„Няма кандидати“: Има ли кой да работи в българските хотели и ресторанти?
20% – с толкоз е намалял броят на заетите в бранш „ Хотелиерство и ресторантьорство “ в България в интервала 2019 – 2024 година И въпреки данните за растящия дефицит на фрагменти в бранша да са красноречиви, мненията в бранша са спорни.
Според Атанас Димитров, зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), който е с сектор „ Ресторантьорство “, има недостиг на фрагменти, който браншът компенсира с работна ръка от от Бангладеш, Виетнам, Индия, Непал, Киргистан, Узбекистан и Таджикистан.
Законът за трудовата миграция и трудовата подвижност обаче урежда, че делът на тези чиновници в едно българско дружество не може да надвишава 35%. Така да вземем за пример в случай че един ресторант има екип от 10 души, той може да наеме до 3-ма задгранични чиновници от трета страна.
Както виждаме, тази преграда ще се наложи да я прескачаме или би трябвало законово да се трансформират нещата, тъй като нямаме претенденти “, каза Димитров в коментар за Economic.bg.
Според него, главен фактор за дефицита е демографската рецесия, по която „ безобразно никакви ограничения не се взимат “, а в случай че след 10 години българското население се свие със 700 000 души, това значи, че освен ще има по-малко трудоспособно население, само че и свита потребителска база.
Категорично не съм склонен, че има отлив на фрагменти и на искащи да работят в туристическия бранш “, сподели и Павлин Косев, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация във Варна, за Economic.bg.
Той уточни, че демографската рецесия е „ друга тематика “, че във всички браншове на стопанската система има дефицит и че не трябва „ да се взираме единствено в туризма “, а решението опира до верен мениджмънт.
Кадри има, постоянно е имало и постоянно ще има, изрично не съм склонен, че няма “, добави Косев.
По думите му, да, има особености – къде е местоположението на хотела или ресторанта, дали е в огромен областен град, на първа линия, висока или ниска категория – само че „ мениджмънтът е от извънредно значение “.
Какво отношение имаш към хората, какъв брой си предан, по какъв начин ги мотивираш, по какъв начин ще работиш – тези хора желаят да бъдат изслушвани, желаят управител, с който да работят „ ръка за ръка “, сподели Косев.
Незавърналите се
По думите на Димитров съществено отражение върху заетостта е оказала пандемията от преди пет години.
След пандемията нашият отрасъл изгуби извънредно скъпи фрагменти, които се преориентираха и в никакъв случай повече не се завърнаха “, показа заместник-председателят на БХРА.
Той изясни, че работата е трудоемка и за някои (като сервитьори, бармани и готвачи) включва стоене на крайник по 8 – 9 часа. Затова и някои чиновници са се преориентирали в търсене на по-лека работа, а познаването на няколко езика им е отворило вратите към колцентровете, да вземем за пример.
Излезлите (от бранша) хора мъчно ги прибираме “, заключи Димитров.
Косев обаче отвърна с позитивна наклонност, че някои от тях се връщат, даже от чужбина.
Някои, отишли в чужбина, се връщат и споделят, че там не е каквото беше. Сега е друго, светът е цветен “, добави Косев.
Според него казусът е не съответно неналичието на работна ръка, а на живи хора въобще в стопанската система поради демографската рецесия.
Несъществуващи трудови привички
Занижените критерии и условия за кандидатстване в профилираните гимназии, които „ коват фрагментите в туризма “, в резултат на първите два фактора, също оказват отрицателно въздействие.
Конкретно за заведенията за хранене, те постоянно са дребен фамилен бизнес, даващ лимитирани благоприятни условия за кариерно развиване, макар че до момента в който учат, доста студенти се насочват точно към тях за прехранване
Недостатък обаче е, че младежите не остават в сектора, а и имат недостиг на построени трудови привички “, разяснява Димитров.
Косев също засегна тематиката за учебната подготовка, като уточни, че такава логичност „ няма на никое място в бизнеса “, а точно – да се налеят „ милиони в туризма “, в профилирани учебни заведения, колежи и университети за туризъм, само че учениците в тях да нямат никакъв ангажимент към страната да продължат да работят по тази компетентност.
Той показа, че неотдавна е платил образование на собствен кадър, който обаче е бил длъжен да продължи да работи при него 3 години и в случай че се откаже по-рано, да възвърне средствата за инвестицията.
Милионите, които страната дава за образование и развиване на тези младежи, тя по-късно не ползва никакъв надзор и не търси противоположна връзка. Това не е обикновено “, добави Косев.
Положителната наклонност
Положителна наклонност обаче е, че задграничните сезонни служащи от ден на ден упорстват за по-дълъг престой в България.
