2022: „Адът слезе на Земята“. И влезе в Украйна
2022-а бе годината, в която след 70 години мир войната се върна в Европа.
Рано сутринта на 24 февруари президентът на Руската федерация Владимир Путин афишира началото на „ специфична военна интервенция “ на съветските въоръжени сили на територията на Украйна. Започват военни дейности, които по първичен проект би следвало да приключат за три до пет денонощия. Но не престават и досега – повече от 10 месеца.
10 месеца, в които ракети поразяват жилищни здания и унищожават пътища, фабрики, лечебни заведения, театри, гражданска и военна инфраструктури. 10 месеца, в които хора умират от бомби и разстрели, а милиони бягат от там, където живеят, в опит да се спасят.
Предисторията на спора сред Русия и Украйна е надалеч преди ранните утринни часове на 24 февруари 2022 година Той стартира още с анексията на Кримския полуостров от страна на Руската федерация през 2014 година и изпращането на войски, добили известност като „ зелени човечета “. Следва повече от десетилетие на безредици, напрежение, партизански и действителни военни дейности сред двете страни за надзор над самопровъзгласилите се Донецка и Луганска национални републики.
Владимир Путин, президент на Руската федерация. Снимка: АП, списък.
Видимата за света ескалация стартира на 21 февруари 2022 година Тогава Русия признава публично двете така наречен републики, а Путин афишира „ миротворческа задача “ и изпраща там военни елементи. На 22 февруари президентът на Съединени американски щати Джо Байдън назовава събитията от предния ден „ началото на съветска инвазия в Украйна. На идващия ден Украйна афишира изключително състояние. А рано сутринта на 24 февруари Путин поставя началото на „ специфична военна интервенция “, чиято цел съгласно формалните му анонси е „ демилитаризация и денацификация “ на Украйна.
И нанася първите въздушни удари.
Начален съветски „ блицкриг “
В първите часове и дни наподобява като че ли Русия има уверено превъзходство за бърза победа. Серия детонации в Киев, Харков, Одеса, Донбас изваждат от строя забележителна част от военна инфраструктура, а още на 25 февруари танкови колони пробват да обкръжат Киев. Нещата обаче не се случват съгласно упованията – съветските войски срещат гневна украинска опозиция, и въпреки да овладяват втория по величина град - Харков, са принудени да се изтеглят от региона на Киев.
А 10 месеца по-късно към момента водят война и силите наподобяват изравнени. Но в случай че това е добра вест, то неприятната е, че за жалост краят на войната сякаш не се вижда.
А тя докара до неизбежната във всеки боен спор бежанска вълна. Милиони бежанци, най-вече дами и деца, бягат от Украйна, с цел да потърсят избавление. Към момента в страни от Европейския съюз са регистрирани близо пет милиона бегълци от войната. Полша, Германия и Чехия са приютили максимален брой от тях. В началото на месец декември у нас те са били близо 150 000 по данни на Върховния комисариат за бежанците.
Украински бежанци. Снимка: АП, списък.
Огромни суми за тяхното подкрепяне са планувани и гласувани от страна на Европейската комисия. Още в края на април тя стартира да изплаща пакет от 3,5 милиарда евро помощи за страните, които приютяват украински бежанци.
На война първа жертва пада истината
Освен на бойното поле, войната се води с озлобление и по медиите. Съобщенията във военните официални съобщения на всяка от страните гневно се отхвърля от другата. А пропагандата е по-свирепа от всеки път. Много постоянно истината не може да бъде доказана от самостоятелни източници, тъй като такива просто липсват.
Още обаче се помни шокиращият епизод по „ Первьiй канал “ на съветската държавна телевизия. На 14 март редакторката Марина Овсянникова изненадващо се появява в ефир по време на новинарската емисия с афиш на съветски и британски език: „ Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са против войната. “
Марина Овсянникова. Снимка: АП, списък
Впоследствие се оказва, че тя е записала и обръщение, в което споделя: „ Това, което се случва в Украйна, е закононарушение. Русия е страна-агресор и отговорността за тази експанзия тежи на съвестта на един-единствен човек. Този човек е Владимир Путин . Срам ме е, че съм разрешавала да се леят неистини от телевизионните екрани. Срам ме е, че съм разрешавала други да зомбират съветския народ. “
Овсянникова е арестувана, а целият свят е в обезпокоително очакване тя да бъде хвърлена в пандиза. Причината е, че в Русия в това време е признат закон с експлицитна възбрана нашествието в Украйна да се назовава „ война “.
