Кои са секторите и регионите, които дръпнаха напред въпреки пандемията
2020 година мина под знака на пандемията от ковид, която провокира затваряне на бизнеси и ограничавания. В края на ноември Националния статистически институт (НСИ) ще разгласява окончателните данни за активността на финансовите предприятия със секторни и районни разбивки, само че от Института за пазарна стопанска система (ИПИ) са анализирали обстановката въз основата на предварителните планове и чертаят общата картина за страната.
Общо създадената продукция от нефинансовите предприятия в страната понижава от 194 милиарда лв. през 2019 година до 188 милиарда лв. през 2020 година, или спад от 3,2%, написа икономистът Петър Ганев. Според него обаче представянето на другите браншове е разнопосочно, като ясно си личат най-тежко ударените от пандемията действия.
Предприятията в хотелиерството и ресторантьорството, както и в културата, спорта и развлеченията губят надлежно 36% и 50% от своята продукция. Общо свиването на продукцията в тези браншове е за близо 3,9 милиарда лв..
Преработващата индустрия губи 9,2% от създадената продукция, като в номинално изражение това е спад от над 6,3 милиарда лв.. Нарушените вериги на доставки оказват своето въздействие върху индустрията, като валутните приходите от експорт в индустриалния бранш спадат с над 3,8 милиарда лв..
Транспортът губи 7,3% от своята продукция или в номинално изражение близо 1,3 милиарда лв..
Това са сферите, които са най-тежко ударени от пандемията и утежняват своите резултати в съвсем цялата страна. Поне четири бранша обаче съумяват да покачат своите резултати през 2020 година.
Източник: Изчисления на ИПИ въз основата на данни на Национален статистически институт
Строителството бележи доста сериозен взрив, като продукцията в бранша нараства с 34% или с близо 6 милиарда лв.. Почти целият спад на продукцията в индустрията е обезщетен от номиналния растеж в строителството. Най-интересното е, че това бурно развиване е напълно в София – 97% от растежа в продукцията на строителството на национално равнище през 2020 година е съсредоточен в столицата.
Добиваната индустрия също се развива добре, като продукцията в бранша на национално равнище нараства с близо 20% или с над 500 млн. лв.. Това е резултат от положителното показване на минните компании в Средногорието, както и от създаването на рудника в Крумовград.
Данните за Панагюрище да вземем за пример демонстрират, че там стопанската система регистрира растеж през 2020 година, което се дължи на това, че повишаването в добивната индустрия компенсира спада в другите браншове, които са непосредствено наранени от пандемията.
Здравеопазването също пораства на национално равнище с 9%, което съставлява растеж на продукцията с над 400 млн. лв.. Фирмените данни демонстрират, че в годината на пандемията лечебните заведения са нараснали както своите доходи, по този начин и облагата.
Последният с позитивна динамичност е секторът на осведомителните и информационните технологии , който продължава да се развива и по време на пандемията. Ръстът в продукцията в осведомителните и информационните технологии през 2020 година е над 900 млн. лв. (7,6% ръст), което е предизвикано от продължаващото търсене на външни пазари към този вид услуги – над 1 милиарда лв. е нарастването на приходите от външни пазари в осведомителния бранш в страната в годината на пандемията.
Голяма част то този растеж е съсредоточен в столицата, която по принцип господства цифровия бранш в страната. Всички останали браншове са оцветени в алено, като се изключи търговията, която на национално равнище съумява да резервира сходни резултати с тези преди пандемията.
Общата картина за страната демонстрира, че най-малко два вида общини съумяват да преминат относително добре през пандемията . Първата е столицата София, която поради големия взрив в строителството и продължаващата позитивна динамичност в цифровия бранш остава над водата, макар проблемите в доста браншове по време на пандемията.
Другата група включва някои характерни общини с доста мощна минна промишленост – рандеман на цветни метали, която остава съвсем незасегната от рецесията и отбелязва растеж в индикаторите.
