоната, България ще реализира това, в най-хубавия случай, едвам година по-късно. Очевидно интегративният капацитет на Хърватия е много по-добре развъртян и по-сериозен. В този смисъл, в случай че непознатият опит бъде изучен задълбочено, това несъмнено би било от изгода за страната ни и изцяло би кореспондирало с националния интерес.
В момента България продължава да се намира в предизборна обстановка и това няма да се промени, даже и в случай че проектокабинентът на проф. Николай Габровски, по някакъв метод, успее да си обезпечи нужната парламентарна поддръжка. Въпреки турбулентния интервал, през който минава страната ни във вътрешната политика, никога Шенген не трябва да се трансформира в предизборна тематика. Това би бил един същински сериозен тест за зряла възраст на българската политическа класа. Формирането и използването на систематичен и градивен метод изцяло изключва сходен тип приложимост на тематиката. Прехвърлянето на топката на отговорността за фиаското сред главните парламентарни обединения може да бъде разбрано и признато само що се отнася до първите дни след отхвърли, когато към момента страстите имат връх над логиката и институционалното мислене. Оттук нататък е време единствено и само за разсъдък и институционално взаимоотношение с институциите на Европейски Съюз, институциите на останалите страни-членки, както и с медиите, били те български или задгранични.
Предвид насипното положение, в което се намира българската политическа среда на този стадий, е мъчно да се предвижда дали ще се стигне до подобен метод. За момента, едвам няколко дни след блокирането от Нидерландия и Австрия, реакциите в българското политическо пространство към момента са прочувствени и не почиват на логичност. Първата стъпка към появяването на систематичен и градивен метод е да се случи преход от страсти към логичност. Не е ясно какъв брой време ще отнеме това и също по този начин не е ясно кои политически обединения и/или институции биха могли да лидират един подобен развой.
Прогностичното усложнение произтича и от събитието, че доста пристрастености и хормони се разбушуваха у нас, още откакто стана ясно, че ще има нидерландско опълчване. При това тези пристрастености и хормони излязоха отвън националната рамка и се трансформираха в изразителност, обвързвана с ответни ограничения, въздържане на младите българи да следват в нидерландски университети и протест на австрийски и нидерландски компании и артикули. Последното прозвуча много занимателно, изключително откакто самият президент Румен Радев означи, че Нидерландия е измежду най-големите задгранични вложители у нас. Странният метод, по който изглеждаха буйните и хормонални реакции, идва и от това, че през годините до момента Нидерландия по принцип не е давала явен сигнал, че би се отказала от блокажа. Трудно е да си представим по какъв начин тъкмо в този момент държавното управление на Ниската земя би трансформирало настройките си и то без да изясни на явен и понятен език една сходна смяна на нидерландските жители, на българските жители, както и на всички заинтригувани национални и наднационални институции в Европейски Съюз.
Начините на другарство сред страните в Европейски Съюз като че ли са останали непознати за служебното държавно управление, умеенето за различаване на знаци, сигнали и подмятания - също. Може би това би обяснило и несъгласията в първичното говорене по тематиката от страна на служебната власт и президента. В него става дума хем за ответни ограничения, хем за задълбочаване на напъните за влизането в Шенген да бъде реализирано през идната година.
Служебният министър председател Гълъб Донев беше свикан в Народното събрание, с цел да даде информация пред депутатите по отношение на фиаското и оставането отвън Шенген. Първоначално той разгласи това като PR ход на избрани парламентарни групи, само че откакто застана на парламентарната естрада изрече забавни думи. Служебният министър председател означи, че съдружниците ни в Европейски Съюз деликатно наблюдават политическата връзка вътре в страната, както и че са нужни средства за подсилване на граничните уреди и съоръжение на чиновниците на гранична полиция. Това са две доста основни условия. Щом вътрешнополитическото говорене е значимо, очевидно на Шенген не може да се гледа единствено като на условност, обвързвана с механически стандарти, стени и огради. Комуникацията сред политическите субекти и обществените институции има значение най-много от позиция на доверието, което съществува в границите на вътрешната политика и респективно, способността на страната ни да генерира такова измежду останалите страни в Европейски Съюз.