В последна сметка журналистката е наказана на санкция от 30 хиляди рубли (около 250 евро) за несъгласувана обществена акция.
„ Какво направи Буча на вашата Русия? “
Истинският потрес от войната идва на 2 април, когато в киевското предградие Буча са открити десетки трупове по улиците на града, някои от които с вързани ръце. Киев упреква за зверството изтеглящата се съветска войска, а Москва на собствен ред контраатакува – убийствата били дело на украинските националисти, за да се злепостави Русия.
Масов гроб в Буча. Снимка: АП, списък
По обществените мрежи потеглят подправени вести и видеа за да внушат, че касапницата в Буча е режисура с присъединяване на живи артисти. Разследвания на Белингкат, Би Би Си, Ню Йорк Таймс и серия сателитни фотоси други обаче опровергават изказванията на Москва.
Общо убитите в Буча се пресмятат на няколкостотин души, или един от всеки петима, които не са се евакуирали преди идването на съветските войски. Открит е и всеобщ гроб. Международният отзив е голям. Представители на Европейски Съюз, НАТО и Организация на обединените нации осъждат убийствата, квалифицирайки ги като „ военно закононарушение “ и настоявайки за следствие и съд.
Искам всяка майка на всеки съветски боец да види телата на убитите в Буча, в Ирпин, в Гостомел. Какво са създали? Защо са били убити? Защо елементарните цивилни са били измъчвани до гибел в елементарен, спокоен град? Какво направи украинският град Буча на вашата Русия? Как стана допустимо всичко това?
Володимир Зеленски, президент на Украйна
Международна поддръжка и военна помощ за Украйна
Още от началото на войната интернационалната общественост застава на страната на Украйна. Европейската комисия осъжда съветската експанзия и афишира цялостна поддръжка на Европейски Съюз за Украйна. Кампанията „ Да се надигнем в отбрана на Украйна “ събира над 9 милиарда евро към началото на април. На няколко пъти са утвърдени разнообразни по мярка траншове макроикономическа помощ за страната. Конгресът на Съединени американски щати също утвърждава незабавна финансова помощ в размер на 13,6 милиарда $, която в основата си е военна. Почти всички страни членки на НАТО изпращат директна военна помощ на държавното управление в Киев. След серия съмнения и политически разногласия същото направи и България.
Международната общественост и Европейски Съюз в частност постановат серия от наказания против Русия в опит да лимитират въздействието и финансирането ѝ. Въздушното пространство на Европейски Съюз и Съединени американски щати е затворено за съветски самолети, съветски кораби нямат право да влизат в европейски пристанища, съветските банки са изолирани от системите за разплащания на цивилизования свят, достъпът на Русия до финансовите пазари е спрян, замразени са активите на съветски висши служители, политици и олигарси.
Русия бе изключена от Съвета на Европа. Любопитното е, че още на 28 февруари към глобите се причислява и постоянно неутралната Швейцария, в която се пазят значително съветски активи.
Списъкът с вражески страни и газовата война
В отговор на тези ограничавания Кремъл прави лист с „ вражески “ страни, измежду които попада и България. И афишира, че отсега нататък ще си желае заплащанията по газовите доставки към тези страни единствено в рубли. Европейската реакцията бе безапелационна – това е неприемлива едностранна смяна на договорни връзки.
Централата на " Газпром " в Москва. Снимка: АП, списък.
Затова в края на април „ Газпром “ стопира доставките за Полша и България, а при започване на май – краткотрайно и за Германия. Няколко месеца по-късно, въпреки и при плануван сериозен недостиг, Европа към този момент търси и намира излаз от евентуалната тежка газова рецесия и последователно преодолява зависимостта си от съветските енергийни доставки.
Мариупол е най-големият град в следената от Украйна част от Донецка област. В първите месеци на нашествието той се възприема като стратегическа цел от съветските сили, не на последно място и поради преобладаващо рускоезичното си население.
Бременната и ранена Мариана Вишегирская слиза по стълбите на бомбардирана болница в Мариупол. Снимка: АП, списък.
Още на 9 март ракетен удар поразява родилно поделение и детска болница в града. Президентът на Украйна Володимир Зеленски назовава офанзивата „ безчовечие “, а международни водачи я дефинират като ужасяваща. Но Русия отхвърля. Според външният министър Сергей Лавров все още на бомбардирането ѝ постройката към този момент не е функционирала като болница, а е била окупирана от полк „ Азов “. Руската страна упреква също, че сниманите да се изтеглят бременни дами в действителност са актриси и всичко е режисура на украинците. Едната „ актриса “ обаче ражда мъртво дете, а половин час по-късно самата тя умира.
