2/3 от българите над 16 г. не са прочели нито една книга през последната година
2/3 от българите над 16 година не са прочели нито една книга през последната година
Приблизително 2/3 от българите на възраст над 16 години не са прочели нито една книга през последната година. Това сочат данни на Евростат.
Последното изследване на PISA към 2022 година демонстрира,
че към половината от гимназистите са функционално необразовани по четене, т.е. не схващат комплицирани
фрази и дълги текстове, даже официално да познават писмеността.
Това значи, че половината българи, излизащи от просветителната система, нямат способността да четат книги.
Същевременно по-възрастните генерации се открояват с още повече нечетящи по отношение на междинните равнища.
„ Разбира се, че четат българите. Ние не сме изолирани. Четем от ден на ден и повече и това е международна наклонност, за наша наслада. А какво четем през лятото? Повече жанрови книги “, разяснява издателят и
учител в СУ „ Св. Климент Охридски “ гл. ас. доктор Виктория Бисерова пред Bgonair.
Ако се съди по статистиката за издаваните книги в България, то заглавията, сред които читателите могат да избират, стават повече.
Наблюдава се повишаване в издаването на научно-популярна и художествена литература.
И макар дигитализацията и другите други възможности за четене, то хартиената книга има място в актуалния свят. А трендовете могат да се трансформират, с развиване на когнитивните умения за четене с схващане.
Приблизително 2/3 от българите на възраст над 16 години не са прочели нито една книга през последната година. Това сочат данни на Евростат.
Последното изследване на PISA към 2022 година демонстрира,
че към половината от гимназистите са функционално необразовани по четене, т.е. не схващат комплицирани
фрази и дълги текстове, даже официално да познават писмеността.
Това значи, че половината българи, излизащи от просветителната система, нямат способността да четат книги.
Същевременно по-възрастните генерации се открояват с още повече нечетящи по отношение на междинните равнища.
„ Разбира се, че четат българите. Ние не сме изолирани. Четем от ден на ден и повече и това е международна наклонност, за наша наслада. А какво четем през лятото? Повече жанрови книги “, разяснява издателят и
учител в СУ „ Св. Климент Охридски “ гл. ас. доктор Виктория Бисерова пред Bgonair.
Ако се съди по статистиката за издаваните книги в България, то заглавията, сред които читателите могат да избират, стават повече.
Наблюдава се повишаване в издаването на научно-популярна и художествена литература.
И макар дигитализацията и другите други възможности за четене, то хартиената книга има място в актуалния свят. А трендовете могат да се трансформират, с развиване на когнитивните умения за четене с схващане.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ




