Иван Кръстев: Страхът от бъдещето е най-големият проблем на Европа
20% от източноевропейците живеят отвън страната си и това въздейства на политическия развой. Това показа в изявление за БНР Иван Кръстев, ръководител на Центъра за демократични тактики в София, откривател в Института по филантропични и обществени науки във Виена.
" Специално източноевропейските страни сме изправени пред големия проблем на това, че имаме застаряващо и намаляващо население. В България демографската рецесия е радикална, което е обвързвано със загуба на население. Рязко се трансформира съотношението сред хора на работеща възраст и хора, които са пенсионирани или не работят. Това, че хората стават по-възрастни води до това, че гласоподавателите, които гласоподават, са основно на възраст над 50 година, което прави доста мъчно увеличението на каквато и да било пенсионна възраст, тъй като това върви против интереса на хората, които гласоподават. Изведнъж, в действителност, ти, с цел да можеш да имаш икономическо развиване, имаш потребност да пристигна някой извън да работи, само че сега, в който пристигна този някой извън да работи, страхът, че той коренно трансформира твоето общество съществува и ти се чувстваш неподвижен в дейностите си ", споделя Кръстев
Според него страхът от бъдещето е най-големият проблем на Европа: " Много мъчно е да успееш, в случай че се страхуваш от бъдещето. Ако не се влюбим още веднъж в бъдещето, като европейци, в случай че не си измислим такова бъдеще, в което да желаеме да живеем, това чувство за неустановеност, за подтиснатост, което може да бъде забелязано на разнообразни места в Европа е реалност ".
Миграцията - революцията на XXI век
По думите му миграцията е революцията на XXI век. " Това, което се е случило, е, че внезапно хората в тези страни, които са цялостни с младо население, мощно растящо население, особено случая на Африка - голям демографски взрив, се обръщат и споделят - " Какъв е смисълът да се пробвам да променям държавното управление си, при изискване че, в случай че сменя страната, животът ми ще се усъвършенства 3 или 6 пъти? ". Тези хора са подготвени да поемат големи опасности, те са подготвени да умират в моретата, те са подготвени да умират в пустинята, по същия метод, по който те са били подготвени да умират на барикадата. За тях това е радикалният метод за смяна на живота им ".
Основното, което се е трансформирало през последното десетилетие и с глобализацията, е, че милиони хора схванаха, че най-радикалният метод да трансформират живота си е да трансформират страната, в която живеят, и че най-хубавото нещо, което можеш да дадеш на децата си, е те да бъдат родени в избрани страни, добави още той.
Да съпоставим немския преход с източноевропейския
" Много неща са изцяло по друг метод. Едно общество, което е изцяло разрушено, което има чувство за тотална загуба, доста по-лесно може да бъде мобилизирано да имитира непознат модел, в сравнение с едно общество, което от самото начало мисли, че то е постигнало някакви неща, че има свои лични преимущества, което беше правилно за огромна част от източноевропейските общества. Другото е, че Източна и Западна Европа са станали доста носталгични ", уточни Кръстев. Според него част от носталгията към предишното е обвързвана с обстоятелството, че има застаряващо население в цяла Европа.
" В един миг внезапно европейците се уплашиха от бъдещето и затова се влюбиха в предишното, в разнообразни предходна ", е другото пояснение на Иван Кръстев.
" Влюбеността, с която източноевропейците желаеха да бъдат като Запада, сътвори у Запада чувството, че всичко у тях е ОК. Много от несъгласията, които следим в този момент, са резултат на илюзията, че е допустимо Студената война да свърши като Източна Европа се промени, а Западът остане същият. Сега мнозина си дават сметка доколко доста от характерностите на Западна Европа и Съединени американски щати през времето на Студената война, са резултат от Студената война ", продължи коментара си той и добави: " Много мощно отрицателно отношение вътре в западните общества е резултат, съгласно мен, на пропуща, че всички мислиха, че смяната ще бъде единствено смяна на Изтока и не си дадоха сметка, че това ще бъде огромна смяна и в самия Запад ".
