Аутизмът – различен свят, който има нужда от разбиране, а не от съжаление
2 април е Световен ден на осведомеността за аутизма - провокациите, поддръжката и опциите за развиване на хората от аутистичния набор разясниха в предаването " Здравето на фокус " на Радио ФОКУС Ани Андонова – родител и ръководител на Сдружение " Асоциация Аутизъм ", и терапевтът Ана Андреева-Сапунджиева.
Аутизмът не е просто диагноза. Той е друг метод на разбиране на света – свят, в който всяко дете, всеки юноша и възрастен има своя неповторима история, потребности и капацитет.
Пътят на един родител: от диагнозата до идеята
Историята на Ани Андонова стартира преди повече от три десетилетия – с раждането на нейния наследник. Диагнозата идва по-късно, само че същинското тестване стартира след нея.
" Не е толкоз значимо по кое време ще схванеш, а какво ще направиш оттук насетне ", споделя тя.
Липсата на поддръжка и услуги преди години води до основаването на Сдружение " Асоциация Аутизъм " през 2003 година, а по-късно и до първите центрове за работа с деца и младежи с аутизъм. Днес организацията продължава да се развива, само че потребностите остават – изключително във връзка с дълготрайната грижа и реализацията на порасналите деца.
Една от най-големите компликации за родителите остава социализацията – по какъв начин детето да бъде част от обществото, а не изолирано в границите на фамилията.
Приемането – първата и най-трудна стъпка
Според терапевта Ана Сапунджиева най-голямото предизвикателство пред родителите е приемането. " Първо би трябвало да приемеш разликата, по-късно да схванеш характерните потребности на детето. "
Тя акцентира, че аутизмът не е еднотипен – това е набор, в който всяко дете е друго. Затова и универсална терапия не съществува.
Успешният метод е самостоятелен – съгласуван с потребностите, мощните и слабите страни на детето, както и с неговата среда.
Семейството е основен фактор в развиването на децата с аутизъм. Родителят не е просто грижещ се – той е преводач на света. " Много постоянно родителят изяснява на детето какво значат реакциите и желанията на другите хора ", изяснява Сапунджиева.
Освен това той построява умения за автономия, сигурност и обществено взаимоотношение – развой, който изисква неизменност, самообладание и поддръжка.
Малките победи, които значат всичко
Историята на сина на Ани Андонова е доказателство, че напъните дават резултат, въпреки и от време на време постепенно. " Чух думата " мамо ", когато той беше на 12 години. "
Днес той е по-самостоятелен, връзката е усъвършенствана, а ползата му към компютрите се трансформира в естествена посока за развиване.
Ранната интервенция и вярната терапия
Медицината няма универсално " лекуване " за аутизма, само че има ясно обрисуван път – ранно различаване и навременна, интензивна терапия.
Основата е поведенческа работа – посредством създаване на умения за връзка, ежедневни действия и обществено взаимоотношение.
Експертите предизвестяват и за рисковете от недоказани различни лечения, към които родителите постоянно протягат ръка в търсене на решение.
Талантите – скрити, само че действителни
Децата с аутизъм постоянно имат мощно развити умения – внимание към детайла, бездънен фокус, отлична памет или характерни ползи. " Който има очи, ще ги види ", споделя Сапунджиева.
Ключът е тези мощни страни да бъдат разпознати и развивани.
Интеграция, само че не непременно
Темата за включването в всеобщото обучение остава деликатна. Според експертите няма повсеместен модел.
Успешната интеграция зависи от това дали средата дава отговор на потребностите на детето – изключително във връзка с звук, конструкция и условия. За някои деца учебното заведение е уместно, за други – не.
Какво липсва?
Един от най-големите проблеми остава неналичието на услуги за възрастни с аутизъм.
След учебно заведение доста от тях остават у дома, без опция за развиване и реализация.
Затова идната цел на Сдружение " Асоциация Аутизъм " е основаването на обществено дружество, което да даде късмет за трудова претовареност.
Подкрепата за родителите – също толкоз значима
Родителите постоянно слагат детето преди всичко и подценяват себе си. Но това има цена. " За да бъде детето добре, би трябвало и родителят да е в кондиция ", припомня Ани Андонова.
Все повече се постанова разбирането, че и родителите имат потребност от терапия, поддръжка и общественост.
Повече схващане, по-малко страдание
" Нямаме потребност от страдание, а от схващане ", споделя Ани Андонова.
