Кръгла маса в ПУ за зеления преход
20 учени от 9 университета и проучвателен институти в България участваха в кръгла маса, отдадена на зеления преход, проведена от Факултета по стопански и обществени науки (ФИСН) към ПУ „ Паисий Хилендарски “. Всички участници във форума реализират проучвателен планове, отдадени на икономическите аспекти на зеления преход, устойчивото развиване и Националния проект за възобновяване и резистентност. Кръглата маса е част от събитията във връзка 30-годишнината на ФИСН и реализирането на план „ Зеленият преход и ролята на Плана за възобновяване и резистентност “ от научноизследователски екип от факултета, посочи доцент доктор Борян Янев – заместник-ректор на висшето учебно заведение.
Събитието откри деканът доцент Маргарита Русева, която подчертава върху необятната изследователска и преподавателска активност на Пловдивския университет и ФИСН в региона на зеления преход и устойчивото развиване. Модератор на форума беше ръководителят на катедра „ Икономически науки “ доцент доктор Стефан Райчев. На Кръглата маса бяха показани 8 научноизследователски плана.
Проф. д.ик.н. Виржиния Желязкова от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките показа план, който проучва опита на страни отвън Европейски Съюз в зеления преход, доколкото измененията в климата и напъните за тяхното превъзмогване са проблем със международно значение. Проектът дава отговор на въпроса дали се осъществя предстоящият положителен резултат на зеления преход върху икономическия напредък. Разработват се иконометричен модел и комплекс от индикатори. В различен план от Стопанска академия „ Д. А. Ценов “ – Свищов дружно с Икономически университет – Варна изследват развиването на селските територии, като се оферират модели за тяхното стабилно развиване. Доц. доктор Янислав Желев от Бургаския свободен университет показа план, реализиран взаимно с Института по стандартизация, вследствие на който са създадени новаторски практики във висшето обучение и внедряването на зелените стандарти. В начинанието вземат участие сътрудници от Румъния, Италия и Литва. 12 микрокредитни курса могат да се употребяват от университетите за консолидиране в техните обучителни стратегии.
Специален посетител на събитието беше Росица Георгиева – завеждащ отдел „ Международно съдействие “ при Български институт за стандартизация. Тя подчертава върху значимостта на научно-изследователските планове за популяризирането на екологичните стандарти измежду студентите, с цел да бъдат готови да ги употребяват в практиката. Институтът за стандартизация дава настояща информация за настоящите стандарти, а повече от 40 от тях са директно свързани с разнообразни тематики на зеления преход.
Доц. доктор Таня Георгиева и доцент доктор Гергана Славова от Икономически университет – Варна показаха план, в който се изследват селски райони с фокус върху Североизточния регион по отношение на резултатите на зелената промяна върху селското стопанство. Поради ограничеността на данните на това ниво, екипът набира богата информация от представители на бизнеса и заинтригуваните страни. Изследванията са помогнали да се разпознават новаторски практики и модели, създадени от и употребявани от обособени компании, които водят до увеличение на кръговата стопанската система и до положителни финансови резултати.
Докторант Александра Корчева от Софийския университет показа теоретичен план, с който се прави оценка отношението и желанията на жителите за зеления преход. Изследването е осъществено въз основата на интернационална методология и анкетна карта и разкрива като цяло позитивни настройки по отношение на зеления преход – в по-голяма степен в огромните градове, измежду младото население и по-високо образованите жители.
Проф. Радостина Бакърджиева от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките показа проучвателен план, който цели да откри до каква степен устойчиви са нефинансовите предприятия в трите аспекта – икономическа, обществена и екологична резистентност и връзката сред тях. Прилага се интердисциплинарен метод на макроикономическо и микроикономическо равнище. Идентифицират се факторите и пречките за резистентност на българските предприятия.
Проф. доктор Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив показа план за кръгово земеделие, реализиран взаимно с партньорски организации от Италия и още 10 университета от Европейски Съюз. С плана се свързват секторите на селското стопанство с ИКТ и други принадлежности за основаване на стабилно селско стопанство и кръгообразен метод, в това число по едно и също време развъждане на две и повече култури, повече органични субстанции в почвата, понижаване на въглеродните излъчвания от почвата и други.
Проекът, който е в основата на извършената в ПУ кръгла маса, се управлява от проф. Даниела Бобева. Той включва проучване на теоретичните аспекти на прехода към зелена и устойчива стопанска система, в това число проблемите на държанието на жителите в подтекста на поведенческия икономикс, конвергенцията и кохезията. Важен резултат от проучването е образуването на модел за оценка на резултатите в това число на държанието на компаниите с най-големи въглеродни излъчвания.
Като резултат от форума ще се обединят напъните на учените, посветили проучванията си на зеления преход, посредством основаване на база данни с български изявления, разширение на преподавателската активност и ударение върху новите процеси и стандарти. Учените се сплотиха към нуждата да се преодолеят пречките пред научните проучвания по тематиката за зеления преход – ограничеността на оповестените данни като времеви интервал, рестриктивните мерки пред сравнимостта на данните за задачите на интернационалните съпоставения и нуждата да се употребяват платени бази данни. Високият потенциал и интернационална известност на българските учени в региона на зеления преход се показва от това, че по показаните планове са оповестени близо 100 публикации в научни издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна иинформация.
