Светът през 2019 г.: Евроизборите - случи ли се голямата промяна?
2019 година се оказа изпълнена с обрати година за Европейската общественост: като се стартира с изненадващите резултати от изборите през май, премине се през мъчителният избори и конституиране на Европейската комисия, битката сред Франция и Германия, дългогодишната сага Brexit, и се стигне до амбициозния проект и бюджет на новия ръководител на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен.
Да стартираме с A, Б: Екологичен потенциал, Европейска комисия и Европейски Съюз – що е то и по какъв начин действа огромната европейска администрация можете да прочетете в ТАЗИ СТАТИЯ.
Евросъюзът, повече от която и да било друга конструкция, е обединил страни, където демокрацията не се слага под въпрос. От друга страна, вътре в Европейски Съюз европейската народна власт не работи, написа преди изборите през май Рено Жирар в коментар за френското издание Le Figaro. Може да бъде изработен тест, продължава той. Попитайте същите тези европейци за името на депутата, който ги съставлява в Европарламента – няма да получите доста отговори. Няма да получите и нито един отговор на въпроса за датата на съвещанията на Народното събрание, провеждани в Брюксел или Страсбург. Що се отнася до ръководителя на Европарламента, неговото име е известно на по-малко от един на 500 жители на Европа. Това е погрешно и тъпо, само че преобладаващото болшинство от жителите на Европейски Съюз не знаят какви са съответните компетенции на Европарламента. Според тях членовете на Европейския парламент по принцип са почтени апаратчици, които са били определени по пътя на всеобщото изборно право по места и на които техните партии им обезпечават под формата на обезщетения комфортно и положително заплатено и лишено от безпокойствие състояние.
На 26 май 2019 година европейците трябваше да изберат 751 депутати в Европарламента за период от пет години. Европейският съюз, който се явява най-успешната политическа конструкция в света след Втората международна война, през днешния ден се сблъсква с огромни политически, стопански и обществени проблеми. Намират ли те своето отражение в сегашната изборна акция? За страдание, не. Вместо да се организират градивни диспути по такива значими европейски въпроси като държавните задължения, районните неравенства, енергийната политика, хармонизиране на данъчната система, имиграцията, отбраната на интелектуалната благосъстоятелност, цифровата стопанска система, европейската предизборна акция е ориентирана единствено към това да бъдат осъждани едни или други претенденти или ръководещи партии в обособените страни от Европейски Съюз. Вместо да бъдат европейски, тези избори интересуват жителите единствено от позиция на урегулиране на националните проблеми. Те започнаха да наподобяват на референдуми, проведени за установяване на рейтинга на техните управляващи...Важно е основаването на Европа като страна, с цел да се противодейства на заканите от юридическия хегемонизъм на Съединени американски щати и комерсиалния хегемонизъм на Китай, отбелязва още създателят. За жал, предизборната акция и вота на 26 май у нас изрично затвърди този разбор.
ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ - НАЦИОНАЛНОТО НАДДЕЛЯ ОТНОВО
В страни като Испания, Чехия, Швеция, Полша нямаше значими политически сили, които да оферират на гласоподавателите антиевропейска акция. Така беше и в Италия, където, за разлика от предизборната акция преди пет години, предложенията за овакантяване на Европейски Съюз или отводът от европейската валута не стояха на дневен ред. Англия беше най-активна в реториката на европейска тема, България – за благосъстоянието, Унгария – за имиграцията, Швеция и Финландия – за околната среда, Италия – за трудовата претовареност.
Като най-активни в предизборната акция за Европейски парламент през 2019 година се обрисуваха лявоцентристките и центристките партии, спрямо дясноцентристките сили и по-специално с крайнодесните и крайнолевите. Преобладаващата интензивност в Източна Европа беше на десните и дясноцентристките политически сили, в Южна Европа - на левите и лявоцентристките, а в Северна Европа - на по-умерените политически сили. Данните излязоха в отчет на EEMC към план " Платформа Европа ", основан на извършения мониторинг на рекламните акции на главните претенденти за Екологичен потенциал измежду 28-те страни-членки на Европейски Съюз. Най-интензивна беше акцията във Фейсбук. В доста страни се наблюдаваше и съвпадане на предизборната акция с избори от народен темперамент, което доста промени тона и обекта на тематиките в предизборните им послания за Екологичен потенциал. Затова преобладаваща беше националната изразителност пред европейската.
Кампанията в Европа сложи значими въпроси за цялата общественост като подправените вести и намесата на Русия. След скандалните разкрития за съветско въздействие по време на изборите в Съединени американски щати, се появиха и следствия за такова на вота за Brexit, което сложи под въпрос независимостта на на изборния развой в страните–членки. Екологичен потенциал осъди изрично " все по-агресивните дейности на Русия, Китай, Иран и Северна Корея, които целят да подкопаят основите и правилата на европейските демокрации, както и суверенитета на страните от Източното партньорство ". Евродепутатите започнаха да приготвят правна рамка за противопоставяне на хибридните закани. Въпросът остава неуреден: чака се отчетът на " Даунинг стрийт " 10 за това повлияла ли е Русия и по какъв начин на референдума за Brexit. Предвид резултатите от изборите във Англия на 12 декември обаче изводите са два: или е преобърнала трайно настройките във Англия, или просто е дала начало на антиевропейски процеси, които са тлеели в страната.
Дебатите преди евровота у нас както нормално не бяха ориентирани към политиките на Европейски Съюз като цяло и бъдещето на Общността, а към вътрешнополитически въпроси. Може би една от огромните тематики на годината, която остава нерешена за България, е Пакет " Мобилност " . Какво включва той можете да видите в ТАЗИ СТАТИЯ. Българските превозвачи застанаха против три от предложенията на френския президент Еманюел Макрон: за командированите водачи, времето за отмора на водачите и разпоредбите за достъп до специалността авто транспортьор и до пазара на интернационалните автомобилни транспорти на товари.
Вътрешнополитически акцията мина под знака на кавги , свързани с двете съществени политически сили в България през последното десетилетие ГЕРБ и Българска социалистическа партия: " Апатраментгейт " (), къщите за гости и " Ало, Банов съм " (). И трите абсурда действително отслабиха ГЕРБ. В последна сметка подготовката за евровота беше последната акция на тандема Борисов – Цветанов. Къщите за посетители принудиха водачът на ГЕРБ да се извини и да дава отговор на въпроси за морала в партията. Скандалите удариха мощно ръководещите - при чистката водачът на ГЕРБ Бойко Борисов режеше дълбоко в партията – в профил хора като Цветан Цветанов, Александър Манолев, Красимир Първанов и Пламен Георгиев. Цветанов остана в редиците на ГЕРБ, без да заема виновни постове. Скандалите обаче покачиха вниманието към " острието на Българска социалистическа партия " и тогава представител на левицата - Елена Йончева. (Заради развиването по абсурда " Ало, Банов съм " сега евродепутатът Елена Йончева е с искане за събаряне на имунитета на евродепутат).
