Миро Севлиевски: Радев се въоръжава с реакционно старомодно „оръжие“ – евроскептицизъм и живковизъм
1990 година е основна за посоката, в която потегли смяната в България след рухването на Желязната завеса. Тя е белязана от серия от събития, които подвигат както градусите на политическото напрежение, по този начин и ентусиазма на българските жители. В края на януари 1990 година стартират съвещанията на Кръглата маса, където са показани реформиращата се БКП/БСП и новосъздадената коалиция Съюз на демократичните сили – главната опозиционна мощ, която ще играе водещата роля в процеса на промяна. Следват изборите за Велико народно събрание, митингите, Града на истината, подпалването на Партийния дом, Лукановата зима, с цел да се стигне до основаването на държавното управление на националното единодушие на Димитър Попов.
За събитията тогава и за провокациите през днешния ден беседваме с един от дейните участници в тях Мирослав Севлиевски – секретар на Българското съдружие за почтени избори и цивилен права, което следи изборите за Велико народно събрание, по-късно народен представител от Национална движение „Симеон Втори" и енергиен министър (2005).
- Г-н Севлиевски, преди 35 години България потегли от тоталитаризъм към народна власт - член Първи от Конституцията падна, сътвори се Съюз на демократичните сили, проведена бе Кръглата маса и на 10 и 17 юни се организираха първите след Промяната свободни избори. Къде сбърка синята коалиция, с цел да се стигне до загуба? Рано се организираха изборите, акцията бе прекомерно черна, подценени бяха реформаторите в Българска социалистическа партия? Какво?
- Това бяха велики времена. Помниш по какъв начин хиляди хора се събираха без публикация в обществените мрежи по площадите, поздравяваха се, прегръщаха се, не пиеха алкохол и постоянно бяха повече от 10 000. Надежди, жертвоготовност, кураж и възторг.Вяра в груповото изпитание.
Едно е ясно през днешния ден - че желанието за същинска народна власт на българите от 10 ноември 1989 до 10 юни 1990 постави края на 45 години тоталитарно ръководство на Българска комунистическа партия в България. На изборите на 10 юни ръководещата Българска социалистическа партия загуби националния избор (пропорционалните избори), тъй като повече от половината гласоподаватели гласоподаваха срещу тях, само че въпреки всичко имаха повече от Съюз на демократичните сили. Заради смесената система на пропорционални и мажоритарни избори Българска социалистическа партия получи и парламентарно болшинство. Това беше огромно отчаяние за всички дето си мислехме, че политическата независимост ще пристигна незабавно. И от този момент все се питаме за какво по този начин се получи? Кой е отговорен? А истината е елементарна: Всички държавни запаси бяха към момента в ръцете на някогашните комунисти. Всички! Те имаха опит и административна самодейност. Имаха пари и хиляди леки коли.
Сега се оплакваме от намесата на полицията и тайните служби в изборния развой, а си представете техните тогавашни благоприятни условия. Другата истина е, че изборите се организираха рано, доста бързо след рухването на Живков. Съюз на демократичните сили нямаше време да се провежда, да построи структури и да селектира водачи. Това се знаеше от всички в Съюз на демократичните сили, и изключително от хората на възобновените остарели партии, само че Великите сили се бяха договорили всички промени/свободни избори в Източна Европа да се проведат преди лятото на 1990. Само Албания беше останала за 1991. Заключението на нашето Сдружение за Честни Избори беше, че изборите бяха свободни, само че не и почтени.
Иначе предизборната акция беше най-позитивната и прочувствената през последните 35 години. Всички музикални звезди пееха „ Времето е наше “ и още десетки песни, които са събрани в касета - на тази касета дори във Вашингтон се танцуваше), върху плакатите имаше младежи, имаше гълъби като знак на мира. Идеята беше хората да се убедят, че няма от какво да се опасяват, че в „ тъмната стая “ няма ужасно.
- А плакатът с черепите на картата на България?
