&format=webp)
Престъпниците се боят от истината: Как мафиотски бос бе осъден за заплаха срещу писател
2006 година е годината, през която животът на Роберто Савиано се трансформира вечно. Дотогава той е публицист с изявен интерес към писане за проведената престъпност и мафията в Италия. Но още до момента в който работи за вестници и списания, стартира да написа разказ.
През март 2006 година от щемпел излиза книгата му „ Гомор: Лице в лице с Камората “. Това е прям, достоверен роман за това по какъв начин работи мафията и е от първо лице – Савиано е видял и претърпял всичко, което разказва, т.е. бил е част от целия развой.
За малко време той става един от най-известните създатели в Италия. Но това си има цена. Тъй като написа за мафията, стартират заканите. И тъй като в Италия имат горчив опит с хора, които мафията е нарочила, Савиано мигновено е подложен под защита. Прекарва идващите години от живота си в ненормални условия – постоянно под наблюдаване, постоянно с защита, некадърен да прави каквото и да е самичък – да излиза, да спортува, да пазари. Междувременно не стопира да написа, а книгите му се признават за бестселъри в международен мащаб. По тях се снимат филми и сериали. Той написа и книга за живота на може би най-известния магистрат в италианската история – Джовани Фалконе. Той е погубен поради следствията си. Мафията взривява автомагистралата, по която Фалконе се движи, с цел да го ликвидира.
Минават съвсем две десетилетия преди Савиано да съобщи обществено, че е получил правдивост. Как се случва това? Чрез един правосъден развой, само че не за ликвидиране, наркотрафик или нещо сходно. А за опасност.
„ Това, от което нарушителите се опасяват най-вече, е писаното слово “, написа Савиано в „ Гардиън “.
Той показва, че неотдавна мафиотският необут Франческо Бидониети и някогашният му юрист са дефинитивно приети за отговорни за опасност против него. Но по-важният извод на съда е, че тези дейности могат да се поясняват като част от осъществявана проведена активност.
Бидониети е предводител на един от най-мощните и брутални кланове на Камората: Казалези. В момента той е в пандиза с доживотна присъда по друго дело. И въпреки наказванията за опасността против Савиано да са алегорични (година и половина за мафиотския необут и година и два месеца за юриста му), писателят ги дефинира като решаващи.
Как е отправена опасността? През 2008 година в Италия тече огромен правосъден развой против членове на мафията. Тогава Бидионети посредством юриста си показва Савиано и журналистката Розария Капакионе като виновни за репресиите против него. И изяснява, че двамата имали толкоз огромно въздействие върху италианското общество (чрез книгите и публикациите си), че са надали не отговорни за процеса против него.
Адвокат Микеле Сантонастасо прочита декларация от името на Бидионети. След това съблича адвокатската си роба. За Савиано жестът е алегоричен – от тук насетне битката няма да се води в правосъдната зала.
„ По това време една формация на Камората сееше гнет в Кампания. Тя се отчиташе директно на Бидониети. Тази въоръжена тайфа е направила голям брой отвратителни закононарушения, целящи да покажат, че кланът остава мощен макар процесите и присъдите. През септември 2008 година, да вземем за пример бяха убити шестима африкански мигранти, които не са имали никакво присъединяване в незаконна активност “, написа Савиано.
След прочитането на декларацията от мафиотския необут през 2008 година защитата на Савиано става още по-строга. Пазят го петима души с две бронирани коли. Писателят дефинира дома си като „ по едно и също време леговище и затвор “.
Той няма опция да се вижда с другари, интимните връзки са парадокс в такава обстановка, непрекъснато е под контрол и не може да прави съвсем нищо самичък. Това е отвратително за който и да е, споделя Савиано.
Минават 17 години преди съдът да постанови дефинитивно решение за опасността.
„ Излизам от това тестване на части. Жертвах живота си в изтощителна борба. Моето битие е форма на доживотна присъда, висяща сред страха, изолацията и наблюдението. Самотата е в допълнение наказване за смелостта “, споделя Савиано след присъдата.
И добавя:
„ Вероятно нищо в Италия няма да се промени, само че аз най-малко мога да кажа, че помогнах да се разкрият методите, по които работи мафията. И повярвайте ми, тя не се лимитира единствено до Италия. Ще остана под полицейска отбрана за неопределен срок, тъй като съдиите потвърдиха, че мафиотските босове се опасяват от това, което пиша. Но не желая да не преставам да пребивавам по този начин. Малко по малко ще поема отговорност да си върна свободата – да си върна живота, даже с риск за себе си. Достатъчно с това полусъществуване: нито изцяло жив, нито мъртъв “.