Политически игри в листите : По традиция в България евроизборите не се одобряват за нещо значимо единствено по себе си. Повечето политически партии гледат на тях като на подготовка за локалните и парламентарни избори в страната. Заради обичайно ниската изборна интензивност даже двете съществени политически сили заложиха на мощно разпознаваеми персони, с които да завоюват гласоподавателя.
ГЕРБ подписа съглашение със Съюз на демократичните сили и вкара в листата си сегашния еврокомисар Мария Габриел, Лиляна Павлова – едно от най-разпознаваемите лица от кабинета " Борисов 2 ", Александър Йорданов – знакова фигура от Съюз на демократичните сили. Председателят на ЕНП, чийто член е ГЕРБ, Манфред Вебер – участва на заключителната акция за евровота на ГЕРБ и беше компактно зад водача на партията и министър председател Бойко Борисов, който от своя страна също демонстрираше другарството сред двамата. И главното обръщение на двамата беше, че ЕНП ще поддържа България в проблема за Пакет " Мобилност ".
В Българска социалистическа партия чистката от " старите членове " на партията беше почнала. Лидерът на Левицата Корнелия Нинова се опита да не ги включва и в листата си за евроизборите. Стигна се до неуместната обстановка – Българска социалистическа партия да имат настоящ ръководител на ПЕС – Сергей Станишев, който не просто да не води националната листа, а и за " едно скрито гласоподаване " да остане отвън нея.
ПРОГНОЗИТЕ ЗА ЕВРОВОТА
Първите прогнози на европейската социологическа организация Kantar изключваха Англия от Екологичен потенциал и посочваха разпределението на Екологичен потенциал без депутатите от Острова – 701 места. Според тях ЕНП печелеше 181 места от общо 705 в Народното събрание. Логично втори бяха европейските социалисти (ПЕС), със 135 места. На трето място е АЛДЕ, със 75 депутати.
Доклад, оповестен от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) седмици преди вота, откри, че близо 100 млн. гласоподаватели още не са решили за кого да гласоподават. Според данните, събрани в 14 страни членки, които дават 80% от местата в Екологичен потенциал, половината от гласоподавателите не смятаха да гласоподават, до момента в който 15% към момента не бяха решили дали ще вземат участие. Сред 35-те %, които бяха решили, че наложително ще гласоподават, 2/3 са " плаващи " гласоподаватели (или към 97 милиона гласа), които още не бяха се спрели на съответна партия. Обратно на известната теза, че изборите разделят европейците на две групи – антиевропейци и проевропейци, проучването откри, че гласоподавателите надалеч не са толкоз поляризирани и в действителност към момента избират своите позиции. Изследването на ЕСВП откри още, че отношението към националните и европейските институции и чувството дали " системата " работи в техен интерес са най-хубавите знаци за настроенията на гласоподавателите.
РЕЗУЛТАТИТЕ, КОИТО ИЗНЕНАДАХА ЕВРОПА
Така се стигна до вота сред 24 и 26 май, когато 500 милиона европейци можеха да гласоподават в 28 страни-членки и избраха новите 751 евродепутати, които извършиха законодателният орган на Европейския съюз за идващия 5-годишен мандат. Гласуваха даже във Англия, поради отсрочения Brexit. Хаосът към " разводът сред Европейски Съюз и Англия " сътвори " аварийни евродепутати " - 27 определени европeйски депутати, които не знаят по кое време ще отидат в Страсбург. Те ще стартират работа едвам когато (или ако) се случи Brexit. След Brexit, проектът е да се преразпределят 27 от английските места в 14 страни членки, за които Европейски Съюз счита, че са незадоволително показани.
Всяка държава-членка на Европейски Съюз получи свои представители в Народното събрание, чийто брой е съгласуван с популацията на страната. България има 17 евродепутати, които след евроизборите на 26 май са следните:
ГЕРБ (ЕНП) със 6 мандата : Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Асим Адемов, Емил Радев и Александър Йорданов. *Мария Габриел беше лидер на листата, само че остана еврокомисар. Лиляна Павлова също се отхвърли от евродепутатско място – за нея беше отредена надалеч по-важна за държавното управление задача – да влезе в УС на Европейската капиталова банка. И по този начин 6-ти евродепутат на ГЕРБ стана Емил Радев.
Българска социалистическа партия (ПЕС) с 5 мандата : Елена Йончева, Иво Христов, Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Сергей Станишев от БСП;
Движение за права и свободи с 3 мадната: Атидже Алиева, Илхан Кючюк и Искра Михайлова. * Водачи на листата бяха Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски, който даже участва на предизборни прояви, само че преди ЦИК да разгласи крайните резултати, те се отхвърлиха от извоюваните мандати.
Вътрешна македонска революционна организация Разузнавателна служба на ФРГ с 2 мандата : Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков.
" Демократична България " с 1 мандат: Радан Кънев.
*Любопитен миг от евровота бяха преференциите. Мария Габриел беше събрала най-вече от всички партии - 82 536, а Елена Йончева е втора, с 82 009 персонални гласа.
Голямата картина: Номер едно в Европейския парламент (ЕП) е Европейската национална партия (ЕНП), със 182 депутати, следвана от Партията на европейските социалисти (ПЕС) със 154 депутати. На трето място са либералите (АЛДЕ, които към този момент се споделят Обнови Европа), със 108 места, само че единствено като партията на френския президент Еманюел Макрон се причисли към тях. Четвърти са " Зелените ", които са считани за огромния победител на тези избори - с 74 места. Групата " Идентичност и народна власт ", където влизат Марин Льо Пен и Матео Салвини, е със 73 депутати. Европейските консерватори и реформисти са с 62, като това е първата по величина партия с националистичен нюанс в новия Екологичен потенциал. И Северната зелена левица е с 41 депутати. В Екологичен потенциал има и 57 самостоятелни депутати. Броят на дамите евродепутати последователно се усилва. След изборите през 2019 година съотношението е 41% на 59%.
АНАЛИЗЪТ: МЛАДИТЕ ПРЕОБЪРНАХА ПРОГНОЗИТЕ
Едно стана ясно, НАСТЪПИ ПРОМЯНА. Европейският парламент ще бъде много по-различен от предходния. Мнозинството от предходните мандати изчезна.
