Пазар, енергия и война: защо „Елхим-Искра“ стигна до последн...
20 март 2026 година може да се окаже сакрална дата за легендата на пазарджишката социалистическа промишленост – „ Елхим-Искра “ – и за близо 200-те служащи, които към момента са част от нея. Това ще бъде последният формален работен ден на завода. След тази дата известно време на работа ще продължат да идват единствено пазачи, дежурни чиновници и служащи, натоварени с оперативни задания по последователното прекъсване на индустриалните мощности.
„ На 23-ти ни викат за последно – да оформим документите, а по-късно: ‘Здравей, борса’. Ще ни платят неизползваната отпуска, може би и някаква отплата за редуциране с неотложен резултат – и това е. Всичко завършва “, разяснява с болежка и горест пред „ Марица “ един от най-дългогодишните чиновници на акумулаторния цех.
Той споделя, че до последно ще се надява на знамение – сходно на това отпреди 26 години. През февруари 2000 година „ Елхим-Искра “ стопира работа за три-четири месеца, само че още през есента на същата година възобновява активността си, към този момент като акционерно сдружение.
По неофициална информация сега междинната брутна работна заплата в завода е към 1300 евро. Настоящата икономическа рецесия на „ Елхим-Искра “ надалеч не е първата допълнително от 60-годишната история на предприятието, само че този път може да се окаже съдбовната.
Причините
Според София Атанасова, шеф „ Връзки с вложителите “, решението за прекъсване на работата е мъчително и тежко, само че обосновано.
„ Загубата на пазарни позиции в страни от Западна Европа в резултат на продължителния спад в индустриалното произвеждане, както и появяването на различни производители от Турция, Китай и Индия, които имат доста по-ниски разноски за труд и сила и оферират по-конкурентни цени, са измежду главните аргументи “, показва тя.
Към тях се прибавят и други съществени фактори:
– загубата на най-рентабилните пазари за сдружението в страните от Оперативно-наблюдателно дело в резултат на войната в Украйна и наложените наказания от страна на ЕС;
– високите цени на електрическата енергия в България и Европа и неналичието на действителен компенсационен механизъм за небитовите потребители;
– повишаването на главните първични материали и материали;
– нормативните ограничавания за преработване на олово;
– годишното административно нарастване на минималната работна заплата и неналичието на квалифицирани фрагменти, което води до растеж на разноските за заплати без подобаващ растеж на продуктивността.
Все отново Атанасова оставя и дребна вяра, като декларира, че „ към сегашния миг управлението на сдружението създава тактика за преструктуриране на активността на „ Елхим-Искра “ АД, която ще бъде оповестена в допълнение “.
Шалтерът пада поетапно
В момента монтажният завод на „ Елхим-Искра “ работи даже изключително, защото заводът е застрашен от финансови неустойки при несъблюдение на договорите си с дистрибутори. Още няколко дни ще продължи работа и цехът за пастиране, до момента в който леярният завод към този момент дефинитивно е затворил порти.
„ Елхим-Искра “ е приемник на акумулаторния цех „ Методи Шаторов “ в Пазарджик, основан през 1960 година До 90-те години на предишния век предприятието е най-големият производител на батерии на Балканския полуостров. След интервал на приватизация и структурни промени през 1998 година компанията става част от групата предприятия в портфейла на „ Стара планина холд “ АД.
Вмести завършек
Когато на 20 март машините спрат, в халетата евентуално ще остане една особена тишина – онази, която идва след десетилетия звук, работа и човешки гласове. В тези стени са минали генерации – татковци и синове, майки и дъщери, хора, които са започвали работа млади и са посрещали пенсията си на същото място.
„ Елхим-Искра “ не беше просто цех. Той беше част от пулса на Пазарджик – място, където заран се включваха машините, а следобяд се разказваха истории за труд, другарство и непримиримост. Оттук са тръгвали милиони батерии към десетки страни, само че най-важното, което е тръгвало от портала му всеки ден, са били хората – изморени, само че горди със своята работа.
