20% от българите са с прекъснати здравноосигурителни права
20% от българите са с прекратени здравноосигурителни права
20 % от популацията на България или съвсем всеки пети българин, е с прекратени здравноосигурителни права. Това се показва в разбор на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето.
В него се цитират данни на НЗОК, съгласно които към 1-и май 2025 година
здравноосигурените с прекратени права, които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, са близо един милион и двеста хиляди души. Основната последица за неосигурените е мощно лимитираният достъп до медицински услуги,
а за Здравната каса – понижени доходи от осигурителни вноски, акцентират специалистите.
България е преди всичко в Европейския съюз по по този начин наречените „ пагубни “ здравни разноски, което значи,
че огромен дял от семействата изпитват съществени финансови усложнения
заради разноски за опазване на здравето. Средно към 50% от средствата за опазване на здравето се доплащат директно от жителите, написа в разбора на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето.
Ако някой не е здравно обезпечен, би трябвало да заплаща всички медицински услуги,
които употребява. Има и изключения, които подсигуряват най-малък достъп до опазване на здравето, без значение от осигурителния статус и това са незабавна здравна помощ, интензивно лекуване и акушерска помощ и обществено слаби.
Здравноосигурителните права на жителите,
които се обезпечават за своя сметка, се прекъсват, в случай че не са импортирани повече от три дължими месечни вноски за интервал от 36 месеца, напомнят от Центъра. Възстановяването на права
е допустимо против възнаграждение на дължимите вноски за последните 60 месеца.
За близо 60% от неосигурените главната причина да не са обезпечени е, че са безработни. Над една четвърт от неосигурените са с начално, по-ниско или главно обучение. Значителен брой са български жители, които живеят или са работили в чужбина. В разбора има редица оферти, измежду които повишение на осигурителната просвета, ограничения против неофициалната стопанска система, прецизиране на данните и довеждане докрай на здравната промяна.
20 % от популацията на България или съвсем всеки пети българин, е с прекратени здравноосигурителни права. Това се показва в разбор на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето.
В него се цитират данни на НЗОК, съгласно които към 1-и май 2025 година
здравноосигурените с прекратени права, които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, са близо един милион и двеста хиляди души. Основната последица за неосигурените е мощно лимитираният достъп до медицински услуги,
а за Здравната каса – понижени доходи от осигурителни вноски, акцентират специалистите.
България е преди всичко в Европейския съюз по по този начин наречените „ пагубни “ здравни разноски, което значи,
че огромен дял от семействата изпитват съществени финансови усложнения
заради разноски за опазване на здравето. Средно към 50% от средствата за опазване на здравето се доплащат директно от жителите, написа в разбора на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето.
Ако някой не е здравно обезпечен, би трябвало да заплаща всички медицински услуги,
които употребява. Има и изключения, които подсигуряват най-малък достъп до опазване на здравето, без значение от осигурителния статус и това са незабавна здравна помощ, интензивно лекуване и акушерска помощ и обществено слаби.
Здравноосигурителните права на жителите,
които се обезпечават за своя сметка, се прекъсват, в случай че не са импортирани повече от три дължими месечни вноски за интервал от 36 месеца, напомнят от Центъра. Възстановяването на права
е допустимо против възнаграждение на дължимите вноски за последните 60 месеца.
За близо 60% от неосигурените главната причина да не са обезпечени е, че са безработни. Над една четвърт от неосигурените са с начално, по-ниско или главно обучение. Значителен брой са български жители, които живеят или са работили в чужбина. В разбора има редица оферти, измежду които повишение на осигурителната просвета, ограничения против неофициалната стопанска система, прецизиране на данните и довеждане докрай на здравната промяна.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