В Европа: Говореше се за крайнодясна вълна, която би блокирала европейските институции. Имаше индикации за националистически избор, само че даже и в някои социологически изследвания се виждаше, че няма индикации за вълна, която да преобърне вота. Но... Оказа се, че европейците желаят смяна, само че не и разпад на Евросъюза. Евроскептицизмът и консервативната вълна не се случиха по този начин, както бяха планувани може би тъй като за първи път на евроизбори се видя мощен избор на младото потомство – а то гласоподава и даде своя проевропейски глас. Младежката вълна на интензивност – от 18 до 35 години, в някои страни стигаше равнища до над 50% от младежите с право на глас. Друг значим фактор беше " зелената вълна ". Това е може би най-голямата изненада и тя нямаше по какъв начин да се случи без присъединяване на младите, безапелационни са всички социолози. В Европа " Зелените " бяха първа политическа мощ измежду всички гласоподаватели до 28-годишна възраст. С повишаването на възрастта, известността на " Зелените спадаше ". Това беше вотът с най-висока интензивност за последните 25 години. Тенденцията на непрекъснато намаление стартира от 1975-а година и в този момент за пръв път имаме покачване и то с цели 9 %, като в някои страни се стигна и до цели 20 на 100 повече дали своят вот.
У нас – картината беше друга : На тези избори гласоподаваха малко под 2,1 милиона български жители. Според ЦИК това е 32 % изборна интензивност и би трябвало да си го кажем – това е най-ниската изборна интензивност на национални избори от 2007-а година, когато бяха първите избори за Европарламент. От гласувалите, тези, които са избрали 17-те представители, са малко над 1,5 милиона, което е едвам 25 % от всички имащи право на глас. Това значи, че едвам една четвърт от българските жители ще имат представители в този парламент. Тази представителност също е рекордно ниска. За съпоставяне на парламентарни избори към 42 до 47 % от българските жители получават посланичество. Важно е да се означи, че представителността понижава. На изборите са дали своят вот по-голям условен дял хора от столицата, чиновници и висшисти за сметка на хората от по-малките обитаеми места, тези с по-ниско обучение и по-ниски приходи. 40 % от взелите присъединяване във вота за европейски избори са с висше обучение.
ПОСЛЕДИЦИТЕ
В България най-общо казано – ГЕРБ и Българска социалистическа партия резервираха „ твърдия “ си електорат, а Вътрешна македонска революционна организация обра патриотичния избор. Според социолозите, макар всички кавги около ГЕРБ, ръководещите са завоюва единствено тъй като водачът на партията Бойко Борисов е взел " акцията на ръчно ръководство ", извинявайки се за грешките на своите членове и правейки мъчителна чистка измежду тях. Случайно или не в деня, в който ЦИК разгласи окончателните резултати от евроизборите, Цветан Цветанов разгласи, че напуща партията след диалог с Бойко Борисов.
Българска социалистическа партия остана втора мощ и видя платен избор от страна на ГЕРБ. Лидерът Корнелия Нинова разгласи, че народът е споделил на всички: " Не ви желаеме " Тя реши да подаде оставка поради ниския резултат на партията, по-късно по време на конгрес на Левицата съобщи, че няма да го направи. До този ход се стигна след траяли повече от час и половина бурни диспути и остри реплики по уточняването на дневния ред на конгреса. Нинова взе думата и разгласи, че не внася оставка и предложи да отпадне точката за предварителното преустановяване на пълномощията ѝ заради липса на оставка, което бе посрещнато с бурни овации.
Случаят " Десислава Иванчева ": Подсъдима и претендент за евродепутат, а по-късно и издигната за претендент за кмет на София. В последна сметка някогашната кметица на " Младост " не стана нито едно от двете, само че единствена реагира на скалъпеното от Движение за права и свободи шоу. Иванчева оспори избора на Атидже Байрямова Алиева-Вели и Искра Димитрова Михайлова-Коларова, който беше доказан от ЦИК. Причината - те станаха евродепутати, откакто Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски се отхвърлиха от постовете, а това стана след привършване на евроизборите и откакто стана ясно, че са определени. Според Иванчева това е нарушаване на на член 57, алинея 2 от Конституцията - не се позволява корист с права, както и тяхното практикуване, в случай че то накърнява права или законни ползи на други. Иванчева смята, че зачетените от ЦИК заявки на Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски да отдръпват всъщност единодушието си за присъединяване в изборите след провеждането на самите избори съставлява институционално легитимиране на злоупотребата с пасивното изборно право и с демократичните правила на страната. Пленумът на съдиите от Върховния административен съд обаче реши да не сезира Конституционния съд. Решението на пленума беше взето с гласовете на 53-ма висши съдии от общо 71 участвали.
По-голямата картина сподели , че " съветските източници " са подхванали продължителни старания за дезинформация, с цел да подтиснат изборната интензивност по време на изборите за Европейски парламент предишния месец. Това се сподели в отчет на Европейска комисия. В него не се прецизира какво значи " източници " и се споделя, че към момента не може да бъде разпозната " обособена трансгранична акция за дезинформация ", ориентирана към изборите. Докладът на Европейската комисия следва предизборните предизвестия от Брюксел за страните от Европейски Съюз и колоси на обществените медии като Фейсбук и Тwitter, с цел да се предпазят от вероятни " подправени вести " от Москва. (В последна сметка Twitter забрани политическата агитация в края на годината.) " Наличните доказателства не разрешават да се разпознава обособена трансгранична акция за дезинформация от външни източници, особено ориентирани към европейските избори ", се споделя в отчета. " Събраните доказателства обаче демонстрираха, че съветските източници не престават и поддържат дезинформационна активност, целяща да потисне изборната интензивност и да въздейства на желанията на гласоподавателите ", се споделя в отчета. Европейската комисия, изпълнителната власт на 28-членния съюз, добави, че " политическите артисти " в държавите-членки постоянно са приемали тактики и линии, употребявани от " съветски източници ", с цел да навредят на Европейски Съюз. Европейските комисари Вера Журова и Джулиан Кинг трябваше да дадат конференция, с цел да дадат повече детайлности за отчета. Комисията съобщи, че ще отнеме известно време, с цел да се дефинира " обсегът и въздействието " на акциите за дезинформация, заради техния комплициран и изискан темперамент.