И даже в случай че вратите на завода се затворят, споменът за него ще остане. В разказите на служащите, в пожълтелите фотоси от цеховете, в мириса на метал и машинно масло, който още като че ли витае из индустриалната зона. Защото фабриките могат да спрат. Но историята им – в никакъв случай.
А някъде, надълбоко в паметта на града, „ Елхим-Искра “ ще продължи да работи.
„ На 23-ти ни викат за последно – да оформим документите, а по-късно: ‘Здравей, борса’. Ще ни платят неизползваната отпуска, може би и някаква отплата за редуциране с неотложен резултат – и това е. Всичко завършва “, разяснява с болежка и горест пред „ Марица “ един от най-дългогодишните чиновници на акумулаторния цех.
Той споделя, че до последно ще се надява на знамение – сходно на това отпреди 26 години. През февруари 2000 година „ Елхим-Искра “ стопира работа за три-четири месеца, само че още през есента на същата година възобновява активността си, към този момент като акционерно сдружение.
По неофициална информация сега междинната брутна работна заплата в завода е към 1300 евро. Настоящата икономическа рецесия на „ Елхим-Искра “ надалеч не е първата допълнително от 60-годишната история на предприятието, само че този път може да се окаже съдбовната.
Причините
Според София Атанасова, шеф „ Връзки с вложителите “, решението за прекъсване на работата е мъчително и тежко, само че обосновано.
„ Загубата на пазарни позиции в страни от Западна Европа в резултат на продължителния спад в индустриалното произвеждане, както и появяването на различни производители от Турция, Китай и Индия, които имат доста по-ниски разноски за труд и сила и оферират по-конкурентни цени, са измежду главните аргументи “, показва тя.
Към тях се прибавят и други съществени фактори:
– загубата на най-рентабилните пазари за сдружението в страните от Оперативно-наблюдателно дело в резултат на войната в Украйна и наложените наказания от страна на ЕС;
– високите цени на електрическата енергия в България и Европа и неналичието на действителен компенсационен механизъм за небитовите потребители;
– повишаването на главните първични материали и материали;
– нормативните ограничавания за преработване на олово;
– годишното административно нарастване на минималната работна заплата и неналичието на квалифицирани фрагменти, което води до растеж на разноските за заплати без подобаващ растеж на продуктивността.
Все отново Атанасова оставя и дребна вяра, като декларира, че „ към сегашния миг управлението на сдружението създава тактика за преструктуриране на активността на „ Елхим-Искра “ АД, която ще бъде оповестена в допълнение “.
Шалтерът пада поетапно
В момента монтажният завод на „ Елхим-Искра “ работи даже изключително, защото заводът е застрашен от финансови неустойки при несъблюдение на договорите си с дистрибутори. Още няколко дни ще продължи работа и цехът за пастиране, до момента в който леярният завод към този момент дефинитивно е затворил порти.
„ Елхим-Искра “ е приемник на акумулаторния цех „ Методи Шаторов “ в Пазарджик, основан през 1960 година До 90-те години на предишния век предприятието е най-големият производител на батерии на Балканския полуостров. След интервал на приватизация и структурни промени през 1998 година компанията става част от групата предприятия в портфейла на „ Стара планина холд “ АД.
Вмести завършек
Когато на 20 март машините спрат, в халетата евентуално ще остане една особена тишина – онази, която идва след десетилетия звук, работа и човешки гласове. В тези стени са минали генерации – татковци и синове, майки и дъщери, хора, които са започвали работа млади и са посрещали пенсията си на същото място.
„ Елхим-Искра “ не беше просто цех. Той беше част от пулса на Пазарджик – място, където заран се включваха машините, а следобяд се разказваха истории за труд, другарство и непримиримост. Оттук са тръгвали милиони батерии към десетки страни, само че най-важното, което е тръгвало от портала му всеки ден, са били хората – изморени, само че горди със своята работа.
И даже в случай че вратите на завода се затворят, споменът за него ще остане. В разказите на служащите, в пожълтелите фотоси от цеховете, в мириса на метал и машинно масло, който още като че ли витае из индустриалната зона. Защото фабриките могат да спрат. Но историята им – в никакъв случай.
А някъде, надълбоко в паметта на града, „ Елхим-Искра “ ще продължи да работи.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