" Специално източноевропейските страни сме изправени пред големия проблем на това, че имаме застаряващо и намаляващо население. В България демографската рецесия е радикална, което е обвързвано със загуба на население. Рязко се трансформира съотношението сред хора на работеща възраст и хора, които са пенсионирани или не работят. Това, че хората стават по-възрастни води до това, че гласоподавателите, които гласоподават, са основно на възраст над 50 година, което прави доста мъчно увеличението на каквато и да било пенсионна възраст, тъй като това върви против интереса на хората, които гласоподават. Изведнъж, в действителност, ти, с цел да можеш да имаш икономическо развиване, имаш потребност да пристигна някой извън да работи, само че сега, в който пристигна този някой извън да работи, страхът, че той коренно трансформира твоето общество съществува и ти се чувстваш неподвижен в дейностите си ", споделя Кръстев
Според него страхът от бъдещето е най-големият проблем на Европа: " Много мъчно е да успееш, в случай че се страхуваш от бъдещето. Ако не се влюбим още веднъж в бъдещето, като европейци, в случай че не си измислим такова бъдеще, в което да желаеме да живеем, това чувство за неустановеност, за подтиснатост, което може да бъде забелязано на разнообразни места в Европа е реалност ".
Миграцията - революцията на XXI век
По думите му миграцията е революцията на XXI век. " Това, което се е случило, е, че внезапно хората в тези страни, които са цялостни с младо население, мощно растящо население, особено случая на Африка - голям демографски взрив, се обръщат и споделят - " Какъв е смисълът да се пробвам да променям държавното управление си, при изискване че, в случай че сменя страната, животът ми ще се усъвършенства 3 или 6 пъти? ". Тези хора са подготвени да поемат големи опасности, те са подготвени да умират в моретата, те са подготвени да умират в пустинята, по същия метод, по който те са били подготвени да умират на барикадата. За тях това е радикалният метод за смяна на живота им ".
Основното, което се е трансформирало през последното десетилетие и с глобализацията, е, че милиони хора схванаха, че най-радикалният метод да трансформират живота си е да трансформират страната, в която живеят, и че най-хубавото нещо, което можеш да дадеш на децата си, е те да бъдат родени в избрани страни, добави още той.
Да съпоставим немския преход с източноевропейския
" Много неща са изцяло по друг метод. Едно общество, което е изцяло разрушено, което има чувство за тотална загуба, доста по-лесно може да бъде мобилизирано да имитира непознат модел, в сравнение с едно общество, което от самото начало мисли, че то е постигнало някакви неща, че има свои лични преимущества, което беше правилно за огромна част от източноевропейските общества. Другото е, че Източна и Западна Европа са станали доста носталгични ", уточни Кръстев. Според него част от носталгията към предишното е обвързвана с обстоятелството, че има застаряващо население в цяла Европа.
" В един миг внезапно европейците се уплашиха от бъдещето и затова се влюбиха в предишното, в разнообразни предходна ", е другото пояснение на Иван Кръстев.
" Влюбеността, с която източноевропейците желаеха да бъдат като Запада, сътвори у Запада чувството, че всичко у тях е ОК. Много от несъгласията, които следим в този момент, са резултат на илюзията, че е допустимо Студената война да свърши като Източна Европа се промени, а Западът остане същият. Сега мнозина си дават сметка доколко доста от характерностите на Западна Европа и Съединени американски щати през времето на Студената война, са резултат от Студената война ", продължи коментара си той и добави: " Много мощно отрицателно отношение вътре в западните общества е резултат, съгласно мен, на пропуща, че всички мислиха, че смяната ще бъде единствено смяна на Изтока и не си дадоха сметка, че това ще бъде огромна смяна и в самия Запад ".
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