След изборите разтърсване имаше в съвсем всяка европейска страна (за разлика от България). В Гърция се стигна до промяна на държавното управление, в Испания - до нови талази на митинги на сепаратистите от Каталуния, във Франция - Еманюел Макрон получи гласовит пестник от Мари Льо Пен, в Германия - Ангела Меркел разгласи, че след края на мандата си напуща политиката.
БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА - АМБИЦИОЗНО, НО ТРУДНО ОСЪЩЕСТВИМО
Доказаха го първите месеци битие на новите структури и изборът на ръководител на Европейска комисия. Те се родиха след тежки, среднощни договаряния и като че ли Европейски Съюз загуби от ореола си на общественост – транспарантна и предвидима. За първи път в историята на Обединена Европа договарянията по избора на " тримата огромни " в Европа (председателят на Европейския парламент, ръководителят на Европейската комисия и ръководителят на Европейския съвет) провокираха такива политически разногласия. Борбата за власт в Европа сред Франция и Германия трансформира договарянията на водачите в политически спектакъл. А някак апропо бяха определени и ръководителят на Европейската централна банка, и ръководителят на Международния валутен фонд. Трудните първи решения на Общността дадоха и поръчка за действието на Екологичен потенциал и Европейска комисия в бъдеще - амбициозни проекти, само че съвсем неосъществим консенсус.
Най-трудно за европейските водачи беше да се избере новият ръководител на Европейската комисия. Въпреки че беше въведена процедурата на така наречен Spitzenkandidat (или водещ претендент на Европейския парламент), тя не беше спазена тази година. Процедурата е следната: паневропейските партии издигат свои претенденти преди изборите с концепцията, че спечелилата най-вече гласове групировка ще изпрати своя фаворит отпред на Европейска комисия. Механизмът прилича доста националните парламентарни избори, при които водещата партия нормално номинира министър-председател. Така преди евроизборите имахме 6 огромни партии с 6 претенденти, които организираха диспути между тях по основни за Европа тематики: миграция, климатични промени, стопанска система, външна политика, Европейски Съюз и Brexit. Кандидатите за ръководител на Европейска комисия бяха: Манфред Вебер от Европейската национална партия (ЕНП), Франс Тимерманс от Партията на европейските социалисти (ПЕС), Маргрете Вестегер от Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ), Нико Куе от Европейската левица, Ска Келер от Зелената партия и Ян Захрадил от Алианса на европейските консерватори и реформисти в Европа. Дебатът можете да видите в идващото видео.
Сподели с твоите другари
В най-общи линии след изборите новият Европейски парламент (ЕП) и образуваните политически фамилии в него, след съвещания сред ръководителя на Екологичен потенциал и всички фамилии, трябваше да посочат своя фаворит. Кандидатът трябваше да се съгласува с Европейския съвет, който да го утвърди с квалифицирано болшинство. Процедурата приключва с гласоподаване в Европейския парламент, като би трябвало претендентът да бъде подсилен от най-малко 376 евродепутати.
Механизмът обаче имаше съперници още преди европейските избори. Германия беше скрито срещу още след предходните евроизбори, а Франция в лицето на Еманюел Макрон напълно ясно отхвърли процедурата сега, в който водачът на ЕНП - Манфред Вебер, стана водеща кандидатура. В същото време и гласове от Екологичен потенциал се изрекоха срещу - да вземем за пример, ръководителят на групата на АЛДЕ Ги Верхофстат се опълчи на процедурата със шпиц-кандидатите. Така изборът на ръководител на Европейска комисия закупи неразбираеми и непредвидими контури. Реално процедурата беше спазена единствено фиктивно. Европейският съвет на няколко пъти се събираше на договаряния, няколко пъти ръководителят Доналд Туск призоваваше за разсъдък и консенсус сред водачите. И в последна сметка нито Манфред Вебер, нито Франс Тимерманс бяха сред обсъжданите претенденти за поста. Оказа се, че след тридневни договаряния Франция предложи някогашно протеже на Германия – Урсула фон дер Лайен, за ръководител на Европейска комисия. Тя беше оповестена за новия ръководител на Европейска комисия след благословията на Ангела Меркел, и в това време у всички наблюдаващи остана подозрението, че кандидатурата ѝ е предходна " на мрачно ", след сделки със страни от Източна и Централна Европа - които да не бъдат мощно притискани за върховенството на закона, измежду които Полша, Унгария, Румъния и България. Усещането се затвърди и след слабото показване на Фон дер Лайен по време на чуването в Европейския парламент.
Мъчително беше конструирана и самата Европейска комисия или с други думи държавното управление на Европа. В него българката Мария Габриел, която е и първи заместник-председател на ЕНП, пое сектор " Иновации, проучвания, просвета, обучение и юноша ". Докато чуването на Габриел пред отрасловите комисии в Екологичен потенциал мина без проблем, три номинации - на Унгария, Румъния и Франция, удариха на камък поради подозрения за корупция. В същото време Англия рискува наказателна процедура в Европейски Съюз, само че не предложи собствен еврокомисар. В последна сметка Европейският съвет утвърди състава на новата Европейска комисия и тя проработи.
Лек лъх на оптимизъм се появи с изрично бързия избор на новият основен прокурор на Европа, чийто избор действително беше блокиран при предходния състав на Екологичен потенциал. Румънката Лаура Кьовеши носи вярата за правдивост в Европа посредством съблюдаване на закона. Причината - все по-голямата разлика сред небогати и богати в Европейски Съюз. Всъщност поддръжката на Франция реши избора ѝ. Очаква се прокуратурата на Европейски Съюз да стартира работа до края на идната година. Европейските прокурори ще проверяват закононарушения с бюджета на Европейски Съюз - измами, корупция, злоупотреби с Данък добавена стойност над 10 милиона евро. При обособяването на прокуратурата на Европейски Съюз бе решено, че пълномощията на институцията може да бъдат разширявани за в бъдеще. Досега 22 страни от съюза вземат участие в европейската прокуратура, като не са се присъединили Англия, Швеция, Унгария, Полша, Ирландия и Дания.
Проблемите на Европа към този момент бяха забележими за всички. Отношенията сред Франция и Германия се утежниха, а координирана политика посред им беше главният мотор на европейското обединяване през последните 70 години. Ръководителят на Франция Еманюел Макрон " раздели " блока с рецензиите си към НАТО, опитите за доближаване с Москва и неотдавнашното несъгласие върху разширението на Европейски Съюз за балканските страни. Ангела Меркел пък съсредоточена във вътрешнополитическите раздори, разяснява превръщането на Англия от втората по величина стопанска система на Европейски Съюз в главен съперник. На Балканите пък избуя сръбската концепция за мини-Шенген. И какво следва в бъдеще - ще забележим!