Преди имахме единствено краткосрочни престои – т.е. сезонни служащи по 9 месеца, в този момент към този момент хората влизат до 3 години, а даже желаят да останат и повече при нас “, сподели Димитров.
Той изясни, че един по-удължен престой на подобен чиновник може да докара до възстановяване на качеството на предлаганата услуга, тъй като след първата година работодателят може да влага в квалификационни курсове за 6 – 8 месеца за служителя. След тях той може да се върне и да приложи наученото на процедура.
Това няма по какъв начин да стане с кратковременен престой, тъй като инвестицията, която е вложена в един подобен кадър, няма по какъв начин да се възвърне в бърз порядък, т.е. тя би трябвало да е подплатена и с по-дълъг престой на самия чиновник “, сподели добави Димитров.
Казусът с Данък добавена стойност
И двамата браншовици са на мнение, че тематиката за Данък добавена стойност за бранша била извъртяна по отрицателен метод в обществото. Според Димитров измежду хората се е основало „ осезателно “ отрицателно въодушевление против заведенията за хранене и хотелите заради недоумение на същността на данъка.
Те не схващат, че това е краен налог към крайния консуматор. Има аргумент в това, че всички европейски страни го практикуват (бел. ред. – ниско ДДС) “, сподели Димитров.
За образец той даде директните ни съперници от района – Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Албания и Северна Македония, които са с диференцирана ставка по Данък добавена стойност за туристическия отрасъл.
Това са туристически титани, приказваме за колоси – като Испания, Франция, Италия, Португалия – при тях Данък добавена стойност е 5% или 9% “, добави още Димитров.
Според Косев браншът е извадил „ късата съчка “, тъй като по-ниският данък бил вкаран като пандемична мярка, а диференцирана ставка за туризма има по целия свят. Той добави, че има нечиста сделка в обществото по тематиката и че е неправилно разбирането, че заведенията за хранене са щели да „ завоюват огромните милиони “, в случай че са с по-ниска ставка. „ От недоумение става и се изкривява всичко “, заключи специалистът.
Ресторантьорите имат няколко избора – да се борят Данък добавена стойност да стане 9%, да се усили внезапно сивият бранш или да банкрутират “, сподели Косев.
Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация БХРА Павлин Косев задгранични служащи заведения за хранене ресторантьори ресторантьорски отрасъл български хотели хотелиери Асоциацията на хотелиерите
Според Атанас Димитров, зам.-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА), който е с сектор „ Ресторантьорство “, има недостиг на фрагменти, който браншът компенсира с работна ръка от от Бангладеш, Виетнам, Индия, Непал, Киргистан, Узбекистан и Таджикистан.
Законът за трудовата миграция и трудовата подвижност обаче урежда, че делът на тези чиновници в едно българско дружество не може да надвишава 35%. Така да вземем за пример в случай че един ресторант има екип от 10 души, той може да наеме до 3-ма задгранични чиновници от трета страна.
Както виждаме, тази преграда ще се наложи да я прескачаме или би трябвало законово да се трансформират нещата, тъй като нямаме претенденти “, каза Димитров в коментар за Economic.bg.
Според него, главен фактор за дефицита е демографската рецесия, по която „ безобразно никакви ограничения не се взимат “, а в случай че след 10 години българското население се свие със 700 000 души, това значи, че освен ще има по-малко трудоспособно население, само че и свита потребителска база.
Категорично не съм склонен, че има отлив на фрагменти и на искащи да работят в туристическия бранш “, сподели и Павлин Косев, председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация във Варна, за Economic.bg.
Той уточни, че демографската рецесия е „ друга тематика “, че във всички браншове на стопанската система има дефицит и че не трябва „ да се взираме единствено в туризма “, а решението опира до верен мениджмънт.
Кадри има, постоянно е имало и постоянно ще има, изрично не съм склонен, че няма “, добави Косев.
По думите му, да, има особености – къде е местоположението на хотела или ресторанта, дали е в огромен областен град, на първа линия, висока или ниска категория – само че „ мениджмънтът е от извънредно значение “.
Какво отношение имаш към хората, какъв брой си предан, по какъв начин ги мотивираш, по какъв начин ще работиш – тези хора желаят да бъдат изслушвани, желаят управител, с който да работят „ ръка за ръка “, сподели Косев.
Незавърналите се
По думите на Димитров съществено отражение върху заетостта е оказала пандемията от преди пет години.
След пандемията нашият отрасъл изгуби извънредно скъпи фрагменти, които се преориентираха и в никакъв случай повече не се завърнаха “, показа заместник-председателят на БХРА.
