Д-р Кацаров: В ЕС българите са с най-нисък доход, а доплащат най-много за здраве - 40%
20 на 100 от популацията в България е с прекратени здравноосигурителни права . Солидарният модел на наложително здравно обезпечаване у нас е залегнал в Закона за здравното обезпечаване (ЗЗО) от 1998 година и се реализира посредством Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Този модел е планиран да обезпечи достъп до здравна помощ за всички жители, базирайки се на правилата на обществена правдивост и взаимопомощ .
Това се показва в разбор на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето.
В него са употребявани данни на НЗОК, съгласно които към 1 май 2025 година здравноосигурените с прекратени права (с над 3 невнесени месечни осигуровки), които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, са близо 1,2 милиона души . Основната последица за неосигурените е мощно лимитираният достъп до медицински услуги, а понижените доходи на Здравната каса се отразяват на системата, на лечебните заведения и фрагментите.
" Има разминаване измежду формалните данни от НЗОК и Национална агенция за приходите, няма единна методика за пресмятане на неосигурените. Заради тях в системата на здравното обезпечаване не постъпват половин милиард лв. . Негативните последствия са явни – разяснява пред БНР-Радио София доктор Стойчо Кацаров , ръководител на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето и създател на проучването. – в страни, където здравно обезпечаване не е наложително, броят на неосигурените е по-малък! А у нас то е наложително. "
Д-р Кацаров изясни, че измежду тези които не внасят здравни осигуровки най-често са младежи под 30 година, които се усещат здрави, небогати или безработни , такива, които са от ромското малцинство, които работят на черно. Има и такива, които имат задоволително средство и считат, че когато и да е могат да си платят лекуването .
Знаейки, че би трябвало да платят, те до последно отсрочват обзор и лекуване и когато им се наложи, натоварват незабавната помощ.
" Недоверието към здравната система е измежду главните аргументи за неосигуряване. За да се възстановят прекратени права, законът изисква да се платят вноските 5 години обратно дружно с лихвите. В Европейски Съюз българите са с най-нисък приход, а от джоба си доплащат най-вече за здраве - към 40 % .
Реалистично и вярно е да се отстрани монополът на НЗОК и да се сътвори конкуренция измежду здравните осигурители ", акцентира доктор Кацаров, който е бил зам.-министър на опазването на здравето (1999-2001) и министър (2021).
За образец той уточни Швейцария, в която работят 35 осигурителя за здраве, а неосигурените са под 2-3%.
Това се показва в разбор на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето.
В него са употребявани данни на НЗОК, съгласно които към 1 май 2025 година здравноосигурените с прекратени права (с над 3 невнесени месечни осигуровки), които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, са близо 1,2 милиона души . Основната последица за неосигурените е мощно лимитираният достъп до медицински услуги, а понижените доходи на Здравната каса се отразяват на системата, на лечебните заведения и фрагментите.
" Има разминаване измежду формалните данни от НЗОК и Национална агенция за приходите, няма единна методика за пресмятане на неосигурените. Заради тях в системата на здравното обезпечаване не постъпват половин милиард лв. . Негативните последствия са явни – разяснява пред БНР-Радио София доктор Стойчо Кацаров , ръководител на Центъра за отбрана правата в опазването на здравето и създател на проучването. – в страни, където здравно обезпечаване не е наложително, броят на неосигурените е по-малък! А у нас то е наложително. "
Д-р Кацаров изясни, че измежду тези които не внасят здравни осигуровки най-често са младежи под 30 година, които се усещат здрави, небогати или безработни , такива, които са от ромското малцинство, които работят на черно. Има и такива, които имат задоволително средство и считат, че когато и да е могат да си платят лекуването .
Знаейки, че би трябвало да платят, те до последно отсрочват обзор и лекуване и когато им се наложи, натоварват незабавната помощ.
" Недоверието към здравната система е измежду главните аргументи за неосигуряване. За да се възстановят прекратени права, законът изисква да се платят вноските 5 години обратно дружно с лихвите. В Европейски Съюз българите са с най-нисък приход, а от джоба си доплащат най-вече за здраве - към 40 % .
Реалистично и вярно е да се отстрани монополът на НЗОК и да се сътвори конкуренция измежду здравните осигурители ", акцентира доктор Кацаров, който е бил зам.-министър на опазването на здравето (1999-2001) и министър (2021).
За образец той уточни Швейцария, в която работят 35 осигурителя за здраве, а неосигурените са под 2-3%.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