Да стартираме с A, Б: Екологичен потенциал, Европейска комисия и Европейски Съюз – що е то и по какъв начин действа огромната европейска администрация можете да прочетете в ТАЗИ СТАТИЯ.
Евросъюзът, повече от която и да било друга конструкция, е обединил страни, където демокрацията не се слага под въпрос. От друга страна, вътре в Европейски Съюз европейската народна власт не работи, написа преди изборите през май Рено Жирар в коментар за френското издание Le Figaro. Може да бъде изработен тест, продължава той. Попитайте същите тези европейци за името на депутата, който ги съставлява в Европарламента – няма да получите доста отговори. Няма да получите и нито един отговор на въпроса за датата на съвещанията на Народното събрание, провеждани в Брюксел или Страсбург. Що се отнася до ръководителя на Европарламента, неговото име е известно на по-малко от един на 500 жители на Европа. Това е погрешно и тъпо, само че преобладаващото болшинство от жителите на Европейски Съюз не знаят какви са съответните компетенции на Европарламента. Според тях членовете на Европейския парламент по принцип са почтени апаратчици, които са били определени по пътя на всеобщото изборно право по места и на които техните партии им обезпечават под формата на обезщетения комфортно и положително заплатено и лишено от безпокойствие състояние.
На 26 май 2019 година европейците трябваше да изберат 751 депутати в Европарламента за период от пет години. Европейският съюз, който се явява най-успешната политическа конструкция в света след Втората международна война, през днешния ден се сблъсква с огромни политически, стопански и обществени проблеми. Намират ли те своето отражение в сегашната изборна акция? За страдание, не. Вместо да се организират градивни диспути по такива значими европейски въпроси като държавните задължения, районните неравенства, енергийната политика, хармонизиране на данъчната система, имиграцията, отбраната на интелектуалната благосъстоятелност, цифровата стопанска система, европейската предизборна акция е ориентирана единствено към това да бъдат осъждани едни или други претенденти или ръководещи партии в обособените страни от Европейски Съюз. Вместо да бъдат европейски, тези избори интересуват жителите единствено от позиция на урегулиране на националните проблеми. Те започнаха да наподобяват на референдуми, проведени за установяване на рейтинга на техните управляващи...Важно е основаването на Европа като страна, с цел да се противодейства на заканите от юридическия хегемонизъм на Съединени американски щати и комерсиалния хегемонизъм на Китай, отбелязва още създателят. За жал, предизборната акция и вота на 26 май у нас изрично затвърди този разбор.
ПРЕДИЗБОРНАТА КАМПАНИЯ - НАЦИОНАЛНОТО НАДДЕЛЯ ОТНОВО
В страни като Испания, Чехия, Швеция, Полша нямаше значими политически сили, които да оферират на гласоподавателите антиевропейска акция. Така беше и в Италия, където, за разлика от предизборната акция преди пет години, предложенията за овакантяване на Европейски Съюз или отводът от европейската валута не стояха на дневен ред. Англия беше най-активна в реториката на европейска тема, България – за благосъстоянието, Унгария – за имиграцията, Швеция и Финландия – за околната среда, Италия – за трудовата претовареност.
Като най-активни в предизборната акция за Европейски парламент през 2019 година се обрисуваха лявоцентристките и центристките партии, спрямо дясноцентристките сили и по-специално с крайнодесните и крайнолевите. Преобладаващата интензивност в Източна Европа беше на десните и дясноцентристките политически сили, в Южна Европа - на левите и лявоцентристките, а в Северна Европа - на по-умерените политически сили. Данните излязоха в отчет на EEMC към план " Платформа Европа ", основан на извършения мониторинг на рекламните акции на главните претенденти за Екологичен потенциал измежду 28-те страни-членки на Европейски Съюз. Най-интензивна беше акцията във Фейсбук. В доста страни се наблюдаваше и съвпадане на предизборната акция с избори от народен темперамент, което доста промени тона и обекта на тематиките в предизборните им послания за Екологичен потенциал. Затова преобладаваща беше националната изразителност пред европейската.
Кампанията в Европа сложи значими въпроси за цялата общественост като подправените вести и намесата на Русия. След скандалните разкрития за съветско въздействие по време на изборите в Съединени американски щати, се появиха и следствия за такова на вота за Brexit, което сложи под въпрос независимостта на на изборния развой в страните–членки. Екологичен потенциал осъди изрично " все по-агресивните дейности на Русия, Китай, Иран и Северна Корея, които целят да подкопаят основите и правилата на европейските демокрации, както и суверенитета на страните от Източното партньорство ". Евродепутатите започнаха да приготвят правна рамка за противопоставяне на хибридните закани. Въпросът остава неуреден: чака се отчетът на " Даунинг стрийт " 10 за това повлияла ли е Русия и по какъв начин на референдума за Brexit. Предвид резултатите от изборите във Англия на 12 декември обаче изводите са два: или е преобърнала трайно настройките във Англия, или просто е дала начало на антиевропейски процеси, които са тлеели в страната.
Дебатите преди евровота у нас както нормално не бяха ориентирани към политиките на Европейски Съюз като цяло и бъдещето на Общността, а към вътрешнополитически въпроси. Може би една от огромните тематики на годината, която остава нерешена за България, е Пакет " Мобилност " . Какво включва той можете да видите в ТАЗИ СТАТИЯ. Българските превозвачи застанаха против три от предложенията на френския президент Еманюел Макрон: за командированите водачи, времето за отмора на водачите и разпоредбите за достъп до специалността авто транспортьор и до пазара на интернационалните автомобилни транспорти на товари.
Вътрешнополитически акцията мина под знака на кавги , свързани с двете съществени политически сили в България през последното десетилетие ГЕРБ и Българска социалистическа партия: " Апатраментгейт " (), къщите за гости и " Ало, Банов съм " (). И трите абсурда действително отслабиха ГЕРБ. В последна сметка подготовката за евровота беше последната акция на тандема Борисов – Цветанов. Къщите за посетители принудиха водачът на ГЕРБ да се извини и да дава отговор на въпроси за морала в партията. Скандалите удариха мощно ръководещите - при чистката водачът на ГЕРБ Бойко Борисов режеше дълбоко в партията – в профил хора като Цветан Цветанов, Александър Манолев, Красимир Първанов и Пламен Георгиев. Цветанов остана в редиците на ГЕРБ, без да заема виновни постове. Скандалите обаче покачиха вниманието към " острието на Българска социалистическа партия " и тогава представител на левицата - Елена Йончева. (Заради развиването по абсурда " Ало, Банов съм " сега евродепутатът Елена Йончева е с искане за събаряне на имунитета на евродепутат).