- Не е истина, че плакатът с лагерите бил уплашил електората. Той бе в дребен тираж и се популяризира еднократно. Плакатите с Емил Кошлуков, с Лияна Панделиева и детенцето със знамето го компенсира и дори оправи брадите и плетените фланели на водачите на опозицията. Вероятно помните за обвиняванията, че били брадясали и страшни.
„ Реформаторите на Българска социалистическа партия “ преобладаваха и направляваха всичко и не можеше да бъдат подценени. Андрей Луканов си мислеше, че е владетел и на Слънцето. Даже два дни преди изборите забрани паралелното броене на БСЧИ и единствено безапелационната интервенция на интернационалните наблюдаващи го принуди да анулира възбраната на 9 юни вечерта.
- В книгата си „ Революцията в България 1989-1991 “ Димитър Луджев, деен участник в събитията, написа, че до момента в който в Съюз на демократичните сили се канят да отварят шампанско за успеха, „ единствено Мирослав Севлиевски, младият изпълнителен шеф на БСЧИ (Българско съдружие за почтени избори), стои замислен и печален до стената в прилежащия офис на сдружението в НДК. “ Какво си спомняте от онази нощ и очаквахте ли провалянето?
- Не познавах никой, който да чака проваляне на Съюз на демократичните сили. В двора на Университета, пред „ Св. Александър Невски “, на ул. „ Раковски “ и пред НДК имаха вяра в успеха.
А какво помня ли? Помня сълзи. Сълзите в изборната нощ на 10 юни в София евентуално бяха колкото при подписването на Ньойския контракт. Вероятно и част от спечелилите изборите комунисти са плакали от боязън, че не знаят какво ще следва след очевидната им Пирова победа. И аз скрито пробвах да се скрия в един килер в НДК да пусна една сълза, само че Дими Паница и Иван Станчов, върнали се таман в България след 45 години заточение, нахълтаха с думите – стегни се, излез и се бори. Към 21 часа с Кеворк Кеворкян знаехме от нашето редом броене, което беше 100% с американска методика и надзор, че работите за Съюз на демократичните сили не отиват на добре и възможностите да завоюва са минимални.По това време бях споделил на Петко Симеонов (тогава началник на предизборният щаб на СДС) неприятната прогноза. Лошият вестоносец за Съюз на демократичните сили, за доктор Желю Желев бях аз. Голяма тъга за 25 годишен малчуган.
- След 10 ноември 1989 година до първите избори имаше огромен възторг, задоволително е да си спомним митинга на Орлов мост на 7 юни, където, споделят, е имало близо 1 милион участници. След изборите обаче този възторг като че ли се трансформира в напън – градове на истината, гражданско непокорство, усилване на борбата, блокади. Според Вас завоюва или загуби Съюз на демократичните сили от тези революционни настроения?
- Загуби. Много сила се загуби от това закъсняло революционерство. Много е писано по тази тематика през годините, само че мен малко ме е боязън да давам безапелационни исторически оценки. Всички искахме политическа правдивост незабавно, само че имаше и такива, които търсеха възмездие и реванш. Даже не желая да си припомням люспенията в Съюз на демократичните сили, гонене на враговете с партиен билет, нито пък горенето на книгите на Желев, кинжалите и сините мравки. Истината е, че късният антикомунизъм, дружно с търсенето на възмездие, беше употребявано главно за службогонства и политически кариеризъм. Съюз на демократичните сили загуби, а същинските жертви и мъченици на комунистическият режим останаха разочаровани.
- Пак през тази бурна 1990 година доктор Желю Желев бе определен от Велико народно събрание за президент. Така Съюз на демократичните сили завоюва власт, само че загуби ръководител. Дали в миналото доктор Желев изрази страдание за този избор?
