2 301 лв. са общо необходимите средства за издръжка на

2 301 лева са общо нужните средства за прехрана на 4-ри членно домакинство (двама родители и две деца), нужни с цел да се задоволят съществени потребности, свързани с изхранване, с изискванията на живот, опазване на здравето и обучение.

Средно на 1 лице от този вид 4-ри членно домакинство, издръжката на живота е в размер от 575,28 лева, оповестиха от КНСБ.

Оттук следва, че брутната работна заплата за всеки от двамата работещи родители с 2 деца, би трябвало да бъде не по-ниска от 1 474 лева, с цел да се обезпечат средствата нужни за прехрана на живота на този вид средностатистическо семейства. Официалните данни за трудовите хонорари на наетите лица през трето тримесечие на 2017 година, регистрират СРЗ за страната от 1037 лева, която е с близо 30% по-ниска от нужните междинни стойности за прехрана.

От началото на година тримесечните темпове на издръжката на живота бележат гладко повишаване и в края на трето тримесечие растежът доближава до 2.9% на годишна база. Основен принос за покачването на издръжката имат питателните артикули с растеж от 4.4% на годишна база, при нехранителните артикули темпът се задържа на релативно по-ниски равнища от 1.6%. Това значи, че инфлацията гладко се завръща в България.

През второто тримесечие на 2017 година, общият приход действително нараства с 7.1% на годишна база. В съпоставяне със същия интервал на 2010г (второ тримесечие), ОД действително нараства с 39.3%, растежът доста изпреварва този на ИЖ от 14.6%.

Плавното повишаване през последните три години на прихода от работна заплата докара до стесняване на ножицата сред размера на двете стойности - общия приход и ИЖ. Размерът на общия приход съставлява към 78.5 % от нужните средства за ИЖ, откакто през 2010 съотношението сред тези два индикатора е към 60.1%. Все още, обаче темпът на повишаване на ОД е несъмнено непълен, с цел да покрие нужните средства за живот и да подсигуряват качествено възпроизводство на популацията, заради извънредно ниските им базови равнища. Това важи в огромна мощ за някои области, където изоставането на общия приход е съвсем два пъти от нужните средства за прехрана на живота (Видин, Търговище, Кърджали, Сливен, Разград).

През трето тримесечие на 2017 година се създаде методика за пресмятане на издръжката на живота в София-столица. ИЖ е функционалност от закрепени тегла (количество) присъщи за междинните стандарти на ползване на живеещите в София-град и следени цени за съответния интервал. Обобщените резултати демонстрират, че София е град с по-висока прехрана за живота от междинната за страната, разследване от по-високия стандарт.

Необходимите средства за прехрана на живота за 4-ри членно семейства в София-столица са 3 003,32 лева Средно на 1 лице от този вид домакинство, издръжката на живота е в размер от 750,83 лева и надвишава междинните за страната стойности с 30.5%. По-високият размер се дължи на по-различната конструкция на ползване (наеми, превоз, отопление, услуги).

Следователно брутната работна заплата за 2-ма работещите родители с 2 деца живеещи в София би трябвало да бъде не по-ниска от 1 924 лева, с цел да се обезпечат нужни средства за прехрана на живота. Официалните данни за трудовите хонорари на наетите лица през трето тримесечие на 2017 година, регистрират СРЗ за София от 1405 лева, която с близо 27% по-ниска от нужната заплата за прехрана на живота.

Нарастването на издръжката на живота (и изключително на някои нейни съставни елементи, например храна и отопление, осветяване, вода, горива ), не може да се компенсира и при този растеж на приходите, изключително при нискодоходните групи. Поскъпват най-много съществени хранителни артикули и енергийни източници, които са двете най-важни разходни пера за българските семейства и изключително за семействата с ниски приходи, чиито ползване и разноски са фокусирани тъкмо към тях. Поради ниската степен на разтегливост този вид разноски натоварва извънредно бюджетите на бедните семейства и на практика прави невероятно разширение на разходните пера в посока – обучение, от което зависи тяхната реализация на пазара на труда

Около 75 % от семействата в страната живеят с общ приход на 1 лице под нужните средства за прехрана на живота. Тези семействата са принудени да се самоограничават в разноските, откакто приходите им изостават от нужните средства за прехрана на живота

Устойчиво се резервира високия относителния дял на бедните лица, от което следва, че разпределението на приходите от труд в страната е неравномерно и посочва висока степен на обществени неравенства. Освен това, тези разлики се задълбочат сред другите районите в страната. Като цяло, може да се заключи, че приходите от труд нарастват, само че не следва сензитивно възстановяване на благосъстоянието на работещите българи. /БГНЕС