В подземията на " Азовстал ". Снимка: АП, списък.
Но Мариупол се трансформира в град-символ на войната (която съгласно Москва продължава да не е война) даже в по-голяма степен поради отбраната на стоманодобивния цех „ Азовстал “. Макар да е потърпевш от тежки опустошения по време на обсадата, той има лабиринт от подземия, включващ бункери, способни да устоят даже нуклеарен удар. Затова и става основен център на украинската защита в града. След средата на април „ Азовстал “ се оказа единствения анклав в Мариупол, следен от украинските сили.
Свързани
След седмици блокада украинските военни в подземията на „ Азовстал “ са в съвсем безнадеждна обстановка – дефицит на боеприпаси, хранителни запаси, лекарства, смъртно изтощение… В началото на май стартира евакуация на оживелите от подземията и по този начин светът стартира да научава за драмата там. На 15 май Петро Андрюшченко, консултант на кмета на Мариупол, разгласява в Telegram видео от опустошения цех, в чиито подземия не престават да се укриват над хиляда души, доста от тях ранени:
Адът слезе на земята. В „ Азовстал “. Удивително е по какъв начин се държат нашите бранители. Всички сме им длъжници.
Петро Андрюшченко, Telegram
На 17 май военното командване на Украйна афишира отбраната на „ Азовстал “ за завършила и дава обещание да избави намиращите се в него военнослужещи, които афишира за герои.
В същия ден седем рейса с бойци от „ Азовстал “ са видяни да навлизат в наказателната колония Еленовка, намираща се на територията на ДНР, оповестява АП. На 18 май военното министерство на Русия афишира, че 959 украински военнослужещи са се предали. Данните не са доказани от украинска страна.
Свързани
Паралелно с Мариупол, бойните дейности не престават по целия югоизточен фронт – Херсон, Донбас, Краматорск, Миколаев, Харков…
„ Ако въобще имате сърце, отворете тези пристанища “
До началото на спора Украйна е в топ 5 на най-големите международни експортьори на зърно. Руската обсада на черноморските украински пристанища обаче докара до съществени разтърсвания в снабдяването, до понижаване на валутните доходи на страната и – най-тревожното – до затрудняването на постоянните доставки за страни вносители.
Респективно, под въпрос е освен продоволствието във връзка с самун и хлебни произведения, само че и отглеждането на животни се слага под риск – поради дефицита на фуражи.
На 12 май ръководителят на Продоволствената стратегия на Организация на обединените нации Дейвид Бийзли декларира, че в случай че Путин не отвори още веднъж черноморските пристанища на Украйна през идващите 60 дни, това може да аргументи световна рецесия, която ще отнеме живота на милиони хора, и цялостен колапс на украинската стопанска система.
Ако въобще имате сърце за останалия свят, без значение от това какво чувствате към Украйна, би трябвало да отворите тези пристанища.
Дейвид Бийзли
Потърпевши от обстановката се оказаха освен вносителите на зърно, а и редица други страни, чиито кораби бяха блокирани в размирния район. Включително и българският търговски транспортен съд „ Царевна “.
Свързани
През юли с ходатайство от Организация на обединените нации и Турция се стигна до съглашение за отваряне на украинските пристанища Одеса, Черноморск и Южни. В края на октомври Москва краткотрайно се отдръпна от договорката, откакто упрекна украинската войска, че е употребила филантропичния кулоар за офанзиви с дронове против съветския Черноморски флот на Кримския полуостров. Сделката, която изтичаше на 19 ноември, въпреки всичко бе удължена с още четири месеца.
Свързани
Украинска контраатака, съветска „ частична готовност “ и нови бежанци
В края на август и началото на септември украинските войски записаха обилни триумфи, изтласквайки съветските елементи от Харков, Миколаев и стратегическото обитаемо място Изюм. В отговор Владимир Путин разгласи „ частична военна готовност “, засягаща доста по-широк кръг съветски жители, в сравнение с до тогава.
Става дума за частична готовност, т.е. на наборна военна работа ще подлежат единствено жителите, които сега се намират в запаса, и най-много тези, които са служили във въоръжените сили, имат избрана военна компетентност и подобаващ опит.
Владимир Путин – президент на Русия
„ Отговорът “ на мнозина от тях е овакантяване на страната за отбягване на готовност. Месец по-късно съгласно английското военно министерство броят на съветските бежанци надвишава този на съветските военнослужещи на територията на Украйна.