- Не знам, не помня, нямам доверие. Аз мисля, че беше вярно решение да стане президент. Това беше единствената гаранция, че път обратно няма. Желев първо беше президент по остарялата конституция, писана за Тодор Живков. С огромна власт и опция за въздържане на вероятни ретроградни сили в армията и полицията. Като стана президент се трансформира в поръчител за демократичният развой. Гаранция, че участвалите в изборите на страната на Съюз на демократичните сили няма да ги преследва новата/стара власт. Този избор беше ярка илюстрация, че огромната смяна е допустима.
- Лицата в Съюз на демократичните сили бързо се сменяха. Кога започнаха да си потеглят идеалистите?
- Сега си мисля, че нямаше по какъв начин Желев и неговите дисидентски съратници да оцелеят, нито Дертлиев и земеделците. Те пречеха на прекомерно доста хора, които желаеха да имат техните антикомунистически биографии. Спомняме си, че дори с гол антикомунизъм дълго време се влизаше в политиката. Марката Съюз на демократичните сили „ переше “ биографии и отваряше работни места. Иначе бързото „ горене “ и бързата промяна на политиците още веднъж е доста настоящо около сегашните медии, обществени мрежи, логаритми и интернет схеми за „ ликвидиране “ и издигане на политици.
- Като връщате спомените си по какъв начин ще отговорите на въпроса - от какво се разочароваха българите по време на прехода? Прекалено огромни ли бяха упованията за народна власт, правова страна, разцвет, постигане на западния стандарт бързо и необратимо?
- Всичко, което изреди, е истина. Големи илюзии имахме, в действителност си мислехме, че времето е единствено наше и фантазиите на следващия ден ще са факт.Че парите и свободата са обезпечени. Че враговете ще се предат сами. Утописти. Наивници, а и множеството не знаехме, че страната е банкрутирала, че не може да си заплаща задълженията.
Сега ме плаши обстоятелството, че доста хора поради техните персонални житейски драми или пък политически неудачи са подготвени да лишат деца и внуци от шансове за нормален живот. Имам поради враговете на влизането в еврозоната и приемането на еврото. Търсят политически кяр и отхвърлят всичко от последните 35 години.
Обещаваното по площадите и разказано в решенията на Кръглата маса за права, свободи, плурализъм и геополитическа посока са факт. Завещанието беше цялостна интеграция в европейските структури и почтени избори. Ето, в този момент взимането на еврото ще бъде последното, което моето потомство би трябвало да направи,а всяко потомство би трябвало да си провежда и подсигурява почтени избори.
Разочарованието пристигна главно от бавните промени и от българската процедура да създадем всички неточности преди да вземем вярното и прагматично решение.
- Светът през днешния ден като че ли още веднъж е в развой на промяна и България е част от този развой. Има ли риск да се върнем обратно, да загубим правата, които имахме през последните три десетилетия?
- Има. Рисковете са главно геополитически. Русия сподели, че желае още веднъж зона на въздействие най-малко в рамките на някогашния руски блок, а това без отнемане от права на локалното население и наличие на непозната войска в никакъв случай не е ставало. Отново е рисково, че може да се върнат времената, когато Големите риби могат да си вършат каквото желаят с дребните, когато огромните страни държат дребните като нас за заложници. Да се върнат времената когато правата и разпоредбите се определяха от един човек или от една партия.
За всеки естествен човек е ясно, че само участието ни в НАТО и Европейски Съюз са гаранция, че ще живеем със свободата да избираме по какъв начин да живеем. И не е истина, че Европа ще се разпадне, че няма бъдеще, мощ и вероятност. Това е новата мантра на путиниските сътрудници тук. Опитват се да внушават, че сме обречени да слугуваме на Русия, тъй като Америка и Китай са надалеч, а европейците са елементарни. Луда работа, само че за сръчни пропагандатори е елементарно. Не бива да забравяме, че с изключение на познатите ни врагове има и невидими. Злите Демони с пари и цифрови армии дето могат да се опитат да ни назначат депутатите и президента през обществените мрежи. Видяхме го в Румъния. И за тези закани сътрудници отвън Европа няма да намерим.
- Защо най-еврооптимистичната преди години нация през днешния ден гледа с съмнение към еврото и един висок публичен дял се съпротивлява на промяната на лв. с еврото?