Политически игри в листите : По традиция в България евроизборите не се одобряват за нещо значимо единствено по себе си. Повечето политически партии гледат на тях като на подготовка за локалните и парламентарни избори в страната. Заради обичайно ниската изборна интензивност даже двете съществени политически сили заложиха на мощно разпознаваеми персони, с които да завоюват гласоподавателя.
ГЕРБ подписа съглашение със Съюз на демократичните сили и вкара в листата си сегашния еврокомисар Мария Габриел, Лиляна Павлова – едно от най-разпознаваемите лица от кабинета " Борисов 2 ", Александър Йорданов – знакова фигура от Съюз на демократичните сили. Председателят на ЕНП, чийто член е ГЕРБ, Манфред Вебер – участва на заключителната акция за евровота на ГЕРБ и беше компактно зад водача на партията и министър председател Бойко Борисов, който от своя страна също демонстрираше другарството сред двамата. И главното обръщение на двамата беше, че ЕНП ще поддържа България в проблема за Пакет " Мобилност ".
В Българска социалистическа партия чистката от " старите членове " на партията беше почнала. Лидерът на Левицата Корнелия Нинова се опита да не ги включва и в листата си за евроизборите. Стигна се до неуместната обстановка – Българска социалистическа партия да имат настоящ ръководител на ПЕС – Сергей Станишев, който не просто да не води националната листа, а и за " едно скрито гласоподаване " да остане отвън нея.
ПРОГНОЗИТЕ ЗА ЕВРОВОТА
Първите прогнози на европейската социологическа организация Kantar изключваха Англия от Екологичен потенциал и посочваха разпределението на Екологичен потенциал без депутатите от Острова – 701 места. Според тях ЕНП печелеше 181 места от общо 705 в Народното събрание. Логично втори бяха европейските социалисти (ПЕС), със 135 места. На трето място е АЛДЕ, със 75 депутати.
Доклад, оповестен от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) седмици преди вота, откри, че близо 100 млн. гласоподаватели още не са решили за кого да гласоподават. Според данните, събрани в 14 страни членки, които дават 80% от местата в Екологичен потенциал, половината от гласоподавателите не смятаха да гласоподават, до момента в който 15% към момента не бяха решили дали ще вземат участие. Сред 35-те %, които бяха решили, че наложително ще гласоподават, 2/3 са " плаващи " гласоподаватели (или към 97 милиона гласа), които още не бяха се спрели на съответна партия. Обратно на известната теза, че изборите разделят европейците на две групи – антиевропейци и проевропейци, проучването откри, че гласоподавателите надалеч не са толкоз поляризирани и в действителност към момента избират своите позиции. Изследването на ЕСВП откри още, че отношението към националните и европейските институции и чувството дали " системата " работи в техен интерес са най-хубавите знаци за настроенията на гласоподавателите.
РЕЗУЛТАТИТЕ, КОИТО ИЗНЕНАДАХА ЕВРОПА
Така се стигна до вота сред 24 и 26 май, когато 500 милиона европейци можеха да гласоподават в 28 страни-членки и избраха новите 751 евродепутати, които извършиха законодателният орган на Европейския съюз за идващия 5-годишен мандат. Гласуваха даже във Англия, поради отсрочения Brexit. Хаосът към " разводът сред Европейски Съюз и Англия " сътвори " аварийни евродепутати " - 27 определени европeйски депутати, които не знаят по кое време ще отидат в Страсбург. Те ще стартират работа едвам когато (или ако) се случи Brexit. След Brexit, проектът е да се преразпределят 27 от английските места в 14 страни членки, за които Европейски Съюз счита, че са незадоволително показани.
Всяка държава-членка на Европейски Съюз получи свои представители в Народното събрание, чийто брой е съгласуван с популацията на страната. България има 17 евродепутати, които след евроизборите на 26 май са следните:
ГЕРБ (ЕНП) със 6 мандата : Андрей Ковачев, Андрей Новаков, Ева Майдел, Асим Адемов, Емил Радев и Александър Йорданов. *Мария Габриел беше лидер на листата, само че остана еврокомисар. Лиляна Павлова също се отхвърли от евродепутатско място – за нея беше отредена надалеч по-важна за държавното управление задача – да влезе в УС на Европейската капиталова банка. И по този начин 6-ти евродепутат на ГЕРБ стана Емил Радев.
Българска социалистическа партия (ПЕС) с 5 мандата : Елена Йончева, Иво Христов, Петър Витанов, Цветелина Пенкова и Сергей Станишев от БСП;
Движение за права и свободи с 3 мадната: Атидже Алиева, Илхан Кючюк и Искра Михайлова. * Водачи на листата бяха Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски, който даже участва на предизборни прояви, само че преди ЦИК да разгласи крайните резултати, те се отхвърлиха от извоюваните мандати.
Вътрешна македонска революционна организация Разузнавателна служба на ФРГ с 2 мандата : Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков.
" Демократична България " с 1 мандат: Радан Кънев.
*Любопитен миг от евровота бяха преференциите. Мария Габриел беше събрала най-вече от всички партии - 82 536, а Елена Йончева е втора, с 82 009 персонални гласа.
Голямата картина: Номер едно в Европейския парламент (ЕП) е Европейската национална партия (ЕНП), със 182 депутати, следвана от Партията на европейските социалисти (ПЕС) със 154 депутати. На трето място са либералите (АЛДЕ, които към този момент се споделят Обнови Европа), със 108 места, само че единствено като партията на френския президент Еманюел Макрон се причисли към тях. Четвърти са " Зелените ", които са считани за огромния победител на тези избори - с 74 места. Групата " Идентичност и народна власт ", където влизат Марин Льо Пен и Матео Салвини, е със 73 депутати. Европейските консерватори и реформисти са с 62, като това е първата по величина партия с националистичен нюанс в новия Екологичен потенциал. И Северната зелена левица е с 41 депутати. В Екологичен потенциал има и 57 самостоятелни депутати. Броят на дамите евродепутати последователно се усилва. След изборите през 2019 година съотношението е 41% на 59%.
АНАЛИЗЪТ: МЛАДИТЕ ПРЕОБЪРНАХА ПРОГНОЗИТЕ
Едно стана ясно, НАСТЪПИ ПРОМЯНА. Европейският парламент ще бъде много по-различен от предходния. Мнозинството от предходните мандати изчезна.