„ Дестинациите “ включват Грузия (където споменът от съветската инвазия през 2008 година е още пресен), Сърбия (където поддръжката за съветската военна интервенция е най-силна в цяла Европа), Финландия (допреди да им бъде „ отсечен “ пътят), Армения, Турция, Монголия...
Свързани
Към края на годината броят единствено на IT експертите, напуснали Русия, надвишава 100 хиляди души.
Свързани
„ Референдумите “ в Източна Украйна
Между 23 и 27 септември в сепаратистките Донецка и Луганска национални републики, както и в окупираните от Русия Херсонска и Запорожка области, се организират референдуми за присъединение към Руската федерация. „ Резултатите “ не изненадаха никого, както не беше изненада и непризнаването им от съвсем целия останал свят (включително и от България).
Териториите, които посредством " референдуми " се причислиха към Русия. Снимка: АП, списък.
Владимир Путин подписа укази за присъединението на четирите области и разгласи, че те „ стават съветски вечно “. Резолюция на Организация на обединените нации против анексирането бе спряна с ветото на Москва, само че на 12 октомври Общото заседание осъди „ присъединението “ с голямо болшинство – единствено пет страни (Русия, Беларус, Сирия, Северна Корея и Никарагуа) гласоподаваха в поддръжка на съветската теза. Междувременно Съединени американски щати дадоха отговор с нови наказания.
Свързани
Взривът на Кримския мост и „ българската диря “
На 8 октомври сутринта детонация от камион-бомба унищожава елементи от Керченския мост, който свързва Русия с анексирания от нея Кримски полуостров. Руските управляващи арестуват осем души (петима руснаци и трима жители на Украйна и Армения), а за уредник е посочен ръководителят на украинското военно разузнаване Кирил Будянов.
Керченският мост, свързващ Крим с Русия. Снимка: АП, списък.
България също е намесена в проблема поради изказвания на съветската страна, че страната ни е част от маршрута на камиона и взривния материал. Тази теза е неотложно отхвърлена от българските управляващи и служби, а също и от Европейската комисия. Остана единствено чувството за нагласен сюжет –компрометиране на България в навечерието на свикването на 48-ото Народно заседание, което се очакваше да гласоподава (и след това в действителност гласува) военна помощ за Украйна.
Свързани
На крачка от член 5. Ракетата в Полша
15 ноември 2022 година е денят, в който руско-украинският спор е най-близо до ескалиране в интернационален. Тогава снаряд убива двама души в полското село Пжеводов, до границата с Украйна. Първоначалните напрегнати упования са Полша да задейства член 5 от Договора за НАТО, считайки се за жертва на експанзия. На идната заран полският президент Анджей Дуда съобщи, че страната му не разполага с безапелационни
доказателства за това кой е изстрелял ракетата, само че тя евентуално е „ създадена в Русия “. Той дефинира случилото се като „ еднократен “ случай и успокоява пристрастеностите, само че нощта на 15 против 16 ноември безспорно е една от най-дългите през 2022 година.
Свързани
„ Специалната военна интервенция “ сякаш трябваше да завърши за дни, само че 10 месеца по-късно краят ѝ не се вижда. Нещо повече – преди дни самият Владимир Путин назова интервенцията „ война “, което провокира съветския политик Никита Юферев да изиска поради нарушение на личния си закон.
След близо година, войната в Украйна се трансформира в позиционна и даже в някаква степен „ рутинна “. Владимир Зеленски не стопира да приканва света за помощ, западните страни постановиха към този момент девети пакет наказания, единствено съветската агитация като че ли се промени – към този момент обяснението е, че точно дългата и изтощителна война е същинският проект на Москва да пречупи „ укронацистите “ от Киев. Макар историята да сочи, че сходни тактики са от изгода нормално на страната с по-малки човешки и военни запаси.
От друга страна, прогонването на съветските агресори е много комплицирана задача. На Афганистан да вземем за пример, това лиши цяло десетилетие. И то при несравнимите преимущества на „ личния терен “. Така че в случай че помощта от Запада за Украйна продължи в досегашния дух - ще би трябвало да се въоръжим с самообладание
А другояче, военните дейности не стопираха даже по Коледа. Да забележим дали това ще се случи на 7 януари, когато Русия чества Рождество Христово.
Украйна за пръв път чества на 25 декември – алегорично решение за отделяне от съветската традиция и присъединение към западния свят.
Макар че „ чества “ надали е най-точното определение в сегашната обстановка.