- Повечето от враговете на еврото са в действителност жертва на всеобщата и богата съветска антиевропейска агитация. Приемането ни в еврозоната е едно от значимите политически събития в календара на Европа. Еврото за нас е позитивен образец за Молдова, за Западните Балкани, за Северна Македония. Всичко това не се харесва на враговете. Вражеската агитация се прицелва в старите ни дрязги, страхове и разделения. Разпалват ги, като наливат пари и неистини. С опциите на интернет това е елементарно. Ботове, подправени профили на хора, мръсни пари. Видяхме това в Румъния, където един побъркан политик за малко щеше да стане президент, обещавайки да разгласи война на съседите си, а от нас искаше Силистра и Балчик.
Казаното дотук не оправдава закъснялата разяснителна акция на държавното управление и проевропейските партии.Виновни са, тъй като всеки знае, че хората ги е боязън от всяка смяна, че постоянно са подозрителни към новото. Помните, че имаше огромни страхове от влизането в НАТО, в Европейски Съюз, тъй като щели да ни вземат доматите и суджука. Ракията и мезето. Съвсем скоро беше борбата да не влизаме в Шенген, тъй като ще ни завладяват емигранти.
Отделно тематиката пасна на група хора, които са политически свръх дейни (меко казано), които мечтаеха за Град на истината, за България на три морета. Неволно участваха в лъжата, че ще се върнат парцелите на изселниците от Беломорска Тракия и Турция. Водеха война с ваксини. Правеха групи за самоотбрана от чипирането и други сходни патриотични геройства. С други думи заблудени политически, или финансово изкушени, идеалисти и политикани.
„ Да не настине и да не се мине “, е житейско предписание на доста хора. Отделно 70% не гласоподават, а от гласуващите близо 70% не харесват Борисов, Пеевски и Кирил Петков и около тях ненавиждат и еврото. И в действителност са подготвени да лишат децата си от предвидимо бъдеще поради ненавист.
- В изявление за CNN Румен Радев сподели следното: „ Може би съм демодиран, само че мощно имам вяра в демокрацията с предлагането си за референдум за въвеждането на еврото в България. “ Може ли един демодиран президент да стане съвременен партиен водач?
- Всичко може. Политиката хептен стана „ на ти, дай ми “. На гласоподавателите се гледа като на клиенти в механа. Политиката се сведе до едно водещо предложение, което е по-често да „ убием “ съперника. Гражданите станаха машини за лайкове и мнения в обществените мрежи. Общите дела се изоставят и живеем ядосани и подозрителни, като се самоизолираме. Има доста подтекст в твоя въпрос. И доста под въпроси. Например, когато някой е съвременен политик дали е потребен? Ако не е потребен, дали е напредничав. Помниш ли, когато модерните политици от Политическа партия отидоха групово на кино? Това може и да е било съвременно, само че ми изглеждаше неефикасно. Когато ги видях, разбрах, че тези хора отиват на кино в политиката. Хората гласоподаваха за тях да изпратят ГЕРБ на кино, а не те да вървят за кеф. Обикновено се приема за старомодно да искаш правдивост, а съвременно да търсиш възмездие. Аз одобрявам за само политически съвременно следването на старомодните завещания на възрожденци, а за ретроградно - политическото подстрекателство за „ наведена глава сабя не я сече “ и за снишаване по Живковски.Радев постоянно дава учредения за сходни рецензии в речите си. Ами случката с юмрука? Хората бяха старомодно поведени, само че с доста съвременни последици.
Ще задам и други примерни въпроси. Вицепрезидентът Ванс като католик с шарени чорапи, съвременен ли? Или модерният Мъск, който с резачка наподобява като брат на Берия? Мода ли е да се ругае Зеленски дето не се предава на руснаците? Големият въпрос е може ли изобщо да си политик, в случай че си естествен и немодерен?
Ако ме питаш дали Румен Радев може да стане съвременен партиен водач, наподобява мъчно за момента.
