Издирват свидетели и участници в Пражката пролет
20-тина участници в събитията по време на Пражката пролет, от която се навърши половин век, към този момент са се отзовали на апела на отдел „Най-нова история“ на Варненския музей, който е единственият сътрудник от България в новия план „Годината, която промени всичко:Чехословакия и Европа през 1968“ по програмата „Европа за гражданите-Европейска памет за миналото“.
Някои от тях желаят да опишат своите истории, само че други отхвърлят и желаят да не помнят претърпяната драма, сподели Златка Антова, завеждащ „Най-нова история“. Целта на плана с водещото партньорство на университета „Ян А.Коменски“ в Братислава е да се издирят допустимо повече участници, свидетели- тогавашни студенти, служащи и туристи в събитията, като техните разкази ще бъдат записани, ще се снима документален филм, ще бъде подредена и галерия със фотоси и документи през март следващата година в столицата на Словакия, която през есента ще гостува и във Варна.
От българска страна в руската окупация на Чехословакия са взели участие над 2000 военослужащи от набор 47-48 в 12-и и 21-и мотострелкови полкове, основани в Елхово и Харманли, а настрана и танкови батальон. Изпратени са били със заповед на тогавашния министър на защитата Добри Джуров и началника на Генщаба Атанас Семерджиев, само че бойците са мислили, че отиват на образование, което в действителност в действителност се състояло в Украйна месец преди събитията, напомни Антова.
Някои от участниците са считали, че ги приготвят, с цел да охраняват IX Световен юношески фестивал, който се провеждал в София съвсем по едно и също време с Пражката пролет. След трагичната нощ на 20 против 21 август 1968 година в Чехословакия вестниците у нас излизат с часове забавяне, с цел да оповестят за случилото се незадълбочено и през съществуващата цензура. В кървавите конфликти по време на руската окупация има убити и доста ранени.Българите дават една жертва-редник, умрял по-скоро в битов случай, напомнят историците.
Останалите сътрудници по европейския план са университетите във Виена, Загреб, Болоня, Институтът за национална памет в Талин, а общата му стойност е над 98 000 евро.
Някои от тях желаят да опишат своите истории, само че други отхвърлят и желаят да не помнят претърпяната драма, сподели Златка Антова, завеждащ „Най-нова история“. Целта на плана с водещото партньорство на университета „Ян А.Коменски“ в Братислава е да се издирят допустимо повече участници, свидетели- тогавашни студенти, служащи и туристи в събитията, като техните разкази ще бъдат записани, ще се снима документален филм, ще бъде подредена и галерия със фотоси и документи през март следващата година в столицата на Словакия, която през есента ще гостува и във Варна.
От българска страна в руската окупация на Чехословакия са взели участие над 2000 военослужащи от набор 47-48 в 12-и и 21-и мотострелкови полкове, основани в Елхово и Харманли, а настрана и танкови батальон. Изпратени са били със заповед на тогавашния министър на защитата Добри Джуров и началника на Генщаба Атанас Семерджиев, само че бойците са мислили, че отиват на образование, което в действителност в действителност се състояло в Украйна месец преди събитията, напомни Антова.
Някои от участниците са считали, че ги приготвят, с цел да охраняват IX Световен юношески фестивал, който се провеждал в София съвсем по едно и също време с Пражката пролет. След трагичната нощ на 20 против 21 август 1968 година в Чехословакия вестниците у нас излизат с часове забавяне, с цел да оповестят за случилото се незадълбочено и през съществуващата цензура. В кървавите конфликти по време на руската окупация има убити и доста ранени.Българите дават една жертва-редник, умрял по-скоро в битов случай, напомнят историците.
Останалите сътрудници по европейския план са университетите във Виена, Загреб, Болоня, Институтът за национална памет в Талин, а общата му стойност е над 98 000 евро.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