В Европа: Говореше се за крайнодясна вълна, която би блокирала европейските институции. Имаше индикации за националистически избор, само че даже и в някои социологически изследвания се виждаше, че няма индикации за вълна, която да преобърне вота. Но... Оказа се, че европейците желаят смяна, само че не и разпад на Евросъюза. Евроскептицизмът и консервативната вълна не се случиха по този начин, както бяха планувани може би тъй като за първи път на евроизбори се видя мощен избор на младото потомство – а то гласоподава и даде своя проевропейски глас. Младежката вълна на интензивност – от 18 до 35 години, в някои страни стигаше равнища до над 50% от младежите с право на глас. Друг значим фактор беше " зелената вълна ". Това е може би най-голямата изненада и тя нямаше по какъв начин да се случи без присъединяване на младите, безапелационни са всички социолози. В Европа " Зелените " бяха първа политическа мощ измежду всички гласоподаватели до 28-годишна възраст. С повишаването на възрастта, известността на " Зелените спадаше ". Това беше вотът с най-висока интензивност за последните 25 години. Тенденцията на непрекъснато намаление стартира от 1975-а година и в този момент за пръв път имаме покачване и то с цели 9 %, като в някои страни се стигна и до цели 20 на 100 повече дали своят вот.
У нас – картината беше друга : На тези избори гласоподаваха малко под 2,1 милиона български жители. Според ЦИК това е 32 % изборна интензивност и би трябвало да си го кажем – това е най-ниската изборна интензивност на национални избори от 2007-а година, когато бяха първите избори за Европарламент. От гласувалите, тези, които са избрали 17-те представители, са малко над 1,5 милиона, което е едвам 25 % от всички имащи право на глас. Това значи, че едвам една четвърт от българските жители ще имат представители в този парламент. Тази представителност също е рекордно ниска. За съпоставяне на парламентарни избори към 42 до 47 % от българските жители получават посланичество. Важно е да се означи, че представителността понижава. На изборите са дали своят вот по-голям условен дял хора от столицата, чиновници и висшисти за сметка на хората от по-малките обитаеми места, тези с по-ниско обучение и по-ниски приходи. 40 % от взелите присъединяване във вота за европейски избори са с висше обучение.
ПОСЛЕДИЦИТЕ
В България най-общо казано – ГЕРБ и Българска социалистическа партия резервираха „ твърдия “ си електорат, а Вътрешна македонска революционна организация обра патриотичния избор. Според социолозите, макар всички кавги около ГЕРБ, ръководещите са завоюва единствено тъй като водачът на партията Бойко Борисов е взел " акцията на ръчно ръководство ", извинявайки се за грешките на своите членове и правейки мъчителна чистка измежду тях. Случайно или не в деня, в който ЦИК разгласи окончателните резултати от евроизборите, Цветан Цветанов разгласи, че напуща партията след диалог с Бойко Борисов.
Българска социалистическа партия остана втора мощ и видя платен избор от страна на ГЕРБ. Лидерът Корнелия Нинова разгласи, че народът е споделил на всички: " Не ви желаеме " Тя реши да подаде оставка поради ниския резултат на партията, по-късно по време на конгрес на Левицата съобщи, че няма да го направи. До този ход се стигна след траяли повече от час и половина бурни диспути и остри реплики по уточняването на дневния ред на конгреса. Нинова взе думата и разгласи, че не внася оставка и предложи да отпадне точката за предварителното преустановяване на пълномощията ѝ заради липса на оставка, което бе посрещнато с бурни овации.
Случаят " Десислава Иванчева ": Подсъдима и претендент за евродепутат, а по-късно и издигната за претендент за кмет на София. В последна сметка някогашната кметица на " Младост " не стана нито едно от двете, само че единствена реагира на скалъпеното от Движение за права и свободи шоу. Иванчева оспори избора на Атидже Байрямова Алиева-Вели и Искра Димитрова Михайлова-Коларова, който беше доказан от ЦИК. Причината - те станаха евродепутати, откакто Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски се отхвърлиха от постовете, а това стана след привършване на евроизборите и откакто стана ясно, че са определени. Според Иванчева това е нарушаване на на член 57, алинея 2 от Конституцията - не се позволява корист с права, както и тяхното практикуване, в случай че то накърнява права или законни ползи на други. Иванчева смята, че зачетените от ЦИК заявки на Мустафа Карадайъ и Делян Пеевски да отдръпват всъщност единодушието си за присъединяване в изборите след провеждането на самите избори съставлява институционално легитимиране на злоупотребата с пасивното изборно право и с демократичните правила на страната. Пленумът на съдиите от Върховния административен съд обаче реши да не сезира Конституционния съд. Решението на пленума беше взето с гласовете на 53-ма висши съдии от общо 71 участвали.
По-голямата картина сподели , че " съветските източници " са подхванали продължителни старания за дезинформация, с цел да подтиснат изборната интензивност по време на изборите за Европейски парламент предишния месец. Това се сподели в отчет на Европейска комисия. В него не се прецизира какво значи " източници " и се споделя, че към момента не може да бъде разпозната " обособена трансгранична акция за дезинформация ", ориентирана към изборите. Докладът на Европейската комисия следва предизборните предизвестия от Брюксел за страните от Европейски Съюз и колоси на обществените медии като Фейсбук и Тwitter, с цел да се предпазят от вероятни " подправени вести " от Москва. (В последна сметка Twitter забрани политическата агитация в края на годината.) " Наличните доказателства не разрешават да се разпознава обособена трансгранична акция за дезинформация от външни източници, особено ориентирани към европейските избори ", се споделя в отчета. " Събраните доказателства обаче демонстрираха, че съветските източници не престават и поддържат дезинформационна активност, целяща да потисне изборната интензивност и да въздейства на желанията на гласоподавателите ", се споделя в отчета. Европейската комисия, изпълнителната власт на 28-членния съюз, добави, че " политическите артисти " в държавите-членки постоянно са приемали тактики и линии, употребявани от " съветски източници ", с цел да навредят на Европейски Съюз. Европейските комисари Вера Журова и Джулиан Кинг трябваше да дадат конференция, с цел да дадат повече детайлности за отчета. Комисията съобщи, че ще отнеме известно време, с цел да се дефинира " обсегът и въздействието " на акциите за дезинформация, заради техния комплициран и изискан темперамент.
След изборите разтърсване имаше в съвсем всяка европейска страна (за разлика от България). В Гърция се стигна до промяна на държавното управление, в Испания - до нови талази на митинги на сепаратистите от Каталуния, във Франция - Еманюел Макрон получи гласовит пестник от Мари Льо Пен, в Германия - Ангела Меркел разгласи, че след края на мандата си напуща политиката.