Събитието откри деканът доцент Маргарита Русева, която подчертава върху необятната изследователска и преподавателска активност на Пловдивския университет и ФИСН в региона на зеления преход и устойчивото развиване. Модератор на форума беше ръководителят на катедра „ Икономически науки “ доцент доктор Стефан Райчев. На Кръглата маса бяха показани 8 научноизследователски плана.
Проф. д.ик.н. Виржиния Желязкова от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките показа план, който проучва опита на страни отвън Европейски Съюз в зеления преход, доколкото измененията в климата и напъните за тяхното превъзмогване са проблем със международно значение. Проектът дава отговор на въпроса дали се осъществя предстоящият положителен резултат на зеления преход върху икономическия напредък. Разработват се иконометричен модел и комплекс от индикатори. В различен план от Стопанска академия „ Д. А. Ценов “ – Свищов дружно с Икономически университет – Варна изследват развиването на селските територии, като се оферират модели за тяхното стабилно развиване. Доц. доктор Янислав Желев от Бургаския свободен университет показа план, реализиран взаимно с Института по стандартизация, вследствие на който са създадени новаторски практики във висшето обучение и внедряването на зелените стандарти. В начинанието вземат участие сътрудници от Румъния, Италия и Литва. 12 микрокредитни курса могат да се употребяват от университетите за консолидиране в техните обучителни стратегии.
Специален посетител на събитието беше Росица Георгиева – завеждащ отдел „ Международно съдействие “ при Български институт за стандартизация. Тя подчертава върху значимостта на научно-изследователските планове за популяризирането на екологичните стандарти измежду студентите, с цел да бъдат готови да ги употребяват в практиката. Институтът за стандартизация дава настояща информация за настоящите стандарти, а повече от 40 от тях са директно свързани с разнообразни тематики на зеления преход.
Доц. доктор Таня Георгиева и доцент доктор Гергана Славова от Икономически университет – Варна показаха план, в който се изследват селски райони с фокус върху Североизточния регион по отношение на резултатите на зелената промяна върху селското стопанство. Поради ограничеността на данните на това ниво, екипът набира богата информация от представители на бизнеса и заинтригуваните страни. Изследванията са помогнали да се разпознават новаторски практики и модели, създадени от и употребявани от обособени компании, които водят до увеличение на кръговата стопанската система и до положителни финансови резултати.
Докторант Александра Корчева от Софийския университет показа теоретичен план, с който се прави оценка отношението и желанията на жителите за зеления преход. Изследването е осъществено въз основата на интернационална методология и анкетна карта и разкрива като цяло позитивни настройки по отношение на зеления преход – в по-голяма степен в огромните градове, измежду младото население и по-високо образованите жители.
Проф. Радостина Бакърджиева от Института за стопански проучвания при Българска академия на науките показа проучвателен план, който цели да откри до каква степен устойчиви са нефинансовите предприятия в трите аспекта – икономическа, обществена и екологична резистентност и връзката сред тях. Прилага се интердисциплинарен метод на макроикономическо и микроикономическо равнище. Идентифицират се факторите и пречките за резистентност на българските предприятия.
Проф. доктор Стефан Шилев от Аграрния университет в Пловдив показа план за кръгово земеделие, реализиран взаимно с партньорски организации от Италия и още 10 университета от Европейски Съюз. С плана се свързват секторите на селското стопанство с ИКТ и други принадлежности за основаване на стабилно селско стопанство и кръгообразен метод, в това число по едно и също време развъждане на две и повече култури, повече органични субстанции в почвата, понижаване на въглеродните излъчвания от почвата и други.
Проекът, който е в основата на извършената в ПУ кръгла маса, се управлява от проф. Даниела Бобева. Той включва проучване на теоретичните аспекти на прехода към зелена и устойчива стопанска система, в това число проблемите на държанието на жителите в подтекста на поведенческия икономикс, конвергенцията и кохезията. Важен резултат от проучването е образуването на модел за оценка на резултатите в това число на държанието на компаниите с най-големи въглеродни излъчвания.
Като резултат от форума ще се обединят напъните на учените, посветили проучванията си на зеления преход, посредством основаване на база данни с български изявления, разширение на преподавателската активност и ударение върху новите процеси и стандарти. Учените се сплотиха към нуждата да се преодолеят пречките пред научните проучвания по тематиката за зеления преход – ограничеността на оповестените данни като времеви интервал, рестриктивните мерки пред сравнимостта на данните за задачите на интернационалните съпоставения и нуждата да се употребяват платени бази данни. Високият потенциал и интернационална известност на българските учени в региона на зеления преход се показва от това, че по показаните планове са оповестени близо 100 публикации в научни издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна иинформация.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