- Защо?
- Основно, тъй като се въоръжава с реакционно старомодно „ оръжие “ – евроскептицизъм и живковизъм. Разбира се, има всички благоприятни условия да се самокоригира. Иначе реалистичният въпрос е какъв президент ще бъде Борисов.
- Засега обаче Борисов отхвърля, че би могъл да се кандидатира президент. Но да се върнем към Радев. С вашия опит в политиката какво разчетохте зад настояването на Румен Радев да се организира национално допитване за приемане на еврото от 1 януари 2026-а?
- Да не го броим за изветряла алена лимонада, тъй като му свършва последният мандат. Да се направи на Тръмп, на непостоянен политик. На съперник на „ жълтите павета “. Заявка от военачалник и общественик да стане политик, нещо което не е правено. Да се овъргаля в партизански катран и да си ревизира почитател клуба, като в същото време им даде депутатски очаквания. Иначе, в случай че си приказваме, че политиката би трябвало да е потребна и да води до напредък, на мен ми се вижда, че потребното за Републиката е малко, само че и за него няма доста изгода. Отлагането на влизането в еврозоната на процедура е отвод от еврото, а това не води до напредък. Предложението му за референдум наподобява като опит за ловене на риба в мътна вода. Дава съображение да бъде упрекван в политаканстване, в партизанщина, в обслужване на непознати ползи. Все неща, които гласоподавателите не обичат и на избори може да бъде наименуван дори закононарушител.
Основната изборна кохорта зад него през годините са били хора търсещи опция на Борисов и поръчител за евроатлантическата ориентировка на България. Последното дружно с гаранциите, че полиция, войска и правосъдна система няма да бъдат употребявани от никого за партийни цели, е разбирането ни за главната роля на президента. Преминаването в групата на евроскептиците го прави изменник за гласувалите два пъти за него. Полезното за обществото е, че доста от маските на политици и коментатори паднаха. И още: че повече хора научиха, че на евро банкнотата написа и на чист български език – евро, а това си е за горделивост. Нали сходни триумфи и обстоятелства ни оказват помощ да се усещаме почтени жители и членове на Европейски Съюз. Българите в чужбина елементарно могат да демонстрират нашата писменост на съседите си, да описват за Кирил и Методий, за това по какъв начин четем Библията на български 500 години преди множеството западно европейски страни.
- Вашата прогноза – може ли Радев да реализира пробива на царя от 2001 година, в случай че направи личен план?
- Само да напомня, че царското ръководство беше сполучливо за страната, главно тъй като имаше мощно правителствено болшинство, само че и доста мощна съпротива от ляво и от дясно. Това не разреши злоупотреби с власт и оказа помощ за положително движение и полза на политиката.
Условия има. Много свободен електорат има измежду негласуващите и по дребните партии. От години се търси нов „ избавител “, който е опция на Борисов. Има богати евроскептици. А дали може да се повтори царският пробив? Едва ли. Цар на избори, и тогава, и в този момент, е знамение предизвикващо всеобщ интерес, който не е мъчно да се трансформира в поддръжка. Генерал на избори не е ново. Борисов го прави съвсем 20 години. Няма привлекателна екзотика. Надали ще стигне царствената външност на Радев - висок и строен. Симеон оферираше привлекателното за центристите обединяване и помиряване, а наподобява, че Радев ще търси противоположното, което ще ги отблъсне. А без центристи огромна победа е невъзможна. Царят слагаше лед на пристрастеностите, а Радев като боен „ пали фитили “, с което би могъл да го докара единствено до максимален от дребните партии. Това е по-реалистична цел за Радев. Дори да прибавим македонски и анти-ДПС страсти(спомнете си фарсовият скандал с Карадайъ) от една страна и русофилски страсти плюс евроскептицизъм въпреки това, отново няма да стигне за царски пробив.
Дотук ми наподобява, че повече прилики може да има с несполучливия нерешителен опит към Царя от 1997 с Общински народен съвет. Без идеология, ария и щаб нямам доверие да направи голям пробив.