Рано сутринта на 24 февруари президентът на Руската федерация Владимир Путин афишира началото на „ специфична военна интервенция “ на съветските въоръжени сили на територията на Украйна. Започват военни дейности, които по първичен проект би следвало да приключат за три до пет денонощия. Но не престават и досега – повече от 10 месеца.
10 месеца, в които ракети поразяват жилищни здания и унищожават пътища, фабрики, лечебни заведения, театри, гражданска и военна инфраструктури. 10 месеца, в които хора умират от бомби и разстрели, а милиони бягат от там, където живеят, в опит да се спасят.
Предисторията на спора сред Русия и Украйна е надалеч преди ранните утринни часове на 24 февруари 2022 година Той стартира още с анексията на Кримския полуостров от страна на Руската федерация през 2014 година и изпращането на войски, добили известност като „ зелени човечета “. Следва повече от десетилетие на безредици, напрежение, партизански и действителни военни дейности сред двете страни за надзор над самопровъзгласилите се Донецка и Луганска национални републики.
Владимир Путин, президент на Руската федерация. Снимка: АП, списък. Видимата за света ескалация стартира на 21 февруари 2022 година Тогава Русия признава публично двете така наречен републики, а Путин афишира „ миротворческа задача “ и изпраща там военни елементи. На 22 февруари президентът на Съединени американски щати Джо Байдън назовава събитията от предния ден „ началото на съветска инвазия в Украйна. На идващия ден Украйна афишира изключително състояние. А рано сутринта на 24 февруари Путин поставя началото на „ специфична военна интервенция “, чиято цел съгласно формалните му анонси е „ демилитаризация и денацификация “ на Украйна.
И нанася първите въздушни удари.
Начален съветски „ блицкриг “
В първите часове и дни наподобява като че ли Русия има уверено превъзходство за бърза победа. Серия детонации в Киев, Харков, Одеса, Донбас изваждат от строя забележителна част от военна инфраструктура, а още на 25 февруари танкови колони пробват да обкръжат Киев. Нещата обаче не се случват съгласно упованията – съветските войски срещат гневна украинска опозиция, и въпреки да овладяват втория по величина град - Харков, са принудени да се изтеглят от региона на Киев.
А 10 месеца по-късно към момента водят война и силите наподобяват изравнени. Но в случай че това е добра вест, то неприятната е, че за жалост краят на войната сякаш не се вижда.
А тя докара до неизбежната във всеки боен спор бежанска вълна. Милиони бежанци, най-вече дами и деца, бягат от Украйна, с цел да потърсят избавление. Към момента в страни от Европейския съюз са регистрирани близо пет милиона бегълци от войната. Полша, Германия и Чехия са приютили максимален брой от тях. В началото на месец декември у нас те са били близо 150 000 по данни на Върховния комисариат за бежанците.
Украински бежанци. Снимка: АП, списък. Огромни суми за тяхното подкрепяне са планувани и гласувани от страна на Европейската комисия. Още в края на април тя стартира да изплаща пакет от 3,5 милиарда евро помощи за страните, които приютяват украински бежанци.
На война първа жертва пада истината
Освен на бойното поле, войната се води с озлобление и по медиите. Съобщенията във военните официални съобщения на всяка от страните гневно се отхвърля от другата. А пропагандата е по-свирепа от всеки път. Много постоянно истината не може да бъде доказана от самостоятелни източници, тъй като такива просто липсват.
Още обаче се помни шокиращият епизод по „ Первьiй канал “ на съветската държавна телевизия. На 14 март редакторката Марина Овсянникова изненадващо се появява в ефир по време на новинарската емисия с афиш на съветски и британски език: „ Спрете войната. Не вярвайте на пропагандата. Тук ви лъжат. Руснаците са против войната. “
Марина Овсянникова. Снимка: АП, списък Впоследствие се оказва, че тя е записала и обръщение, в което споделя: „ Това, което се случва в Украйна, е закононарушение. Русия е страна-агресор и отговорността за тази експанзия тежи на съвестта на един-единствен човек. Този човек е Владимир Путин . Срам ме е, че съм разрешавала да се леят неистини от телевизионните екрани. Срам ме е, че съм разрешавала други да зомбират съветския народ. “
Овсянникова е арестувана, а целият свят е в обезпокоително очакване тя да бъде хвърлена в пандиза. Причината е, че в Русия в това време е признат закон с експлицитна възбрана нашествието в Украйна да се назовава „ война “.