БЪДЕЩЕТО НА ЕВРОПА - АМБИЦИОЗНО, НО ТРУДНО ОСЪЩЕСТВИМО
Доказаха го първите месеци битие на новите структури и изборът на ръководител на Европейска комисия. Те се родиха след тежки, среднощни договаряния и като че ли Европейски Съюз загуби от ореола си на общественост – транспарантна и предвидима. За първи път в историята на Обединена Европа договарянията по избора на " тримата огромни " в Европа (председателят на Европейския парламент, ръководителят на Европейската комисия и ръководителят на Европейския съвет) провокираха такива политически разногласия. Борбата за власт в Европа сред Франция и Германия трансформира договарянията на водачите в политически спектакъл. А някак апропо бяха определени и ръководителят на Европейската централна банка, и ръководителят на Международния валутен фонд. Трудните първи решения на Общността дадоха и поръчка за действието на Екологичен потенциал и Европейска комисия в бъдеще - амбициозни проекти, само че съвсем неосъществим консенсус.
Най-трудно за европейските водачи беше да се избере новият ръководител на Европейската комисия. Въпреки че беше въведена процедурата на така наречен Spitzenkandidat (или водещ претендент на Европейския парламент), тя не беше спазена тази година. Процедурата е следната: паневропейските партии издигат свои претенденти преди изборите с концепцията, че спечелилата най-вече гласове групировка ще изпрати своя фаворит отпред на Европейска комисия. Механизмът прилича доста националните парламентарни избори, при които водещата партия нормално номинира министър-председател. Така преди евроизборите имахме 6 огромни партии с 6 претенденти, които организираха диспути между тях по основни за Европа тематики: миграция, климатични промени, стопанска система, външна политика, Европейски Съюз и Brexit. Кандидатите за ръководител на Европейска комисия бяха: Манфред Вебер от Европейската национална партия (ЕНП), Франс Тимерманс от Партията на европейските социалисти (ПЕС), Маргрете Вестегер от Алианса на либералите и демократите (АЛДЕ), Нико Куе от Европейската левица, Ска Келер от Зелената партия и Ян Захрадил от Алианса на европейските консерватори и реформисти в Европа. Дебатът можете да видите в идващото видео.
Сподели с твоите другари
В най-общи линии след изборите новият Европейски парламент (ЕП) и образуваните политически фамилии в него, след съвещания сред ръководителя на Екологичен потенциал и всички фамилии, трябваше да посочат своя фаворит. Кандидатът трябваше да се съгласува с Европейския съвет, който да го утвърди с квалифицирано болшинство. Процедурата приключва с гласоподаване в Европейския парламент, като би трябвало претендентът да бъде подсилен от най-малко 376 евродепутати.
Механизмът обаче имаше съперници още преди европейските избори. Германия беше скрито срещу още след предходните евроизбори, а Франция в лицето на Еманюел Макрон напълно ясно отхвърли процедурата сега, в който водачът на ЕНП - Манфред Вебер, стана водеща кандидатура. В същото време и гласове от Екологичен потенциал се изрекоха срещу - да вземем за пример, ръководителят на групата на АЛДЕ Ги Верхофстат се опълчи на процедурата със шпиц-кандидатите. Така изборът на ръководител на Европейска комисия закупи неразбираеми и непредвидими контури. Реално процедурата беше спазена единствено фиктивно. Европейският съвет на няколко пъти се събираше на договаряния, няколко пъти ръководителят Доналд Туск призоваваше за разсъдък и консенсус сред водачите. И в последна сметка нито Манфред Вебер, нито Франс Тимерманс бяха сред обсъжданите претенденти за поста. Оказа се, че след тридневни договаряния Франция предложи някогашно протеже на Германия – Урсула фон дер Лайен, за ръководител на Европейска комисия. Тя беше оповестена за новия ръководител на Европейска комисия след благословията на Ангела Меркел, и в това време у всички наблюдаващи остана подозрението, че кандидатурата ѝ е предходна " на мрачно ", след сделки със страни от Източна и Централна Европа - които да не бъдат мощно притискани за върховенството на закона, измежду които Полша, Унгария, Румъния и България. Усещането се затвърди и след слабото показване на Фон дер Лайен по време на чуването в Европейския парламент.
Мъчително беше конструирана и самата Европейска комисия или с други думи държавното управление на Европа. В него българката Мария Габриел, която е и първи заместник-председател на ЕНП, пое сектор " Иновации, проучвания, просвета, обучение и юноша ". Докато чуването на Габриел пред отрасловите комисии в Екологичен потенциал мина без проблем, три номинации - на Унгария, Румъния и Франция, удариха на камък поради подозрения за корупция. В същото време Англия рискува наказателна процедура в Европейски Съюз, само че не предложи собствен еврокомисар. В последна сметка Европейският съвет утвърди състава на новата Европейска комисия и тя проработи.
Лек лъх на оптимизъм се появи с изрично бързия избор на новият основен прокурор на Европа, чийто избор действително беше блокиран при предходния състав на Екологичен потенциал. Румънката Лаура Кьовеши носи вярата за правдивост в Европа посредством съблюдаване на закона. Причината - все по-голямата разлика сред небогати и богати в Европейски Съюз. Всъщност поддръжката на Франция реши избора ѝ. Очаква се прокуратурата на Европейски Съюз да стартира работа до края на идната година. Европейските прокурори ще проверяват закононарушения с бюджета на Европейски Съюз - измами, корупция, злоупотреби с Данък добавена стойност над 10 милиона евро. При обособяването на прокуратурата на Европейски Съюз бе решено, че пълномощията на институцията може да бъдат разширявани за в бъдеще. Досега 22 страни от съюза вземат участие в европейската прокуратура, като не са се присъединили Англия, Швеция, Унгария, Полша, Ирландия и Дания.
Проблемите на Европа към този момент бяха забележими за всички. Отношенията сред Франция и Германия се утежниха, а координирана политика посред им беше главният мотор на европейското обединяване през последните 70 години. Ръководителят на Франция Еманюел Макрон " раздели " блока с рецензиите си към НАТО, опитите за доближаване с Москва и неотдавнашното несъгласие върху разширението на Европейски Съюз за балканските страни. Ангела Меркел пък съсредоточена във вътрешнополитическите раздори, разяснява превръщането на Англия от втората по величина стопанска система на Европейски Съюз в главен съперник. На Балканите пък избуя сръбската концепция за мини-Шенген. И какво следва в бъдеще - ще забележим!
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