Царят имаше и щаб, и ария. Песен, която нововремци му подарихме за акцията, дружно с холивудски сюжет за изборна акция. Година по-рано Дони изпя „ Идва Новото време “. Освен ария и ясна идеология, Радев не е посочил още щаб, екип с качества, който да построи партиен план. Няма хора. И тъй като няма хора, ще му би трябвало да вземем за пример коалиция с „ Възраждане “.
- Възможно ли е това?
- Дали е допустимо, не знам, изключително откакто е ясно, че Радев ще бъде залезът на Костадинов.И по-сложно ще стане, тъй като Борисов към момента има самодейността и богат опит.
Може да създадем още любопитни паралели с царя. За Радев от близо 8 години се спекулира, че ще влезе в партийната политика. Това близо 10 години се очакваше и от Симеон II.
И двамата имат твърда почитател група, която ги чака. И тогава, и в този момент се търси опция на мощна политическа персона. Тогава - на Иван Костов, в този момент - на Борисов. И двамата нямат лична партия, имат отпаднал от очакване другарски кръг. И зад двамата се загряват огромни групи клиентелисти.
Но има огромна разлика в политическия календар. Тогава по график идваха парламентарни избори, в този момент обаче – президентски. Това допуска друга политическа динамичност. Трябва да се провокират предварителни парламентарни избори, а за това Радев няма сили, в случай че не извади огромни корупционни секрети и разбие парламентарното болшинство. Ще трябват повече сила и запаси.
- България през днешния ден е разграничена освен на сини и червени, а на русофили и русофоби, на тръмписти и антитръмписти, на либерали и консерватори, на глобалисти и националисти, на подкрепящи лв. и подкрепящи еврото и така нататък В този смисъл, когато преди 35 години тръгнахме към народна власт, до каква степен стигнахме, господин Севлиевски?
- Моят призрачен сън е споменът от Албания през януари 1991. Държава концлагер. Мрак и беднотия. Обезверени хора. Бункерите повече от хората. Глад. И котки няма в градовете. Всичко е изядено. Държавна телевизия за един тв приемник, този на диктатора Едвер Ходжа. Държава, скарана с народа си, съседите и света. Държава без съдружници. Щели сами да се бранят като се крият в дребните бункери и то без храна тъй като към този момент са привикнали на продължителен апетит. Разбира се, цялото население искаше да избие командирите си или най-малко да избяга в чужбина. Страх ме е многото фили и фоби да не ни докарат до такава степен. Питам всякакви хора дали са подготвени да отидат на фронта, в случай че някой ни нападне. Масовият отговор е: Няма да им загивам аз за властта и парите на тези …( и изреждат известни политици). Или стартират да ми описват случки с велможи, които имат средновековен обичай – кланят се на началника, харчат пари за кучета, коне и разделят плячка. Винаги в допълнение има образци за купени гласове по време на избори и отвращение от невъзможността да се оправим с невалидните бюлетини и мъртвите души в изборните описи. Малцина имат вяра, че борбата сред тръмписти и глобалисти в София е същинска, а не Пунта мара, с цел да се пазят всички властови благоприятни условия. Ама тези неща всички ги знаят. За пряк отговор на твоя въпрос до каква степен сме стигнали би трябвало да питаш някой професор. Аз се съветвам с Георги Фотев и Антонина Желязкова.
Разказах ти за моя албански призрачен сън и злия дух на Едвер Ходжа, който, апропо, персонално ме е „ преследвал “, когато през 90-те спах в леглото му без да знам къде съм попаднал. Вероятно бях пръв след гибелта му в къщата на духовете в Дурас. Ужасен съм от обстоятелството, че има хора, който харесват тирани и агресори и се присмиват на жертвите. Много ми се желае да не сме „ албански реотан “ и бързо да се събудим и да следваме здравия си разсъдък. Особено с последните развития в Иран и неспиращата война в Украйна.