Той изясни, че работата е трудоемка и за някои (като сервитьори, бармани и готвачи) включва стоене на крайник по 8 – 9 часа. Затова и някои чиновници са се преориентирали в търсене на по-лека работа, а познаването на няколко езика им е отворило вратите към колцентровете, да вземем за пример.
Излезлите (от бранша) хора мъчно ги прибираме “, заключи Димитров.
Косев обаче отвърна с позитивна наклонност, че някои от тях се връщат, даже от чужбина.
Някои, отишли в чужбина, се връщат и споделят, че там не е каквото беше. Сега е друго, светът е цветен “, добави Косев.
Според него казусът е не съответно неналичието на работна ръка, а на живи хора въобще в стопанската система поради демографската рецесия.
Несъществуващи трудови привички
Занижените критерии и условия за кандидатстване в профилираните гимназии, които „ коват фрагментите в туризма “, в резултат на първите два фактора, също оказват отрицателно въздействие.
Конкретно за заведенията за хранене, те постоянно са дребен фамилен бизнес, даващ лимитирани благоприятни условия за кариерно развиване, макар че до момента в който учат, доста студенти се насочват точно към тях за прехранване
Недостатък обаче е, че младежите не остават в сектора, а и имат недостиг на построени трудови привички “, разяснява Димитров.
Косев също засегна тематиката за учебната подготовка, като уточни, че такава логичност „ няма на никое място в бизнеса “, а точно – да се налеят „ милиони в туризма “, в профилирани учебни заведения, колежи и университети за туризъм, само че учениците в тях да нямат никакъв ангажимент към страната да продължат да работят по тази компетентност.
Той показа, че неотдавна е платил образование на собствен кадър, който обаче е бил длъжен да продължи да работи при него 3 години и в случай че се откаже по-рано, да възвърне средствата за инвестицията.
Милионите, които страната дава за образование и развиване на тези младежи, тя по-късно не ползва никакъв надзор и не търси противоположна връзка. Това не е обикновено “, добави Косев.
Положителната наклонност
Положителна наклонност обаче е, че задграничните сезонни служащи от ден на ден упорстват за по-дълъг престой в България.
Преди имахме единствено краткосрочни престои – т.е. сезонни служащи по 9 месеца, в този момент към този момент хората влизат до 3 години, а даже желаят да останат и повече при нас “, сподели Димитров.
Той изясни, че един по-удължен престой на подобен чиновник може да докара до възстановяване на качеството на предлаганата услуга, тъй като след първата година работодателят може да влага в квалификационни курсове за 6 – 8 месеца за служителя. След тях той може да се върне и да приложи наученото на процедура.
Това няма по какъв начин да стане с кратковременен престой, тъй като инвестицията, която е вложена в един подобен кадър, няма по какъв начин да се възвърне в бърз порядък, т.е. тя би трябвало да е подплатена и с по-дълъг престой на самия чиновник “, сподели добави Димитров.
Казусът с Данък добавена стойност
И двамата браншовици са на мнение, че тематиката за Данък добавена стойност за бранша била извъртяна по отрицателен метод в обществото. Според Димитров измежду хората се е основало „ осезателно “ отрицателно въодушевление против заведенията за хранене и хотелите заради недоумение на същността на данъка.
Те не схващат, че това е краен налог към крайния консуматор. Има аргумент в това, че всички европейски страни го практикуват (бел. ред. – ниско ДДС) “, сподели Димитров.
За образец той даде директните ни съперници от района – Турция, Гърция, Румъния, Сърбия, Албания и Северна Македония, които са с диференцирана ставка по Данък добавена стойност за туристическия отрасъл.
Това са туристически титани, приказваме за колоси – като Испания, Франция, Италия, Португалия – при тях Данък добавена стойност е 5% или 9% “, добави още Димитров.
Според Косев браншът е извадил „ късата съчка “, тъй като по-ниският данък бил вкаран като пандемична мярка, а диференцирана ставка за туризма има по целия свят. Той добави, че има нечиста сделка в обществото по тематиката и че е неправилно разбирането, че заведенията за хранене са щели да „ завоюват огромните милиони “, в случай че са с по-ниска ставка. „ От недоумение става и се изкривява всичко “, заключи специалистът.
Ресторантьорите имат няколко избора – да се борят Данък добавена стойност да стане 9%, да се усили внезапно сивият бранш или да банкрутират “, сподели Косев.
Българска хотелиерска и ресторантьорска асоциация БХРА Павлин Косев задгранични служащи заведения за хранене ресторантьори ресторантьорски отрасъл български хотели хотелиери Асоциацията на хотелиерите
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