През март 2006 година от щемпел излиза книгата му „ Гомор: Лице в лице с Камората “. Това е прям, достоверен роман за това по какъв начин работи мафията и е от първо лице – Савиано е видял и претърпял всичко, което разказва, т.е. бил е част от целия развой.
За малко време той става един от най-известните създатели в Италия. Но това си има цена. Тъй като написа за мафията, стартират заканите. И тъй като в Италия имат горчив опит с хора, които мафията е нарочила, Савиано мигновено е подложен под защита. Прекарва идващите години от живота си в ненормални условия – постоянно под наблюдаване, постоянно с защита, некадърен да прави каквото и да е самичък – да излиза, да спортува, да пазари. Междувременно не стопира да написа, а книгите му се признават за бестселъри в международен мащаб. По тях се снимат филми и сериали. Той написа и книга за живота на може би най-известния магистрат в италианската история – Джовани Фалконе. Той е погубен поради следствията си. Мафията взривява автомагистралата, по която Фалконе се движи, с цел да го ликвидира.
Минават съвсем две десетилетия преди Савиано да съобщи обществено, че е получил правдивост. Как се случва това? Чрез един правосъден развой, само че не за ликвидиране, наркотрафик или нещо сходно. А за опасност.
„ Това, от което нарушителите се опасяват най-вече, е писаното слово “, написа Савиано в „ Гардиън “.
Той показва, че неотдавна мафиотският необут Франческо Бидониети и някогашният му юрист са дефинитивно приети за отговорни за опасност против него. Но по-важният извод на съда е, че тези дейности могат да се поясняват като част от осъществявана проведена активност.
Бидониети е предводител на един от най-мощните и брутални кланове на Камората: Казалези. В момента той е в пандиза с доживотна присъда по друго дело. И въпреки наказванията за опасността против Савиано да са алегорични (година и половина за мафиотския необут и година и два месеца за юриста му), писателят ги дефинира като решаващи.
Как е отправена опасността? През 2008 година в Италия тече огромен правосъден развой против членове на мафията. Тогава Бидионети посредством юриста си показва Савиано и журналистката Розария Капакионе като виновни за репресиите против него. И изяснява, че двамата имали толкоз огромно въздействие върху италианското общество (чрез книгите и публикациите си), че са надали не отговорни за процеса против него.
Адвокат Микеле Сантонастасо прочита декларация от името на Бидионети. След това съблича адвокатската си роба. За Савиано жестът е алегоричен – от тук насетне битката няма да се води в правосъдната зала.
„ По това време една формация на Камората сееше гнет в Кампания. Тя се отчиташе директно на Бидониети. Тази въоръжена тайфа е направила голям брой отвратителни закононарушения, целящи да покажат, че кланът остава мощен макар процесите и присъдите. През септември 2008 година, да вземем за пример бяха убити шестима африкански мигранти, които не са имали никакво присъединяване в незаконна активност “, написа Савиано.
След прочитането на декларацията от мафиотския необут през 2008 година защитата на Савиано става още по-строга. Пазят го петима души с две бронирани коли. Писателят дефинира дома си като „ по едно и също време леговище и затвор “.
Той няма опция да се вижда с другари, интимните връзки са парадокс в такава обстановка, непрекъснато е под контрол и не може да прави съвсем нищо самичък. Това е отвратително за който и да е, споделя Савиано.
Минават 17 години преди съдът да постанови дефинитивно решение за опасността.
„ Излизам от това тестване на части. Жертвах живота си в изтощителна борба. Моето битие е форма на доживотна присъда, висяща сред страха, изолацията и наблюдението. Самотата е в допълнение наказване за смелостта “, споделя Савиано след присъдата.
И добавя:
„ Вероятно нищо в Италия няма да се промени, само че аз най-малко мога да кажа, че помогнах да се разкрият методите, по които работи мафията. И повярвайте ми, тя не се лимитира единствено до Италия. Ще остана под полицейска отбрана за неопределен срок, тъй като съдиите потвърдиха, че мафиотските босове се опасяват от това, което пиша. Но не желая да не преставам да пребивавам по този начин. Малко по малко ще поема отговорност да си върна свободата – да си върна живота, даже с риск за себе си. Достатъчно с това полусъществуване: нито изцяло жив, нито мъртъв “.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