А що се отнася до нуждата от подсилване и съоръжение по отношение на защитата на границата, то напълно ясно е, че на това следва да се гледа като на развой, който непрестанно би трябвало да се развива и усъвършенства, а не просто като едно моментно реализиране и осъществяване на така наречен механически критерии. И тези условия, посочени от Гълъб Донев в Народното събрание, са освен доста основни, само че и напълно разумни. Охраната и сигурността по границата се подсигуряват посредством функциониращи институции и качествени механизми за взимане на решения. Това е основата и в случай че тя липсва никакви механически средства и гранични уреди не могат да свършат потребна работа. Ето тъкмо тук е връзката сред върховенството на закона и приемането в Шенген.
По създание задълбочаването на европейската интеграция води към стабилизиране на националните институции и изобщо към рационализиране на административния потенциал на съответната страна. Това е концепцията на всички механизми за съдействие и наблюдаване, също и на опцията, при нужда, да се изиска подпомагане и поддръжка от институциите на Европейски Съюз или да се потърси двустранно съдействие в границите на Съюза. Именно към такова съдействие би следвало да се ориентира, в тази обстановка, България с Нидерландия и Австрия, в случай че желае да продължи да търси разновидности за приемане в Шенген. Всичко останало - ответни ограничения (каквито и да са те), възпирания, протести и други сходни - би било контрапродуктивно. А и както Гълъб Донев споделя - сътрудниците наблюдават деликатно всичко, което се приказва в границите на българската вътрешна политика.
Един значителен минус по отношение на българската позиция за влизане в Шенген е това, че тя като цяло съвсем в никакъв случай не е била поредна. По време на държавните управления, доминирани от ГЕРБ, пътят ни към Шенген нямаше систематичен темперамент. Той от време на време се влияеше от ситуативни фактори, които излизаха напред за сметка на принципността и последователността. Такива моменти са се появявали както в говоренето на някогашния министър-председател Бойко Борисов, по този начин и в думите на представители на негови по-малки съдружни сътрудници, чиито ресори бяха в областта на сигурността и защитата. Националният интерес и националното достолепие изискват позицията да бъде изчиствана от дефекти, а не един тип дефекти да бъде заменян с различен, нито пък минусите просто да бъдат прехвърляни от едно място на друго (примерно от вътрешната във външната политика).
Как се построява позиция без дефекти? Дали да не желаяме от Хърватия да ни помогне в търсенето на отговора на този въпрос?! Страната е част от Балканския район, клишето за " дребната страна " е годно доста повече за нея, в сравнение с за България. Хърватското население е към 4 млн. души, територията е към 56 500 кв. километра. Демографията, тъкмо както и при нас, е с негативен тренд. Кандидатурата на Хърватия за участие в Европейски Съюз идва четири години след българската, а влизането в Съюза се реализира едвам в средата на 2013 година За съпоставяне - България е пълновръстен член на Европейски Съюз от началото на 2007 година От началото на 2023 година обаче хърватите влизат в Шенген и Еврозоната, България ще реализира това, в най-хубавия случай, едвам година по-късно. Очевидно интегративният капацитет на Хърватия е много по-добре развъртян и по-сериозен. В този смисъл, в случай че непознатият опит бъде изучен задълбочено, това несъмнено би било от изгода за страната ни и изцяло би кореспондирало с националния интерес.
В момента България продължава да се намира в предизборна обстановка и това няма да се промени, даже и в случай че проектокабинентът на проф. Николай Габровски, по някакъв метод, успее да си обезпечи нужната парламентарна поддръжка. Въпреки турбулентния интервал, през който минава страната ни във вътрешната политика, никога Шенген не трябва да се трансформира в предизборна тематика. Това би бил един същински сериозен тест за зряла възраст на българската политическа класа. Формирането и използването на систематичен и градивен метод изцяло изключва сходен тип приложимост на тематиката. Прехвърлянето на топката на отговорността за фиаското сред главните парламентарни обединения може да бъде разбрано и признато само що се отнася до първите дни след отхвърли, когато към момента страстите имат връх над логиката и институционалното мислене. Оттук нататък е време единствено и само за разсъдък и институционално взаимоотношение с институциите на Европейски Съюз, институциите на останалите страни-членки, както и с медиите, били те български или задгранични.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