В последна сметка журналистката е наказана на санкция от 30 хиляди рубли (около 250 евро) за несъгласувана обществена акция.
„ Какво направи Буча на вашата Русия? “
Истинският потрес от войната идва на 2 април, когато в киевското предградие Буча са открити десетки трупове по улиците на града, някои от които с вързани ръце. Киев упреква за зверството изтеглящата се съветска войска, а Москва на собствен ред контраатакува – убийствата били дело на украинските националисти, за да се злепостави Русия.
Масов гроб в Буча. Снимка: АП, списък По обществените мрежи потеглят подправени вести и видеа за да внушат, че касапницата в Буча е режисура с присъединяване на живи артисти. Разследвания на Белингкат, Би Би Си, Ню Йорк Таймс и серия сателитни фотоси други обаче опровергават изказванията на Москва.
Общо убитите в Буча се пресмятат на няколкостотин души, или един от всеки петима, които не са се евакуирали преди идването на съветските войски. Открит е и всеобщ гроб. Международният отзив е голям. Представители на Европейски Съюз, НАТО и Организация на обединените нации осъждат убийствата, квалифицирайки ги като „ военно закононарушение “ и настоявайки за следствие и съд.
Искам всяка майка на всеки съветски боец да види телата на убитите в Буча, в Ирпин, в Гостомел. Какво са създали? Защо са били убити? Защо елементарните цивилни са били измъчвани до гибел в елементарен, спокоен град? Какво направи украинският град Буча на вашата Русия? Как стана допустимо всичко това?
Володимир Зеленски, президент на Украйна
Международна поддръжка и военна помощ за Украйна
Още от началото на войната интернационалната общественост застава на страната на Украйна. Европейската комисия осъжда съветската експанзия и афишира цялостна поддръжка на Европейски Съюз за Украйна. Кампанията „ Да се надигнем в отбрана на Украйна “ събира над 9 милиарда евро към началото на април. На няколко пъти са утвърдени разнообразни по мярка траншове макроикономическа помощ за страната. Конгресът на Съединени американски щати също утвърждава незабавна финансова помощ в размер на 13,6 милиарда $, която в основата си е военна. Почти всички страни членки на НАТО изпращат директна военна помощ на държавното управление в Киев. След серия съмнения и политически разногласия същото направи и България.
Международната общественост и Европейски Съюз в частност постановат серия от наказания против Русия в опит да лимитират въздействието и финансирането ѝ. Въздушното пространство на Европейски Съюз и Съединени американски щати е затворено за съветски самолети, съветски кораби нямат право да влизат в европейски пристанища, съветските банки са изолирани от системите за разплащания на цивилизования свят, достъпът на Русия до финансовите пазари е спрян, замразени са активите на съветски висши служители, политици и олигарси.
Русия бе изключена от Съвета на Европа. Любопитното е, че още на 28 февруари към глобите се причислява и постоянно неутралната Швейцария, в която се пазят значително съветски активи.
Списъкът с вражески страни и газовата война
В отговор на тези ограничавания Кремъл прави лист с „ вражески “ страни, измежду които попада и България. И афишира, че отсега нататък ще си желае заплащанията по газовите доставки към тези страни единствено в рубли. Европейската реакцията бе безапелационна – това е неприемлива едностранна смяна на договорни връзки.
Централата на " Газпром " в Москва. Снимка: АП, списък. Затова в края на април „ Газпром “ стопира доставките за Полша и България, а при започване на май – краткотрайно и за Германия. Няколко месеца по-късно, въпреки и при плануван сериозен недостиг, Европа към този момент търси и намира излаз от евентуалната тежка газова рецесия и последователно преодолява зависимостта си от съветските енергийни доставки.
Мариупол е най-големият град в следената от Украйна част от Донецка област. В първите месеци на нашествието той се възприема като стратегическа цел от съветските сили, не на последно място и поради преобладаващо рускоезичното си население.
Бременната и ранена Мариана Вишегирская слиза по стълбите на бомбардирана болница в Мариупол. Снимка: АП, списък. Още на 9 март ракетен удар поразява родилно поделение и детска болница в града. Президентът на Украйна Володимир Зеленски назовава офанзивата „ безчовечие “, а международни водачи я дефинират като ужасяваща. Но Русия отхвърля. Според външният министър Сергей Лавров все още на бомбардирането ѝ постройката към този момент не е функционирала като болница, а е била окупирана от полк „ Азов “. Руската страна упреква също, че сниманите да се изтеглят бременни дами в действителност са актриси и всичко е режисура на украинците. Едната „ актриса “ обаче ражда мъртво дете, а половин час по-късно самата тя умира.