Всички останали райони, в които липсва мощна минна промишленост, няма подобен взрив в строителството и цифровите услуги занапред навлизат, записват отчетливо отрицателния резултат на пандемията, най-много през удара по преработващата индустрия, туризма и дейностите в областта на културата и развлеченията.
Общо създадената продукция от нефинансовите предприятия в страната понижава от 194 милиарда лв. през 2019 година до 188 милиарда лв. през 2020 година, или спад от 3,2%, написа икономистът Петър Ганев. Според него обаче представянето на другите браншове е разнопосочно, като ясно си личат най-тежко ударените от пандемията действия.
Предприятията в хотелиерството и ресторантьорството, както и в културата, спорта и развлеченията губят надлежно 36% и 50% от своята продукция. Общо свиването на продукцията в тези браншове е за близо 3,9 милиарда лв..
Преработващата индустрия губи 9,2% от създадената продукция, като в номинално изражение това е спад от над 6,3 милиарда лв.. Нарушените вериги на доставки оказват своето въздействие върху индустрията, като валутните приходите от експорт в индустриалния бранш спадат с над 3,8 милиарда лв..
Транспортът губи 7,3% от своята продукция или в номинално изражение близо 1,3 милиарда лв..
Това са сферите, които са най-тежко ударени от пандемията и утежняват своите резултати в съвсем цялата страна. Поне четири бранша обаче съумяват да покачат своите резултати през 2020 година.
Източник: Изчисления на ИПИ въз основата на данни на Национален статистически институт
Строителството бележи доста сериозен взрив, като продукцията в бранша нараства с 34% или с близо 6 милиарда лв.. Почти целият спад на продукцията в индустрията е обезщетен от номиналния растеж в строителството. Най-интересното е, че това бурно развиване е напълно в София – 97% от растежа в продукцията на строителството на национално равнище през 2020 година е съсредоточен в столицата.
Добиваната индустрия също се развива добре, като продукцията в бранша на национално равнище нараства с близо 20% или с над 500 млн. лв.. Това е резултат от положителното показване на минните компании в Средногорието, както и от създаването на рудника в Крумовград.
Данните за Панагюрище да вземем за пример демонстрират, че там стопанската система регистрира растеж през 2020 година, което се дължи на това, че повишаването в добивната индустрия компенсира спада в другите браншове, които са непосредствено наранени от пандемията.
Здравеопазването също пораства на национално равнище с 9%, което съставлява растеж на продукцията с над 400 млн. лв.. Фирмените данни демонстрират, че в годината на пандемията лечебните заведения са нараснали както своите доходи, по този начин и облагата.
Последният с позитивна динамичност е секторът на осведомителните и информационните технологии , който продължава да се развива и по време на пандемията. Ръстът в продукцията в осведомителните и информационните технологии през 2020 година е над 900 млн. лв. (7,6% ръст), което е предизвикано от продължаващото търсене на външни пазари към този вид услуги – над 1 милиарда лв. е нарастването на приходите от външни пазари в осведомителния бранш в страната в годината на пандемията.
Голяма част то този растеж е съсредоточен в столицата, която по принцип господства цифровия бранш в страната. Всички останали браншове са оцветени в алено, като се изключи търговията, която на национално равнище съумява да резервира сходни резултати с тези преди пандемията.
Общата картина за страната демонстрира, че най-малко два вида общини съумяват да преминат относително добре през пандемията . Първата е столицата София, която поради големия взрив в строителството и продължаващата позитивна динамичност в цифровия бранш остава над водата, макар проблемите в доста браншове по време на пандемията.
Другата група включва някои характерни общини с доста мощна минна промишленост – рандеман на цветни метали, която остава съвсем незасегната от рецесията и отбелязва растеж в индикаторите.
Всички останали райони, в които липсва мощна минна промишленост, няма подобен взрив в строителството и цифровите услуги занапред навлизат, записват отчетливо отрицателния резултат на пандемията, най-много през удара по преработващата индустрия, туризма и дейностите в областта на културата и развлеченията.
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