Хората с аутизъм не желаят особено отношение – желаят късмет да бъдат признати, разбрани и подкрепени. А обществото има своята роля – посредством осведоменост, приемливост и подготвеност да подаде ръка.
Аутизмът не е просто диагноза. Той е друг метод на разбиране на света – свят, в който всяко дете, всеки юноша и възрастен има своя неповторима история, потребности и капацитет.
Пътят на един родител: от диагнозата до идеята
Историята на Ани Андонова стартира преди повече от три десетилетия – с раждането на нейния наследник. Диагнозата идва по-късно, само че същинското тестване стартира след нея.
" Не е толкоз значимо по кое време ще схванеш, а какво ще направиш оттук насетне ", споделя тя.
Липсата на поддръжка и услуги преди години води до основаването на Сдружение " Асоциация Аутизъм " през 2003 година, а по-късно и до първите центрове за работа с деца и младежи с аутизъм. Днес организацията продължава да се развива, само че потребностите остават – изключително във връзка с дълготрайната грижа и реализацията на порасналите деца.
Една от най-големите компликации за родителите остава социализацията – по какъв начин детето да бъде част от обществото, а не изолирано в границите на фамилията.
Приемането – първата и най-трудна стъпка
Според терапевта Ана Сапунджиева най-голямото предизвикателство пред родителите е приемането. " Първо би трябвало да приемеш разликата, по-късно да схванеш характерните потребности на детето. "
Тя акцентира, че аутизмът не е еднотипен – това е набор, в който всяко дете е друго. Затова и универсална терапия не съществува.
Успешният метод е самостоятелен – съгласуван с потребностите, мощните и слабите страни на детето, както и с неговата среда.
Семейството е основен фактор в развиването на децата с аутизъм. Родителят не е просто грижещ се – той е преводач на света. " Много постоянно родителят изяснява на детето какво значат реакциите и желанията на другите хора ", изяснява Сапунджиева.
Освен това той построява умения за автономия, сигурност и обществено взаимоотношение – развой, който изисква неизменност, самообладание и поддръжка.
Малките победи, които значат всичко
Историята на сина на Ани Андонова е доказателство, че напъните дават резултат, въпреки и от време на време постепенно. " Чух думата " мамо ", когато той беше на 12 години. "
Днес той е по-самостоятелен, връзката е усъвършенствана, а ползата му към компютрите се трансформира в естествена посока за развиване.
Ранната интервенция и вярната терапия
Медицината няма универсално " лекуване " за аутизма, само че има ясно обрисуван път – ранно различаване и навременна, интензивна терапия.
Основата е поведенческа работа – посредством създаване на умения за връзка, ежедневни действия и обществено взаимоотношение.
Експертите предизвестяват и за рисковете от недоказани различни лечения, към които родителите постоянно протягат ръка в търсене на решение.
Талантите – скрити, само че действителни
Децата с аутизъм постоянно имат мощно развити умения – внимание към детайла, бездънен фокус, отлична памет или характерни ползи. " Който има очи, ще ги види ", споделя Сапунджиева.
Ключът е тези мощни страни да бъдат разпознати и развивани.
Интеграция, само че не непременно
Темата за включването в всеобщото обучение остава деликатна. Според експертите няма повсеместен модел.
Успешната интеграция зависи от това дали средата дава отговор на потребностите на детето – изключително във връзка с звук, конструкция и условия. За някои деца учебното заведение е уместно, за други – не.
Какво липсва?
Един от най-големите проблеми остава неналичието на услуги за възрастни с аутизъм.
След учебно заведение доста от тях остават у дома, без опция за развиване и реализация.
Затова идната цел на Сдружение " Асоциация Аутизъм " е основаването на обществено дружество, което да даде късмет за трудова претовареност.
Подкрепата за родителите – също толкоз значима
Родителите постоянно слагат детето преди всичко и подценяват себе си. Но това има цена. " За да бъде детето добре, би трябвало и родителят да е в кондиция ", припомня Ани Андонова.
Все повече се постанова разбирането, че и родителите имат потребност от терапия, поддръжка и общественост.
Повече схващане, по-малко страдание
" Нямаме потребност от страдание, а от схващане ", споделя Ани Андонова.
Хората с аутизъм не желаят особено отношение – желаят късмет да бъдат признати, разбрани и подкрепени. А обществото има своята роля – посредством осведоменост, приемливост и подготвеност да подаде ръка.
Източник: focus-news.net
КОМЕНТАРИ