В подземията на " Азовстал ". Снимка: АП, списък. Но Мариупол се трансформира в град-символ на войната (която съгласно Москва продължава да не е война) даже в по-голяма степен поради отбраната на стоманодобивния цех „ Азовстал “. Макар да е потърпевш от тежки опустошения по време на обсадата, той има лабиринт от подземия, включващ бункери, способни да устоят даже нуклеарен удар. Затова и става основен център на украинската защита в града. След средата на април „ Азовстал “ се оказа единствения анклав в Мариупол, следен от украинските сили.
Свързани
След седмици блокада украинските военни в подземията на „ Азовстал “ са в съвсем безнадеждна обстановка – дефицит на боеприпаси, хранителни запаси, лекарства, смъртно изтощение… В началото на май стартира евакуация на оживелите от подземията и по този начин светът стартира да научава за драмата там. На 15 май Петро Андрюшченко, консултант на кмета на Мариупол, разгласява в Telegram видео от опустошения цех, в чиито подземия не престават да се укриват над хиляда души, доста от тях ранени:
Адът слезе на земята. В „ Азовстал “. Удивително е по какъв начин се държат нашите бранители. Всички сме им длъжници.
Петро Андрюшченко, Telegram
На 17 май военното командване на Украйна афишира отбраната на „ Азовстал “ за завършила и дава обещание да избави намиращите се в него военнослужещи, които афишира за герои.
В същия ден седем рейса с бойци от „ Азовстал “ са видяни да навлизат в наказателната колония Еленовка, намираща се на територията на ДНР, оповестява АП. На 18 май военното министерство на Русия афишира, че 959 украински военнослужещи са се предали. Данните не са доказани от украинска страна.
Свързани
Паралелно с Мариупол, бойните дейности не престават по целия югоизточен фронт – Херсон, Донбас, Краматорск, Миколаев, Харков…
„ Ако въобще имате сърце, отворете тези пристанища “
До началото на спора Украйна е в топ 5 на най-големите международни експортьори на зърно. Руската обсада на черноморските украински пристанища обаче докара до съществени разтърсвания в снабдяването, до понижаване на валутните доходи на страната и – най-тревожното – до затрудняването на постоянните доставки за страни вносители.
Респективно, под въпрос е освен продоволствието във връзка с самун и хлебни произведения, само че и отглеждането на животни се слага под риск – поради дефицита на фуражи.
На 12 май ръководителят на Продоволствената стратегия на Организация на обединените нации Дейвид Бийзли декларира, че в случай че Путин не отвори още веднъж черноморските пристанища на Украйна през идващите 60 дни, това може да аргументи световна рецесия, която ще отнеме живота на милиони хора, и цялостен колапс на украинската стопанска система.
Ако въобще имате сърце за останалия свят, без значение от това какво чувствате към Украйна, би трябвало да отворите тези пристанища.
Дейвид Бийзли
Потърпевши от обстановката се оказаха освен вносителите на зърно, а и редица други страни, чиито кораби бяха блокирани в размирния район. Включително и българският търговски транспортен съд „ Царевна “.
Свързани
През юли с ходатайство от Организация на обединените нации и Турция се стигна до съглашение за отваряне на украинските пристанища Одеса, Черноморск и Южни. В края на октомври Москва краткотрайно се отдръпна от договорката, откакто упрекна украинската войска, че е употребила филантропичния кулоар за офанзиви с дронове против съветския Черноморски флот на Кримския полуостров. Сделката, която изтичаше на 19 ноември, въпреки всичко бе удължена с още четири месеца.
Свързани
Украинска контраатака, съветска „ частична готовност “ и нови бежанци
В края на август и началото на септември украинските войски записаха обилни триумфи, изтласквайки съветските елементи от Харков, Миколаев и стратегическото обитаемо място Изюм. В отговор Владимир Путин разгласи „ частична военна готовност “, засягаща доста по-широк кръг съветски жители, в сравнение с до тогава.
Става дума за частична готовност, т.е. на наборна военна работа ще подлежат единствено жителите, които сега се намират в запаса, и най-много тези, които са служили във въоръжените сили, имат избрана военна компетентност и подобаващ опит.
Владимир Путин – президент на Русия
„ Отговорът “ на мнозина от тях е овакантяване на страната за отбягване на готовност. Месец по-късно съгласно английското военно министерство броят на съветските бежанци надвишава този на съветските военнослужещи на територията на Украйна.
„ Дестинациите “ включват Грузия (където споменът от съветската инвазия през 2008 година е още пресен), Сърбия (където поддръжката за съветската военна интервенция е най-силна в цяла Европа), Финландия (допреди да им бъде „ отсечен “ пътят), Армения, Турция, Монголия...
Свързани
Към края на годината броят единствено на IT експертите, напуснали Русия, надвишава 100 хиляди души.
Свързани
„ Референдумите “ в Източна Украйна
Между 23 и 27 септември в сепаратистките Донецка и Луганска национални републики, както и в окупираните от Русия Херсонска и Запорожка области, се организират референдуми за присъединение към Руската федерация. „ Резултатите “ не изненадаха никого, както не беше изненада и непризнаването им от съвсем целия останал свят (включително и от България).
Териториите, които посредством " референдуми " се причислиха към Русия. Снимка: АП, списък. Владимир Путин подписа укази за присъединението на четирите области и разгласи, че те „ стават съветски вечно “. Резолюция на Организация на обединените нации против анексирането бе спряна с ветото на Москва, само че на 12 октомври Общото заседание осъди „ присъединението “ с голямо болшинство – единствено пет страни (Русия, Беларус, Сирия, Северна Корея и Никарагуа) гласоподаваха в поддръжка на съветската теза. Междувременно Съединени американски щати дадоха отговор с нови наказания.
Свързани
Взривът на Кримския мост и „ българската диря “
На 8 октомври сутринта детонация от камион-бомба унищожава елементи от Керченския мост, който свързва Русия с анексирания от нея Кримски полуостров. Руските управляващи арестуват осем души (петима руснаци и трима жители на Украйна и Армения), а за уредник е посочен ръководителят на украинското военно разузнаване Кирил Будянов.
Керченският мост, свързващ Крим с Русия. Снимка: АП, списък. България също е намесена в проблема поради изказвания на съветската страна, че страната ни е част от маршрута на камиона и взривния материал. Тази теза е неотложно отхвърлена от българските управляващи и служби, а също и от Европейската комисия. Остана единствено чувството за нагласен сюжет –компрометиране на България в навечерието на свикването на 48-ото Народно заседание, което се очакваше да гласоподава (и след това в действителност гласува) военна помощ за Украйна.
Свързани
На крачка от член 5. Ракетата в Полша
15 ноември 2022 година е денят, в който руско-украинският спор е най-близо до ескалиране в интернационален. Тогава снаряд убива двама души в полското село Пжеводов, до границата с Украйна. Първоначалните напрегнати упования са Полша да задейства член 5 от Договора за НАТО, считайки се за жертва на експанзия. На идната заран полският президент Анджей Дуда съобщи, че страната му не разполага с безапелационни
доказателства за това кой е изстрелял ракетата, само че тя евентуално е „ създадена в Русия “. Той дефинира случилото се като „ еднократен “ случай и успокоява пристрастеностите, само че нощта на 15 против 16 ноември безспорно е една от най-дългите през 2022 година.
Свързани
„ Специалната военна интервенция “ сякаш трябваше да завърши за дни, само че 10 месеца по-късно краят ѝ не се вижда. Нещо повече – преди дни самият Владимир Путин назова интервенцията „ война “, което провокира съветския политик Никита Юферев да изиска поради нарушение на личния си закон.
След близо година, войната в Украйна се трансформира в позиционна и даже в някаква степен „ рутинна “. Владимир Зеленски не стопира да приканва света за помощ, западните страни постановиха към този момент девети пакет наказания, единствено съветската агитация като че ли се промени – към този момент обяснението е, че точно дългата и изтощителна война е същинският проект на Москва да пречупи „ укронацистите “ от Киев. Макар историята да сочи, че сходни тактики са от изгода нормално на страната с по-малки човешки и военни запаси.
От друга страна, прогонването на съветските агресори е много комплицирана задача. На Афганистан да вземем за пример, това лиши цяло десетилетие. И то при несравнимите преимущества на „ личния терен “. Така че в случай че помощта от Запада за Украйна продължи в досегашния дух - ще би трябвало да се въоръжим с самообладание
А другояче, военните дейности не стопираха даже по Коледа. Да забележим дали това ще се случи на 7 януари, когато Русия чества Рождество Христово.
Украйна за пръв път чества на 25 декември – алегорично решение за отделяне от съветската традиция и присъединение към западния свят.
Макар че „ чества “ надали е най-точното определение в сегашната обстановка.
Източник: euronewsbulgaria.com
КОМЕНТАРИ